Дневен хороскоп на Алена за петък, 06.12.2019

На 6 декември 2019 да почерпят

Скорсезе и Копола: Студио „Марвел“ не прави кино! Всичко е само един комерс, твърдят легендарните режисьори

Парламентът прие бюджета за 2020 г.

„Стачката на стачките” парализира Франция Милиони на бунт срещу пенсионните реформи на Макрон

#MeToo трейлър на новия политически коректен филм за Бонд “Силната чернокожа жена” Лашана Линч съперничи на 007

Пирати отвлякоха гръцки танкер край Нигерия

3028 лв. заплата в софтуерните компании Над 30 хил. са заетите в бранша

Протеини пазят сърцето и кожата в студа Балансираме белтъчния прием с фибри

Словашкият парламент отхвърли спорен законопроект за абортите

50% излишно висше образование

Чаатай Улусой надебеля

Кардайъ: Лъсна съглашателството между ГЕРБ и БСП

ГДБОП разби банда „ливанска пералня” (обзор) Босът Ахмад Шараф и пет от мулетата му са обвинени за пране пари

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 6 декември 2019

Еврото помага на Германия да не се превърне в Япония

Германците трябва да хвалят Марио Драги, напускащия президент на ЕЦБ, за смелите решения за спасяване на системата от беда.

Курсът на марката би скочил рязко

Берлин трябва да е благодарен на единната валута и политиката на Марио Драги

Както се казва в стихотворението на английския поет Алфред Хаусман, две и две винаги прави четири, а не пет, нито три. Това е добре да се помни от всеки, занимаващ се с икономика, още повече от хората, отговарящи за големите икономики. Сметките трябва да излизат. Въпросът е как. Трагедията на еврозоната и особено на германската роля в нея е, че все не е настъпил преходът към европейско и глобално мислене за това как да се вържат приходите и разходите.

Това отчасти обяснява и германската враждебност към политиките на Европейската централна банка.

Още с появата на еврото преди три десетилетия имаше опасения, че то ще раздели политически Евросъюза. Но вече няма лесен път назад. Германците трябва да осъзнаят, че единната валута работи в тяхна полза, като стабилизира икономиката им въпреки огромните бюджетни излишъци.

Какви тогава са ползите от еврото за Германия? Отговорът се крие в сравнението с една икономика, много сходна на нейната – тази на Япония. И двете страни се възраждат от пепелта на Втората световна война, вече като съюзници на САЩ и с динамично развиващ се износ. Те са третата и четвъртата по големина икономики в света. Също имат втората и третата най-висока средна възраст на населението. По коефициент на раждаемост Германия е на 204-то място в света, а Япония – на 209-то. Накратко казано, това са две сравнително големи, бързо застаряващи държави с високи доходи и силно производство.

Не е изненадващо, че и двете страни имат огромен превес на спестяванията над инвестициите в частния сектор. Между 2010 и 2017 г. този превес се равнява средно на около 7% от БВП за Германия и 8% от БВП за Япония. Структурата му обаче е различна: в Германия 72 на сто от общия излишък в спестяванията се пада на домакинствата, а в Япония 76% се пада на корпоративния сектор.

Дори при настоящите свръхниски лихви, вътрешните частни инвестиции далеч изостават от частните спестявания. Простата аритметика сочи, че този излишък от спестявания трябва да бъде поет или от фискалния дефицит, или от капиталови потоци в чужбина. Ето къде се явява разликата. В Япония нетният износ на капитали (по дефиниция огледално изображение на излишъка по текущата сметка) поема едва една трета от частния излишък, докато останалото се абсорбира от фискалния дефицит. В Германия износът на капитали поема целия частен излишък, защото правителството също има фискален излишък.

Разликата не e в някаква германска фискална добродетелност, нито в японска фискална порочност. Япония просто е тласната към фискален дефицит, защото генерирането и поддържането на излишък по текущата сметка в размер на 8% от БВП, което би се изисквало в противен случай, е неизпълнимо – реалният валутен курс е твърде нестабилен, а чуждестранните партньори твърде враждебни.

Германия обаче има стабилен и конкурентен реален валутен курс. Близо 40% от износа на стоки отиват за други страни от еврозоната. Тук конкурентната позиция, която Германия постига през първите години на еврозоната, все още е налице, а валутният курс на еврото отразява средната конкурентоспособност на всички потребители. Това значително улеснява желаната от Германия комбинация от частен, фискален и търговски излишък. Еврото кара благоразумието да се отплаща.

Какво би станало, ако германската икономика не бе защитена от еврозоната? Курсът на марката положително би скочил рязко нагоре, този път в свят с ниска инфлация. Това би тласнало вътрешната инфлация в страната под нулата, би навредило на доходността и темповете на износа и би нанесло щети на германските финансови институции, с техните огромни чуждестранни активи. Накратко, еврозоната пази Германия да не се превърне в нова Япония. Германците трябва да са благодарни за това, което им дава еврото, да хвалят Марио Драги, напускащия президент на ЕЦБ, за смелите решения за спасяване на системата от беда и да се надяват, че неговата наследница Кристин Лагард ще последва примера му.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.