Добромир Бориславов, директор на Софийския зоопарк, пред „Труд“: Мечтата ни е скоро да имаме и жирафи в зоопарка

Снимка: Пламен Стоименов

Прогнозите са, че през следващите 5-10 години в зоологическите градини ще има повече защитени видове, отколкото в природата

Тези дни Столичният зоопарк произведе две важни новини. В сряда там пристигна за първи път у нас снежен леопард – изчезващ в природата вид. Той още не е показван пред посетители, защото трябва да се аклиматизира. А неотдавна приключи генералната реконструкция на сектор „Примати“ и маймуните имат европейски условия за живот и развлечения. Какви са перспективите пред най-старата и най-голяма зоологическа градина у нас – разговаряме с директора на зоопарка Добромир Бориславов.

- Г-н Бориславов, какво финансиране получава Столичният зоопарк - от общината, от дарители. За какво стигат парите?
- Целта на зоопарка е да се справи с финансовата рамка, с която разполага. Тази финансова рамка е с различни параметри и се мени. Зоопаркът се справя със своята издръжка за своята дейност на базата на бюджетното финансиране, което получаваме всяка година. И тъй като винаги, когато се работи с животни, когато имаш грижа за живи същества - над 2000 са при нас - винаги има нужда се правят подобрения, да се създават условия, да се лекуват, да се преглеждат, да им се прави профилактика, имаме много хубава дарителска програма. Всъщност, това са хора, които идват при нас, правят срещи, осиновяват животни. Имаме дарители, които искат да се развиват определени зони. Опитваме се да комбинираме двете неща и винаги зоопаркът се е справял по този начин - с бюджет и с осиновителство. Физически и юридически лица даряват средства за създаване на по-добра среда за отглеждане на животните. Това е и най-голямата цел на зоопарка. Всъщност по това се различаваме от някои от най-големите зоопаркове, които разполагат с големи ресурси. Защото създаването на среда, която е най-близка до природната, е трудно нещо. Още по-трудно е, когато използваш съществуващото положение, за да го промениш, излизат много непредвидени разходи и трябва да се оправяме. Така благодарение на нашите дарители, които ние наричаме благодетели, успяваме да се справим.

- Колко души е персоналът на територията на зоопарка? Успяват ли да се справят?
- Както е казал Мечо Пух, колкото повече, толкова повече. В момента ние успяваме - например, ако в една група в детската градина има 30 деца, има и две възпитателки, които трябва да се справят. Но ако броят на хората, които се грижат за децата, се увеличи, това ще е още по-добре. Ние бихме искали да имаме повече хора. В момента техният брой е 70 човека. Тук влизат администрация, гледачи, ветеринарни лекари. Една част - гледачите, не могат да бъдат заменени лесно. Те имат опит, доста специфичен и рядък, в случай на нужда, ако някой напусне или се разболее, е много трудно да бъде заменен. Да не говорим, че тези гледачи създават връзка с животните, за които се грижат. И това е един от нашите рискови фактори - искаме да имаме повече хора с такива компетенции. Да ви кажа честно - това е една прекрасна възможност - да живееш в голям град като София, и да можеш да се грижиш за диви животни - слон, хипопотам, носорог, маймуни, леопарди, това е уникално нещо. Затова е рядка и екзотична професия. Но да се върнем на въпроса - бихме искали да имаме повече хора - все пак зоопаркът е на територия от 245 декара. Има много зони, има нужда от още хора, които да ги обгрижват. Нашата роля е да се грижим за животните, но и за посетителите. Защото и двете страни трябва да са доволни от нашата работа.

- А как се отразява сегашната епидемиологична обстановка на работата ви?
- Отговорът е двузначен. През март т. г. животните малко си отдъхнаха от многото посетители. Зоопаркът беше затворен, но после отворихме, видя се, че и на животните им липсват хората. Сега реално посещаемостта малко намаля. Не можеше да не затворим залите на терариумите, на големите котки, защото там няма стъкла между посетителите и животните. Сега е отворена след реконструкция само зала 2 - на маймуните. Там са три сгради, където може да се организира еднопосочно движение, има стъкла между посетителския коридор и приматите - за да няма възможност за предаване на бактерии и вируси. Има периодична дезинфекция и почистване и така животните в тази сграда могат да бъдат видени не само отвън, но и отвътре.

- Какво включваше ремонтът на този комплекс?
- Ремонтът включваше изграждане на нови външни заграждения към съществуващите. Така се увеличиха в пъти пространствата, които преди ползваха маймуните. Те са изградени според изискванията на Европейската асоциация на зоопарковете, в тях има съоръжения за катерене, за почивка, за игра. Има изкуствено и естествено озеленяване, за да може да се чувстват в среда, възможно най-близка до естествената. Преди ремонта те имаха вътрешни помещения и много малки с под от плочки, нямаше тревна настилка, нямаше храсти. Сега всичко е различно - някои от зоните са от 3 до 13 пъти по-големи. Сега обитателите имат възможност сутрин да са в една зона, следобед - друга. Докарахме естествен бамбук с височина от 6 метра. Друго е да видиш животно качило се на естествено дърво, друго - да е зад решетка и върху плочки. Това е целта на зоопарка - да покрива международните изисквания за среда, най-близка до естествената.

- А имате ли планове тази реконструкция да продължи и откъм вътрешната страна. Наистина контрастът е голям...
- Много хубав въпрос - за да се направи реконструкция и отвътре, трябва животните да бъдат изведени от тази среда. А те са толкова много, че в България няма къде да бъдат настанени на друго място. Още по време на проектирането заданието бе да се изградят първо външните зони. Така след време да има възможност част от животните да бъдат изведени и тогава да се реконструират и вътрешните. Особено през лятото ще е възможно да бъдат изведени навън, за да се почне реконструкция и на вътрешните помещения. Да, наистина, сега контрастът е много голям, но това се случва във всички зоопаркове по света, такава е последователността.

- Тоест, по време на реконструкцията част от маймуните са били преместени...
- Да, част от тях бяха вътре, други - в служебни зони, трети - в други зоопаркове. Но успяхме да го направим и сега просто се чувстват добре. Само като видим сутрин с какво желание се разхождат навън, имат си дървета, лежанки, въжета, сега като е хубаво времето, са по цял ден навън.

- Работите ли по европейски проекти?
- Да, работим от доста време по проект, за да станем членки на Европейската асоциация на зоопарковете. Реконструкцията на „Големите котки“ през 2017 г. бе първата голяма стъпка, 2020-а правим реконструкцията на „Приматите“ и се надяваме, че след като тази реконструкция бъде представена като резултат пред Европейската асоциация, да получим членство в нея. Надявам се това да стане скоро, защото това е важно за бъдещето на зоопарка по отношение на видовете, които ще може да отглежда. Хората не го знаят, но зоопарковете вече не са само места, където се гледат животни, но те служат за запазване и реинтродукция на различни видове животни. Целта е да се отглеждат видове, които са с критично застрашен природозащитен статус.

- Като снежния леопард...
- Да, като снежния леопард, като ягуарите, египетските лешояди и много други. През последните години човекът влиза в природата, и където влезе, не остава нищо. Прогнозите са, че през следващите 5-10 години в зоопарковете ще има повече защитени видове, отколкото в природата, в местообитанията. Снежният леопард е голяма крачка напред, защото ние получихме разрешение да отглеждаме такъм вид, който е със статус на застрашен. По този начин ние ще се стремим да увеличаваме популациите, защото в природата те просто изчезват. Всяка година Европейската организация ни информира за видовете, които вече са изчезнали. Тоест, ако зоопарковете не направят групи за определени видове, за да се осигури популацията, те просто изчезват от природата. Затова се опитваме да кажем на хората, че не само гледаме диви животни, но се стремим да гледаме такива, които са застрашени от изчезване. Да създават поколения, които след време да бъдат връщани в природата. Да се помага да се реинтродуцират, което също е много трудно, изисква доста средства. В крайна сметка това е и нашата цел. Знаете, че покрай всичките тези пандемии, имаше случаи, когато се появиха диви животни по улиците на градовете. Малко или много, но природата си има механизъм. Нека хората да разберат, че това вече е новата насока в работата ни - да се грижим за животните, за които се знае, че са на изчезване. И да се стремим да ги размножаваме успешно при нас.

- Имате ли идеи да изградите подобно на други зоопаркове интерактивни зали, където децата да гледат филми за животни в естествената им среда.
- Вече сме го правили, но не в зала, а на нашата лятна сцена. Сега нашата главна задача е да реализираме генералния си план. Столичната община го е направила заедно с проектанти - дава визията за нашия зоопарк в следващите 15-20 години. Ще се промени досегашното представяне - отделните зони ще се изграждат на био-географски принцип. Ще има зона Африка, зона Северна Америка, Южна Америка, Евразия, Австралия. Например в зона Африка ще ги има всички видове, които живеят там - като се започне с Цар лъв, с тревопасните - антилопи, жирафи, дай Боже, там ще бъдат и гигантите като африканския слон. И те трябва да живеят на едно и също място, но естествено без да си пречат - лъвът няма да може да изяде антилопите. Идеята е посетителят да може да види цялата зона с нейната фауна, да се потопи в истинската зона, с истинските дървета - баобаби, например. Големите зоопаркове го правят, слагат изкуствени дървета. С финансираните от Столичната община две зони - „Котки“ и „Маймуни“, сега искаме да почнем изграждането на зона „Африка“. Това не може да стане бързо, защото, за да направиш ремонт на къщата на слона, той трябва да отиде някъде. Мечтата ни е да направим къща за жираф, а той също е от зона „Африка“, посетителите, особено децата, много искат това. Планираме догодина да започнем разработката на тази зона. Тази визия ще е по европейските изисквания, ще се прави за първи път у нас. Това е бъдещето, зоопарковете да имат и образователна функция. Идват деца не само от София, но и от цялата страна. Столичната община си позволява тази екзотика, защото един слон, един носорог, един хипопотам ги има само в София. В други зоопаркове може да има тигри и лъвове, но по-специфични животни, като снежния леопард, например, могат само тук да бъдат гледани. Имаме капацитета и условията и трябва да вървим по пътя на големите европейски зоопаркове. Затова съм много благодарен на Столичната община, защото тя финансира Генералния ни план. Дано в най-скоро време да имаме няколко жирафа. Разполагаме с голяма площ, докато други европейски градове нямат. Все още разполагаме с площи, които могат да бъдат усвоени ефективно. Ето това ни е целта - да имаме жираф/жирафи в Столичния зоопарк, за да радваме малки и големи.

- Възможно ли е да се изгради частен зоопарк в България?
- Не само е възможно, но вече има. В Бургас зоопаркът е частен. Това се случва, когато има хора, които обичат животните и имат ресурси да го направят. Този зоопарк получи лиценз от Министерството на околната среда и водите, ние имаме споразумение с него, зоопарковете си разменят животни. Ние консултираме Бургаските си колеги. Все пак да не забравяме, че Софийският зоопарк е вече на 132 години.

Нашият гост
Директорът на столичния зоопарк Добромир Бориславов е на 39 г., по професия е ландшафтен архитект, има и магистърска степен по бизнес администрация. От 2008 г. е член на съвета на директорите на “Софийски имоти”, а по-късно и негов зам.-председател. В началото на 2012 г. става част и от управата на “Озеленяване”. Член е на гражданското сдружение “Право на избор”.

Коментари

Задължително поле