Доц. д-р Спас Спасков, пред „Труд“: Страхът от COVID-19 опразни болници и медицински центрове

Няма проблем лекарите, които нямат нищо общо с пандемията от коронавирус, да продължават с дейността си.

Изпитвам доверие към тези, които вземат решенията. Няма причина да живеем непрекъснато в зоната на недоверието. Недоверието е много по-страшно и от вирус. Това заяви в интервю за „Труд“ бившият директор на „Пирогов“ д-р Спас Спасков. Според него е необходимо да се направят масови изследвания на населението. Д-р Спасков твърди, че в правилника на „Пирогов“ подробно се описва какъв резерв от лекарства трябва да поддържа болницата, но за защитни облекла и маски, нищо не е посочено.

- Доц. Спасков, необходимо ли беше удължаването на извънредното положение в страната?

- Проблемът с коронавируса, както знаете, е световен и битката за справяне с пандемията продължава. Затова е напълно логично и в България да има удължаване на мерките.

- За да бъде оправдано от здравна гледна точка удължаването на извънредното положение, какво е необходимо да се направи в периода до 13 май?

- Смятам, че това което се прави е напълно достатъчно. Социалната изолация, която се изпълнява от по-голямата част от населението, мисля, че ще е достатъчна, за да се избегне и укроти един по-сериозен епидемиологичен процес.

- Как бихте отговорил на привържениците на създаването на колективен имунитет, които казаха, че най-добре би било българите да се пуснат навън и който оцелее, оцелее?

- Подобен експеримент бе опитан в някои страни и те държаха известно време на него, след което предприеха същите мерки, които са предприети и в България. В момента няма в света научна теория на която да се облегнат държавите. Ново явление е в известна степен битката с епидемиологичната обстановка при този тип вируси още в самото начало. Това е ново и още нямаме много голяма научна яснота какво точно трябва да се прави. Времето ще покаже прави ли са били тези, които взеха решението да сме в принудителна социална изолация, или не.

- Дотук нищо не казахте за повсеместни изследвания на населението за коронавирус. Да разбирам ли, че не сте привърженик на подобно решение?

- Много голям привърженик съм на това да се правят изследвания на по-голяма част от населението. Само така ще се добие ясна представа за мащаба на този процес. С малкия бой изследвания, които се правят в България и то само при тези, които клинично са дали прояви на заболяване, няма да можем да добием представа за биологичния процес. Масовите изследвания, за които се говори трябва да бъдат направени. Ние социалния процес го следим много внимателно и след време ще можем да направим изводи, но за биологичния са необходими много изследвания.

- Липсата на тестове ли е причината да не се правят масови изследвания?

- Мисля, че в момента има достатъчно тестове в света. Интересувам се от проблема и зная, че и много лаборатории вече имат възможността да правят такива тестове. Въпросът е кой ще пати тези изследвания, колко ще струват те и разполагаме ли с ресурс за масово използване на тези тестове.

- Казахте, че внимателно следите вноса на тестове, съществува и проблем с вкарването в страната на нелицензирани тестове, които могат да дадат неверни резултати?

- Предполагам, че няма да се допусне подобно нещо. Изпитвам доверие към тези, които вземат решенията. Няма причина да живеем непрекъснато в зоната на недоверието. Недоверието е много по-страшно и от вирус. То се изграждаше години наред към всичко, което ни заобикаля... Нека, все пак, да се доверим на тези, които ще доставят съответните тестове и да вярваме, че тези тестове ще дадат положителен ефект върху изучаването на биологичния процес.

- Като един от най-дългогодишните директори на „Пирогов“ имате ли обяснение защо там има най-висок процент починали след усложнения от коронавируса?

- Вероятно там постъпват най-тежките случаи. Ако ви прави впечатление, починалите пациенти с коронавирус са имали и редица други тежки заболявания. Убеден съм, че в „Пирогов“ се работи изключително професионално и можем напълно а се доверим на медицинския екип на тази болница.

- Не беше ли по-редно „Пирогов“ да остане само болница са спешни случаи и в нея да н се приемат пациенти с коронавирус?

- Това е невъзможно. Големите болница няма как да останат извън обсега. Бихме могли обаче да опазим от пациенти с коронавирус по-малките болници, като концентрираме болните в големите звена. В „Пирогов“ управленският екип взе много правилно решение - една от сградите бе определена за лечение на този тип болни и пациентите постъпват само там. Предполагам, че и другите големи болници са постъпили по сходен начин. Не е необходимо заради един-двама, или петима болни да се блокира цялата болница.

- Коментирайте, моля ви, очаквания пик на болните от коронавирус около Великден.

- Прогнозата за пик около Великден вероятно е направена върху опита на другите страни. Там, където не бяха взети мерки за социална изолация, пикът настана по-рано. Ние със социалната изолация в известна степен отлагаме този пик, който няма да бъде с мащаба на заболеваемост в тези страни, в които нямаше социална изолация.

- Ще могат ли болниците ни да поемат всички тежки случаи? Видяхме какво се случи в Италия, в Испания...

- Убеден съм, че болниците ни могат да поемат голям брой пациенти. Не трябва да забравяме, това са статистически данни, че използваемостта на легловия фонд в България е някъде от порядъка на около 60%. Т. е. ние имаме страхотно много свободни легла в болниците и затова смятам, че здравната ни система има капацитета да поеме голям брой пациенти в кратък период от време.

- Вие нали разбирате, че проблемът не е просто в болничните легла, а в това какви са тези легла. Защото, ако са като онези, които ни показаха военните в зала „Арена Армеец“, по-добре да не търсим болници.

- Със сигурност не говоря за болнични легла от типа на тези, които подредиха в „Арена Армеец“. Говоря за реални болнични легла, в самите болници. Така както има болнични легла за относително леко болни, така има и много легла в т. нар. реанимационни звена. Разглеждах статистически данни и смятам, че ние при всяко положение ще се справим със ситуацията.

- Защо се случи така, че медиците ни се оказаха без защитни облекла и предпазни средства. Кой трябваше да отговаря за това?

- Това е разбираемо. Ако не беше възникнала ситуацията с коронавируса и бяха закупувани защитни облекла, вие дали нямаше да ни питате защо ги купуваме. Аз съм преживявал подобни въпроси. В една болница винаги трябва да има резерв от лекарства и консумативи. И този резерв обикновено се указва с правилници. Много често поради липса на средства в системата ние сме склонни да ограничим тези резерви. Спомням си, че някога, докато бях шеф на „Пирогов“ ме бяха обвинили, че имаме много голям резерв от лекарства. Тогава свалих резерва до половин месечна дейност, а правилникът изискваше резерв поне за един месец.

- Какво пише в правилника на „Пирогов“ за предпазните средства?

- За маски и защитни облекла, за съжаление, в правилниците няма нищо написано. Приема се, че по подразбиране трябва да ги има. Като говорим за подразбиране си спомням за случай, при който лекар бе направил оперативна интервенция в помещение, което не отговаря на хигиенните изисквания. И когато го санкционирахме, той през съда премахна санкцията, тъй като в правилника не било записано, че в конкретното помещение няма право да се правят операции. Няма правилници, които да обхващат всички неща, които може да ни се случат. Но трябва да има логика в питанията и в поведението ни.

- Може би след епидемията всички болници ще поддържат и резерв от защитни облекла и маски.

- Смятам, че ще направим много добри изводи от това, което се случи. И че вече знаем какво трябва да се прави, за да се предпазваме при подобен тип ситуации.

- Как се решава проблемът с отлагането на комисии за онкоболни, с отлагането на плановите операции. Това не застрашава ли живота на пациентите с подобни проблеми?

- Болниците имат готовност да извършват планови операции и не би следвало тотално да бъде спирана дейността на лечебните заведения. Струва ми се, че има и доста голяма доза уплаха. Успяхме с посланията, които излъчваме да изплашим и болните. Служебно ми се налага да посещавам различни лечебни заведения и забелязвам, че потокът от пациенти е силно намалял. Ама толкова намалял, че не мога да си го обясня със спирането на плановия прием. По-скоро страхът на гражданите е огромен - как така ще вляза в една болница, след като там вече може да има нещо много страшно и това много страшно е по-страшно от това, което аз нося като заболяване. Решението на повечето болни е да изчакат. Мисля, че не бива да има до такава степен ограничаване в мисленето на хората. Тогава, когато човек има заболяване и притеснения около въпросното заболяване, той трябва да потърси лекарите. Няма проблем лекарите, които нямат нищо общо с пандемията от коронавирус, да продължават с дейността си.

- Защо тогава са спрени плановите операции, защо и онкоболните имат сериозни проблеми?

- Приема се, че малко или много оперативните интервенции, каквито и да са те до известна степен ще снижат имунитета на хората. Вероятно това е в основата на спирането на плановите операции. В крайна сметка се смята, че плановите операции търпят отлагане. Например, една херния, дали ще бъде оперирана този или другия месец, това няма да доведе до някакъв проблем. Но когато говорим за онкологично болните там не бива да има никакъв компромис. Те трябва да бъдат лекувани веднага - няма значение дали има коронавирус или не.

- Бих искала да ви задам и няколко въпроса в личен план. С какво се занимавате в момента?

- Управител съм на поредица от кардиологични центрове, чиято дейност също намаля. Предполагам, че след като премине страхът около коронавируса дейността ще се увеличи значимо.

- Имате ли изчисление колко губят болници и диагностични центрове от епидемията?

- В момента в изключително тежко състояние са медицинските центрове, тези които са за извънболнична помощ. Те се издържат на базата на посещения от пациентите. В момента приходите на тези заведения са рухнали. Те са много близки до нулата. В сходно положение са и болниците, с изключение на най-големите.

Нашият гост

Доц. д-р Спас Спасков е роден на 28 ноември 1951 г. в София. Той е потомствен лекар. Специалността му е рентгенология, но има и магистратура по здравен мениджмънт и финанси. Близо 20 години работи в “Пирогов”, като е директор на спешната болница от 2000 до 2008 г. В момента е управител на верига от кардиологични центрове.

Коментари

Задължително поле