Дипломатът доц. д-р Йордан Величков пред „Труд“: Отговорността за загубата на патриотите е на лидерите им

Политиците ни трябва да направят всичко, за да спрат антибългарския заговор

Резултатите от проведените в неделя избори показаха, че патриотичните формации, които досега бяха в парламента, губят и остават извън новото 45-о НС. Защо се стигна до тази загуба и защо българите не им гласуваха доверие. Какво става с „македонския въпрос“, по който те бяха най-дейни и какви са причините той да се появи изобщо - по тези теми разговаряме с доц. Йордан Величков.

- Доцент Величков, изборите показаха, че патриотичните формации, които досега бяха в НС, не успяха да убедят достатъчно избиратели и остават извън парламента. Най-вероятно и ВМРО също. Защо се случи това и Красимир Каракачанов загуби?
- Изключително много съжалявам, че патриотична организация ВМРО не можа да влезе в парламента. Съжалявам, защото тя беше единствената последователна и безкрайно упорита партия, която се противопостави на скопските фалшификатори и крадци на историята по повод искането на Северна Македония да влезе в ЕС. Казвал съм мнението си на лидера Каракачанов, че с Бойко Борисов не трябва да прави коалиция. Той обаче не ме послуша.

- Но този факт е отпреди 4 години, не е ли вече след дъжд качулка, след като отмина цял мандат?
- Така е и Краси вече си плаща за този факт. ВМРО и патриотичната коалиция сега плащат скъпо за това, че влязоха в управлението на Бойко Борисов. Наистина това вече е минало, но е добре да се каже. Защото сега те берат плодовете. А повечето от българските военни винаги са били от патриотичната ниша. И те свършиха много работа, защото са най-последователни. Те са тези, които обърнаха внимание на правителството и цялата общественост да се вземат мерки срещу антибългарската политика и пропаганда на Скопие и на този етап да се спре тяхното бъдещо членство. Те успяха да прокарат някои неща, но обвързването със статуквото е факторът, който натежа, за да не влязат в парламента.

- Лидерите на патриотичната коалиция не носят ли главната отговорност за слабия резултат на вота?
- Естествено, че те я носят. Да бъдеш в парламента, да си сериозна политическа сила и след това тя да се разпадне заради амбициите на някои, а не на ВМРО, е недопустимо, това е огромна вина. Отначало бяха единни, а след това дойдоха едни претенции.... Та за тях бяха дадени стотици хиляди гласове, хората разчитаха те да бъдат промяната, и какво стана...

- Резултатите от изборите вече са ясни, как ги разчитате вие?
- Изборите показаха, че критичното отношение на огромна част от българските избиратели е срещу статуквото, срещу всички участвали в управлението през този 31-годишен Преход. Всеки участвал във властта, си носи отговорността. Включително и последните управляващи. Те не можаха да направят дори опит да отлепят България от всички негативни показатели - с 50 лева бонус не става. Трябваше да има радикални, драстични промени, защото ние оставаме пак най-бедни, най-болни, най-неграмотни и с ужасна корупция. Как може най-голямата велика сила - САЩ, 2-3 дни преди изборите да ти каже право в очите, че корупцията тук вече е взела катастрофални мащаби. Повече от ясно е, че тези проблеми в България са нетърпими. Избирателят този път израсна. Наказа всички и въпреки, че управляващите държат лостовете на властта и на медиите, избирателят показа, че иска друг тип управление и кардинална промяна.

- Бойко Борисов спечели изборите, но България има друг герой и това е Слави Трифонов. Той ли е промяната?
- Той е длъжен да бъде промяната. Не зная дали можа да отчете отговорността, която трябва да поеме. Защото от шоуто той вече влиза в реалната политика. И ако не направи това, за което хората му делегираха това право, тежко му. Ще си отиде моментално. Затова трябва да се видят промените, които наистина не търпят отлагане, както и с кого ще се коалира.

- Но Слави вече даде червен картон на три партии - ГЕРБ, ДПС и БСП. С останалите обаче няма да му стигнат гласове, за да управлява?
- Варианти винаги има. Първо, може да се опита да направи кабинет на малцинството, след това идва вариантът експертен кабинет, и накрая ако и това не стане - нови избори. Те не бива да ни плашат, защото са стандартна процедура. Една Италия за 20 години отиде 40 пъти на избори, Франция за 6 години направи 8 пъти избори. Като не става веднъж, ще трябват няколко пъти. Щом избирателят е разочарован, ще се коригира... Политиците ни трябва да го проумеят. Защото точно това статукво ни доведе до дереджето, на което сме днес. Те обаче не бива да забравят онова, за което ВМРО упорито държеше - националният въпрос, свързан с македонската и сръбската пропаганда най-вече.

- Вие наистина сте един от най-запознатите с всички процеси, касаещи македонския въпрос, имате десетки анализи, които и Щатите ползват още. Припомнете защо всъщност ние приемаме идеята за създаване на македонска нация?
- Първо искам да кажа, че сръбските националисти първо искат от нас да признаем македонизма и в налудничавите си претенции стигат до отричане на българите като народ. Победена и разорена след Втората световна война, България бе принудена да приеме тази ужасяваща тяхна идея за създаване на македонска нация, която е подкрепена и от Сталин. Разривът между Москва и Белград дава през 1948 г. изключително благоприятна възможност за рязка промяна на българската външна политика към Югославия. На първо място масирано и безкомпромисно разобличаване на македонизма, чието натрапване среща яростна съпротива от населението на Вардарска и Пиринска Македония. За съжаление, България отново се оказа както при Първата и Втората световна война, държава без държавници.

- Кога точно ние „дръзваме“ да коригираме позицията си и какво става през периода, когато сме по-ниски от тревата?
- Едва през 1963 г. българската страна коригира позицията си по македонския въпрос. В продължение на две десетилетия обаче сръбските националисти получават невероятни възможности спокойно и безпроблемно да реализират един мащабен процес за разгром на българщината във Вардарска Македония. Избити са нови десетки хиляди, стотици хиляди минават през полицейските участъци, лагерите и затворите или емигрират. Всеки втори българин става жертва на насилие. Европейската общност е възмутена и потресена. Единствено България запазва пълно мълчание. Не отправя дори един формален протест срещу чудовищната варварщина във Вардарска Македония, където се наказва със смърт всяка проява на българско национално съзнание. В средата на 60-те години на ХХ век след като македонизирането постигна известни успехи, Белград и създадената от него сърбоманска клика в Скопие започват да търсят международно признание на своето творение. Без България то е почти невъзможно. Затова югославското ръководство започва активна и злъчна антибългарска пропаганда, груба фалшификация на българската история и масиран политически натиск върху София за признаване на „македонската нация“.

- Звучи ужасно! Но политиците ни не правят ли опити да разговарят по-смело с югославската страна?
- По инициатива на България през 1970 г. в София се провеждат разговори с югославската страна по един единствен въпрос - Македонския въпрос в българо-югославските отношения. Българската делегация категорично отказва да признае македонската нация и отстоява историческата истина за българската етническа принадлежност на огромна част от населението на Вардарска Македония. Очевидно позицията на България вбесява Белград, който след срещата още повече засилва крайно агресивния антибългарски курс. Рязко се променят и претенциите към българската държава. Снето е искането за признаване на македонска нация и най-безочливо се претендира за признаване на македонско национално малцинство в България. Това е политическа наглост без аналог в международните отношения. Българската страна, разтревожена предлага на югославяните нова среща на високо ниво. Тя се провежда през 1976 г. и на нея Белград за пореден път сюрпризира с нови претенции. Искането е България не да признае, а да върне правата на македонското национално малцинство, които е имало в продължение на 20 години. Делегацията ни аргументирано разобличава тези малоумни претенции.

- Колкото и конференции да сме направили, остава болката, че сме си страдали сами, страхувайки се от реакцията на Кремъл?
- За съжаление българската позиция наистина остава скрита от нашата и световна общественост. Пълното премълчаване на югославската наглост Белград приема като акт на слабост или зависимост на София от Москва, което още повече окуражава грубия антибългарски курс на югославската страна. И това дава смелост на югославското правителство и през 70-те и 80-те години на ХХ век няма международен форум, на който българската страна да не е била обект на злостни атаки за потисканото от нея „македонско малцинство“. На този сблъсък на международната сцена България единствено със своята дипломация твърдо и безкомпромисно отстоява българската позиция по Македонския въпрос и разобличава грубата фалшификация на българската история.

- Добре, доц. Величков, но наистина е парадоксално, че темата „Македонски въпрос“ и враждебната политика на Титова Югославия към България е табу за българския народ. Защо?
- Това е вярно. Дори на безпрецедентната по мащаби острота, злъч и цинизъм на белградските и пригласящите им от Скопие пропагандни средства, които годишно само в печатните издания са от 450 до 1000 публикации, българската страна твърде рядко - с кратка декларация излъчена от БТА, в примирителен тон молеше югославяните да не ругаят така злостно България. Тази беззъба реакция сръбските националисти приемат с ирония.

- Но това продължи и след разпада на Югославия с амбициите на Слободан Милошевич да създаде Велика Сърбия, като заграби повече територии!
- Именно военните действия на Милошевич принудиха сръбските националисти временно да намалят активността на антибългарската пропагандна истерия. Те обаче бяха напълно сигурни, че Македонската република е под пълен контрол на Титовите тайни служби. И след като се освободи от военните конфликти в Хърватия, Босна и Косово, Сърбия още по-настървено възобнови кръстоносния пропагандно-политически поход срещу България, изтиквайки на преден план този път и скопските протежета. Следват и нови, още по-чудовищни претенции. Настоява се българската страна да се откаже от значителна част от своята история и я отстъпи на македонистите. Св. Св. Кирил и Методий, Св. Климент Охридски, цар Самуил, Гоце Делчев, големите книжовни школи, цялото Възраждане, свързано с македонските българи, национално-освободителното движение и неговите ръководители с кристално чисто българско национално чувство се обявяват за македонски.

- Това си изглежда като упорито провеждан антибългарски заговор!
- Разбира се, че е заговор. Колкото и невероятно и чудовищно да звучи, в него са включени печатни медии и издателства, учебници, тв и радио предавания, които единодушно твърдят, че български народ не е имало и няма, че българите към момента са само 200 хиляди, а останалите няколко милиона са сърби и македонци. Следователно според тези упорити твърдения не България, а Македония е третата писмено-книжовна цивилизация в Европа след елинската и римската. Знаете ли, че преди няколко дни сръбският професор Драган Симеунович от Белградския университет ни нарече „примитиви“. Такива „примитиви“ като българите нямат право да съществуват, та камо ли да бъдат цивилизационен център - така каза той.

- Добре, но щом всички тези абсурдни неща може да ги има, то е защото ние сме над тези неща и позволяваме те да ескалират, не е ли така? Ще кажа: „Политиците, глупако!“.
- Въпросната ескалация и наглостта на все по-абсурдните претенции на сърбо-македонистите е възможна само и единствено благодарение на безличното, безотговорното и престъпно поведение на некадърните и продажни български политици. В угода на чужди интереси те не отреагират срещу чудовищната антибългарска истерия на Титова Югославия и на днешната сърбо-македонска клика. Народ без история е като дърво без корени. Той загива. И затова тази древна мъдрост стресна българската общественост. Единственият безалтернативен ход на България в случая е спиране на кандидатурата на Р. С. Македония за член на ЕС.

- Българите разбират ли за какво става дума, или просто протестираме на маса със салатка и ракийка?
- Крайно време е българският народ да бъде широко информиран за смъртната заплаха, която го грози от войнстващите безскрупулни и агресивни сръбски националисти. Ако те не се вразумят и не осъзнаят абсурдността на налудничавите си амбиции, България трябва да бъде готова за една тежка, продължителна и безкомпромисна битка с един психически неуравновесен и политически крайно агресивен противник. Битката ще бъде за оцеляването ни като народ и държава. Това налага бъдещите правителства да мобилизират цялото общество - да привлекат целия научен, интелектуален и пропаганден потенциал, както и административния капацитет на държавата и незабавно да стартират процес на разобличаване на тези шизофренни мечти.

Нашият гост
Доц. д-р Йордан Величков е завършил право, специализирал е дипломация в Москва и Лондон. Бил е на дипломатическа работа в Югославия, САЩ и Канада. Депутат в 40-ото НС. Почетен председател на Съюза на патриотичните сили “Защита”. От 1995 г. е преподавател по международни отношения в ЮЗУ “Неофит Рилски” и в СУ “Св. Климент Охридски”. Написал е няколко книги и стотици статии.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта