Борисов: В огромната си част работата на българските дипломати е успешна

Първото заседание на ВСС премина без номинации за нов главен прокурор

Премиерът Борисов сe срещна с Управляващия и главен административен директор на Групата на Световната банка

Кола блъсна пешеходка при маневра в Горна Оряховица

Затиснатото от гума дете е с разкъсан черен дроб Момчето се възстановява след спешна операция в Реанимацията в Търново

Главният прокурор и министри предлагат по-високи санкции за прояви на фашизъм

Спецпрокуратурата влезе в офиси на дружество, доставяло оборудване на Военновъздушните ни сили

Ема Робъртс обожава понички и чипс

Арестуваха 54-годишен столичанин, запалил кола умишлено

Световни имена обучават млади арт таланти

Две незрящи жени пропаднаха в дупка на тротоар във Варна

Премиерът Борисов: Поклон пред смелостта и героичното дело на Васил Левски!

Ген. Константин Попов: Със закупуването на Ф-16 България ще има най-добрия самолет в региона

Десет тела са намерени в анимационното студио в Япония, където избухна пожар

Оттеглиха обвиненията срещу Кевин Спейси за сексуална агресия

Доц. д-р Мариана Тиен, китаист в Института по исторически изследвания при БАН, пред „Труд“: Политиците трябва да умеят да чуват какво не им казват китайците

Необходимо е спешно да се облекчи издаването на визи за китайци

Какви са шансовете една от най-мощните банки в света да навлезе в България, какво е най-важното от посещението на президента Радев в Китай? Какво трябва да знаем, за да привлечем китайските туристи у нас, по какво си приличаме с тях и на какво се дължи „номера на китайката“? По тези въпроси разговаряме с китаиста Мариана Тиен.

– Госпожо Тиен, само преди ден стана ясно, че една от най-мощните банки в света – China Construction Bank (CCB), обмисля да навлезе в България. Възможно ли е и какъв знак е това за нас?
– Разбира се, че желанието на една такава банка като мощната China Construction Bank (CCB) е много добър знак и ще бъде добре това да се случи. В много държави в Източна Европа тази банка има офиси и допускам, че това може да стане и тук, че не е блъф. В Сърбия, Полша и Унгария имат доста офиси. Не мисля, че ако това стане, ще е лошо за нашите банки, те са стабилни и това едва ли ще им повлияе. Но все пак искам да вметна, че преди няколко години така говореха и за друга голяма китайска банка – Ексим банк, за съжаление обаче нищо не се случи. Затова съм доста скептично настроена към тази новина от преди ден.

– В последните години всички – и бизнесмени, и политици ухажват Китай, което е разбираемо. Преди дни приключи и посещението на президента Румен Радев в Китайската република, какво е най-важното от това посещение?
– Това посещение премина наистина на високо равнище. Но както знаете, животът ми е свързан с Китай и познавам доста добре нещата там. Малко съм скептично настроена за договореното по време на посещението на нашата делегация. Нямаше нито един представител на министерство в нея, а държавата трябва да работи активно и да не се делим на президентство и на правителство. Ще е добре и да се използват повече експерти по Китай, които у нас не са много, когато има официални визити – те могат много да помогнат. Разбира се, много ще се радвам да ме опровергаят. По повод директната авиолиния от София до Пекин и обратно наистина не само аз искам тя да се осъществи. За това се говори отдавна и все не се случва. Но дори и да не е с Пекин, да е с Шанхай или с някой друг от големите им градове, ще е чудесно. Толкова обещания чух за това от години, и досега… нищо. Преди година и половина китайците уж купиха летището в Пловдив, а след това – сделката се развали. Дано този път успеят, защото България няма нито един голям проект с Китай, а много други страни като нас имат.

– Кой е виновен за това?
– Не е виновно нашето правителство, не казвам и че е тяхното. Китай е една огромна супер сила и те си гледат техния интерес. Знаете ли, че тяхната мечта от 90-те години – среднозаможното семейство, вече е факт. Още Конфуций е казал да не се слушат китайските политици какво са казали, а какво не казват. Те нямат откритата Тръмп-политика. Китайците никога няма да кажат открито „не“. Дори да знаят, че това няма да стане. Така ще се усмихват и така ще го увъртат!… А за стратегическото партньорство, за което Радев говори, съм съгласна и то вече е факт. Помните ли как китайците обещаваха да правят край Мусачево град на бъдещето, така наречения първи „умен град“ в Европа, а инвестициите според медиите щяха да бъдат 1,5 милиарда евро? За сега обаче няма нищо. Единственото реално нещо, което направиха у нас, е заводът за преработка на люцерна край Добрич. При тях всичко е държавно.

– Президентът Радев наблегна особено на туризма в коментарите си. И не само държавният глава, мнозина си мечтаят за китайските туристи, които на тълпи обикалят света, Европа най-вече. Знаем ли как да ги привлечем?
– Да, кой ли не мечтае за милионите китайски туристи. Те обаче не приемат гидове – може да знаем езика много повече от тях, но искат да са си техни. В нашата държава китайци вземат парите от туризма. В много градове в Китай вече откриха туристически центрове, което означава, че по-лесно ще се издават визи за китайци. Визите са един от огромните проблеми при нас, много трудно стават. Сърбия, Черна гора, Беларус отдавна ги премахнаха. Чехите им дават за 8 часа, италианците – за 24 часа. Това е един от най-сериозните ни проблеми и наистина зависи само от нас. Надявам се при посещението на Радев да е станало дума за това и нещата най-после да се оправят.

– Какво предлагаме ние на китайците да направят у нас в бизнеса?
– Нашите предлагат на Китай да направи тунелът под Шипка, автомагистрала „Черно море“, но те няма как да станат. Политиците и най-вече бизнесмените ни трябва да разберат, че за да стане нещо, китайците трябва да имат сметка, да са я изчислили. Те имат построени много железопътни линии в Европа. По всички линии, които направиха, те изнасят своята си продукция – 99%! Почти няма нищо, което ние да изнесем от Европа. Само те! Това е и целта на „Един пояс – един път“, а „17 плюс 1“ е създаден с цел да го подпомогне. Те си имат имперско мислене. Много силна е пропагандата у тях. Всички са надъхани и работят за държавата. Докато при нас не е така.

– Добре, а китайците какво искат тук, от какво се интересуват?
– Китайците искат т. нар. Аспарухов вал и това винаги съм го казвала на мои лекции. Пътят на коприната искат да мине от порта в Поти (Грузия) през Черно море за Бургас или Варна. Най-вече през Варненския порт, оттам през Шумен, Русе и през Дунава. На тях така им е най-изгодно – Черно море. Миналата година откриха жп линия до Милано от една китайска провинция, до Лондон пък е най-дългата жп линия в света. Тази линия минава през почти цяла Европа, но не и през България. Китайците си гледат интересите, при тях няма любов. Освен това те искат да направят тук глобален център, учени от правни институти да казват какво е европейското законодателство. Градът Нинбо, който е в провинция Джъдзян, работи с България. Там миналия месец се проведе изложението „Китай – Централна и Източна Европа“. Те определят кой техен град с коя държава да работи.

– Оказва се, че много по-лесно е тук да идват китайски стоки, отколкото наши, европейски стоки за Китай. Каква е причината?
– Китайците всъщност искат селскостопанската продукция от региона – Централна и Източна Европа, да се изнася оттук директно за Китай. Нашите бизнесмени срещат огромни трудности. Малко преди да обявят Пътя на коприната „Един пояс – един път“ направиха много формати – „16 плюс 1“, сега „17 плюс 1“. Особено след като Си Дзинпин дойде на власт, той си поставя голямата цел – Китайската мечта. Нещо като американската мечта. Разбира се, Китай се развива нечовешки бързо, с някакви космически темпове. На Европа сигурно 200 години няма да u стигат да се развива така, както Китай. В Китай всичко е много лесно. Наричат го китайски комунизъм, социализъм китайски модел и как ли не още. А аз го наричам партиен централизъм. Всичко там е централизирано. В нашите научни среди всички много искат да правят проекти с Китай. И китайците идват – както те го наричат – на академичен туризъм. Държавата им казва: сключвате договор с този и този. У нас са налице много малко реално сключени договори с Китай. Отличник в това отношение е Селскостопанската академия, а причината за това естествено е не само тяхна. Просто така е изгодно и за китайската страна.

– Какво трябва да направят българските политици, за да успеем да пробием в Китай?
– Първо, нашите политици трябва да си вземат експерти по Китай. Там има много наши студенти. Защото Китай е много различна държава, има много различна философия и култура. И политиците ни не трябва да са толкова открити. Да няма емоционалност, да са по-прикрити, по-дипломатични. Китайците винаги се усмихват и питат: „Кажете къде имаме грешки?“ И ако се опиташ да им ги кажеш, усмихнат ти се и хайде… Те не търпят критика изобщо. И още – една малка държава като нашата, която има толкова много проблеми, трябва да знае много от тези неща.

– В предишно наше интервю, бяхте казали нещо много интересно, че битката в света не е за Китай, а за Европа. Още ли смятате така?
– Абсолютно, и случващото се за година потвърждава това. Китай си търси съюзници в момента за битката срещу Тръмп. През 2015 г. Китай направи Азиатската банка за развитие. Тогава бях в Китай и много се учудих, когато Великобритания и Австралия бяха страните, които се присъединиха към тази банка. А тя е създадена, за да подкрепя Пътя на коприната. Тези две страни обаче са първи партньори на САЩ и всъщност тръгваха едва ли не срещу тях. Тръмп отиде да си ги прибира, а Китай плъзна по Европа да си събира свои. Китайците се борят с всички сили и средства да засилят максимално влиянието си в Европа във всички сфери – икономика, култура, образование, обмен и т.н. – навсякъде. Борбата наистина е за сърцето на Европа. Китайците винаги си гледат собствения интерес.

– В Китай има много високи темпове на икономически растеж. Как успяват в намирането на удачни решения на сложните демографски, социални, вътрешно и външнополитически проблеми? Защото на фона на радикалните трансформации в света днес в XXI век, това изглежда потресаващо.
– По време на Мао Дзъдун една от основните му политики в демографията беше – колкото повече деца има една майка, толкова по-добра майка е тя. И населението много бързо нарасна след края на Културната революция. След това Дън Сяопин взема крути мерки – ограничава семействата да имат само по едно дете. Има големи глоби, особено за тези на високи постове. Когато Си Дзинпин дойде на власт, той либерализира политиката като допусна по второ дете в семейства, в които и двамата родители са по едно дете. В Китай настъпи демографска криза, Индия стана над един милиард, а китайските деца растяха страшно разглезени и далече от китайските ценности. Преди година Си Дзинпин сложи край на всякакви ограничения, кой колкото иска деца да има. Китай върви страшно напред, защото в него всичко е реформи, реформи и пак реформи. Но истински реформи. Докато при нас – в БАН например, всичко е ала-бала, там реформи няма. А и във всички сфери в България е така.

– Но как се стигна до този възход на Китай, който изглежда ще продължи със страшна сила?
– Много са причините за успехите на Китай, развиват се навсякъде – в Антарктида, в космоса, в океана, под океана… Те развиха много силно вътрешно потребление, непрекъснато вдигат заплатите. Стандартът на живот се увеличава. Средно заможното общество се увеличава с много бързи темпове и както ви казах в началото, то е факт. А това не се отнася само за Пекин, а за цялата страна. Тяхната цел беше да развият западния район – Синдзян-уйгурския автономен регион, където имат проблеми. Територията на Китай е огромна и те безспорно имат нужда от много храни.

– Вие сте омъжена за китаец. Кои са общите качества между българите и китайците?
– Общочовешките ценности: моралът, трудолюбието, гостоприемството, почит към родители и семейство, ученолюбивост и т.н. Сега светът е едно малко село, комуникациите са безпроблемни, глобализацията е повсеместна, носим вече едни и същи дрехи, голяма част от които „made in China“. (най-новият виц, който научих, преди да тръгна от Пекин: „Ако не пише мейд ин Чайна, значи е менте“).И българите, и китайците силно тачат своята история и култура и сякаш като цяло сме по-толерантни от другите народи. В Китай също напълно важи максимата: „Моят дом е моята крепост“. Китайският език е много различен от българският, дори няма абсолютно нищо общо, но думата „мама“ е мама и на китайски. Това говори много. Майката си е майка, майчиният инстинкт, майчината любов, те са еднакви.

– Кое е онова „китайско чудо“, което много бихте искали да разпознавате и в българския начин на живеене?
– Китай се развива стресиращо бързо. Всичко най-най-най- е в Китай. Най-дългият мост над вода, най-мощният компютър, хиперзвуков самолет, най-дългият оптичен кабел под океана, най-скоростната железница в света, най-най-най…. не мога дори да ги изброя. А за строителството – просто нямам думи, никнат като гъби небостъргач след небостъргач, пътища, магистрали, автостради, летища, влакове-стрели. Хората по улиците са ведри и усмихнати, помагат си. Уважението към възрастните е пословично. Обичта и привързаността в семейството и рода са на особена почит. Страшно им се възхищавам. Може би „китайското чудо“ или „номера на китайката“, както често обичам да се шегувам, е в техния позитивизъм, постоянство, от една страна и гъвкавост, от друга; в техния колективен дух и силно чувство за екипност, но най-вече в истинския патриотизъм. Те много често коментират думите на Тръмп: „America first“, никога не изричат „за нас Китай е на първо място“, но никога не отстъпват пред националните си интереси. Всеки китаец независимо в коя точка на света се намира, независимо с какъв паспорт е, винаги в сърцето си носи Китай и винаги си остава китаец.

Нашият гост
Мариана Тиен е китаист. Има повече от 100 публикации, написала е две монографии за Китай. От 2006 г. живее много повече в Китай отколкото в родината си. Преподавала е на студенти в Китай до 2014 г. Китаист в Института за исторически изследвания при БАН. Експерт в академичната тинк-танк мрежа “17+1”.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.