Дженифър Анистън: Няма да се отървете от „Приятели“

 

И тази криза ще отмине 

Имах спешна нужда от катарзис 

За мен чашата винаги е полупълна 

Годините не са граница - 70 е новото 50

Дженифър Анистън е най-голямата звезда от екипа на монументално успешния комедиен сериал “Приятели” и единствената, която изгради топ кариера след приключване на поредицата. Планираното специално събирание на екипа на “Приятели” беше отложено заради пандемията, но Анистън продължава да работи по другите си проекти. На 51 години тя получи най-добрите отзиви в своята кариера за играта си в “Сутрешното шоу”, а преди дни се събра с бившия си мъж Брад Пит по професионален повод. Двамата се присъединиха към други знаменитости за благотворително събитие и проведоха публично четене на сценария на тийн драмата от 80-те “Fast Times at Ridgement High”.

- Дженифър, разочарована ли сте от отлагането на специалното повторно събиране на екипа на “Приятели”?
- Нямаше как. За съжаление трябваше отново да преместим събирането на екипа на “Приятели” заради пандемията. Особено трудно е защото концепцията на сериала винаги е включвала жива публика. Сега особено много кяхме да разчитаме на реакциите на живата публика, но по време на такава епидемия е опасно да реализираме желаната концепция. Сега просто не е сигурно време за подобни снимки. Когато стане сигурно - тогава ще го направим. Но хората не трябва да се тревожат. Повярвайте ми, никога няма да се отървете от “Приятели”. С вас ще сме до живот. Знам, че когато дойде точният момент да го направим ще се получи. Ще бъде супер. Сега дори ще имаме още повече време да го направим по-вълнуващо, отколкото щеше да бъде. Ще бъде още по-забавно. Аз избирам да гледам чашата като полупълна, а не полупразна.

- Как живяхте в разгара на пандемията?
- По време на най-строгата карантина си организирахме социален “балон” от четири съседни семейства. Оформихме си нещо като малка и сплотена общност и никога не напускахме периметъра на нашите четири къщи. Беше чудесно. Четяхме много, гледахме заедно телевизия. Фокусирахме се върху документални поредици, аз лично съм пристрастена към историите на медицинска тематика. Особено по време на тази здравна криза ми беше още по-интересно да се информирам за живота на лекари и сестри.

- Винаги сте обръщала внимание на здравословния начин на живот. Успя ли тази криза допълнително да изостри вашия фокус върху здравето?
- Така е. Обръщам сериозно внимание на здравето. Често го напомням и на баща ми, който навърши 87 години това лято и изглежда чудесно за възрастта си, но продължава да бъде инат и да не следва най-адекватните съвети за хранене и упражнения.. В него още кипи гръцката кръв и той е своенравен. Просто ми се иска да живее малко по-здравословно. Страшно важно е да живеем в хармония със собствения си организъм, да знаем много добре какво точно слагаме в телата си, да се упражняваме. Не трябва да има извинения. И тук не говоря толкова за това да бъдем фитнес маниаци, а да се грижим за себе си - да имаме здрави кости, например. Няма значение дали приличаме на модели или се побираме в строго определен размер дрехи.
Но повечето хора от поколението на моите родители изобщо не са мислили за тези неща. Баща ми никога не е правил упражнения. Това му казвам - не са се грижили за себе си преди време, но сега е възможно най-подходящия момент за това.

- Как виждате близкото бъдеще в условията на пандемия?
- И тази криза ще премине. Аз гледам далеч напред. Искам да съм здрава и изпълнена с живот. Усещам, че с упражненията и хубавата храна мога бъда във форма и да водя пълноценен живот дори на 80 или 90. А защо не и на 100 години. Не искам да се задъхвам и да не мога да се движа. Целта ми е да съм силна и процъфтяваща. С мои познати често казваме, че 90 трябва да е новото 70, а 70 е новото 50. Сега израства цяло поколение със съвсем друго съзнание. В тази връзка Силно препоръчвам лекциите на Дейвид Синклер за дълголетието. Два часа и половина незаменима информация, поднесена по превъзходен начин.

- Доволна ли сте от драматичната поредица “Сутрешното шоу”?
- За мен този сериал беше като 20 години терапия, побрана в десет епизода. Имах нужда от това. Сещам се моменти, в които чета сценария, подготвям се за сцена и чувствам как огромен товар пада от гърба ми. Това е сериозен сериал, но нямаше как да не се опитам да включа някои от комедийните маниери, които развих по време на работата в “Приятели” и летните романтични комедии.

- Вие сте и продуцент. Как ви се отрази работата зад камерата?
- Беше пречистващо преживяване. То ми помогна да осмисля годините на известност - това са три десетилетия, в които съм на екран, в заглавията, в устите на хората. Трябваше ми пауза, в която да поразсъждавам как да се отнасям към популярността оттук нататък. Като цяло бих определила работата по “Сутрешното шоу” като катарзис. Винаги съм се стремяла да нормализирам своята ситуация, да си кажа, че всичко това е нормално, че нямам никакви проблеми и трябва да се чувствам отлично. Но винаги е имало и моменти на върховно вътрешно напрежение и усещане за личен разпад. В такива периоди сякаш искам да бъда някъде другаде, някой да ме изведе, да ме спаси. Актьорският ми мозък срещна сериозни предизвикателства с обработването и интерпретирането на цялата ситуация през годините. Като продуцент успях да погледна на своята актьорска идентичност от дистанция. Имаше някои неща в моя живот, които трябваше да призная - да спра да се правя, че не съществуват. Това е ключов елемент от целия личен катарзис.

- През колко тежки моменти преминахте?
- Стигала съм до сравнително тежки епизоди. Не чак на нивото на хистерия, но моменти, в които си казвам: “По дяволите, искам да се разкарам от тук. Не искам да излизам на този килим, не искам да ме виждат. Всички ще ме обсъждат, ще ме гледат и ще ме съдят”. Това бяха реални кризисни моменти. Трябваше да се науча да не се срамувам от своята известност.

Коментари

Задължително поле