Предстои приемането на бюджета за 2025 г. и от Министерство на финансите лансираха редица идеи за намаляване на дефицита в държавната хазна. Сред обсъжданите идеи са увеличение на акцизи и осигурителни вноски, както и данъчна амнистия. С въпроси кои от предложените данъчни промени е добре да бъдат направени и кога е възможно да влезем в еврозоната се обърнахме към икономиста доц. Григор Сарийски.

- Г-н Сарийски, от Министерство на труда предлагат да бъде променена формулата за определяне на минималната заплата и като критерии за размера ѝ да бъдат използвани инфлацията, ръста на заплатите и нивото на заплатите в страната. Но точната формула да не бъде в закон, а в наредба. Смятате ли, че формулата трябва да бъде променена, а възможността правителството да сменя с наредба правилата за минималната заплата са правилен подход?

- Зависи какъв проблем се опитваме да решим с механизма на минималната работна заплата. В случай, че идеята е да се ограничи социалната стратификация и да се изгладят разликите между минималната и максималната заплата, то би било най-логичното в качеството на база за определяне на МРЗ да бъде използвана съответната характеристика (например медианна или средна заплата). Известно е, че България е страната с най-дълбоки социални неравенства в ЕС. През 2023 г. например, разликата между доходите на 20-те процента най-богати и 20-те процента най-бедни у нас е 6,6 пъти срещу 4,7 средно за Съюза и под 4 в страни като Норвегия, Финландия и Белгия, така че на този фон би следвало да се придържаме към вече заложеното в чл. 244 от Кодекса на труда съотношение между минималната заплата и средната, въпреки че европейската директива (ЕС 2022/2041) допуска всякакви алтернативи, които могат “да насърчат социалното сближаване”. Проблемът при сега избрания механизъм е вкарването на възнагражденията в своеобразен режим на автоиндукция, тъй като минималните заплати участват със съответно тегло при изчислението на средните и тяхното повишаване води до автоматично увеличение на средната работна заплата (която пък след това се използва като база за увеличение на минималните и т. н.).

Този недостатък няма да се преодолее с предложеното от Министерството на труда и социалната политика включване на инфлацията в тази формула, а и не намирам особена логика в обвързването на МРЗ с общия индекс на цените, тъй като при изчисляването му се включват много стоки и услуги, които лицата с минимална заплата не потребяват (като например нов автомобил или международни полети, които са включени в голямата потребителска кошница на НСИ).

Идеята за изваждането на този механизъм от закона противоречи на неговия основен замисъл, тъй като той беше създаден с цел да се изгради среда на предсказуемост и да се подчини МРЗ на някакъв обективен и предварително известен критерий, с което да се сложи край на ежегодните пазарлъци между социалните партньори. Изнасянето на формулата в наредба ще опорочи целия замисъл, тъй като би поставило доходите на около 1/3 от трудещите се в България изцяло в зависимост от моментните хрумвания на ресорния министър.

- Минималната заплата в България през последните години не настига минималните заплати в другите страни от ЕС, а изостава още повече от тях. Възможно ли е тази ситуация да бъде променена?

- Догонването действително не ни се удава. В момента минималната работна заплата у нас е четирикратно по ниска например от тази в Германия, Белгия, Нидерландия, Франция при положение, че цените на основните стоки, които се потребяват от най-ниските нива на социалната пирамида, са приблизително еднакви (без да отчитаме разликата в тяхното качество). Проблемът е, че изоставаме например от Румъния, и ако през 2007 г. минималните заплати там бяха съпоставими със нашите, то сега румънците ни изпреварват с близо 1/3. Още по-неприятната констатация е, че изоставаме дори спрямо страните извън ЕС и според последните данни на Евростат минималните заплати у нас с 1/10 по ниски отколкото в Черна гора или Сърбия (докато през 2019 г. бяха само със 7% по-ниски от сръбските). Това показва, че има нещо дълбоко сбъркано във възприетия модел на интеграция и икономически растеж. След почти две десетилетия на членство в ЕС българската икономика продължава да произвежда изделия с ниска добавена стойност, което не може да осигури на работещите “по-европейски” заплати. Вина за това има, колкото бизнесът (в крайна сметка от него зависи организацията на производството и характера на крайните изделия) толкова и държавата, която така и не успя да създаде здравословна среда за някаква по-смислена икономическа дейност. За съжаление потенциалът за излизане от сегашното състояние с времето отслабва, тъй като делът на активните и образовани българи, носещи у себе си волята и способността да предприемат нещо по въпроса, намалява устойчиво. Почти всички засегнати са наясно, че въпросът със заплатите не може да бъде решен без да се свие дела на примитивното производство, но по понятни причини сериозни дискусии по темата няма.

- Предстои приемането на бюджета за 2025 г. За да бъде ограничен бюджетният дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт, от Министерство на финансите предлагат редица мерки. Първо беше обявено, че осигуровките ще бъдат увеличени с 3%, а след това министърът на финансите Людмила Петкова заяви, че увеличение няма да има. Смятате ли, че вдигането на осигуровките е добра идея?

- Можете да ограничите дефицита по няколко начина, като най-често препоръчваният е да свиете разходите. Проблемът е, че много ключови сектори у нас са бездруго зле финансирани, а секторите които се радват на по-добро финансиране по понятни причини се оставят извън фокуса на мерките за икономии, особено когато замирише на избори. Друг вариант е да осигурите органичен растеж на данъчната и осигурителната основа посредством дългосрочни мерки. Повече инвестиции, по-голям дял на производството с висока добавена стойност, по-високи доходи - повече приходи в хазната. Проблемът е, че за да постигнете такъв резултат е необходимо създаването на по-благоприятна и стабилна среда. Това изисква време (между началото на действията и получаването на първите резултати), през което могат да се сменят няколко правителства и поради тази причина никой не се захваща. Така остава само вариантът с вдигането на ставките. Устойчивото изоставане, което наблюдаваме напоследък в темповете на данъчните и осигурителни приходи спрямо публичните разходи, показва недвусмислено, че вдигането на процентите е неизбежно. В момента се решава само въпросът “кога”, чийто отговор не е лесен при положение, че няма изгледи за скорошно приключване на тъй дълго проточилия се предизборен период.

- От синдикатите поискаха отпадане на максималния осигурителен доход. Удачно ли е това да бъде направено?

- Поставянето на таван над който не дължите вноски създава регресивна осигурителна тежест, тъй като лицата с доходи над този таван внасят в бюджета по-малък дял от своите доходи отколкото останалите. Нещо повече, в икономика с плосък данък, каквато е нашата, действието на подобен праг води до установяването на такава регресия върху общия размер на данъчно-осигурителната тежест и по този начин спомага за задълбочаване на социалните неравенства. Успоредно с това трябва да се отчете, че разходите на осигурителните фондове също имат своите прагове. Можете да получи обезщетения за безработица, пенсия и пр. само до определен размер и от тази гледна точка е напълно логично вноската във фонда също да бъде лимитирана. Съвсем нормално е, че синдикатите настояват за отпадане максималния осигурителен доход, при положение че доходите на тяхната членска маса се намират под този праг и те самите не губят нищо от вдигането или премахването му. Все пак, при разглеждането на подобно предложение трябва да се намери някакъв разумен баланс между интересите на получателите и на лицата, които осигуряват постъпленията в тези фондове. Според мен едно добро решение за изглаждане на противоречията би било да се обвърже този праг с размера на средната работна заплата, така че от една страна да бъде създаден механизъм за автоматично компенсиране на нарастващите дисбаланси, а от друга страна да се установи усещане за предсказуемост, което е важен елемент за изграждането на по-благоприятна среда.

- В края на годината изтича срокът за прилагане на намалени ставки на ДДС за ресторантите и хляба. Добре ли е тези ставки на ДДС да бъдат върнати на стандартното ниво от 20%?

- Както знаем, понижаването на ставките беше предприето с цел да се подпомогне бизнеса по време на пандемията, както и при последвалия инфлационния шок. От тази гледна точка възстановяването им до първоначалните нива е най-логичната стъпка в момента, при положение че шокът е отминал и оборотите устойчиво нарастват (например през септември приходите от нощувки достигат 249,7 млн. лв., което е с 14,8% повече отколкото за кореспондиращия месец на предходната година). Няма разумно основание да продължавате да стимулирате споменатите сектори при положение че пандемията отдавна приключи, а индексът на потребителските цени според НСИ е трайно под 2% на годишна база. Разбира се, на фона на предизборната обстановка, която се създава в момента, не изключвам вариант при който Министерство на финансите ще се въздържи от възстановяване на ставките и ще реши да запази сегашните облекчения с приказки за социална квазиполитика или, че по този начин се подкрепя развитието на важни за икономиката направления. В такъв случай би било много любопитно по какъв начин хазната ще стимулира тези предприятия при настъпването на следващата криза (а тя рано или късно ще настъпи) при положение, че те и така се поддържат със стимули под формата на данъчни облекчения.

- От Министерство на финансите предлагат да бъдат обложени свръхпечалбите на банките с допълнителен данък. Това добър ход ли е за повишаване на приходите в бюджета?

- Самото споменаване на думата “свръхпечалба” предизвиква неприятни асоциации и напълно естествен импулс да се подкрепи налагането на по-високи данъци върху предприятието, което ги е прибрало в джоба си. Европейската регулаторна рамка допуска такава практика, така че за Министерство на финансите няма особени пречки да внесе подобно предложение при обсъждането на закона за бюджета. Възникват обаче няколко въпроса. На първо място, поради каква причина обхватът на предложената мярка е ограничен само до банковия сектор при положение, че обектът на завишената данъчна ставка е свръхпечалбата, която може да се формира при абсолютно всеки стопански субект, независимо от неговия предмет на дейност. Ограничаването на политиката до точно определен сектор в средносрочен план рядко води до нещо различно от ерозия на данъчната основа, тъй като всеки стопански субект от засегнатия сектор би могъл напълно законно да прехвърлим част от приходите си към свързано лице в друг бизнес или дори към друга дестинация. На второ място не е ясно дали тази мярка е съпроводена от съответната оценка на въздействието върху паричното предлагане, а оттам и върху темповете на растеж в средносрочната бюджетна прогноза. Известно е, че увеличаването на данъчната тежест върху банковите институции по правило не влияе добре върху капиталовата им база и това неизбежно рефлектира върху условията за кредитиране, оскъпявайки кредитите за физически и юридически лица (което от своя страна забавя оборотите в икономиката). На трето място възниква въпросът с допълнителните буфери, тъй като рано или късно периодът на големите печалби приключва и банките трябва да покрият част от вземанията, които не могат да съберат, за сметка на фонда, който се пълни именно от финансовия резултат след данъци. Разбира се, възникват и други въпроси, но според мен дори и трите изброени би трябвало да са достатъчни, за да предизвикат сериозни резерви при обсъждането на подобно предложение.

- Друго предложение на Министерство на финансите е да бъдат увеличени таксите за организаторите на хазартни игри от 20 на 30 на сто от разликата между направените залози и изплатените печалби. Одобрявате ли идеята?

- Трудно е да се направи съдържателен коментар при положение че не познаваме пълното съдържание на въпросното предложение, но като цяло звучи разумно. Както е известно от началото на тази година влезе в действие изменението на член 30 от Закона за хазарта, с който на практика се намалява променливата част от облагането на тези игри, тъй като вместо общите приходи, по силата на новата разпоредба се облага само разликата между направените залози и изплатените печалби. При положение, че по закон делът на печалбите е 1/2 от общите постъпления (или по-голям) тази промяна доведе до ефективно намаляване на данъчната основа наполовина и въпреки повишаването на ставката (от 15% върху общите постъпления до 20% върху разликата) ефективната данъчна тежест, отнесена към брутните приходи намаля от 15% на 10%. Предложението за увеличение на ставката от 20% на 30% на практика почти ще възстанови старото положение, тъй като ще върне старата 15-процентна тежест върху приходите и в същото време ще продължи да стимулира онези организатори, които изплащат по-голяма част от приходите си под формата на награди за участниците (през по-ниската ефективна ставка, отнесена към общите приходи).

- В разговори с представители на партиите в парламента от Министерство на финансите лансират и идея за данъчна амнистия – да не бъдат търсени лихви, ако през следващата година бъдат платени стари данъчни задължения. Смятате ли, че това ще доведе до увеличение на приходите в бюджета? Ако някой преди три или пет години не е платил данъците си и досега данъчните не са го накарали да плати, защо сега доброволно да плаща?

- Идеята на лихвата, или поне на по-голямата част от нея, е да компенсира загубата на покупателна способност през целия период между възникването на някакво вземане и датата на падеж. От тази гледна точка опрощаването на лихви е дълбоко несправедливо, тъй като с постъпленията от един погасен без лихва дълг, удовлетвореният кредитор (в случая - хазната) няма да може да заплати същия обем стоки и услуги, които иначе би могъл да покрие, ако задължението беше погасено към момента на възникване, или на някаква по-късна дата, но със заплащането на съответната лихва. Това е несправедливо и към изрядните данъкоплатци, които са погасили задълженията си в период, когато парите са “стрували повече”, измерени чрез стоките и услугите, които могат да се закупят с тях. Другият проблем с данъчните амнистии е, че чрез тях се премахва санкцията върху нежеланото поведение на данъкоплатците. Именно стремежът да се санкционира забавата при погасяване на дългове е причина за по-високите нива на наказателни лихви, като това не се отнася само за задълженията към хазната. От тази гледна точка предлаганата данъчна амнистия ще доведе до същия ефект, който би имала всяка друга подобна стъпка (в която и да е сфера) и ще демотивира спазването на нормите от страна на данъкоплатците, като по този начин ще повлияе негативно върху приходите в дългосрочен план. Ефектът е известен и емпирично доказан в множество изследвания, но мисля, че никой не би се изненадал от предприемането на подобна мярка, тъй като това е установена практика в периферните икономики. В края на октомври например беше обявена данъчна амнистия в Панама (която за разлика от предишните не предвижда опрощаване на глобите за неподадени декларации), а в момента тече обсъждане на (поредната) подобна стъпка в Индонезия и Уганда.

- Краят на годината идва, а още не сме изпълнили критериите за влизане в еврозоната. Смятате ли, че все още има възможност за въвеждане на еврото в страната от 1 юли 2025 г.?

- Премахването на националната валута обикновено е един от последните етапи на угасването на една нация. Поне в нашия случай мисля, че ще бъде именно такъв етап и конкретният ден и час са подробности без особено значение. По принцип всяка дата, различна от 1 януари, би създала излишни главоболия от чисто административен характер и затова предполагам, че ако се стигне до решение за окончателното ликвидиране на българския лев, то ще бъде насрочено за Васильовден, макар и не непременно следващия.

Нашият гост

Григор Сарийски е доцент в Института за икономически изследвания на Българската академия на науките (БАН). Защитил е дисертация на тема „Управление на риска при банковото кредитиране на фирмите в България“. Автор е на изследвания и публикации в областите банково дело, публични финанси, икономическа конвергенция.