Мачовете и спортът по телевизията днес, понеделник, 20 януари 2020

На 20 януари 2020 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за понеделник, 20.01.2020

Властелинът на екрана 100 г. от рождението на гения на киното Федерико Фелини

Предотвратиха опит за бягство от затвор край Амстердам

Филтрите за комини дават чист въздух на София Ефективността им е 80% и се усеща веднага. 100 устройства са спестили 1.5 тона вредни емисии за по-малко от година, предстои монтажът на общо 2000

Водата за Перник – без риск за София Вместо да източват язовира, ще захранват града

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 20 януари 2020

Емил Димитров: Да се прекара водата от „Мало Бучино“ до Перник е едно изключително голямо начинание

За демократите обвиненията срещу Тръмп са неоспорими Президентът играе голф във Флорида

Купуваме летни ваканции у нас с 40 на сто намаление

АТАКА с 5 въпроса към БСП за вота на недоверие

Тенис под дима от пожарите

Повече пари за реклама на наше вино в Китай Увеличават помощта само за бутилки със защитено наименование или произход

Путин се похвали с напредък по Либия Конференция в Берлин събра над 10 световни лидери

Доц. д-р Ана Джумалиева, председател на Комисията за защита от дискриминация, пред „Труд“: Борим се с нетолерантността, за да могат различните да бъдат себе си

Образувани са рекордни 906 преписки и 612 постановени решения за година

Разговаряме с доц. Ана Джумалиева за рекордния брой образувани преписки и постановени решения на Комисията през миналата година, за спецификата на оплакванията, както и за превантивните действия. Ръководителят на КЗД споделя какви санкции се налагат при упражняване на дискриминация, говори и за резултатите от кампанията „Достъпна България“.

– Г-жо Джумалиева, как приключи миналата година за Комисията за защита от дискриминация?
– Отчитам, че за Комисията 2019 г. е година на рекордите. Образуваните преписки са 906, като за цялата 2018 г. те бяха 721. Постановените решения през годината са 612, като в предходния период те бяха 511. Самосезиранията са също без аналог за институцията от нейното създаване досега – 620, при 386 през 2018 г. Подобна статистика е както удовлетворение, така и резултат от целогодишния труд на можещи и знаещи хора, които работят в институцията и доизграждат доброто u име.

– Какви са преобладаващите оплаквания по защитени признаци до Комисията за защита от дискриминация? Кои се чувстват най-дискриминирани?
– През годините КЗД ефективно изпълнява целите, поставени пред нея като единствения български орган по равнопоставеност, с ангажимент и стремеж към едно бъдеще без дискриминация. Необходимо е преодоляване на стереотипите, повишаване чувствителността на обществото към неблагоприятното и нетолерантното отношение и дискриминацията чрез конкретни мерки и действия; предотвратяване и санкциониране на всички форми, видове и конкретни случаи на дискриминация и обхващане на всички лица или групи физически лица, особено най-уязвими социални групи, които са най-често обект на дискриминация. Позволявам си да кажа, че именно тук медиите са най-добрият съратник на нашата комисия в общото дело за недискриминация. Тяхна е привилегията да посочат отговорностите на държавата, на институциите и на хората в борбата с нетолерантността, за да могат различните да бъдат себе си. В КЗД постъпват множество жалби и сигнали, от които всяка година се забелязва разширяване на предметния обхват. Неизменна тенденция през годините в КЗД е преобладаващи да бъдат оплакванията на хората с увреждания. Най-често те са заради недостъпна архитектурна среда или недостъпност в градския транспорт, която затруднява лицата с увреждания, ползващи услугите му. Сигнал до КЗД през годината засяга така наречените „умни светофари“, като се твърди за трудности, които те създават основно за незрящите хора заради разположението им. Обект на дискриминация хората с увреждания често са и в сферата на заетостта.

– Имате ли оплаквания в областта на здравеопазването, на образованието?
– Продължиха оплакванията за различно отношение в сферата на здравеопазването; за дискриминационен характер на нормативна и поднормативна уредба; за диференциран подход при предоставянето на социални услуги и при кандидатстване за работа; за дискриминация в областта на образованието – проблеми в обучението на деца със специални образователни потребности или с хиперактивно поведение, наложен квотен принцип при прием на ученици момчета и момичета; за ограничаване на достъпа на лицата до определени стоки и услуги. Преобладават оплакванията от дискриминация в сферата на заетостта. Голям брой оплаквания са за множествена дискриминация – тогава, когато твърдяното неравното третиране е извършено по няколко защитени признаци. Перманентни са жалбите до КЗД от сдружения на хората с редки болести, като основно е оплакването от невключване в реимбурсния списък на определено скъпо лекарство и липсата на субсидирането му от държавата. Десетки са постановените решения на КЗД в полза на хората с редки болести. В образуваните преписки в КЗД през 2019 г. преобладават признаците увреждане, лично положение, обществено положение, етническа принадлежност, образование, възраст и пол. Тук е необходимо да се подчертае, че в българския Закон за защита от дискриминация са посочени 19 защитени от дискриминация признаци, като опцията е отворена за всякакви други признаци, установени в закон или международен договор, по който Република България е страна. Именно големият брой защитени признаци прави нашия антидискриминационен закон уникален в Европа, сравнен с другите европейски страни. Това предполага и голяма всеобхватност на производството пред Комисията.

– Какви значими решения на Комисията са постановени през 2019 година или са потвърдени от съда?
– Постановените решения от КЗД изискват извършването на разностранни действия, както на правно задължените субекти, така и на субектите по упражняването на контрол по изпълнението им. С постановяване на решение, заседателният състав установява извършеното нарушение, както и нарушителя и засегнатото лице. Ще дам няколко примера с постановени или потвърдени наши решения. Състав на Административен съд София град потвърди решението на Комисията за защита от дискриминация, с което се установява наличие на дискриминация по признак възраст при заплащането на поставянето на зъбни протези от НЗОК. Пак през 2019 г. Върховният административен съд отхвърли жалбата на НЗОК срещу решение на КЗД, с което се установява, че пациентите със сколиоза са дискриминирани. Решението на съда е окончателно, не подлежи на обжалване и на практика задължава здравната каса да заплаща лечението и имплантите на тези пациенти. Друго решение на КЗД дава препоръка на две министерства да изготвят проект, който да предвиди законова възможност лица, които преди своето инвалидизиране са придобили автомобил, да могат да се възползват от законовата възможност за освобождаване от винетни такси, без значение от мощност и кубатура на този автомобил. КЗД установява със свое решение, че с липсата на нормативна възможност, която да определи допълнително възнаграждение към основното трудово възнаграждение на държавни служители, придобили научната степен от естество, свързано с изпълняваната работа, се създава непряка дискриминация по признак „обществено положение“. Препоръчва се промяна на нормативната уредба. Решение на КЗД, постановено през годината след оплакване на гражданин от София, установява, че липсата на задочна форма на обучение по специалност „Право“ е дискриминация. Дава се предписание за промяна на нормативната уредба, за да бъде осигурено равно третиране на работещите и на хората с увреждания, които искат да се обучават в задочна форма. КЗД в друго решение установява, че прилагането на чл. 168 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС) поставя в по-неблагоприятно положение българските граждани, внесли в Република България употребявани превозни средства от страни членки на ЕС. Съпоставка се прави с други български граждани, закупили вече регистрирани в България подобни употребявани превозни средства, но които са внесени на територията u като нови превозни средства. Установено е, че привидно неутралната разпоредба на закона представлява непряка дискриминация и нарушение на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. по признак „имуществено състояние“. Препоръчва се прецизиране на разпоредбата на ЗДДС.

– Налагате ли глоби при установено нарушение и до какви размери достигат те?
– Да, за извършена дискриминация Комисията налага глоби от 250 до 2000 лева. При повторно нарушение санкцията вече е в двоен размер. При неизпълнение на решение на КЗД глобите могат да стигнат до 20 000 лева. Събирането на глобите и имуществените санкции е възможно, когато решението на Комисията е в сила. Приоритетите ни не са само в налагането на административни наказания. Направеното от нашата институция в областта на превенцията е убедително в борбата с дискриминацията. Ненапразно и законодателят е решил в първото заседание в производството пред Комисията страните по преписката да бъдат поканени да се помирят.

– А как работите именно в областта на превенцията? Представителите на кои сфери от обществения живот имат необходимост да се запознаят със задълженията си по него?
– Важен фактор за успех в продължителната борба срещу дискриминацията е превенцията. Редица събития и инициативи на КЗД през годината са свързани с превенцията, като международното сътрудничество и координираната национална политика имаха съществен дял в дейността на КЗД. Продължи взаимодействието с редица национални органи, както и с органи на международни организации със сходни компетенции или сфери на дейност. КЗД подписа споразумения за сътрудничество със Сдружение „Национален съвет на религиозните общности в България“, с Иракската върховна комисия за права на човека, с омбудсмана на Република Турция, с учебни заведения и неправителствени организации в страната. Всички тези споразумения са обусловени от общата кауза за гарантиране на човешките права и за повече толерантност. Не на последно място искам да посоча, че в края на ноември КЗД беше официално посетена от комисаря по правата на човека в Съвета на Европа, като това е първото нейно официално посещение в България. По този начин Комисията продължава да се утвърждава като фактор в изграждането и прилагането на политики в областта на равенството и борбата срещу дискриминацията както в национален, така и в международен план. Чрез дейността на КЗД страната ни успешно изпълнява част от поетите международни задължения относно утвърждаването на човешките права и гарантирането на ефективни процедури за тяхната защита. Практиката през годините и нейният анализ водят до извода, че защитата от дискриминация при упражняване правото на труд заема значителна част от дейността на Комисията за защита от дискриминация. Логично Комисията изпълнява проект „Противодействие на дискриминацията на пазара на труда“, финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейски социален фонд. Дейностите по проекта целят изготвяне на изследване за дискриминацията на пазара на труда; качествено изследване на уязвимите групи на регионален принцип; изготвяне на механизъм за сертифициране и въвеждане на стандарт за недискриминация в сферата на заетостта; разработване на стратегия за недискриминация.

– Преди време Комисията започна кампанията „Достъпна България“. Какво развитие претърпя тя?
– Комисията всекидневно е ангажирана с проблемите на хората с увреждания. Тези граждани са изправени пред тежки ежедневни предизвикателства и закрилата от дискриминация е един от инструментите, с които подобни предизвикателства могат да бъдат преодолени. Кампания „Достъпна България“ е инициатива на Комисията за защита от дискриминация. В рамките на инициативата служители на КЗД от дирекция „Регионални представители“ обследваха обществени сгради, бюра по труда и дирекции „Социално подпомагане“ в страната, банки, офиси на доставчици на комунални услуги, частни и редица други обекти за наличие на достъпност. В резултат на тези проверки по кампанията досега се изготвиха 1531 констативни протоколи за липса на достъпност на обекти в столицата и страната. Самосезиранията на Комисията, свързани с кампанията, са 997. Броят и на образуваните преписки по кампанията от нейното начало е също 997. В процеса на работа по кампанията, КЗД провежда самостоятелно оценка на достъпната среда, образува производства и налага предвидените в закона санкции и принудителни административни мерки, за да се гарантира създаването и поддържането на достъпна за хората с увреждания обществена среда. Същевременно КЗД има за цел да се покажат добрите примери за осигурена достъпна среда. КЗД с тревога отбелязва, че недостъпността е навсякъде – и в големите областни центрове, и в по-малките населени места. Направените изводи сочат съществуването на сериозен проблем с достъпната среда. През изминалата година Комисията продължи работата си за изпълнение на отговорностите, свързани с прилагане на Закона за защита от дискриминация при спазване на принципите за независимост, ефективност и прозрачност. Всичко това сочи и степента на значимост на институцията в борбата срещу всички форми на дискриминация и нейното предотвратяване.

Нашият гост
Ана Джумалиева е магистър по право, доктор и доцент по “Международно частно право”. Преподавател във Варненския свободен университет “Черноризец Храбър” и в ЮЗУ “Неофит Рилски”. Завършила е курс на Женевската академия за международно хуманитарно право и права на човека. Издала е монографиите “Договор за наем на кораб” и “Морска ипотека и привилегии върху кораба”. Има над 60 научни публикации. Председател на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) втори мандат.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.