Доц. д-р Георги Чанков, преподавател по международни отношения в УНСС, пред „Труд“: Влизането в еврозоната е трудно, но излизането е невъзможно

Ердоган работи не за „Турски поток“, а за „Турски потоци“

Какви са възможностите за разрешаване на въпроса с бежанците на турската граница, накъде вървят отношенията Ердоган - Путин и защо турските войски са в Идлиб. По тези въпроси, както и за газовата война, за кандидат-президентската надпревара в САЩ и бързаме ли бавно към чакалнята за еврото, разговаряме с доц. Георги Чанков.

- Доцент Чанков, хиляди бежанци нахлуха на границите на Европейския съюз, щурмуват гръцката граница. Разбира се, ние следим какво става в Сирия и Турция, но защо се стигна до такава тревожна ситуация?

- Сметките на Ердоган в Сирия не излизат и той търси утешителна печалба. Напомня за обещанията на ЕС и вярва, че с бежанци и добра дума постига повече, отколкото само с добра дума. За себе си е прав.

- Повечето от мигрантите на границата били от Африка, почти нямало сирийци. И идват логични въпроси: кои са тези „сирийски бежанци“ от Африка, какво правят те в Турция и защо Ердоган твърди, че идват от Сирия? И още нещо много важно - възможно ли е сред тях да има и джихадисти?

- Турция е един от вентилите, през които Африка и Азия захранват демографски немощната Европа с млада либерално-демократична кръв. Войната в Сирия също произведе достатъчно бежанци, така че изборът е голям и се прави в зависимост от моментните нужди. Повечето са жертви на обстоятелството, че диктатурите в ислямския свят подобриха осезаемо живота на хората и предизвикаха неуправляем демографски взрив. Безработните младежи се изнасят към потребителския рай - някои върху летящо килимче, други на крилата на брадатите гълъби на мира и умереното насилие в рамките на Корана. Ако хвърлим камък в тълпата, може да улучим и някой либерал. Ако планината от благини отказва да отиде при него, той сам отива при нея, без излишна гордост.

- Интересно, защо турски части се намират в Идлиб? Появиха се коментари, че Ердоган иска да откъсне част от Сирия, докато западните медии пишат едва ли не ревливи статии, че Идлиб умирал...

- Идлиб умира толкова, колкото умря Алепо. Докато правителството с руска помощ си връщаше Сирия, Идлиб полека се превръщаше в резерват за капитулирали другаде джихадисти. Оставиха го за накрая заради трудния терен и заради кюрдската алергия на Турция, която се самопокани там, за да налага свой ред. Имаше договорка умерените главорези да бъдат превъзпитани в домоуправители, но не стана. Възпитателите не се престараха, защото нуждата от роботизирани наемници си е трайна. Междувременно, сирийският север се турцизира, но Асад не е давал такова съгласие. Като законен владетел и победител той си иска цялото царство. В самата Турция мнозина смятат, че Алепо им принадлежи по право. От друга страна сирийците и досега не признават Хатай за турска собственост. Прав ще се окаже този, с когото е Силата. (В случая руската.) Мирните хора са заложници и ще страдат до приключване на случая. Западът страда заедно с тях, избирателно.

- Момчета и момичета от сирийската армия от години се сражават едновременно срещу Ислямска държава и Ал Кайда при това на няколко фронта. В общи линии всички са против тях с изключение на Русия и Иран и въпреки това те успяват. Сега те се бият и с Ердоган, който е срещу тях рамо до рамо с ислямистки, уахабитски и салафитски групировки в Идлиб. Западните медии обаче си мълчат за това, защо?

- Сирия е стратегическо поражение за Запада. Либералната революция трябваше да увенчае „Арабската пролет“ и да сложи край на историята в ислямски свят. По улиците на Дамаск трябваше да шестват целуващи се свободни личности в розова перушина. За целта повикаха на помощ споменатите умерени професионалисти. Излезе, че обществата в Северна Африка и Близкия Изток имат друг дневен ред. Той може и да не е по-добър, но си е техен собствен. Така че в Сирия приключи западният либерален интервенционизъм. Печеливши са не само Сирия, Иран и Русия.

- Получава се изключително заплетена ситуация - най-вече между Турция и Русия. Смятате ли, че може да се стигне до момент като онзи със сваления руски самолет от Турция, след което двете държави бяха пред абсолютен срив на отношенията си?

- Пълен срив не може да има. Ердоган помни кой му помогна при преврата. Помни също и кой го организира.

- Ще посмее ли НАТО да задейства член 5 за колективна отбрана, както иска турският президент?

- Няма как. Турска войска на сирийска земя, нападната от правителствените сили, моли за помощ. Нелепо е. В НАТО няма единство за такова изнасилване на международното право, в т. ч. на собствения устав. Освен това се видя, че новите руски оръжия не са рисунки от комикс. Има и леко злорадство - Ердоган не отказа руските оръжейни доставки и сега възпитателно е оставен да се пържи в собствен сос.

- Бежанците не са ли пионките на Ердоган в опита му да засили натиска срещу Европа?

- Такива са. Нещастни хора, които разчитат на чужда милост и срещат чужда злоупотреба. Наивно вярват, че хубавият живот им се полага по право и че ще го намерят в Германия. Не могат да разберат, че ако първият милион е успял да се вреди, то следващите 499 милиона няма да могат.

- Няма ли вина за това и ЕС, който почти не знаеше какво да прави, или се държеше като важен петел?

- Европейският съюз не знае какво да прави със самия себе си, докато по навик учи другите на праведен живот. Брюкселокрацията още си изкарва хляба с проповеди за свободно движение на хора (и вируси), докато светът си събува либералните потури.

- Предвид доскорошните добри отношения между Путин и Ердоган, веднага на човек му минава през ума въпросът - какво ще стане с „Турски поток“?

- Залогът надхвърля личните отношения между двамата. Турция може да стане гара-разпределителна за доставки на горива към ЕС. За разлика от нас, турците имат силата, волята, че и нахалството да използват географското си положение. Намесата в Сирия стана и заради проваления от Асад газопровод от Катар до Турция. Мечтата на Ердоган е всичкият газ от Средна Азия, Близкия Изток и Русия да се стича към Босфора, където султанът да посреща надменните европейци с дълбоките кесии. Той работи не за „Турски поток“, а за „Турски потоци“. Русия и Турция са си дългосрочно взаимно полезни, пазарлъкът е за разпределяне на рисковете и печалбите.

- Може ли да се предположи, че американците чакат края на епохата на „несговорчивия и упорит султан“, за да погребат „Турски поток“, „принадлежащ на руския цар“, както анализираха в руската преса? И „Турски поток“ да го последва съдбата на „Северен поток-2“?

- Те няма да чакат края на султана, за да погребат проекта. В случая е по-лесно да се удари слабото звено. Знаем колко убедителни могат да са трима американски сенатори в София, макар че и един е достатъчен. Ако някой иска да свърши нещо, срокът е до ноември, преди на Тръмп окончателно да му развържат дългите ръце. Видяхме колко е упорит.

- Путин май ще загуби енергийната газова битка с Америка, има ли полезни ходове той или е още рано да се каже?

- Руснаците като че не очакваха някой да ги спре на последния километър. Може би надцениха чара на Ангела Меркел. Американската външна политика не се води от кавалерски съображения. Дотук Големият брат успя в едно - още някоя и друга година украинските русофоби ще се издържат с транзит на руски газ. Но газопроводът ще бъде построен, макар и със закъснение. Големите потребители в Европа не са готови да плащат добавки за „формулата на свободата“. Парите не миришат, газът също - само цената му се движи. Полша е готова да купува от правилния продавач и да плаща за „енергийна независимост“, но не всички са толкова богати. Европа може да загуби най-много. Руските тръби вече пълзят и на Изток, и на Юг - там пазарът е още по-гладен.

- Щатите си имат сега други дертове - първичните избори за номинация на демократите, при републиканците всичко е ясно. Но как гледате на една такава възможност, която много сериозно се анализира - срещу Тръмп кандидатът на демократите да застане с вице Хилари Клинтън?

- Доналд Тръмп би u се зарадвал много. Но той би се радвал и на Байдън. В бриджа има правило: „Не пречи на противника да греши!“ Така, както върви наддаването при демократите, президентът вече е спечелил още преди да започне разиграването.

- Защо Бърни Сандърс - между другото го смятат за едва ли не комунист, не е никак удобен на елита на демократите, американците - техни привърженици, обаче си го харесват? На предишните избори не посмяха да го допуснат, а заложиха на бившата първа дама...

- Грехът на Сандърс е, че гледа на света през очилата на обикновените хора. Той е по природа антиелитарен, също като Тръмп. Двамата са искрени в помислите и действията си, нещо рядко сред политиците. Доста избиратели така са намразили елита, че биха желали да избират само между тях двамата. Но преди четири години, с националния капитал зад гърба си, Тръмп успя да подчини Републиканската партия, докато Сандърс не се справи с неговата партийна върхушка. Той не е от една порода с банкстерите, които крепят „магаретата“. Впрочем с мръсния номер, който демократите тогава му погодиха, те загубиха моралното право върху името си. Тяхна си грижа. Ако дойдат на власт, грижата става всеобща.

- На фона на всичко това като прибавим и истерията около коронавируса, съдбата и бъдещето на света не изглежда никак добро?

- Лекотата, с която човечеството вярва в „коронавируса“, в „глобалното затопляне“ и в невинните жертви на похотливи продуценти, е наистина плашеща. Ето опровержение на вярата, че глупаците по презумпция са щастливи. Сега са готови да жертват половин царство за една маска от рециклирана тоалетна хартия. А Европейската комисия кандидатства за „зелена“ Дарвинова награда. Апокалипсисът изглежда съвсем навременен. Тук-там ще оцелеят островчета на здравия разум. Ал Гор навярно си е купил едно от тях.

- Може ли да кажем, че на вратата на глобалния свят чука поредната финансова криза, защото същият този свят буквално се къпе в море от дълг и половината от него е натрупан в САЩ и Европа, където икономическият растеж не е особено силен като българският, както нашите политици се хвалят?

- Криза за длъжника или криза за кредитора, туй е въпросът. Този дълг е на книга. Държателите му търсят срещу числата си нещо истинско. Бедата е, че насреща има празен джоб и дългът може да бъде погасен също на книга. Централните банки могат още утре да напечатат един-единствен чек за 250 трилиона долара. Но това ще е краят на лихварския капитализъм. Банкерите се плашат от пророчеството на Михаил Хазин, че деветдесет процента от тях ще загубят работата си. Те също не са готови да станат домоуправители. Върви състезание кой първи ще обърне хартийките си в земя, злато и крилати ракети. Според една легенда старите перси имали обичай на всеки четири години да зануляват дълговете с царска заповед. Много добро и дисциплиниращо решение. Старите гали пък дотолкова вярвали в задгробния живот, че приемали издължаване и на оня свят. Също е изход.

- Май ще се окажете прав, че опитът за превръщане на света в глобално село се провали - така ми казахте преди няколко месеца?

- Страшният вирус се мъчи да ме опровергае, яхнал летяща метла. Но ето нещо интересно - преди година-две само Хазин разсъждаваше на висок глас за „Ялта 2“ и нова подялба на света. Сега тези коментари са ежедневие.

- Да бързаме ли към чакалнята на еврото, доцент Чанков?

- Натам бързат нашите политици. Нямат търпение да се отърват от задължението да управляват самостоятелна държава - те знаят, че не могат. Знаят също, че на склад отлежават няколко милиарда, които ще превърнат в царски чешмички. Ние също го знаем. Бедата е, ако че влизането в еврозоната е трудно, то излизането е невъзможно. Вричането е като католически брак - докато смъртта ни раздели. Оптимистите вярват, че еврозоната ще се спомине преди България, а песимистите вярват в обратното.

- И кой смятате, че ще надделее?

- Страхувам се, че песимистите ще излязат прави. Вътре в еврозоната ще продължим да губим население със същото постоянство. Ако на някой му се занимава - данните за движението на БВП, на безработицата, на външнотърговския баланс и т. н. на всички държави са общодостъпни, в т. ч. за последните 27 години. Сравнете помежду им Дания, Швеция и Финландия, сравнете Великобритания с Франция и Италия, сравнете Словакия с Чехия и Унгария. НИЩО не доказва ползата от еврото! Паричният съвет е като годеж с почти същите задължения, но и с възможността да офейкаш в нужния момент. Националната валута трябва да е инструмент за развитие, но в чии ръце да го връчим? Има ли Дядо Мраз?

Нашият гост

Георги Чанков е роден в Айтос през 1963 г. Завършва ВИИ “К. Маркс” и свободна художествена академия “Жул Паскин”. Академичната му кариера е от 1995 г.: ТУ- София, ФАГИОПМ (“Немски факултет”), а от 2000 г. преподава в УНСС, катедра “Международни отношения”. Научните му области са: геополитика, европейска интеграция, управление на транснационални корпорации. Написал е няколко книги на български и на немски език. Има и самостоятелна изложба с акварели.

Коментари

Задължително поле