Има необходимост от Закон за защита на учителя

Пуснаха от ареста учителя, който отърва със сила една ученичка от друга, нестабилна психически, която я влачеше за косите. Майката на първата го нарече „насилник“. Майката на втората заяви, че е „спасител”, без който дъщеря й нямаше да е жива. Той изглежда съсипан. Виновен ли е? Прокуратурата още не е установила. Но за сметка на това полицията побърза да го арестува. По този повод синдикалисти коментираха, че българските учители са изчезващ вид, който има нужда от защита. Тях не само ги арестуват като нищо, а ги и бият – шамаросват ги родители, ритат ги батковци на двойкаджии, бабаитчета ги правят на маймуни в час. Защо така? - питаме д-р Юлиян Петров, председателя на учителския синдикат.

- Г-н Петров, преди да удари първият звънец тази учебна година, вие предупредихте, че кризата за учители ще нараства, заедно със страха, че скоро няма да има достатъчно преподаватели, които да влязат в клас. Седем месеца минаха оттогава, страховете ви отиват ли си, или остават?

- Аз не виждам в отрасъл „Образование“ да се е променило нещо фундаментално. Мотото на правителството „Увеличение на учителските заплати“ е похвално. Поздравявам и министъра на образованието за неговата оценка, че учителят е основна предпоставка за качествено образование и се нуждае от автономия и свобода. Само че това са пожелания, те още не са факт. И страховете остават. И растат. Тъй като по-високите заплати - дай Боже, двойни да станат, не са достатъчни. Куп неща трябва да се променят, за да се преодолее липсата на преподаватели. Професията трябва да се развива, да заеме традиционното място, на което с векове е била. Трябва да се помага на учителя да работи, той е под огромно напрежение и стрес. Към него има огромни очаквания, те са заложени и в новата Стратегия за възпитанието. А той сам няма как да възпита цялото българско общество - и защото не му вярват достатъчно, и защото няма добро партньорство с родителите и институциите. Освен това е обграден от безмерна бумащина, която му отнема много време и му пречи да си изпълнява призванието. Административната натовареност едно, че не му се заплаща, друго, че го изхабява и води до Бърнаут ефект - професионално изчерпване, прегаряне. Предстои национално изследване за този ефект, но аз мога предвидя, че при българския учител прегарянето ще се окаже е по-голямо, отколкото при европейския.

- В България има 91 000 учители и директори на училища. Хиляди ежегодно се пенсионират. Но по телевизиите повтарят новината за увеличението на учителските заплати по-често от прогнозата за времето и аз оставам с убеждението, че местата на пенсионерите са вече заети от мотивирани младежи.

- Това далеч не е така. Средната възраст на учителите у нас е много висока - 58 г. И расте. Тази година ще се пенсионират 8 - 10 хиляди учители, а миналата се пенсионираха 5 хиляди. Някои останаха на работа, на 65, 66 и на 70-години преподават дори. Въпросът е как да въведем нови сили в училище!

- Какво показват конкурсите? Младите желаят ли да стават учители?

- Не. С какво професията е привлекателна за тях? Не и с ниската заплата - тя и след увеличението започва от 920 лв., а има неквалифицирани професии с по-висока ставка; Не и с работното време, което стига и до 59 часа седмично; Не и с придобивки, като в други държави - рехабилитация, компенсации за натовареността; Не и със свободата- в образователната институция нея я няма. И да станат учители само 10% от младите остават. И процентът намалява. Защото липсва обществено признание за професията, постиженията в нея не са на обществения пиедестал, а грешките се преувеличават, дори и когато са такива само в очите на някой родител.

- За това има пресен пример: арестът на учителя, който разтърва със сила две ученички. Със сила ами, как иначе, като едната е със специални образователни нужди, а у нас няма ситемна грижа за такива деца?

- Учителят е в центъра на различни проблеми и често е сочен като виновник за чужди грешки. Примери много. Ученици се сбили в междучасието - учителят е виновен, нищо че той по задължение в това време е в коридора и в училището има охранителна фирма по договор. Учителят е натоварен с несвойствени дейности и отговорности. Той трябва да изработи стратегиите за охрана и пожарна безопасност в училището, за антитерорима и даже за прането на пари. Той трябва да компенсира дефицита на ценности у ученици, чиито родители не ги възпитават и не ги учат да го уважават.

- Има доста родителски организации. Те всичките ли са за борба с учителите на децата им?

- Много от тях подкрепят учителите. Около 5% са родителите и учениците, които с нестандартните си действия могат да сринат самочувствието на учителя и любовта му към професията. Има майки, бащи и организации, които съдят учители и директори за техните решения или за липса на информация. Така се източват бюджети на детски градини и гимназии. А децата се научават, че всяко правило в образователните институции може нестандартно да се преодолява. Случва се и регионални управления по образованието да си позволяват да отменят легитимни решения на педагогически съвети под натиск на някой родител - бизнесмен, депутат или преподавател в университет, чието дете е наказано или не е оценено според неговите разбирания и очаквания. Съдебните дела от тоя род са явление, за което педагозите и училищните власти мълчат.

- Защо мълчат!

- Защото изходът на делата срещу тях често зависи само от адвоката. Те, за разлика от някои бащи, не могат да си е позволят защитник с 2000 лв. хонорар.

- Чух една дама от Министерството на образованието да казва по телевизията, че кратък курс е достатъчен за счетоводителка, за да стане учителка по математика. Чудя се, шегуваше ли се тая жена?

- Аз бих го приел като шега. Учител се става с висше образование и специалност. Но заради липсата на учители, има една бърза писта, по която която човек с професия, различна от педагогическата, може за няколко месеца да я придобие. Сто висшисти ще минат по тая писта по национална програма, а 50 ще придобият втора специалност. Друг въпрос е, че 100 учители са крайно недостатъчни за нуждите на трудовия ни пазар.

- Българските учители са изчезващ вид, който се нуждае от защита. Ваши колеги го казаха и ми се струва, че е вярно. Разследват учители да щяло и нещяло, унижават ги и ги бият изнервени татковци и малки нехранимайковци, снимат гаврите на клипове и забавляват телевизионната публика. Не е ли така?

- Факт е, че учителят у нас търпи вербална и физическа агресия от ученици, родители и други. 10 000 такива случая са преброили в министерството - оттам трябва по-категорично да защитават учителството, особено когато агресията срещу него се поеме от медиите.

- Но чиновниците предпочитат мълчанието. Или гледат на угодят на телевизионните репортерки, нежели да защитят колегите си!

- Да, неведнъж, когато има бит учител, няма ясна позиция на министерството и ръководителите му. Затова се явява необходимост от Закон за защита на учителя. Или Агенция за защита на учителя. Тези идеи трябва да се обмислят.

- Защо? Нали законодателите инкриминираха посегателствата над учители?

- Това обаче не създаде съдебна практика и политика. У нас неефективните закони са вече традиция. Помните ли пребития с кол учител? Осъдиха условно ученика. Така дадоха лош пример: че всеки може да си позволи да бие учител!

- МВР съобщи за скок на детската престъпност. 96 000 престъпления годишно, извършени от малчугани - по 230 дневно, представяте ли си? Повечето са кражби. МВР намира причината в родителите и в училището. А вие?

- Тази статистиката за детската престъпност е очаквана и обяснима. Българското училище в последните години стана инкубатор за деца, които знаят, че у нас може да се живее на ръба на правилата. От неспазването на училищния правилник лесно се стига до нарушаване на законите - граждански и наказателни. В много европейски държави, САЩ и Канада има предмет „Гражданско образование“ -за държавността, за ролята на законите и конституцията, на армията и полицията. У нас в закона за образованието от 2016 г. пише, че то върви заедно с възпитанието и социализацията, но последните две на практика ги няма. Ето защо системата у нас е инкубатор за клиенти на правораздаването, а не за толерантни граждани на правова държава.

- Отпадането на децата от училище бълва престъпност на талази, казва психолог от уважаваните.

- Абсолютно съм съгласен.

- Какъв е размерът на бедствието, наричано безобидно „отпадане от училище“? Много ли са родителите, които пращат децата си вместо в клас, на улицата да просят и крадат?

- Много са родителите, които с бездействието си позволяват децата им да останат на улицата. Около 1000 паралелки са извън училище, значи около 26000 ученика. По статистика 40-50 хиляди са върнати в клас. Само че сега трябва да се направи така, че те да останат. От години говорим за санкции на родителите, които не осигуряват присъствие на децата си в училище, но ефект няма. Сега се говори да им отнемат всички социални помощи, а не само детските добавки. Дано се случи, но засега то е мечта. Тя няма да се сбъдне сигурно, защото партията, която я направи действителност, ще отнесе негативи. Също и общините, които по норматив са водещи в санкционирането на тия родители, а те са главно от ромски произход. Повечето текстове в Закона за закрила на детето са такива - пожелания и мечти. Защото социалните работници, които влизат в семействата, нехаещи за децата си, подобно на учителите са зле платени и без авторитет.

- Нещо друго. Не тайна, че наркодилърите влизат в школските дворове или стоят пред тях на сергия, че и в елитните училища се пуши трева. Чия е вината? МВР прехвърля отговорността на училищната охрана.

- Повечето частни охранители са пенсионери. Те не могат да преборят наркотрафика. Път и нали помните ли как осъдиха охранител, който хванал за ухото ученик?Ако държавните органи с правомощията не са си на мястото, няма кой да попречи на наркотрафикантит. Един родител ми разказа: научил, че детето му пуши в училище трева, отишъл при директора, но той му казал - аз не съм полицай, отишъл при шефа на РПУ-то, но и той му обяснил, че не може да се справи - те плащат на патрулките, рекъл. Показателно.

- Има ли в училищата етническа вражда?

- Има случаи, когато ромчетата станат повече от 10 в един клас, родителите от българската общност местят децата си оттам0. Тази тенденция расте, заедно с броя на учениците от ромски произход. Липсата на толерантност е обяснима и с това, че българчето за 5 отсъствия го наказват, а ромчето за 500 - не. Правилата са различни за учениците според етническия произход - нещо, което го няма в Германия.

- А към третия пол децата как се отнасят? Чух застъпници на Инстанбулската конвенция да казват, че само възрастните у нас не приемат еднополовата любов.

- Мисля, че се преекспонират джендър процесите в българското училище. Не виждам основание да се страхуваме чак толкова от тях. И не смятам за наложително да въвеждаме един вид тоалетни за ученици и ученички, както в други държави. Не трябва да има лошо отношение към различните, да, но в България не сме узрели за такива новости в името на толерантността.

- А за училищните униформи какво ще кажете? Те са отречени като атрибут на тоталитаризма у нас, а са гордост на елитни училища в Англия, Франция, САЩ. Една майка през сълзи сподели, че дъщеря й бяга от училище, защото няма маркови дрехи като съученичките си?

- Униформите бяха отречени в началото на прехода. После всички се съгласиха, че са полезни, но никой не смее да ги въведе. Не и в държавните и общински училища. В частните тук-там ги има, по договор с родителите. Наскоро моят син ми каза: „Татко, затвориха училищния басейн, защото момичетата си разваляли прическите в него.“ Смешно ви е? Но картината не е весела. И за телефоните в училище имаше дебат. А пред мен една майка от Германия се учуди: „Вие тук сте много либерални, разрешавате на учениците да ползват телефони, да се гримират, да говорят в час...“ Тоя либерализъм води до убеждение у децата, че липсват правила.

Нашият гост

Юлиян Петров е роден на 29 ноември 1965 г. в Пловдив. Магистър по музика и естетика от пловдивската Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство (1990). Учител по информационни технологии (2007-2009). Доктор на педагогическите науки от Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” (2018). С първа професионално-квалификационна степен от СУ” Климент Охридски” (2018). От 2011 г. е председател на Синдикат “Образование” към Конфедерация на труда „Подкрепа”.