Заради страх от заразяване с коронавирус, пациентите, които са с хронични заболявания, ще дойдат в много по-късна фаза, отколкото трябва да се появят при лекарите

От медицинска гледна точка се видя и в света, а и у нас, че изключително строгите мерки не доведоха до някакви значими резултати. Това твърди пред „Труд“ доц. Спас Спасков. Според него не е необходимо отново да се стига до по-строги мерки. Достатъчно е да се спазват указанията на здравните власти. Питаме го и за това, безопасно ли е посещението при специалисти в медицинските центрове и по-силен ли е страхът от заразяване от болестта.

- Д-р Спасков, задава ли се нова вълна на COVID, както твърдят много експерти?
- Мисля, че не можем да говорим за втора вълна на тази инфекция. В близкото бъдеще предстои преплитане на пациенти, които са носители на този вирус, с такива, които са със стандартните вирусни инфекции, характерни за есенно-зимния сезон. И това до известна степен може да създаде впечатление, че съществува т. нар. втора вълна. Вероятно стойностите ще нарастват още, тъй като сега се изследват предимно хора, които вече са пациенти. Доскоро се тестваха най-вече здрави - тези, които пътуват за почивка. Това доведе до съществен спад на откритите случаи. Броят, който се съобщава всяка сутрин, е на хора, които са носители на вируса - те не са болни. Около 20-25% от тях ще дадат някаква клинична картина. До болница ще стигнат още по-малко.

- Как си обяснявате увеличения брой на заразени с коронавирус?
- Най-вероятно около 5% от хората в България са носители на коронавируса. По-високият брой заразени с коронавирус напоследък се дължи до голяма степен на това, че се правят тестове предимно в рискови групи, а не, както беше преди, когато здрави хора си правеха PCR тест. Смятам, че домовете за възрастни хора са много по-уязвими за заразата, тъй като възрастните страдат и от други заболявания. В училищата проблемът е, че децата могат да занесат инфекцията на своите баби и дядовци.

- Трябва ли да се затегнат мерките, проф. Асен Балтов вече обяви, че ще поиска да се носят маски навсякъдe на закрито, а Ангел Кунчев каза, че обмислят ограничения за хората над 65 г.?
- Най-вероятно няма да се стигне до по-строги мерки. От медицинска гледна точка се видя и в света, а и у нас, че изключително строгите мерки не доведоха до някакви значими резултати. Това, че в България имаше затворени градове, само сплоти работата на хората и на фирмите, но не допринесе никакъв резултат. Освен това видяхме, че и събирането на много хора - при митингите, на спортни състезания не доведе до кой знае каква промяна в епидемичната обстановка. Много интересна мярка бе затварянето на стадионите, но поставянето на екрани около тях, където се събираха по 6 000, по 8000 души разположени доста по-нагъсто, отколкото ако бяха на стадиона. Това е от едната страна. От другата страна е политико-икономическият проблем. По-строги мерки биха довели до тежко политическо напрежение и до нови икономически последствия. Затова мисля, че до такива мерки няма никакво основание да мислим, че ще се стигне. Освен това, забелязвам и позицията на Националния оперативен щаб, в който присъства и новият здравен министър. Щабът до известна степен задълбочи анализите. Сега те носят много по-обективен характер, а информацията вече не е насочена към това, да плаши хората. Преди сякаш се акцентираше върху страха, който да накара гражданите да спазват мерките, а сега целта е хората да вярват на щаба и да започнат да изпълняват т. нар. по-меки мерки.

- Каква е логиката детските градини да работят, а цели класове да се карантинират, да се говори и за връщане на дистанционното обучение?
- Смятам, че отново започва взиране в някои конкретни професии или области от нашия живот. Доскоро подобно взиране имаше в медицинските кадри и непрекъснато ни се съобщаваше колко лекари и колко сестри са се разболели, какво се е случили и нещата се описваха свръхтрагично. Оказва се, че медицинският персонал боледува с такава честота от COVID, с каквато боледува и цялото население. Няма някакво повишаване на честотата специално за някаква професия. Сега, тъй като децата тръгнаха на училище, изведнъж всички решиха да вперят поглед в едно пространство, което носи същата характеристика, която носи цялото общество. При това, децата боледуват много по-рядко и много по-леко отколкото възрастните. При учителите наблюдаваме същата честота на заболяванията, каквато е и за останалите граждани. Затова аз мисля, че предприемането на крути мерки със затваряне на училища, или дори със затваряне на цели институции (скоро имаше затваряне на министерство, заради един заразен) е свръхнелогично. Не трябва да забравяме, че COVID-ът не е от групата на особено опасните инфекции, а предприемаме понякога мерки, които са характерни за тях. Можем да си обясним нещата с това, че бихме желали да се подготвим за евентуално бъдеще, когато може би ще е по-опасно. В случая, не виждам някаква конкретна причина да се взираме в училищата. Там положението е същото, каквото е във всички области на нашия живот.

- Кажете от медицинска гледна точка каква е логиката да се карантинират класове, а родителите на децата, техните братя и сестри да не са поставени под карантина?
- И тук има пресилване на мерките в смисъла на т. нар. особено опасни инфекции. Дайте да видим как ще прекратим нещо, което не е особено страшно, но за сметка на това ще се научим какво да правим ако стане нещо особено страшно. Струва ми се, че до известна степен логиката е такава. И затова не мисля, че моментът сега - и от политическа и от икономическа гледна точка - налага чак такива строги мерки. Това, което е достатъчно, е дистанцията. Добре е професиите, при които може да се работи дистанционно да го направят. Изолацията на отделните групи от населението е добра мярка. Ще приемем, че носенето на маски има известен ефект. Знаем, че има много големи спорове между специалистите по тази тема, но нека приемем, че е добре да ги носим най-малкото заради дисциплиниращия ефект - те ни напомнят, че трябва да бъдем по-внимателни и да подхождаме с огромно внимание и към дезинфекцията и към спазването на дистанцията.

- Отскоро сте шеф на един нов Медицински център. С какво ще се занимава той?
- Става въпрос за едно ново лечебно заведение, в което всички изисквания, които можем да отнесем към проблемите на епидемичната обстановка и на COVID са взети. Успяхме ви да съберем персонал, който можем да отнесем към елита на медицинската общност. Разбира се, тези хора основно ще бъдат консултанти, но техни асистенти ще работят ежедневно в центъра. Лечебното заведение е разположено на пет етажа, а един от тях ще бъде само за деца и ще правим консултации по всички специалности на детските болести. Така че, потребността от доболнична медицинска помощ за деца в голяма степен ще я покрием. Разбира се, като едно ново място разполагаме и със съвременна апаратура, която позволява ранна диагностика на много заболявания. Имаме апарат за триизмерна ехография, който е с много голяма точност и с високо качество на изображението. Смятам, че това ще бъде една нова крачка в борбата с всички заболявания на млечната жлеза.

- Кога ще започне да работи етажът с детските специалисти?
- Той вече функционира, могат да се правят записвания при изявените специалисти, за консултации с тях. Ние разполагаме и с лаборатории, рентген и т. н.

- Какви са цените на консултациите и прегледите?
- Все още нямаме договор със здравната каса, тъй като сега започваме дейност. По-късно предполагам, че ще имаме договор и с НЗОК. Цените, които са в медицинския център са малко по-ниски от високия клас цени за медицински услуги.

- Обичайно преглед при професор е между 80 и 100 лв. Такава ли е цената и при вас?
- Тъй като ние се съобразяваме с лекарите и с това, какво се заплаща в другите лечебни заведения за услугите, затова се придържаме и към обичайния ценоразпис.

- Водещите специалисти, които сте привлекли в медицинския център, в кои болници работят?
- Ако говорим за педиатрията лекарите са от университетските детски болници. Ако говорим за прегледите на възрастни, специалистите са от Медицинска академия, от „Пирогов“, от ВМА, т. е. специалисти от най-висок клас.

- С какво този медицински център е по-различен от останалите?
- Сградата е абсолютно нова, сега се пуска, а кабинетите са с големината на два, три кабинета в останалите центрове. Оборудването и апаратурата са от най-висок клас и тези, които ще потърсят нашите услуги, ще получат най-високо качество медицинско обслужване във всички направления.

- Много лекари в момента се оплакват, че пациентите са драстично намалели заради страх от заразяване с коронавирус. Забелязвате ли такава тенденция?
- Тази тенденция е характерна за цялата страна и това е един от големите проблеми, които ще избухнат в най-скоро време. Пациентите, които са с хронични заболявания ще дойдат в много по-късна фаза, отколкото трябва да се появят при лекарите и това създава затруднения в лечебния процес. Мисля, че трябва да направим всичко възможно този страх, който съществуваше - че болниците са носител на такъв тип инфекции - да отмре. Ние обработихме всички повърхности с един нов препарат, произведен по т. нар. нанотехнологии, който унищожава всички инфекциозни агенти - и бактерии, и вируси. От друга гледна точка, ние сме съобразили какво да бъде поведението на целия ни персонал, така че да не съществува страх от коронавирус. Лабораторията ни прави и тестове за коронавирус. Медицинският център се казва „Ориндж“ и е в кв. Люлин, срещу фабриката за шоколадови изделия.

- Ходили ли сте скоро в „Пирогов“, видял ли сте колко е променена болницата?
- Съвсем естествено е да е променена. Аз от 13 години не съм там. Няма лечебно заведение, което да не търпи развитие. Хубавото е, че „Пирогов“ е една от болниците, на които пациентите имат най-голямо доверие. Част от персонала, който ще работи в Медицинския център „Ориндж“ са медици, които работят и ще продължават да работят в „Пирогов“.

- Носталгично ли ви е като влизате в „Пирогов“?
- Естествено е да изпитвам носталгия. Изкарал съм там 27 години от живота си. Дал съм страхотно много от себе си и съм взел много от тази болница. Гордея се с нея.

Нашият гост
Доц. д-р Спас Спасков е роден на 28 ноември 1951 г. в София. Той е потомствен лекар. Специалността му е рентгенология, но има и магистратура по здравен мениджмънт и финанси. Близо 27 години работи в “Пирогов”, като е директор на спешната болница от 2000 до 2008 г. В момента е управител на Медицински център “Ориндж”.