Изборите 2 в 1 отминаха, наред е правителство от 4 партии, за което се водят преговори. Ще го бъде ли, има ли подводни камъни, как БСП, ИТН и ДБ ще преглътнат да седнат на една маса с разгромилите ги на изборите „Продължаваме промяната“ - наш събеседник по тези и други въпроси е доцент Огнян Минчев.

- Как вървят досега преговорите за съставяне на правителство между разбитите авари и победителите на изборите, според вас, г-н Минчев?
- Да бъдат тези разговори наричани преговори е малко пресилено, тъй като това е един жанр, който не се отнася пряко до същинското преговаряне за правителство. Има няколко неща, които трябва да се кажат. Първо, инициативата на Петков и Василев за подобни разговори е обусловена от желанието им евентуалните им партньори публично да декларират позициите си, за да бъде ограничена възможността когато седнат да водят същинските разговори, да се отклоняват съществено от тях. Все пак това, което е заявено публично, е една легитимационна процедура за „Продължаваме промяната“ да бъде идентифицирано кой какво иска и оттам нататък мърдането да бъде по-трудно. Това е единият аспект. Вторият е популистки - да бъде декларирано, че ние нямаме какво да крием, всичко е пред очите на хората, разбираме се, споразумяваме се. Третият аспект на нещата е свързан с обстоятелството, че когато различните партии и техните говорители излязат да говорят публично, те се стараят по-обрано да представят своите позиции и изисквания. Иначе, ако беше само на скрито, щяха да бъдат по-категорични и споразумение можеше да се постигне много по-трудно. Според мен това е този жанр, такива са предпоставките това нещо да бъде лансирано по-скоро като увертюра към преговорите, отколкото като същинските преговори.

- Живото предаване на тези разговори не е ли смущаващо за новобранците в политиката, които за пръв път сядат на маса, и добре дошло за опитните старите опитни политици?
- Безспорно сигурно има такъв елемент на смущаване, но като цяло старите политици, които могат да демагогства и да лицемерничат доста по-обиграно, също би следвало да понасят този тип ограничения - че когато обещаваш и декларираш нещо публично, след това по-трудно ще се отметнеш от него тогава, когато трябва да се споразумееш истински за формирането на кабинет.

- Има ли някакви подводни скали според вас за формирането на правителство?
- Те са страшно много, не бихме могли да ги изброим. Всяка една от тези организации, които участват в преговорите, имат свои скрити и полускрити ограничения в своите позиции, които никога не биха декларирали в истинското преговаряне между страните. БСП има сериозен проблем с вътрешната си опозиция, която на практика е вътрешнопартиен агент на президента Радев в БСП по отношение на Нинова. Преговорната позиция на БСП както публичната, така и вътрешната, реалната, е в много голяма степен определена от това какво би могло да се случи и какво би трябвало да се предотврати в истинските отношения между „Позитано“ и „Дондуков“. За „Демократична България“ задачата е изключително трудна и комплексна поради простата причина, че вътре в самата коалиция има много различни позиции. Те не винаги се демонстрират открито, обаче в условия на криза се антагонизират. Някои от тези различия вече проникнаха на публично ниво като например евентуалното желание на „зелените“ да се присъединят към „Продължаваме промяната“. Също така не са лесни отношенията между ДСБ и „Да, България“, а вътре в самата „Да, България“ съществуват доста сериозни напрежения, свързани с изборните резултати и последиците от тях. Самите Петков и Василев в „Продължаваме промяната“ ще трябва да намерят свое автономно място за управление, защото досега те бяха в голяма степен функция на Радев и на властовите структури около него. Това също ще бъде важен процес, който може да не премине толкова гладко, колкото се декларира на публично равнище.

- Това, че от страна на БСП сядат абсолютно стари и амортизирани хора като Румен Гечев, Румен Овчаров и Таско Ерменков за мнозина не значи промяна, а подмяна или реваншизъм. Вашият коментар?
- Ами не знам дали има кой да седне освен тях. Иначе, ако си забелязал, вече започна да се върти един нов виц, който на повърхността е виц, но има и известна поука от него - че досега ГЕРБ са ни пазели от комунистите, а оттук нататък комунистите ще ни пазят от ГЕРБ. Това всъщност очертава в дълбочина една сериозна безсмисленост на методите, с които се прави политика в България, тъй като у нас се прави до голяма степен политика не „за“,, а „срещу“. И споразумяването между страните, които трябва да се договорят, на този етап е по-лесно именно като се има предвид общата картина на „злодея ГЕРБ“, който е враг на всички. Ако тази картина отпадне или бъде пратена в килера, споразумяването ще бъде малко по-трудно. Но засега няма такава опасност, така че злодейския образ на ГЕРБ ще краси още дълго време политическия пейзаж ако не за друго, то поне да пази единството на тези, които правят промяната.

- Да използвам един израз на президента Петър Стоянов от 2001 г. Как се чувстват разбитите авари БСП, ИТН и ДБ под шапката на разгромилия ги победител „Продължаваме промяната“? Не е ли малко унизително?
- Може би наистина е в известна степен унизително, тъй като тези хора имат натрупани и лични отношения. Но в политиката този, който дава приоритет на личните отношения, тази прекалена чувствителност в политиката не води към успех. Разбитите авари ще трябва да се примирят с действителността. Още повече, че това, което ти предполагаш като проблем, е по-скоро свързано с две от трите преговарящи партии - БСП и „Демократична България“. „Продължаваме промяната“ наистина взе част от електората на БСП, но това се случи с посредничеството на вътрешнопартийната опозиция на „Позитано“ и на самото президентство. Така че част от вътрешния конфликт не е толкова междупартиен конфликт. В „Демократична България“ една съществена част се прехвърлиха при Петков и Василев. Обидата си е обида, реалностите са си реалности. Що се отнася до ИТН, там дори няма място и за обида, защото партията на шоуто не можа да оползотвори дори популисткия си потенциал. Тя го разпиля безотговорно по сцената в рамките на едно крайно некадърно шоу в 45-то и 46-то Народно събрание. И новият популистки проект на Петков и Василев обира тази част от избирателите на ИТН, които напразно очакваха нещо да се случи.

- Не е ли много кратък срока за постигане на някакво споразумение? В Германия два месец преговаряха.
- Тези претенции до Коледа да има правителство, до Коледа да се случи едно или друго, сами по себе си са добър остен, който трябва да ограничи възможностите за блъфиране на тази покер игра, защото тя е точно такава. Дали ще се случи остава да се види. Сравнението с Германия е примерно, въпреки че самият Асен Василев го даде - това споразумение между страните в Германия е 800 страници, но България не е Германия, в Германия се достига до детайли. Това споразумение трябва наистина да отразява всички възможни позиции и да бъдат те договорени в един план за управление за 4 години. В България това няма да се случи точно така. Ще има някакво споразумение, но то ще бъде доста по-плитко. Капацитетът на значителна част от преговарящите и политическата им култура не предполагат чак такава дълбока, детайлна, последователна дейност по споразумяване. Като цяло поставянето на срок Коледа за формирането на правителство е един полезен остен да бъдат пришпорени малко страните, но нямаме гаранции, че това наистина ще се случи. Във всеки случай психологическата динамика на процеса ми се струва, че е важна. Ако не случи в рамките на месец - месец и половина сякаш шансовете, че изобщо ще се случи ще започнат да намаляват.

- Няколко партийни лидери, които са в оставка, преговарят. Какво ще се случи ако бъдат сменени, примерно Христо Иванов, Корнелия Нинова и Атанас Атанасов? Ще бъде ли валидно това споразумение? 
Това е интересен въпрос, на който отговор понастоящем няма. Те си седят, преговарят си сякаш оставки няма.

- Прави впечатление обаче отсъствието на Христо Иванов от преговорите за правосъдната система.
- Не мога да преценя защо отсъства. Може би поради историята на собствените си лични отношения с някои от преговарящите в момента, тъй като знаем, че Кирил Петков е бил част от „Да, България!“ известно време преди да напусне. Също така би могло да бъде обяснено отсъствието на Христо Иванов от части с това, което споменахте - той е в оставка. Ако неговата оставка бъде приета не е известно новият съпредседател на коалицията, излъчен от „Да, България!“, дали ще заема изцяло неговите позиции, дали ще отразява неговите възгледи. Както е известно, това е доста шарена партия, да не говорим за коалиция, така че това също може да се разглежда като евентуална причина Христо Иванов да отсъства от преговорите.

- Какви са според Вас задачите, които трябва да реши много бързо това правителство, ако се състави, да кажем в първите 100 дни? 
- Задачите са много. В първите 100 дни трябва да се въведе някаква системност в третирането на пандемията, тъй като до този момент през цялото време има някакви импулсивни решения. Когато имаше Национален оперативен щаб, той се опитваше да въвежда някаква последователност в мерките, които се приемат, но далеч не винаги успяваше, предвид политическите лашкания насам натам, които правеше и самият Бойко Борисов и управляващият политически екип като цяло. Трябва да се предприеме някаква сериозна позиция за това какво се прави, за да се ограничава пандемията. Финансите, икономиката, реформите в институционалната система всичко това ще бъде положено като основи в рамките на тези 100 дни. Тъй като минат ли тези 100 дни, постепенно изстине ли предизвикателството ГЕРБ като злодей, който трябва да бъде наказан, преодолян и т. н., разногласията ще се увеличават и споразумяването ще става все по-трудно. Така че в началото е добре всичко това, което смятат да правят партньорите, или поне част от тях, да бъде сложено на масата и да бъде операционализирано максимално бързо, за да има шансове да бъде осъществено.

- Според Вас може ли да очакваме някаква промяна по отношение на Република Северна Македония? 
- Република Северна Македония е изключително труден въпрос, поради простата причина, че от есента на 2019 г. българската позиция е изключително противоречива и изключително трудна за формулиране на дипломатическо, юридическо и институционално ниво. Сега към тази трудност ще бъде прибавено и обстоятелството, че в страната и между политическите сили съществува консенсус по отношение на Македония. Ако ги попиташ за какво са съгласни, много малка част ще могат да кажат изобщо нещо, но иначе има пълен консенсус. Въпросът е този виртуален, илюзорен консенсус да бъде опреационализиран до съгласие по няколко точки, които така или иначе могат да бъдат прокарани. Все пак е добре това нещо да стане в обозримата перспектива, за да не се наложи България да изпитва силен външен натиск, на който за съжаление един или друг политик, един или друг екип може да поддаде.

- Как ще погледне светът на президент, нарушил конституцията, и на евентуален министър-председател, също нарушил конституцията и законите? Как ще погледне на президент, който казва, че Крим е руски? 
- Всички тези неща ще бъдат взети предвид от партньорите на България. Нищо от това няма да бъде неглижирано и същевременно - няма да бъде натяквано публично. Тук е добре да припомним слабостите на българските политици и държавници - било корупция, било „Крим е руски“, било проблеми като тези свързани с неразборията на българската позиция по Македония. Всичко това са слабости на българската политическа позиция, които в общуването с нашите партньори биват търгувани срещу българските национални интереси. Как биват търгувани? Примерно, когато един премиер или изобщо един държавник отиде да преговаря и те му казват „ти допускаш еди-каква си корупция“, той казва „да може и да допускам, може и да не допускам, но виж как слушам, каквото ми кажете правя“. Те правят каквито им кажат, но го правят против националния интерес, а не в негова полза.

Нашият гост
Огнян Минчев е роден на 2 декември 1958 г. във Варна. Завършва английска гимназия в родния си град и социология в Софийския университет. Специализира политически науки и международни отношения във Вашингтон, Лос Анджелис, Москва и Португалия. Преподава Теория на международните отношения в катедра “Политология” в Софийския университет, а от 1999 г. до 2008 г. е неин ръководител. Директор е на Института за регионални и международни изследвания и председател на управителния съвет на българския клон на организацията “Прозрачност без граници”. Автор е на множество анализи по вътрешна и международна политика.