Луд треньор шпионирал конкурентите

Принц Хари и бременната Меган на премиерно представление на Цирк дьо Солей в Лондон

Скоулс: Моуриньо умишлено се предаде

Николай Николов: Бюджетът за спорт в София трябва да е поне 1% от общия на СО

Засякоха кражба на ток от външен контакт на къща Комшия включил удължител в контакта на отсъстващите съседи

Европарламентът призова за незабавно ратифициране на Истанбулската конвенция

Чавушоглу: Турция очаква с нетърпение да приветства Македония в семейството на НАТО

Ревност от СМС е най-вероятният мотив за убийството в „Банишора“ Извършителят е пробвал да се самоубие и през 2015 г. заради раздяла с друго момиче, каза прокурор Русинова

700 допълнителни места в детските ясли в София

РИОСВ-Бургас: Три каравани са се самонастанили до разораните дюни

„Булгартрансгаз“ регистрира дъщерна компания „Газов хъб Балкан“ Тя ще изгради ликвидна газова борса у нас

Томислав Дончев: За първите девет месеца на 2018 г. двустранният стокообмен между България и Република Македония възлиза на 550 млн. евро

Две условни присъди за 64-годишна куриерка на телефонни измамници Жената е прибрала пари и злато за над 51 500 лв. от 8 измами

Вучич като Борисов: Подарява на Путин овчарка

Данъчни запечатаха магазини за китайски стоки в Шумен и Русе Единият от тях отчитал почти 10 пъти по-малък оборот

Директорката на „Дом Витгенщайн“ проф. Румяна Конева пред „Труд“: Културната дипломация не е място за егоцентрици Иска ми се да работя с децата, които не са могли да направят своя личен избор за родина

„Дом Витгенщайн“ е уникален културен център, с какъвто България рядко е разполагала и най-вече успяла да съхрани през годините на смутни промени. Сградата е проектирана в годините 1926-1928 от архитекта Паул Енкелман и от известния философ Лудвиг Витгенщайн по поръчка на сестрата на Витгенщайн – Маргарете Стоунбъро-Витгенщайн. Домът се превръща в център на културния живот на Виена. От 1971 г. къщата е паметник на културата, а няколко години по-късно България успява да закупи сградата. В него ние показваме най-доброто от родната култура и до днес.

– Проф. Конева, започна Вашият втори мандат като директор на Българския културен институт „Дом Витгенщайн“. След конкурс, проведен в Министерството на културата, Вашите идеи бяха оценени най-високо. Разкажете за постигнатото в първия мандат.
– Много е трудно да направя кратък обзор на реализираното през тези пет години, поради това ще ми позволите да маркирам някои от определящите посоки, съобразени с културно-историческия календар на България и Австрия. Целта и тогава, и днес е Културният институт да е мост във външната културна политика на България и популяризирането на родните постижения сред австрийците и другите мултикултурни общности в Австрия. Затова всяка година определям един водещ акцент при структуриране на месечната ни програма. През 2014 г. това беше „Култура без стени“, посветен на 25-годишнината от падането на Берлинската стена. Изживяхме вълнуващите разкази на австрийските посланици в България по време на прехода, модерирани от Бойко Василев. Тогава можахме да представим и няколко значими годишнини: 100-годишнината на Борис Христов с един запомнящ се концерт на негови възпитаници и последователи; 100-годишнината на българското кино, 100-годишнината от началото на Първата световна война и на Първия голям европейски провал. Затова 2015-а посветихме на световните миротворци, тъй като България отбелязваше 100-годишнина от присъединяването към тази война. Показахме оригиналите на нашите военни художници, мобилизирани на фронта. Тази изложба е била в Берлин през 1916 и 1917 г., за нея бях писала в дисертацията си през 1985 г. и сега с особено вълнение представих посланията на Борис Денев, Димитър Гюдженов, Антон Митов, Никола Танев, Владимир Димитров-Майстора, Михаил Лютов, Петър Морозов, Константин Щъркелов, Сирак Скитник и др., подбрани и курирани от доц. Соня Пенкова (НВИМ – София). Представихме и документална изложба на Иво Хаджимишев от фотоматериали, предоставени от Нонка Матова.

– Какви бяха акцентите през 2016 и 2017 г.?
– 2016-а бе фокусирана около идеята за съхранение на световното изкуство: стартира с оригинали на Дечко Узунов и завърши с една българо-австрийска изложба като послание за нашата съвместност в Европа през различни исторически епохи. А между тях – богата културна програма, която може да се проследи на сайта ни и в нашите дизайнерски брошури. За мен 2016 г. беше особено вълнуваща и поради проведения тук конгрес по повод 90-годишнината от Първия паневропейски конгрес във Виена (1926). Пред високопоставената публика разказвах близо час за делото на проф. Иван Шишманов и неговия принос към Обединена Европа. Ние първи от балканските народи основаваме секция на Паневропа (1927). Няма да се уморя да говоря (а и да пиша) за този факт. 2017-а мина под знака на 40-годишнината от основаването на БКИ „Дом Витгенщайн“. Събитията бяха широко огласени: документална изложба, която подготвихме съвместно с държавни агенция „Архиви“, встъпителен концерт (на 4 рояла) и присъствието на предишни заслужили директори, неизкушени от личностни пристрастия, а усвоили смисъла на общото дело. През същата година безвъзмездно пяха Красимира Стоянова, Веселина Кацарова, Калуди Калудов и Надя Кръстева на специално организиран концерт по повод връчването на отличието „Златен век“ на Йоан Холендер за заслуги към популяризирането на българската култура в Австрия. Страхувам се да се впускам в конкретика, защото така може някой да се окаже пропуснат. А всички наши гости – творци и изпълнители, са неповторими и незаменими. Сред тях са: Николай Янакиев, Вежди Рашидов, Светлин Русев, Захари Каменов, Людмил Георгиев.

– Сред българската общност във Виена открито се говори, че „Дом Витгенщайн“ преживява ренесанс. Как постигате това успешно съчетание на всички видове и жанрове изкуство, за да зарадвате сънародниците ни и да ги привлечете в залите на института?
– Приятно ми е да чуя такива отзиви! Влагаме много енергия и сили да наложим образ на БКИ съгласно бързо променящите се информационни ситуации. Не съм се замисляла, откровено казано, върху това как постигаме този интерес. Може би и с опита. Имали сме и неуспешни (слава Богу, минимални на брой) откъм отзвук събития. Явно търсим правилния адресат. Виена е голям град. Изкушението да се впуснеш в различни вкусови предпочитания е голямо, носи рискове. Стремим се все пак към високата култура, към традиционните ценности. Естетика със смисъл, художество и любов не би могла да е да отблъскваща.

– Имате ли специална програма за деца и ученици? Как отбелязвате националните празници?
– Имаме музикални школи, конкурси, майсторски класове, които обаче тепърва бих искала да обособя в определен дял от нашата дейност. Иска ми се да работя с децата, които не са могли да направят своя личен избор за родина. Това ме задължава да „приютя“ нашите деца в културната ни обител. Не е лесно, те са много заети, културният пазар е огромен, съблазните също… Националните празници отбелязваме съвместно. И с програма, подготвена от нас, и с участие на децата от българското училище. При нас пяха Бистришките баби, прекрасните Квартет „Славей“, „Драгостинфолк“, Нина Николина, Калин Вельов. Да не говорим, че имаме привилегията някои от изтъкнатите ни музиканти, художници и писатели да живеят в Австрия. Те с радост се включват в програмните ни концепции. Пак ще се предпазя от изброяване, но например братя Владигерови са наши чести гости.

– Какво е отношението на австрийските институции към проявите от международен характер? Как работите с българското посолство?
– Боя се да се самооценявам. За това си има бъдещи изследователи и трудно бих определила отношението на австрийските държавни институции към нас. Поддържаме връзка с повечето – с Президентството, Външно министерство, Виенския университет, Австрийската академия на науките, Националната библиотека, с някои музеи и Федералната служба за паметници на културата (особено поради статута на „Дом Витгенщайн“ като паметник на културата). Със сигурност има „външен поглед“ на нашата дейност. И оценка. Поех и ръководството на EUNIC (Мрежа на европейските културни институти в Австрия). Приех поканата и избора като огромно доверие. Може би и оценка. Аз ще се постарая да оправдая доверието. Що се отнася до съвместната ни работа с посолството на България, мога с радост да отбележа, че като разширена служба на посолството ние се радваме на подкрепа и много събития организираме съвместно. Във Виена има и Постоянно представителство, с което също си сътрудничим. Винаги съм била радетел на заедността и взаимността. Тогава сме по-силни. Показахме и по време на Председателството на СЕ нашата обща воля да представим България достойно. И заедно!

– Имаше ли знакови събития, свързани с Българското председателство на Съвета на Европа, както и с предаването му на Австрия?
– Всички събития бяха знакови. От въвеждащия концерт в Двореца „Ешенбах“ до заключителния концерт в катедралата „Св. Стефан“ на ансамбъл „Йоан Кукузел – ангелогласният“ с диригент Кристиан Попов. Министърът на културата Боил Банов присъства и оцени високо това събитие. Преди това минаха: Великденският концерт на квартет „Светоглас“ в град Линц в Урсулиенкирхе; изложбите на Цанко Лавренов и Златю Бояджиев, на 33 шедьовъра от Националната художествена галерия и др.

– Кои са акцентите в новата визия за развитие на института?
– Предстоят нови приоритети, свързани с културния календар: 140 години културно-дипломатически отношения между България и Австрия, 30 години от падането на Желязната завеса, Пловдив – европейска столица на културата, 150 години БАН и още много… Но никак не обичам да говоря в бъдеще време. Даже и заради спецификата на научните ми занимания… Представих концепция при конкурса, уважаемата комисия я подкрепи. Остава работата. И воля. Не бих говорила за нова визия. По-скоро гласуваното ми доверие възприемам като одобрение на посоката, която следвам и съм начертала в предишната и сегашната концепция.

– Достатъчен ли е бюджетът на „Дом Витгенщайн“, или е налице недофинансиране от държавата? Има ли нужда от увеличаване на служителите?
– Не мога да си представя някой представител на която и да било институция да е на мнение, че бюджетът е достатъчен. Умението е да се справяш и с по-ограничени средства. А що се отнася до числения състав на Института, бих казала, че не бройката сътрудници е определяща, а квалификацията, уменията и отдадеността на общото ни дело.

– Каква според вас трябва да е културната политика по отношение на подобни знакови центрове, които градят имиджа на българската култура?
– Ако разбирам правилно въпроса Ви, отговорът е еднозначен. Осъзната и културно-исторически подплатена културна дипломация. Културната дипломация не е място за себеизтъкване. Не поле за изява на егоцентрични амбиции. Там трябва да бъдат показвани другите. Можещите, знаещите, талантите, творците. Не са отчетите тези, които градят имиджа.

– С какво Ви подпомага българската общност във Виена?
– Тук от 70 години е основана Културно-просветната организация „Кирил и Методий“. С тях работим в съзвучие. Не успявам да обхвана инициативността им. Казвам го с почтителен възторг. Имаме много събития заедно, често се допълваме.

– С какво завършвате годината?
– Ще си позволя да спомена последните две събития. Едното – българско-австрийска изложба, посветена на 100-годишнината от сътворяването на знаковата творба на Лудвиг Витгенщайн „Логически трактат“. Изключително широк отзвук. Можете да разгледате и нашата фейсбук страница – там е свидетелството. Ще вмъкна за илюстрация, че само на откриването бяха към 300 души. Преди дни завърши и Петата международна интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти по български език, литература и култура. В нея взеха участие 60 студенти от 17 университета – от Атина, Белград, Берлин, Братислава, Будапеща, Букурещ, Венеция, Виена, Дъблин, Киев, Комотини, Лондон, Любляна, Мелитопол, Фрайбург. Темата „България и европейското културно наследство“ беше много благодатна основа за задълбочени доклади и ползотворни дискусии. Конференцията се утвърди като положителна традиция предколедно в „Дом Витгенщайн“. Представете си само: 5 години по 60 участника – 300 души се прибират по родните си места за Коледа, заредени с основното послание – културата обединява, нашата Европа е богата с националните си култури. И българската е част от това богатство. Завършваме годината със спектакъла на Сатиричния театър „Обичай ме!“. Не сме търсили посланието. То само си дойде! Предколедно. Да влагаме обич в културата. Само тогава тя е устойчиво понятие.

Нашият гост
Румяна Конева е дипломиран културолог от Лайпцигския университет (1980). Специализира в Мюнхен, Виена, Букурещ, Белград. Защитава докторат на тема “Културна политика на българската държава по време на войните 1912 – 1918” (1985, БАН), хабилитира се с “Образът на България в немския периодичен печат”. От 2006 г. е лектор по български език, литература и култура във Фрайбург, Германия, от 2013 г. – директор на БКИ “Дом Витгенщайн”. Преподавала е в СУ “Кл. Охридски”, “Аугуст Лудвиг” (Фрайбург); ЮЗУ “Неофит Рилски”; НБУ; Варненски свободен университет. Член на Паневропа Австрия, почетен член на СД “Грифон”, Фрайбург. Лауреат на наградите: “Славянодеятел – 2013” за популяризиране на дейността на проф. Иван Шишманов; Медал “100 години Борис Христов”, присъден от МК; грамоти от обществени организации в Австрия и Германия. Автор на над 80 публикации в наши и чуждестранни научни издания, 3 самостоятелни монографии, множество научно-популярни разработки, изложби и документални филми. От септември 2018 г. е президент на European Union National Institutes for Culture – Австрия, член на Управителния съвет на Австрийско-българското дружество.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.