Доц. д. ик. н. Георги Чанков - преподавател в УНСС, пред „Труд“: “Катюша” вдъхновява руснаците повече от един пробит долар

Хората, които професионално продават България в брой, не биха се мръднали от леглото за 2-3 хил. лв.

Геополитиката по време на пандемия - в каква насока ще се развива. Отношенията между Русия и САЩ, ако изобщо ги има сега, се следят от целия свят, а новата американска президентска администрация дава сигнали, които на общия фон на световната криза изглеждат обезпокоителни. Докъде ще стигне играта между тях и третата страна в триъгълника - Китай. По тези въпроси разговаряме с доц. Георги Чанков.

- Доц. Чанков, има един факт, макар и уж извън политиката, но наистина е потресаващо неразбираем - съд забрани песента „Катюша“ в спорта, която можеше да замени руския химн на големи състезания, след като МОК наказа Русия. Що за лудост е това?
- По-скоро уплах, отколкото лудост. Човек се сеща по-малко за „девойката под цъфналите ябълки и круши“ и повече за летящите в „неправилната“ посока, т. е. на Запад, ракети. Песента мирише на победа. Помним как руснаците спечелиха най-престижния медал на зимната олимпиада в Пьонгчанг. Хокейна война, която се разви почти като Великата отечествена, срещу същия противник. Руска им работа, една „Катюша“ ги вдъхновява повече от един пробит долар.

- „Руската връзка“ е на мода и по нея се упражняват доста напоследък. Като започнем от историята с Навални, минем през санкциите на Запада срещу Москва и стигнем до умозаключението на американския президент Байдън, че „Путин е убиец“. Какво става, човек наистина се обърква от мислите на уж сериозни хора?
- И сериозните хора понякога се държат несериозно. Ако упорстват, се превръщат в Зейфод Бийблброкс (бел. ред. - герой от „Пътеводител на галактическия стопаджия“) и служат за отвличане на вниманието. Показват, че политиката е твърде сериозно нещо, за да я оставяме в ръцете им.

- От какво са породени подобни приказки на овластени политици - от позиция на силата или са от страх, от неграмотност, самозабрава, загриженост, от незнание или просто от ужасяваща некомпетентност?
- Приключва 500-годишното световно господство на „колективния Запад“ и той е нещастен. Реакциите са по сценария на „Ах, този джаз!“: отричане, гняв, преговори, депресия и приемане. За разлика от филма обаче, сега реакциите не са последователни, а избухват едновременно. Компетентният над средното Доналд Тръмп беше готов да преговаря. Затова беше низвергнат с гняв и отричане на очевидното. А изчезващият български Петко изглежда примирен, че се е качил барабар с другите в лодката на Харон. Най-депресираният народ в Европа сме, по официално подреждане. Тази зима бяхме щастливи в Занзибар, но не и у дома. Допреди коронавируса в списъка можехме да включим и незнание по въпроса, но затворените барове и солариуми вече не позволяват съмнение в Свършека на (Западния) свят. За какво друго живее човек?

- Антируските действия и настроения обаче надминаха себе си с шпионския скандал, който се разгоря у нас, свързан с разкритите военни, които предавали нашите и натовските тайни на Москва. Какво мислите за този пореден случай?
- Разграничавам действията на властта от хорските настроения. Антируските действия засилват проруските настроения, може би защото първите са (преднамерено?) нелепи. Хората пак се изненадаха, че имаме тайни, които интересуват някого. Вярно, все още се чудим дали Дядо Мраз или Феята на зъбчетата оставят златни подаръци в нощните шкафчета, но тази тайна вълнува само послушните граждани под определена възраст.

- Възможно ли е у нас наистина да е пълно с руски шпиони, както и с наши военни, които работят за руските интереси? Между другото - само за по 2-3 хиляди лева...
- Вярващите, че Русия e единствената пречка пред повторението на XIV век, биха работили за нея безплатно. Срещу формулата „Винаги с Германия, никога срещу Русия“ разумната част от старата ни буржоазия не е очаквала и не е получила нито 30 златни рубли, нито дори 30 сребърника - едно магаре по тогавашния курс. (Вярно, по време на социализма получихме цяла една икономика, но после по взаимно съгласие я нарязахме на старо желязо.) А иначе хората, които професионално продават България в брой, не биха се мръднали от леглото за споменатите от Вас суми. Те отдавна се издигнаха над личния си „Трабант“.
 
- Това прилича ли ви на световен план за разправа с Русия, или под повърхността се крият други невидими за нас цели?
- Нищо невидимо няма, но планът не е точно световен. Една част от света воюва за безплатен нефт и правото на бунтовните катерички да псуват в черквата. Друга част от света шикалкави, трета дава рамо на Русия, а рибите-прилепала пресмятат отстрани коя акула ще се окаже най-зъбата. Ние получихме любезна подкана да закрачим в общия строй към Победата и не се инатим. Вярваме, че ще успеем навреме да преминем на отсрещната страна, с цялата духова музика - друго така или иначе нямаме.

- Колко опасен е Путин за Запада - виждаме какво е отношението към руската ваксина Спутник V, към руските спортисти (без да оневиняваме виновните, разбира се), но двойният аршин е виден отвсякъде. Нали Студената война приключи, сега за какво е войната?
- Ваксината, житото, медалите, газът, Маша и Мечокът са все „геополитически оръжия“. Студената война никога не е приключвала, може би с изключение на краткия период, в който Западът се чувстваше победител и прибираше плячката. Мадлин Олбрайт преди време обяви същността на войната: не е справедливо руснаците да притежават само природни богатства, докато Западът разполага главно със „свобода“. През 1853 г. Матю Пери с помощта на калибър 250 мм убедил японците, че размяната на златен кобан срещу сребърен долар е изгодна сделка. Днес, след края на Елциновото управление, руснаците упорито отказват да разменят газ и титан срещу Кончита Вурст. Нещо повече, готови са във всеки един момент да извадят в отговор превъзхождащ „Калибър“. Има, разбира се, и цивилизационна претенция - кой да бъде Трети Рим: Москва или Вашингтон (Берлин 1945, Париж 1812)...

- Ясно е, че мишената е Путин, не толкова Русия - той е обвинен във всички възможни грехове, но това не го ли прави още по-силен и още по-популярен? Не му ли придава някакъв ореол дори?
- Ако американските университети спрат за малко да се занимават с джендърни изследвания и наблегнат на народопсихологията, биха могли и сами да си отговорят на горния въпрос. Приказката за Кашчей Безсмъртни, на който „(не особено) младият храбрец“ намира цаката, е подходяща за разказване от Мирча Кришан. Като основа за политика води само до под кривата цъфнала круша, където дебне „Катюша“.

- САЩ и Русия са ясни, както се казва, но Китай се намесва все по-мощно в световната политика и бизнес. Само преди дни абсолютно неочаквано те така се озъбиха на САЩ по време на една високопоставена среща между тях в Аляска, че дори американците не можеха да повярват: „Не сте вие, които ще ни казвате как да живеем!“ - това беше буквално казаното от китайците на Блинкен и Съливан... Какво означава това и как го тълкувате?
- Доскоро Китай можеше да приеме една плесница на обществено място и после на четири очи да я добави в сметката, с добра надценка. Бързият растеж с помощта на американската алчност позволяваше известна нечувствителност. Мощта на днешен Китай обаче повиши цената на репутацията. Слонът вече не е невидим и светът очаква от него подобаващо държание. Центърът на света под небето се връща там, където му е мястото. Това не изключва и договаряния на тъмно, но изходните преговорни позиции вече са други.

- Не тика ли Западът насила в съюз срещу себе си двете суперсили Китай и Русия? Това няма ли да се върне като бумеранг срещу САЩ и срещу ЕС? Ето, Лавров вече призова Пекин да ограничи употребата на долара...
- В САЩ няма кой да слуша предупрежденията на класика Кисинджър. Разстоянието между руския и китайския върхове в триъгълника се скъсява от ден на ден в посока „справедлив световен ред“. Отказът от долара върви от няколко години, но засега е по-лесен на думи. Точно Русия не е напълно готова: чиновниците u в Централната банка и Министерството на финансите се подчиняват повече на МВФ, отколкото на президента. Китай не би търгувал в рубли, подскачащи нервно според прищевките на руските валутни спекуланти. Финансово Русия е като оса в паяжина - още се мъчи да скъса всички нишки, които u връзват крайниците. Колкото до ЕС, той по навик следва Големия Бял (доскоро) Брат - уйгури, права и т. н., и също видя слона в стаята или по-скоро усети предупредително настъпване от слонски крак. И това малко след като Борел беше сгазен нежно от мечка. Лошите навици при избора на враг отминават трудно.

- Как стои на световната сцена американският президент Байдън - не ви ли изглежда малко странно на фона на случващото се в света?
- Странно е решението изобщо да бъде излъчен за претендент, при положение, че веднъж избран, не може повече да се крие в мазето. Дотук прилича повече на зиц-председателя Фунт (бел. ред. - персонаж от романа „Златният телец“), а не вярвам точно такава да е била детската му мечта. Някои очакваха назначението да му даде сили по начина, описан от Морис Дрюон при избора на папа Йоан ХXII. Дотук нищо подобно.

- Безумните или хайде да ги кажем странни решения, с които са се захванали лидерите на Запада, свързани с дискриминация и неравенство, със силово налаганата джендър идеология не показва ли безсилието на сегашната политическа класа?
- Безсилно е цялото западно общество, превърнало удоволствието и леснотията в смисъл на живота. Преди 20 години германски студенти ми споделяха, че вече никой не иска да учи инженерство от омраза към математиката. И това в родината на двигателя с вътрешно горене! Били са прави, днес математиката е отречена като „бяла“ и „расистка“. Сексът и градът вече са достъпни само срещу една седмична дописка от пет реда в местния вестник. Сблъсъкът с реалността е оставен за новите „варвари“, докато в произведените от тях компютри западнякът си блъска главата в опит да събере 40 пола на върха на иглата на човешкото търпение.

- А може би най-лошото е, че този безумен опит на малцинствени групи да разрушат западната цивилизация и култура, не се сблъсква с никаква организирана съпротива?
- Ако западната цивилизация се е изчерпала, тя няма да се съпротивлява. Легендата описва края на Александрийската библиотека като пожар, подпален от християнски фанатици. Истината е, че в нея дълго преди това вече не е имало нищо за четене. Църквата „Дева Мария от Саблон“ в Брюксел сега е празна откъм богомолци, докато правоверни любители на социални помощи от Африка, Азия и Близкия изток поливат тревата около нея с това, което в предишния си живот е било евтино пиво „Жупиле“. Това, разбира се, е тяхна свещена културна особеност, на която никой не смее да посяга. В противен случай следва справедливо подпалване на полицейското управление.

- Ще има ли нова подялба на света, натам ли вървим, може би нова Ялта?
- Не и с Байдън, още по-малко с негов разноцветен заместител. Отговорност за една трета (една четвърт, една втора) от света може да поеме само човек, който може се качи без чужда помощ на коня си или поне на самолета. И по-сериозно - от страна на САЩ подпис трябва да сложи представител на самостоятелна национална държава, пазеща своите, но и зачитаща чуждите интереси, а не подставено лице на паразитния глобален капитал.

- Сега прекомерната загриженост за климата и опазване на природата е новата мантра. Какво се крие зад благородната цел на ЕС да спаси света?
- На пръв поглед обикновено невежество - липсващи часове по физика и химия, заедно със зле прикрит опит да се забранят енергоносители, с които ЕС без друго не разполага. „Спасяването на белите мечки“ е мисия, която осмисля житието на дъвчещия чипс пред телевизора европотребител. „Зеленото“ електричество изисква много повече работници, отколкото токът от ТЕЦ или АЕЦ. „Оператор на соларен парк“ звучи гордо, а „получател на социални помощи“ звучи вкиснато.

- Зелената сделка на Урсула фон дер Лайен предвижда ЕС да стане прекрасен зелен остров, който предлага високо качество на живот. Може ли ЕС да бъде енергийно независим и какви ще са последствията от тази идея-сделка? 
- Такъв ЕС ми напомня за описания от Дъглас Адамс климатик на корпорация „Дъх-О-Шик“, който работи най-добре при умерен климат. Енергийната независимост се постига лесно - достатъчно е Европейският парламент да гласува закон, с който задължава слънцето да грее най-силно и вятърът да духа най-правилно сутрин и вечер, особено през зимата. Но ако не успеем да догоним Михаля, става сложно. Ще поддържаме две енергетики - с едната ще спасяваме планетата, а другата ще включваме, когато ни стане студено и тъмно. Ще плащаме двойно, но пък ще спим с чиста съвест. Също и с грейка и нощна шапчица с пискюл.

Нашият гост
Георги Чанков е роден в Айтос през 1963 г. Завършва ВИИ “К. Маркс” и свободна художествена академия “Жул Паскин”. Академичната му кариера е от 1995 г.: ТУ- София, ФАГИОПМ (“Немски факултет”), а от 2000 г. преподава в УНСС, катедра “Международни отношения”. Научните му области са: геополитика, европейска интеграция, управление на транснационални корпорации. Написал е няколко книги на български и на немски език. Има и самостоятелна изложба с акварели.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта