Дневен хороскоп на Алена за петък, 22.11.2019

На 22 ноември 2019 да почерпят

Защо говорим и ходим насън

Нетаняху отрече обвиненията в корупция Израелският премиер заяви, че делото срещу него е равносилно на преврат

Търговската война на САЩ с Китай е пред въоръжен конфликт Това смята бившият държавен секретар Хенри Кисинджър

Сърбия и Русия в шпионска афера (обзор) Представител на Белград замеси и България

България поиска сътрудничество с всички европейски държави във връзка с борбата с трафика на културни ценности

„Грами”-тата прекалиха с политкоректността Номиниран е първият чернокож гей с №1 песен в САЩ

Отвлякоха инвалид без крака, за да проси в Европа Интерпол издирва Мариус Петков

Близо 5000 души са загинали заради морбили в Конго

17 години затвор за Черната вдовица от Бургас (обзор)

Отрова за мишки убила Стефан (обзор) Майката: Не приемам твърденията, на трите ми деца нямаше нищо

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 22 ноември 2019

Майки на деца с увреждания на протест срещу избора на Валери Симеонов за зам.-председател на НС

Хакерска атака срещу Галио Д Смениха паролата на фейсбук профила му

Евродепутатът Ангел Джамбазки пред „Труд“: Жълтопаветниците стигнаха краен разгул със случая “Полфрийман” Климатичната истерия цели унищожаването на въглищната индустрия в България

Евродепутатът Ангел Джамбазки влезе в битката за кмет на София, но още в началото на разговора ни споделя, че няма да излиза в отпуска по време на кампанията, защото в Брюксел и Страсбург предстоят ключови дебати и гласувания. Разговаряме с него веднага след поредното му остро изказване там по транспортния пакет „Мобилност“, но повод за интервюто стана реакцията на младежите от ВМРО, които поискаха от Висшия съдебен съвет (ВСС) да започне дисциплинарно производство срещу съдийския състав, постановил предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман.

– Като професионален кандидат ли сте вече на ВМРО, Господин Джамбазки? Спечелихте си нов мандат в Европейския парламент, но сега влизате в битката за София като кандидат за кмет – като дефицит на кадри ли да тълкуваме номинацията Ви?
– Всяка политическа сила, без значение дали е голяма или малка, силна или слаба, на избори издига хора, които смята, че консолидират гласове и обединяват активистите и симпатизантите u. Аз съм роден в София, родителите ми са родени в София, завършил съм тук гимназия, а след това и Софийския университет. На Витоша се научих да карам ски, бил съм съветник в СОС и със съжаление трябва да кажа, че познавам проблемите на града. Бих се радвал, ако няма проблеми за решаване, но има. Не виждам нищо по-логично от това, ВМРО да издигне кандидат, който смята за най-силен в тази битка. Гледайки конкурентите – всеки от тях се стреми да издигне силен кандидат, за да постигне и силен резултат. Така че, да – кандидат съм за кмет на София, именно за кмет на София.

– В каква кондиция е ВМРО след европейските избори и след факта, че коалицията „Обединени патриоти“ вече е в миналото?
– На европейските избори ВМРО беше четвърта политическа сила с двама излъчени евродепутати. Разбира се, местните избори са по-различни от европейските. Но бих казал, че кондицията е отлична, а тенденцията е възходяща. Очевидно българските граждани търсят ясна, чиста и почтена, родолюбива и патриотична организация и очевидно я разпознават точно с посланията на ВМРО.

– Поводът да разговаряме с Вас обаче е едно от последните ви действия като партия – не се ли намесихте твърде политически с искането на младежката структура на ВМРО до Висшия съдебен съвет (ВСС) да започне дисциплинарно производство срещу съдийския състав, постановил предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман?
– Всъщност, реагирахме на едно политическо решение на конкретния състав, председателстващ от съдия Калпакчиев, което по себе си представлява нередно, политическо решение. Вижте парадокса – една антибългарска организация, каквато е Българският хелзински комитет (БХК), издига съдии и ги награждава – обявява ги за „човек на годината“ в тяхната си малка извратена антикласация. Същата организация финансира всеки един дегенерат, всяка една отрепка, колкото повече бели е направила тази отрепка, колкото повече щети е нанесла, колкото повече българи е убила, толкова повече се стремят да ги освободят. Тази организация плаща адвокатските разноски на убийците, тя финансира създаването на неправителствени организации, които да защитават доказани убийци. В случая с Полфрийман говорим за доказан двоен убиец. Той е извършил едно убийство, един довършен опит за убийство и това е само в България. Какви ги е вършил в Австралия – не е известно, макар че, от това, което може да се намери за него в световната мрежа, е видно, че той е размахвал ножа още на твърде крехка възраст. И тази организация – Български хелзински комитет, награждава съдията Калпакчиев, тя плаща на адвоката на убиеца, тя прави фалшива неправителствена организация на убиеца, след което съдията Калпакчиев, награден от същия този БХК, взема мотивите на БХК. И тук напира един простичък въпрос – българският съд ли решава или антибългарския хелзински комитет? Защо българският съд допуска една неправителствена организация да има по-голяма тежест, отколкото тежестта на фактите и доказателствата като мотивите на началника на затвора, който е дал отрицателно становище по казуса на цели 7 страници. Там той дава примери, че наказаният убиец не се е поправил, че е нападал надзирател, правил е опит за бягство, но за награда за това му поведение съдия Калпакчиев пуска този човек след половината излежана присъда за убийство. Това е меко казано несправедливо. Българският съд трябва да бъде абсолютно независим, включително и от политиците. Но ние сме свидетели как една политическа партия си е поставила само и единствено за цел намеса в независимата съдебна власт. Тази политическа партия от сутрин до вечер протестира по жълтите павета и се намесва в избора на главен прокурор. Тази политическа партия от сутрин до вечер кадрува в съдебната власт. Тази политическа партия, чийто лидер е бивш правосъден министър, няма никаква друга тема за дебати. Тях няма да ги чуете за незаконните цигански гета в София. Те са се фокусирали върху главния прокурор на държавата, който и да е той. Тази политическа партия, в частност нейният лидер, направиха правилата за избор на главния прокурор. Но сега протестират срещу собствените си правила. Ние, от ВМРО, намираме това за абсолютно нередно тези хора стигнаха до крайния разгул – те започнаха политически да мотивират и да оправдават освобождаването на доказан убиец. Това не може да бъде търпяно. И затова си позволихме чрез нашата младежка структура, да напомним за независимостта, но и за безпристрастността на съдебната система. Ние държим убийците да си изтърпяват наказанията, а не да бъдат освобождавани от антибългарския хелзински комитет и от награждаваните от него съдии. Ние искаме убиецът на Вероника никога да не излезе от затвора, ние искаме убиецът на Виктория от Русе никога да не излезе от затвора, искаме такава присъда за убиеца на момиченцето от Сотиря. Но в същото време виждаме, как една политическа организация, която нарича себе си дясна, а всъщност няма нищо общо с дясното, а нейният председател Христо Иванов нарича своите поддръжници „жълтопаветници“ – той го измисли този термин, не аз, виждаме как тези хора се занимават от сутрин до вечер с тази тема. Не можем да оставим случващото се без коментар. Мястото на политиците не е в съда, а в политиката. Настояваме всеки един съдия, на когото му е тясна тогата и не може да е безпристрастен, да я свали и да дойде във „Враждебна“, в „Христо Ботев“, в „Люлин“ и да спорим по политически теми. Така разбираме ние почтеността. Дори прокурорът може да си позволи пристрастие, защото той трябва да доказва своята теза, но съдията – не. Съдията трябва да бъде равноотдалечен от всички участници в процеса. Не може един действащ съдия да се явява в национален ефир, докато си носи тогата и докато уж е с превръзка на очите по аналогия с Темида и да каже „гласувайте за мен и за едикоя-си политическа партия“. Това е абсурдно. Забележете, точно тези хора са най-гласовити по темата за съдебната система. И тук виждаме ярко изразен двоен стандарт, който за нас е абсолютно неприемлив и недопустим. Моето дълбоко и лично убеждение е, че решението на състава на съдия Калпакчиев, е политически мотивирано и затова нашата младежка организация внесе до ВСС искане за вземане на отношение и ако прецени, да накаже този съдия по действащото законодателство. Не може български съд да издава политически пристрастно решение. И затова поискахме, защото има още един съдия, който обаче вече напусна съдебната власт и е на политическия терен, също да бъде санкциониран, защото той докато беше съдия, правеше политическа агитация. Няма друг такъв пример в европейската практика и история.

– Като казахте европейската история, точно по време на европейските избори българските евродепутати, в т. ч. и Вие, бяхте много активни в защитата на българските превозвачи срещу промените, които т. нар. пакет „Мобилност“ или известен като „Макрон“, им готви. Но сега отново темата се връща с пълна сила в Брюксел, вече протестите на площад „Люксембург“ няма да помогнат и новите мерки са на път да влязат в сила – каква е следващата стъпка при тази ситуация?
– Ще се изкажа в качеството си на представител на България в Европейския парламент. Примерът с пакета „Мобилност“ беше как с малки изключения успяхме да обединим усилия в полза нашите превозвачи. Изключенията бяха с онези трима герои, които изпуснаха самолета, най-важния самолет в политическата им кариера. Но като изключим тази подробност, всички останали български представители в Европарламента бяха единодушни в защитата на работните места и на хляба и начина на живот на 150 000 български семейства. В момента сме свидетели и сме част от процеса, в който западните държави като Германия и Франция, които доминират по численост в Европейския парламент, се опитват силом и посредством това числено превъзходство, да наложат неприемливи, неконкурентни и противоречащи на европейските правила норми. Използвахме още два инструмента, гласувах във вторник в транспортна комисия срещу тяхното предложение, в Страсбург беше миналата седмица гласуването. В тази фаза на преговорите, активната роля вече минава от Европейския парламент към българското правителство. Аз нямам съмнение, че министърът на транспорта Росен Желязков ще има адекватната и твърда позиция. От тук нататък следва това, което продължи да бъде част от нашата стратегия в целия този процес – сега трябва да договорим отпадането на конкретни текстове, които са вредни за България. Вероятно ще има приемане на пакета „Мобилност“. За нас е важно обаче да ги няма тези текстове, които биха фалирали българските фирми. Които биха оставили стотици хора без работа и биха ги превърнали в черноработници, в гастербайтери на запад. Тези несправедливи текстове касаят връщането на камиона, задължението на водача да не е в кабината и предстои да бъде договорено отпадането на тези текстове. Нищо не е загубено и процесът не е свършил. Просто минава на следващия очакван етап.

– Каква е атмосферата в сегашния състав на Европейския парламент? Сравнявате ли конфигурацията с предишния и до какви изводи стигате?
– Разликата е в по-голямата бройка на екстремисти, които се опитват да наложат на всички своите неприемливи и неразумни искания. Видяхме климатичната истерия, която освен, че е олицетворявана от дете, което очевидно има нужда от помощ, според мен дори и медицинска, но не съм специалист и не мога да коментирам, но климатичната истерия всъщност цели и това ще бъде следваща огромна тема в Европейския парламент, та тя цели унищожаването на въглищната индустрия в България. Става дума за затварянето на българските мини и ТЕЦ-овете, които работят на въглища. Но забележете, за България въглищата са единственият суверенен енергиен източник. Най-вече тези, които се добиват и от които се произвежда ток в Източномаришкия басейн. Ние нямаме други наши, български изкопаеми. Във всички други случаи ние зависим от внос – дали ще бъде газ, дали ще бъде нефт, дали ще бъде ядрено гориво. За изброените ние зависим от чужди източници. Ние се намираме в геополитически регион, в който тези източници могат и ще бъдат използвани за политическо влияние и цели. Затова за България е ключово и жизненоважно да продължва да поддържа своите суверенни находища, за да пазим цената на тока от повишаване. Защото ТЕЦ-овете между другото доставят около 40 процента от електричеството в България, но делът им през зимните месеци достига до 65 процента. Чрез тях ние гарантираме сигурността на българската електропроизводителна и електроснабдителна система. Затова не можем да допуснем по никакъв начин преждевременното затваряне на тази българска индустрия, която храни хиляди български семейства. И това е следващата голяма тема, която българските представители в Европейския парламент трябва да отстояват.

Нашият гост
Ангел Джамбазки е роден на 21 март 1979 година в София. Зам.-председател на ВМРО и втори мандат евродепутат. Член е на комисията по правни въпроси, комисията по външни работи, комисията по транспорт и туризъм и комисията по петиции в Европейския парламент и е в групата на Европейските консерватори и реформисти. Завършил е “Право” в СУ “Св. Климент Охридски”.

Избори 2019. Платено съдържание. Купуването и продаването на гласове е престъпление.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.