Разговаряме с д-р Иван Александров по повод присъденото му от президента Румен Радев държавно отличие „Кирил и Методий“ за заслуги за развитието на културата и изкуството. Александров разказва за модерната апаратура, с която разполага библиотеката „П. Р. Славейков“ за дигитализиране на периодичен печат и на старопечатни книги. По негова идея от тази година в Хуманитарната гимназия в старата столица е разкрита паралелка „Библиотекознание“ заради острата нужда от кадри в тази област.

- Господин Александров, неотдавна бяхте удостоен от президента Румен Радев с държавното отличие „Кирил и Методий“. По чие предложение и за какви заслуги получихте този орден?

- За присъждане на ордена „Кирил и Методий“ бях предложен от Министерството на културата. От 2015 г. до сега два пъти съм награждаван от културното ведомство с отличието „Златен век на цар Симеон“, като това ме прави единствения директор на библиотека, получавал тази награда повторно. Освен това, откакто ръководя РНБ „П. Р. Славейков“ във Велико Търново вече 18 години, библиотеката е единствената в страната с присъдена два пъти награда „Христо Данов“.

- Разкажете за дейността на културното средище. Чете ли българинът?

- В РНБ „П. Р. Славейков“ през 2017 г. са регистрирани 8372 читатели. Най-голямата потребителска група са хората над 28 г., но непосредствено след тях са децата до 14 г. Тези данни са обясними с демографската обстановка в страната, но е оптимистичен фактът, че децата и техните родители проявяват интерес към библиотеката и възможностите, които тя предоставя за развитието им. Най-малкият ни регистриран читател е на 1 година и 3 месеца. Най-възрастният пък е на 89 години и посещава отдел „Изкуство“. Най-активни са потребителите с висше образование и учениците в началните класове, а традиционно жените са повече от мъжете.Читателят с най-много заети библиотечни материали за изминалата година е учителката Венета Михайлова – 445 книги.  Наблюдава се рязко увеличаване на виртуалните посещения през сайта на библиотеката и фейсбук, които са общо 188 042. На сайта на библиотеката са регистрирани 52 042 посещения, което означава, че страницата се посещава 142 пъти на ден от потребители, които без да идват в библиотеката, използват нашите електронни ресурси. Страницата ни във фейсбук пък е посетена 136 000 пъти, което е 373 пъти на ден целогодишно, а 346 читатели средно на ден идват в библиотеката, като общият им брой е 85 704 за изминалата година. От тях 6122 са присъствали на организирани от нас събития. От обобщените данни е видно, че виртуално и физически сме били посетени 273 746 пъти.

- Библиотеката разполага ли със съвременна техника за обработка и съхраняване на книжното богатство?

- Преди година финализирахме дейността по мащабен проект и получихме финансова подкрепа за други два. Създадена бе дигитална библиотека по проект „Дигитална културна съкровищница „Север +“. За съхраняване на културно-историческото наследство на Централен Северен район библиотеката във Велико Търново разполага с едно от най-модерните оборудвания по отношение на дигитализацията. Техниката, която купихме от австрийска фирма, са модерни скенери за бързо и качествено сканиране. Подаваме им предимно периодичен печат и старопечатни книги. Притежаваме два скенера- скоростен за книги и широколентов, който е за периодиката, към която има изключително голям интерес. Научните работници и студентите така имат достъп до уникалното книжовно богатство, с което разполагаме благодарение и на нашите партньори- Регионален исторически музей, Първо българско читалище в Свищов. Това са уникати и достъпът до тях е ограничен и дори невъзможен. Интерес към тези книжовни източници проявят преподаватели от университетите, музейни и научни работници, не само от Велико Търново, но и в национален мащаб. Чрез нашия партньор Национална академична библиотечно-информационна система (НАБИС) изнасяме тази информация в европейското културно пространство и всичко, което сме дигитализирали, може да се ползва в европейските библиотеки.

- Къде стоим в това отношение на картата на Европа?

- Еврокомисарят Мария Габриел сподели, че през идната година ще бъдат отпуснати около 1 млрд. евро за дигитализация. Ролята на българските библиотеки е да успеят да разработят общ проект, който да даде възможност обособените центрове в София, Пловдив, Велико Търново и Варна да бъдат дооборудвани с модерна дигитална техника и да могат да поемат това богато книжовно наследство по региони. Но трябва да се мисли в перспектива за единен софтуерен продукт, а техниката да е универсална и отделните книжовните средища са свързани в система и да си партнират. Това ще е следващия ход за библиотеките, които ще имат мисията да дигитализират не само това, което притежават, но и на партньорите, които работят в Регионалните исторически музеи, в Държавните архиви и др. институции, които притежават уникални паметници на културата и трябва да бъдат съхранени. Новите два проекта „Мобилна дигитализация“ и „Полова идентичност“ пък ще бъдат реализирани през 2018 и 2019 г. Дейностите са свързани със семинари и конференции, с образователни и обучителни срещи на ръководители на малки библиотеки за работа с нискобюджетна техника за дигитална конверсия на книги, застрашени от унищожаване и създаване на читателски групи, интерактивни срещи с родители и деца, за информиране по темата за половата идентичност, както и създаване на обща европейска библиография с книжки за деца от 0 до 10 години и интерактивен каталог.

- Ще бъде ли реализирана идеята за изграждане на модерен библиотечно-информационен център във Велико Търново?

- През последните години преговаряме с Община Велико Търново и с Министерството на културата по въпроса за сградния фонд. В старата столица разполагаме с 4 сгради като регионална културна институция. Благодарение на тези бази предоставяме бърз достъп на читателите, но те изчерпаха капацитета си като обем и сме на прага да не можем да обработваме и съхраняваме следващите издания, които ще постъпват в библиотеката. От изключителна важност е отреждането на терен в района на Старото военно училище, където архитекти предлагат изграждане на нов библиотечно-информационен център. Това е изключително важно, не само за комплексното оформление на централната градска среда, но и защото проектите, които разработваме на регионално ниво, дават основание библиотеката да е и с национално значение, тъй като се превърнахме през последните години във важен книжовен център на Централна Северна България. С човешките ресурси и с техниката, с които разполагаме, имаме възможност да обработваме книжовното наследство на ? от територията на България.

- Има ли глад за кадри в библиотечната сфера?

- Предложихме тази година в Хуманитарната гимназия във Велико Търново да бъде разкрита специалността „Библиотекознание“. Това е прием след 7 клас, защото има нужда от кадри със средно образование, които да работят в малките населени места. Ако развием тази специалност, ще имаме на трудовия пазар специалисти за всичките 153 библиотеки във Великотърновска област, където в момента работят 30 библиотекари на пенсионна или предпенсионна възраст. Това означава, че в близките години ще имаме нужда от попълнение на персонала и то от хора с отношение към книгата и които са квалифицирани библиотечни консултанти. Освен това учениците от новата специалност, ще могат да продължат образованието си във ВТУ.

- Напоследък прави впечатление, че много хора пишат и издават книги. Това графомания ли е или изобилие от таланти?

- С конкурса „Мой Търновград“, който осъществяваме от над 10 години, даваме възможност на деца и студенти да се изявят в областта на литературата. С либерализирането на книгоиздаването се наблюдава такава тенденция... Много хора пишат и който намери средства, отпечатва книга. Ние като публична институция, даваме възможност на много автори да представят творчеството си. Но пазарът в крайна сметка отсява добрите. Интересът към съвременните български автори продължава да е много висок и за изминалата година Георги Господинов отново е фаворит сред нашите читатели, следван от Георги Божинов, Надал Алгафари, Емил Андреев, Владимир Зарев, Милен Русков и др. В сферата на популярната научна литература най-търсени са книгите в областите на приложната психология, народната медицина, наръчници за отглеждане и възпитаване на деца, мистерии и тайни общества. Има значителен интерес към книги за политическото развитие на България и външната политика на другите държави. Тази тенденция е регистрирана във всички звена на библиотеката. Научна литература, в строгия смисъл на термина, се ползва предимно от студенти, ученици и научни работници според специализацията им, като в голямата си част е в областта на хуманитарните и икономическите науки, педагогиката, комуникациите и правото. Интерес има и към специализираната медицинска литература, поради доброто сътрудничество между библиотеката и филиала на Варненския медицински университет във Велико Търново.

- Кои са най-четените книги?

- Класацията „Топ 20 на книгите“ за поредна година е оглавявана от поредицата на Джефри Арчър „Хрониките на Клифтън“, а веднага след нея е поредицата за деца „Дневникът на един дръндьо“ от Джеф Кени. Като отражение на повишения интерес на децата към книгата са следващите заглавия, които също са предназначени за тази аудитория, част от тях са: „Старогръцки легенди и митове“ на Николай Кун, „Патиланци“ и „Приказки“ от Ран Босилек, „Приказки по телефона“ и „Приключенията на Лукчо“ от Джани Родари и т. н. Най-харесваната съвременна българска детска книга е „Мили бате!...“ от Станка Пенчева.

Освен най-четените заглавия, ние библиотечните специалисти, проследяваме и най-предпочитаните автори, защото това ни дава възможност да отговорим на реалните читателски интереси. Първите 10 автори за тази година са Даниел Стийл, Нора Робъртс, Джефри Арчър, Сидни Шелдън, Сандра Браун, Джеймс Патърсън, Мери Хигинс Кларк, Иван Вазов, Сюзън Елизабет Филипс, Никълъс Спаркс. Тази класация показва, че се запазва най-висок интерес към популярната художествена литература- трилъри, любовни и исторически романи.

Нашият гост

Иван Александров е директор на РНБ “П. Р. Славейков” във Велико Търново от 2000 г. Магистър по филология, има следдипломна квалификация “Библиотекознание”. Доктор е по организация и управление на информационни технологии. Бивш кмет на село Самоводене. Председател е на “Алианс Франсез” - Велико Търново и на културно-просветното сдружение “Клуб Велико Търново”.