Вгледайте се внимателно в платното на знаменития художник Иван Мърквичка. Във фигурата на белодрешкото се разпознава известен чужденец, който ситни шопска ръченица в центъра на композицията. Това е самият кореспондент на в. „Таймс”, ирландецът с българско сърце Джеймс Баучер. Той обичал често да се предрешава в български народни носии, да спи завит с ямурлук, да яде хляб и кромид и да пие ракия наравно със селяните.

Неговият файтонджия е от село Бистрица. Вероятно той е завел дружината на Баучер в кръчмата на родното си село, в която по същото време са Мърквичка и генерал Вазов. Вторият вариант на картината „Ръченица“, в която основна фигура е образът на Джеймс Баучер, е от 1906 г. Сюжетът е тъкмо от обстановката в бистришката кръчма, където често се отбивали художникът и кореспондентът.

За Баучер се знае, че

пред авторитета му нямало затворени врати

Той е отлично подготвен в обучението си по класически езици и музика. Принуден е да изостави музиката, защото страда от прогресивна глухота. Но езиците му се отдават с голяма лекота и той скоро се ориентира към преподаването в известния колеж Итън. Но повече го влече списването във вестници и постепенно се преориентира към журналистиката.

Няколко негови първи статии правят впечатление и „Таймс“ започва да му възлага задачи. Джеймс владее старогръцки и младогръцки, затова вестникът го изпраща като кореспондент в Югоизточна Европа. Баучер обикаля Балканите цели 15 години, среща се с крале, министри, генерали, но и с обикновени хора, войници, пощальони, с богати земевладелци и обикновени, бедни селяни. Става известна личност, канят го навсякъде из светските събирания, както и в скромните планински хижи.

Той е добър разказвач, притежава силно въображение и детско любопитство.

Като ерген е винаги желан гост

Дами се интересуват активно от него. Където и да отиде, прави остроумни политически коментари, украсени с подходящи анекдоти. Това просто му се отдава с лекота. Но има и свои слаби страни – става пословичен с разсеяността си. Не забелязва закъснението си от час или два на важно събитие, или пък веднъж говори за отсъствието на мадам Смит на поредния бал, докато тя е в непосредствена близост до него.

В статиите му в „Таймс” се забелязва добра осведоменост и умение за тънък проникновен анализ, докато представя интересите на младите балкански страни, съпоставени с амбициите на великите сили, особено на Великобритания. Държавниците на Балканите нямат високо самочувствие по онова време и често търсят подкрепата за своите политически решения от кореспондента на влиятелния английски вестник. "Винаги се отправям към най-високостоящия експерт, когото познавам - министър-председателя, външния министър, главнокомандващия, изпращам си визитката и смея да твърдя, че никога не ме карат да ги чакам", твърди той.

Така се превръща в журналиста, пред когото няма затворени врати из размирните Балкани.

Харесват го и го приемат навсякъде

С охота го допускат до важните разговори с политици и държавници. Той е изключителен журналист у нас и на Балканите. В статиите си подлага на тежка критика Букурещкия договор от 1913 г., както и Ньойския договор от 1918 г., които смята за несправедливи и ощетяващи България. Известният журналист е радетел за българската кауза през войните. Понякога попада в комични ситуации – събеседникът се опитва да говори на висок глас пред полуглухия кореспондент, от което журналистическата тайна просто изчезва и става достояние на всички.

Сред любимите места за почивка на Джеймс Баучер бил Рилският манастир. На 18 април 1903 г. той посочва на слугата си къде би искал да бъде погребан - пред входа на обителта. Там, където е прекарвал часове наред в съзерцание и размисли. Умира в България на 30 декември 1920 г. - само две седмици след като навършва седемдесет години. След смъртта му е погребан край входа на Рилския манастир — чест, оказана единствено на този чужденец. Обвиняван от гърци и сърби, че е подкупен от българите, той до края на живота си не успява да купи дори собствен дом в България, а живее в стая в хотел "България". Умира както подобава на журналист - няколко часа след вечеря с дипломати, на която събира материал за поредната си статия.