Драматургът професор Марин Дамянов пред „Труд“:  Българите са много горд народ, въпреки че не го осъзнават!

Драматургът професор Марин Дамянов

Не мисля, че Ботев е убит заради предателство. Българите малко трудно се обединяват около обща цел... тъй като никой не иска да е „роб“, да се подчинява

Втори юни е един от малкото дни, в който българите са обединени. В преклонението си към героите. Нашият гост е един от най-опитните и успешни киносценаристи в България. Филмът „Ботев в сянката на паметника“ (реж. Жезко Давидов, може да се намери свобдно в youtube) разкрива интересни факти и случки в похода на великия поет към Околчица. В деня на героите си струва да се поговори около силата, която тласка богати и сиромаси, поети и комити, хайдути и занаятчии, да поемат пътя на саможертвата.

- „... Та кога въстане робът, в редовете на борбата да си найда и аз гробът!“, казва Ботев. Кога човекът осъзнава, че е роб, господин Дамянов?
- Да, темата за робството... Ботев не е бил фен на никоя власт, на никои политици. Това звучи доста съвременно... Когато руснаците са ни освободили, българите, простият народ, май са били по-свободни и по-богати от обикновения руски народ - нашите освободители.

- Има ли предимства в това да бъдеш роб - да не носиш отговорност за съдбата си?
- Понякога фанатичния нон-конформизъм е опасен и вреден. Не е доказателство, че не си „робска душа“ ако минеш с 90 км на червен светофар. Не си „роб“, ако си в чета и се подчиняваш на войводата, който ти самият си избрал.

- Какви хора въстават? Защо?
- Въстават преди всичко „лудите глави“, хората, които приемат, че могат да загубят живота си в борба за някаква кауза. Често адреналинът се превръща в техен наркотик. Всяко общество произвежда някакъв процент хора с такава психична характеристика. Явно този ген е необходим на всеки социум, макар и в умерени дози и само в определени моменти. В наши дни например те могат да станат „барети“, рейнджъри или мутри и престъпници. Разликата е в това, дали избираш да служиш на доброто... Вазов казва - лудите да са живи! Не можем без тях. И Ботев е бил „луда глава“, но той е с невероятно широка душевност, не можем да го сложим само в едно чекмедже. Спомням си, баба ми използваше голямо количество турски думи. Сега използваме все по-малко. Може да се каже - българинът е патриот и в езика си. Давате ли си сметка, че другите автори, които са писали по времето на Ботев, използват архаичен език с много турцизми? Ботев е напълно разбираем - езикът му не е остарял. Могат да се направят две различни заключения: или Ботев е усещал интуитивно как се развива езикът, или, в известен смисъл, той е заложил параметрите на съвременния български език. Или - и двете в някаква степен.

- Пътят на Ботев е предварително обречен, но той продължава към Околчица. Защо не се спасява? Или защо не се връща обратно?
- Ботев не е тръгнал на самоубийствена мисия. Той не е знаел, че е обречен, когато се е качил на „Радецки“. Не е имал информация. Смятал е, че хиляди български юнаци са въстанали и се бият, а въстанието като цяло е било приключило. Ботев е допускал, че ще бъде убит, но по-скоро е смятал, че ще се влее в някаква въстаническа армия, може би - като генерал. Не е очаквал, че ще бъде убит от своите...

- Какво не знаем около това убийство и сигурно ли е това?
- Най-вероятно никога няма да разберем истината. Може би, някой ден, ако разрушават някоя стара къща, и в стената има зазидан ръкопис... Но едва ли. Ще ви кажа какво знаем. То се знае от всички. Но имам това предимство, че съм сценарист. Интересуват ме не само фактите, но и характерите на образите. Мога го и обучавам студенти да развиват сюжети на базата на налична информация и на характерите на персонажите. Знаем, че Ботев е прострелян, когато край него са били Апостолов, Обретенов и Перо Македонеца. На малко разстояние, да кажем 10-20 метра - още двама редови четници, може би - охрана. Имало е остър спор в щаба. На края на спора Ботев е прострелян. Перо Македонеца и Апостолов са убити скоро след това. Единствен непосредствен свидетел остава Никола Обретенов. Той винаги е намеквал, че спестява част от информацията. Според наличните източници, той е обещавал, че ще разкрие истината на смъртния си одър. Но в последния момент размислил и нищо не казал... И така - пак опираме до 3-те версии. Първа - официална и удобна - Ботев е убит от турски стрелец, припълзял в сумрака - вече се е стъмвало - и взел на мушка човека с най-хубава униформа. Несъстоятелност - турците са били далеко. Стъмвало се е. Никой от четниците не е видял облак пушек - оръжията са били с димен барут; никой не е видял и пламък от изстрел. И - важно - никой не е залегнал! Не е последвал втори изстрел. Ако бях турски снайперист, веднага бих заредил втори патрон. Но не! Четниците не се държат като хора под обстрел. Разделят си вещите на мъртвия войвода... Втора версия - Ботев се е самоубил от отчаяние. Също не издържа. Ботев е имал млада жена и дете, имал е отговорност към тях. Съществено е, че в този ден четата е победила. Врагът е дал многобройни жертви. Не съм чел някъде да пише, че тоя ден четниците са дали макар и един убит. Проблемът на четата е бил, че са се пръснали и не са можели да се организират и намерят в мрака. От тази нощ четата се е разпаднала на няколко групи. Трета версия - за мен е най-вероятна: скандал кой да командва, накъде да тръгнат... И разправията завършва с револверен изстрел.

- Въпрос на его или въпрос на вяра е саможертвата? 
- Всяко човешко общество цени високо саможертвата за другите. Всеки народ, който има право да съществува, ражда герои, които се жертват за другите. Вероятно един народ получава идентичност, когато има герои и ги почита. Ако няма истински герои, народът си ги измисля. Но Ботев и Левски са истински герои. Да си българин, значи да ги почиташ.

- Филип Тотю също е герой, не се страхува от смъртта, но се отказва да поеме четата и на негово място тръгва Ботев. Това поставя въпроса за границата на лудостта, която наричаме безсмъртен подвиг.
- Филип Тотю и Панайот Хитов са професионални военни, майстори в занаята си, но и хора с невероятна интуиция. Иначе не биха оцеляли в битка с гигантската Османска империя. Те не са били страхливци и са го доказали. Войната е занаят. Ботев е бил гениален поет, но не и гениален военачалник. Мислел е в романтични категории...

- Има ли смисъл от саможертвата?
- Хората не биха оцелели, ако нямаше такива, които се жертват за другите. Ние всички имаме потребност да вярваме, че има някой Спасител, който ще се пожертва за нас. Тази идея - за Героя, за Спасителя, е част от човешката душа. Дали Бог я е заложил, дали някак по друг начин се е появила - не знам. Но е факт! Ето, българите гласуваха, че най-обичаният български филм е един разказ за Героя и за саможертвата. В НАТФИЗ преподавам как се прави филм за Героя, имаме такова упражнение. Но в България рядко се правят филми за Героя. Имаме много герои, но малко филми за тях.

- Ако някой днес каже на родителите си - отивам да загина за България, дали ще се обадят на 112 или телефона на доверие за деца в риск?
- Романтичното мислене не е на мода, но модите се менят... Във всички времена ГЕРОИТЕ са били малцинство. Впрочем, в четата на Ботев е имало всякакви хора - репрезентативна извадка от българското емигрантство. Не всички са били герои. Имало е и високообразовани, но и малограмотни, пияници - всякакви. Доколкото си спомням, някъде четох, че един четник така се напил на „Радецки“, че не могъл да слезе с четата. Две момчета от четата пък се предали на турците и се похвалили, че са убили двама четници - мислели, че така ще се подмажат на турците... Да, но точно тях двамата ги обесили. От дядо ми съм чувал, че турците ценят смелостта и доблестта, мразят подлите душици. Героят се появява, само когато има нужда от него. „Ние сме във времето, и то е в нас.“ Да припомня още една позабравена история. През 2003 шепа български рейнджъри се бият с тълпи ислямисти в Кербала. Нашите дават само 1 убит. Това са мъже и жени, християни и мюсюлмани, отишли да изкарат малко пари в чужбина. Но в един момент са усетили - то не може да се обясни, това е някаква древна емоция - че е важно да се бият смело, заради нещо, по-голямо от тях самите. Не са отишли да се правят на герои, но май се е наложило... Поляците направиха филм за битката, казва се „Кербала“. Той е полски филм, няма много за българите, но все пак и нашите ги има във филма. А май българите са издържали най-тежката част от битката... Христо Шопов играе български офицер от спецчастите. Предполагам много българи от тоя филм научиха за битката. Сега се опитваме да направим документален филм за „българската чета“ в Кербала. Герои когато няма - значи нацията изчезва...

- Смятате ли предателството за форма на оцеляване? Какво е то за вас - във философски, писателски и човешки план?
- Малко е сложно с предателството... Българите не са имали държава, живеели са доста прилично, но на моменти - унизително. Все пак са живеели в чужда държава от 500 години - ами то Щатите съществуват от толкова! Чудо на чудесата е, че все пак част от тези хора, които са има къщи, пари, професии, жени и деца, са въстанали. Не обвинявайте Враца, че не е въстанала! Не са предатели. Щели са да ги изколят - да стане втори Батак. Поставете се на тяхно място! Българите не са имали никакъв шанс да победят в това въстание. Шансът им е бил да бъдат изклани много хора, цели семейства, жени и деца, и това да привлече вниманието на света. Българите са много горд народ, въпреки че не го осъзнават! И в това, че не дават да се подмени идеята за „турското робство“ с идея за мирно съжителство в Османската империя, се вижда тази гордост. Но се усеща и много горчилка - остатък от старата гордост на един велик народ. Имаме нещо като национален комплекс за малоценност - хем сме велики, хем сме жалки... Мисля, че в основата е, че българите никога не си простиха, че се оставиха да бъдат победени и окупирани от османците за стотици години. А не би трябвало да сме комплексирани - не сме можели да бием Османската империя! Пак добре, че сме оцелели, помним си царете и духовниците.

- От самото начало на документалния филм - „Ботев в сянката на паметника“, става дума и за пари, и за злоупотреби. Кога златото побеждава идеята?
- Във всяка революция „първите падат в кърви, последните стават първи“ - Радой Ралин беше казал нещо такова. Не смятам, че Ботев е убит за пари. Какви ти пари? Хората около него не са знаели дали ще бъдат живи след час. Най-вероятният стрелец - Апостолов, и той е убит в бой с турците... Ботев е искал четата да се оттегли към Сърбия - където се е подготвяла армия, в която е имало и български части. Войната е предстояла. Там са били и войводите - Панайот Хитов, Филип Тотю, Ильо войвода. Там офанзивата все пак е имала някакъв скромен шанс за успех.

- Кое предопределя трагедията на четата?
- Това, че въстанието е приключило, българите са се изпокрили, а някои са изклани. Кремъклийките, които са можели да стрелят само при сухо време и зорлем до шейсетина метра, не са имали никакъв шанс срещу далекобойните пушки мартини-хенри и скорострелните уинчестъри. Но българите в Румъния не са имали информация за хода на въстанието. Там са се носели легенди за битки и победи в Балкана. На Околчица Ботев е осъзнал, че няма да има помощ от никъде, че четата е обречена. И са се скарали кой и накъде да води дружината... Апостолов е бил смел, енергичен, избухлив, истински патриот... и глупак. Енергичният глупак е много опасно нещо, дори когато е искрен патриот. И в други спомени от епохата се споменава за Апостолов - бил избухлив, бъркал за револвера си за щяло и нещяло. А Обретенов вероятно е крил точно това до смъртта си - „за честта на българския народ“, за да не каже, че Ботев е убит от българин. Разбирам го! Не ни трябва много - самоунижението е част от българската психика, веднага всички ще почнат да повтарят - „ами да, така е, ние сме народ от предатели!“ Не мисля, че Ботев е убит заради предателство. Българите малко трудно се обединяват около обща цел... тъй като никой не иска да е „роб“, да се подчинява. Апостолов е повел група от около 12 момчета и се набутал в капан при Рашов дол. Там в бой загинали всичките. После турците разнасяли отрязаните глави из българските села и искали „бакшиш“. Можете да видите черепа на Апостолов в костницата в село Скравена. По някаква ирония, неговият череп се води единственият идентифициран. Убит е на 22 годишна възраст в битка за свободата на България, така че не бързайте да го съдите. Четата на Ботев не постига военни цели, но единственият смисъл на въстанието е бил да привлече вниманието на света. А той се е справил с това блестящо! Бил е красив, обаятелен, знаел е чужди езици, говорел е пламенно. Покрай разказите и докладите на капитан Дагоберт Енглендер легендата за 200 български момчета, които отиват на явна смърт, е обиколила света. Към това трябва да добавим, че няколко дни след като четата слиза при Козлодуй, „Радецки“ отново минава през Видин. Там, набити на колове, са главите на някои от познатите им четници... Това са същите момчета, които екипажът на „Радецки“ е изпратил с викове „Да живее България“ само дни по-рано. Покрай Ботев светът си припомни, че има един забравен народ на Балканите, който заслужава да живее в собствена държава. Като народ трябва да помним, че имаме задължения - достойни хора са умирали, за да имаме свое знаме, армия, държавна граница, синод, университети...

Нашият гост

Професор Марин Дамянов, преподавател по кинодраматургия в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”. Сценарист и диалогист на над 15 игрални и документални филма (“Маргарит и Маргарита”, “Лейди Зи”, “Събирачът на трупове”, “Съдилището” и други), също и участие в сериали. Автор на 4 романа, 3 сборника разкази и 2 теоретични студии по кинодраматургия. Над 15 награди за разкази, романи и сценарии. Носител е на наградата за най-добър сценарий на фестивала “Златна роза” и на Филмовата академия.

Коментари

Задължително поле