Д-р Цветеслава Гълъбова, директор на държавната психиатрична болница „Свети Иван Рилски“, пред „Труд“: В Народното събрание винаги ще има хора ветропоказатели

Д-р Цветеслава Гълъбова

Парламентаризмът се събуди, но надделяха балканските страсти

В един и същи ден държавният глава Румен Радев издаде очакваните два указа. С единия приключи животът на най-краткия парламент в историята на България. Единственият парламент, който не успя да излъчи правителство и който реално прие един закон. С другия - назначи служебно правителство, което трябва да преведе държавата към следващата мъглявини - новите предсрочни избори с абсолютно неясни перспективи за възможност към нормално управление. За този по-малко и от месец живот на НС не научихме нищо за депутатите и групите, освен скандалите. Затова поканихме д-р Цветеслава Гълъбова да направи един блиц психиатричен анализ на героите в тази политическа пиеса.

- Като психиатър как оценявате този отиващ си днес (11 май) в историята парламент? Как оценявате елита на нацията?
- О, нека не го наричаме така. Да започнем с това уточнение, че това не е елит. Моята покойна майка навремето казваше, че депутатите били цветът на нацията, но през годините нещата доста деградираха. Не че в предишните и настоящия парламент не е имало много качествени хора - имаше, но те не бяха болшинството. Това е моята скромна оценка.

- И все пак?
- Въпреки всичко това, което видях за този един месец живот на парламента, все пак беше нещо положително. Давам му положителна оценка, макар да имам доста забележки от професионална позиция по отношение на държанието на някои депутати. Ако разгледаме парламента като един човек, то поведението му беше на човек в хипоманиен епизод (състояние, характеризиращо се с настроение над нормалното, но без крайности, б. р.) - превъзбуден, разговорлив, понякога повишаващ тон излишно, напрегнатост, усилен речев поток, тази превъзбуденост, понякога преминаваща в дисфория. Но въпреки това го оценявам като нещо положително, защото ние видяхме един жив парламент. В него бяха събрани различни хора, активни, живи. По някои въпроси намериха обща пресечна точка, в при други - не. Ако имаше малко по-дълъг живот, тези хора, някои от които безспорни професионалисти в своята област, с качества и чиято кариера е видима стъпка по стъпка, и да - без политически опит, но на базата на своя професионален и житейски опит те щяха да съумеят да стигнат до съгласие по много повече въпроси. Това, което видях, ми хареса - може би по някакъв български начин - но парламентаризмът се върна. Да, ние сме си на Балканите, с горещата кръв, с гените на много етноси, които носим, но видяхме живот в парламента.

- В драматургията има шест архетипа, а в парламента имаше шест партии. Можете ли да определите кой каква роля получи на тази политическа сцена?
- Бих подходила по друг начин. Вероятно трябва да започна с най-голямата по численост партия - ГЕРБ. В тази игра те бяха хора, които влязоха с апломб, със самочувствие, че са най-големите, най-можещите, най-опитните, най-знаещите, базирайки се на прословутия си политически опит и забравяйки как влязоха преди 12 години. За съжаление, в тази партия през годините, пък и сега аз видях най-много хора без лична история. Не можеш да проследиш пътя им стъпка по стъпка и да видиш как е градил кариерата си, как е развивал бизнеса си и каква експертност е придобил с времето. Та, тези хора влязоха в изборите и след това в парламента, казано жаргонно, „намаани“ и после така и не разбраха защо изпаднаха в изолация. Това са хора, говоря за цялата парламентарна група на ГЕРБ, които не стигнаха до съзнанието, че това, което са сторили през годините, е довело до едно съвсем резонно недолюбване сред голяма част от хората. Не казвам, че е нещо хубаво, но такива са реалностите, нещата така се стекоха. И накрая те придобиха вида на дете, което е направило голяма беля. Като едно дете те започнаха да реагират бурно, с крясъци, с отричане на абсолютно всичко. Образно казано - тропане с краче в стил „не съм аз“.

- Както се казва и така нататък. А какво бе поведението на ИТН - „Има такъв народ“?
- „Има такъв народ“ ми изглеждат като хора, които са искали да влязат в политиката, но изведнъж се оказаха в ролята на втора сила, нещо, което според мен не са очаквали и не бяха подготвени чисто психологически. Слава Богу, те имат достатъчно разум в главите си, да осъзнаят, че политиката е нещо много сериозно и в такава ситуация е много по-добре да мълчиш, отколкото да приказваш несъстоятелни неща. Те ми приличаха повече на тийнейджъри, които неочаквано са успели на зрелостния изпит. Отишли да изкарат нещо си и изведнъж се оказват с петица и не знаят как да се зарадват. Приключва романтичната част от живота им с висока оценка и започва следващата част - тази с отговорностите, но не знаят как да го отреагират, стоят леко стресирани, не дават воля на еуфорията си, за да не би някой да ги помисли за деца и незрели.

- Зряла ли най-възрастната дама в театъра - БСП?
- Те ми приличаха на един уморен човек в късната зряла възраст. Тук не визирам електората на БСП, за който се твърди и вероятно е предимно от третата възраст. Искам да подчертая, че БСП за мен лично си остава единствената партия, която има идеология, но в онази - истинската идеология.

- Да, все пак това е единствената партия, която има някакъв вътрешен живот - с опозиция, с интриги, с оспорване на устоите на лидера.
- Случва се нещо в нея. Наричат я партия на статуквото, но аз си направих труда да сметна за годините след началото на прехода през 1989 година колко време БСП е била на власт. При Луканов една година, при Виденов - две, след това в тройната коалиция, начело със Сергей Станишев - четири и една при Орешарски, ако това може да се нарече управление, при едногодишни протести. Осем години от 32 - общо около 25 процента. Да, тя си има своите падения и възходи, като един столетник не може да не си правил грешки. Това е цял един живот - правил си грешки, падал си, ставал си, но си правиш изводите. Зрелите хора си правят изводи. В тази зряла възраст обаче хората са много по-пластични в поведението се - приемат много по спокойно нещата, могат да рационализират трудностите и тежките моменти и да минат с мъдрост през изпитанията, но същият този житейски опит те прави ригиден към новите неща и те спира да се спускаш в нещо от душа и сърце, пък ти пречи и самочувствието, че аз на тази възраст всичко знам, няма кой да ме научи на нещо.

- Прави ли ви впечатление, че през последните дни лидерът - Корнелия Нинова, изостави спокойния внимателен тон и започна да говори това, което наистина чувства и мисли?
- Да, нещо, което за мен е положително. Тя го прави по един доста дипломатичен начин за нещата, които казва. Прави го по женски. Един мъж би казал същите неща по съвсем друг начин. Тя е един определено интелигентен и знаещ човек, но мисля, че твърде много се лута между мъжкото и женското начало в себе си и разбира се в партията ври и кипи и трябва да се балансират много интереси. Дори само помислете колко упреци имаше защо не са излезли от парламента по време на миналогодишните протести. Едните я обвиняваха, че крепяла статуквото, защото групата е останала в Народното събрание, другите я обвиняваха, че иска да напусне парламента и настояваха да стоят вътре и да се борят. Наистина всички ние, които стоим отстрани виждаме и коментираме нещата по един начин, но за тези, които са вътре, те изглеждат съвсем различно и имат съвсем други задачи и задължения. Та, БСП ми приличаше на един човек в късната зряла възраст, който размишлява, включва се в някакви битки, но повече мисли за по-късните резултати, което е свързано с житейския опит, който има.

- Какво мислите за този Сфинкс - ДПС?
- Да, ДПС се точно Сфинкс, който не знаем на колко години е. Да, ние знаем официалната дата на раждане по документи, но не и откога съществува. Има нещо, но няма археологически разкопки, които да покажат с артефакти предисторията. Този Сфинкс от 32 години го играе балансьор, но сигналите, които подава, са точно като такова митологично същество - те са такива, че който го гледа, може да разчете това, което на него му се иска и Свинксът си чака времето. Стои мълчаливо, гордо, обажда се от време на време и наблюдава как долу малките сфинксчета си играят. Строг, но справедлив. Горд, че през тези години никой не можа да го помръдне - нито пясъчните бури, нито политическите торнада, нито всичките тези опити да се оспори легитимността му по конституция. Всичко това създава този ореол на недосегаемост и му създава самочувствието на нещо повече.

- След Сфинкса идват малките...
- Да, малките. Те са малки, но отделни части от тях хич не са малки. Това, че сравнявам партиите с различни възрастови групи е по-разбираемо за читателите и така имаме общ критерии - не че имам предвид, че всички имат инфантилно поведение в политиката. Та, малките партии ми приличат повече на деца, които сега започват да израстват и някои органи са им несъразмерно големи. Разбира се, не визирам органите от триъгълника на властта, защото при човека това е триъгълника на властта, по фройдистки. Имам предвид, че когато децата навлязат в пубертета, изведнъж краката им стават големи, торсът е по-малък, стъпалата по-големи. Преди да се превърне грозното патенце в красив лебед, има един такъв период, в който грозното патенце погрознява още. Но надеждата ни е да стане красив лебед. В тези две партии - ДБ и „Изправи се! Мутри вън!“ има много зрели хора, с много ясни позиции, много достойни хора, които са декларирали своята устойчивост на своите политически възгледи през всичките тези години. Разбира се, има и такива, които са с характеристики на ветропоказатели и заемат правилната, спрямо вятъра позиция. След като в България политиката се утвърдила като едно успешно поприще, което може да донесе значителни приходи и материални облаги - така е от Бай Ганьо насам, и няма как да няма да има ветропоказатели. Та, малките партии отново ще ги сравня с деца, които навлизат от ранната училищна в средната училищна възраст, в която в определени моменти са много експанзивни, по-шумни, които могат да се сбият, след това да се обичат. Така в други моменти се стряскат от поведението си и искат да се държат като големи хора, защото и околните хора им казват - я виж какъв дангалак си, пък се държиш като дете. Сред тях има много неопитни хора, които попадат в политиката, при това на най-високо ниво, в най-висшата институция в нашата държава - парламента. Да, те могат да са много добри професионалисти в своята област и да са много зрели хора, но веднъж попадайки в парламента, им се налага да говорят пред толкова много хора и така се проявяват слабостите.

- Как ви се струва шоуто на Мая Манолова?
- Шоуто на ревизията? Ако го нарека шоу, има риск да обидя хората, които искаха да направят ревизия с едни чисти и искрени намерения. За съжаление, то се превърна в шоу, а не биваше да стане така, защото очакванията бяха други.

- От днес (11 май, б. р.) цялата власт е в ръцете на президента Румен Радев. От една страна той трябва да проведе нормални избори, от което пък зависят изборите за държавен глава, където президентът вече е заявил участие. Какви са вашите очаквания?
- Дотук виждам едно разумно премислено поведение, което е съвсем логично да се очаква от човек, чиято основна професия е пилот на изтребител. Цялата му кариера е преминала в небето, във вземане на мигновени решения и постепенно натрупващ се опит. Сигурна съм, че този човек е научен на систематичен труд, научен е да анализира ситуация, защото когато си в небето, трябва да имаш решения за всякакви ситуации. Така че смятам той действа по същия начин и в политиката.

- Имате ли впечатления от хората от служебния кабинет?
- От правителството познавам лично единствено министъра на здравеопазването. За другото се информирам от медиите. Разчитам наистина подбора, който е направил, да е верен и тези хора да си свършат изключително важната работа, която им се възлага. Да, Радев е поставен в ситуация да подготвя своите избори, но такава е нашата конституция и такива са законите, така се стекоха събитията. Аз лично съм оптимист, защото смятам, че българският народ се събуди окончателно от един много дълъг сън.

Нашият гост
Д-р Цветеслава Гълъбова е родена през 1966 г. в София. Възпитаник e на Медицинския университет (1992) и на УНСС (2006). От 1994 г. работи в държавната психиатрична болница “Св. Иван Рилски”, започвайки от ниво ординатор и преминавайки през началник на отделение за мъже с остри психози. В момента е директор на лечебното заведение. Национален експерт по психиатрия на Българския лекарски съюз.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта