На 17 декември 2018 да почерпят

Дидо от Д2 е големият победител във Фермата Съединение

Пет станаха жертвите на стрелеца от Страсбург

Невена Коканова открива Димитър Маринов преди Спилбърг Грандамата на българското кино е първата учителка на звездата от холивудския фаворит „Зелена книга“

Звезден финал на „Фермата“, Дидо от Д2 и Ваня отвяха Росица и Роман 

Порошенко: Няма да се удължава военното положение в Украйна, освен в случай на нападение от Русия

Медицински хеликоптер се разби в Португалия, четирима души загинаха

Льо Пен бие Макрон на президентски избори Сондаж отреди на крайнодясната лидерка 27% от гласовете

Гъста мъгла отменя полети в Холандия

Миле Китич слуша Фики в дома си

Катар има намерения да увеличи дяловото си участие в Дойче Банк

Израелци искат анексия на част от Западния бряг Депутати и министри се включиха в демонстрация на заселници

Каракачанов дава на съд за клевета бившия шеф на дирекция „Българско гражданство“ Катя Матева 

БНБ съветва: Банките да затегнат кредитните условия Предупреждават, че при вдигане на лихвите ще се увеличат лошите заеми

Поръчваме по интернет стоки от столични пазари Планира се ремонт на Женския пазар и първият пазар изцяло за български стоки

Експертът по антитерор Христо Смоленов пред „Труд“: Държави, които уважават себе си, не се поддават на шантаж Абсолютна власт сега притежават не кралете, а пазарите

Светът наистина се е побъркал. Във второто десетилетие на 21 век общочовешките ценности са подложени на глобално изпитание. Традиционните демократични практики са изместени от други – от лицемерието и фалша, от налагането на нов вид идеология, пагубна за развитието на човечеството, обилно подплатена с пари и тероризъм. За всичко това и по други теми разговаряме с Христо Смоленов.

– Г-н Смоленов, как ви се струва, какви ценности господстват днес в света. И по-специално в Европа?
– Писателят Оскар Уайлд казвал: „Добродетел, която се нуждае от постоянно опазване, не си струва труда да бъде пазена.“ Имал предвид фалшивите ценности, господстващи в тогавашното общество. Но те и днес са на пазара и доминират света под формата на политическа коректност. В изявите на „либералстващите“ политически елити има толкова фалш, че в сравнение с него дори фалшивите новини изглеждат като дребнотемие. Духът на писателя май трябва да се призове отново, за да преброди новите Брюкселски потайности. Да се разходи като Кентървилски призрак из коридорите на властта и да навести Европейския парламент, особено след сблъсъка на мнения за или против санкции срещу Унгария. Там се очертават две мощни тенденции – „за“ или „против“ ТАРЮФИЗАЦИЯТА НА САМАТА ДЕМОКРАЦИЯ.

– Какво означава „тартюфизация“?
– Важно е да разберем как така ценности на демокрацията увяхват от политическото лицемерие и фалшивото морализаторстване? Тартюф е олицетворение на лицемерието в класическото произведение на Молиер. Персонажът е станал синоним на високопоставено посегателство над интимния свят на обикновените хора. Посегателство, което се прикрива зад високопарни думи за морални ценности. Днес това е още по-голям проблем, отколкото в епохата на абсолютизма, когато е творил Молиер. Абсолютна власт сега притежават не кралете, а пазарите. И точно тяхното развихряне превръща световния политически елит в корпоративен Тартюф! Лошото е, че от корпоративното лицемерие на елита зависи обликът на глобалната демокрация. Обикновените хора започват да се отчуждават, ако тя се свежда само до гласоподаване. Затова им предлагат идеологични сурогати, в които основна съставка е лицемерието. Корпоративният Тартюф по такъв начин става нещо повече от морален проблем. Той е вече съставна част от технология на властта – средство за контрол и манипулация на хора.

– Това не е ли вид нова идеология?
– Да. В ход е налагането на нова идеология, която гледа на хората просто като пазарни участници. Преднамерено ги откъсва от историята и духа на техните народи, отчуждава децата от родителите им. Използва различни механизми – финансови, психологически, етнически – за дестабилизиране на традиционните държави. В крайна сметка, вместо „отворено общество“ се стига до разпорено общество… Създава се своеобразна нова религия, подменяща бога с парите. За тази подмяна традиционната култура на народите представлява сериозна пречка. Затова ценности като родина, държавност, националност и дори цивилизацията се приемат от либерално-пазарните фанатици враждебно и дори агресивно. Вместо тях проповядват „нов световен ред“ с отношения между индивиди, които не винаги са естествени, а понякога са направо противоестествени. Важното е хората редовно да купуват и да се продават, да консумират или да умират в името на чужди печалби.

– От кога започна налагането на този нов световен ред?
– След края на студената война започна ускореното внедряване на този „нов световен ред“. Той руши традиционните ценности и отношения между хората, и има за цел създаването на нова порода човек. А съпътстващата промяна не е просто икономическа, нито само социална, а „социално-полова“, в духа на джендър-идеологията. Тя нагнетява нов тип фанатизъм и поражда джендър-радикализацията, заложници на която стават западните общества. Основното противоречие вече не е „капитализъм – социализъм“. Новите напрежения са между национално-отговорния консерватизъм и социално-половата палавост на неолибералните елити. Очевидно е на чия страна стои корпоративният Тартюф. Това не е идейно позициониране, а въпрос на кадруване и „кариерно развитие“ за изкуствено създадените елити. Залогът е не просто усвояването на едни пари, а присвояване на ресурсите на цели държави. Тридесет години след така наречената нежна революция нещата все повече загрубяват. А провъзгласеният тогава нов световен ред заприличва на глобално извращение. Перверзията всъщност е резултат от „изперкването“ на световната финансова система, което старателно се прикрива с водопад от икономически „анализи“, неясни прогнози и футуристичен оптимизъм за наивници.

– Каква е днес реалността?
– Реалността е проста и отвратителна. Светът е заложник на финансова система, която страда от „садо-мазохизъм“ – самостимулира се чрез насилие… Затова често спретва регионални конфликти с ниска или по-висока интензивност. Освен тези доходоносни конфликти има интерес от поддържането на друг рисков фактор – глобалния тероризъм. Той съчетава неопределеност при избора на така наречените „меки цели“ и непроследимост на истинските поръчители. Тези особености го правят толкова ценен за жадуващата произвол финансова система. Затова тя поддържа тероризма и осигурява оцеляването му след всички етапи на войната срещу него… След „Ал Кайда“ на Осама бин Ладен, след ИДИЛ – зловещата игра на терора с дълбоката държава продължава.

– Какъв е смисълът на тази глобална игра? И как се намесва в нея онзи персонаж, когото оприличихте на корпоративен Тартюф?
– Той изглежда почти безобиден, когато се кипри на парламентарна трибуна и настоява за санкции срещу Унгария. Но как така негов високопоставен представител в Хамбург волно или неволно помогна да се измъкне терористът, окървавил Коледния базар в Берлин? Тероризмът е преди всичко психологическа война. Голямата цел в нея е да се задействат заложнически рефлекси сред по-широки слоеве от населението. Хората масово да се чувстват уязвими, за да реагират както при известния Стокхолмски синдром. Това е психологически капан, в който попада човек, взет за заложник. Той усеща своята зависимост и рисковете от критичната ситуация, в която се намира. Подсъзнанието му реагира парадоксално: често се появява положителна емоция към похитителя. Европа отдавна проявява симптоми на Стокхолмския синдром. Не е ли странно, че западните общества толерират финансирани отвън фанатици, които проповядват радикален ислям. В същото време либералните елити са враждебни към всичко патриотично, към народа си и неговия стремеж да запази своите цивилизационни устои. Не е тайна, че корпоративният Тартюф плаща за такова враждебно поведение. Но това е само малък щрих от програмираната разруха в бита и душевността на нашето поколение.

– При Стокхолмския синдром някои заложници се „влюбват“ в похитителя и приемат с разбиране неговите действия…
– На това всъщност се надяват стратезите на тероризма – обществото да реагира с подсъзнателен конформизъм спрямо целите им. На подобен конформизъм от страна на гласоподавателите разчита и корпоративният Тартюф. Морализаторства за демократични ценности, но обслужва транснационалната клептокрация. Имах такова чувство, когато наблюдавах дебатите в Европарламента за евентуални санкции срещу Унгария. Либералните политици се опитваха да угодят на своя приживе балсамиран гуру. Бяха изпълнени с необяснима вяра, че живеят в най-добрия от всички възможни светове. За тях волята на една суверенна нация сякаш нямаше никакво значение. Демократичният избор на унгарския народ, обаче, не подлежи на брюкселски корекции. Впрочем това важи за всички европейски народи в техните суверенни държави. Европейският съюз, към който ние българите сме добронамерени и оптимистично настроени, предстои да се развива в търсенето на нова интегративна формула. Старата формула като че ли се е изчерпала и генерира по-скоро необятна бюрокрация, отколкото действена интеграция. Нека не се залъгваме, че страни като Китай са станали велики империи именно чрез своята многомилионна бюрокрация. Тя наистина има своето историческо място, но само под слънцето на императорската власт. Доказа го и проектът, наречен Съветски съюз, на който Европейският съюз се опитва да прилича в брюкселската си форма на съществуване.

– Какви са произтичащите от това тенденции?
– Този тромав опит за централизация откроява две опасни тенденции. И двете са свързани с мераците на корпоративния Тартюф да властва и подчини националните държави на собствената си мания за плячкосване. Очевидно това е замисъл от времето, когато прословутата политическа коректност е притъпявала инстинкта за самосъхранение на народите. От времето преди да се развихри трансконтиненталната далавера с мигранти. Тя носи милиарди на същите сили, които организират и нарко-трафика. За тях Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш казва, че тероризмът се преплита все по-тясно с международната организирана престъпност. Има ли това преплитане на интереси някаква връзка с корпоративния Тартюф. На пръв поглед това е малко вероятно. Докато не си зададем въпроса как в глобален мащаб се перат парите от трафика на милиони хора и тонове наркотици. Дали световното лицемерие не е стигнало дотам, че да съчетава прането на пари с филантропия и показна благотворителност? „Корпоративният Тартюф“ е една метафора. Но зад нея прозират съвсем реални сили и обществени отношения. Както и действителни амбиции за власт, прераснали в мания за пълен контрол над ресурсите и народите на цяла Европа. Манията отива много по-далеч: да се ашладисват несъвместими култури, както Мичурин ашладисвал дръвчета и зеленчуци. Или по-скоро като концлагерния доктор Менгеле, който експериментирал с живи хора. А нима в глобалния „пазарен концлагер“ не се вършат социални експерименти с живи хора и с цели народи? Всяка нация би се съпротивлявала на опитите да бъде обезличена и лишена от своите активи, от своята историческа памет и суверенитет. Но в общия кюп това изглежда по-лесно осъществима цел за корпоративния Тартюф. Оттук идват и опитите за „тартюфизация на демокрацията“, за които говорих в началото на това интервю.

– Избройте и другите опасности
– Втората опасност е свързана с финансовия натиск над някои по-бедни държави в Европейския съюз. Едва ли не се смята за нормално те да следват безропотно диктата на по-богати държави, които внасят повече средства в общата хазна на съюза. Срещу получаваните европейски пари се очаква например страните от Централна и Източна Европа да приемат против волята на собствените си народи многохилядни квоти за мигранти. Това е скандално и неприемливо! Държави, които уважават себе си, не се поддават на финансов шантаж нито от официален Брюксел, нито от корпоративния Тартюф, надничащ зад гърба на подобострастни евродепутати. Достойните реакции на страни като Полша и Унгария, Чехия и Словакия, България и Италия, показват нов тренд в развитието на Европейския съюз като обединение на суверенни държави със здравомислещи лидери.

Нашият гост
Христо Смоленов е експерт по антитероризъм. Инициатор е за създаването на “Екогласност” и на Русенския комитет през 1988 година. Бил е парламентарен секретар на Министерството на отбраната през 1995-1997 г. и народен представител в 38-ото Народно събрание. Специалист е по логика и евристика. Доцент, доктор в Института по металознание, съоръжения и технологии към БАН. Завършил е Московски държавен университет “Ломоносов”. През 1991 г. е стипендиант на фондация “Александър фон Хумболт” в Германия, а преди това гост-професор в Университета на Монреал (Канада) и в Католическия университет на Америка във Вашингтон. Бил е треньор по карате на първите групи за борба с тероризма.
Почетен професор е във Висшето военно-морско училище във Варна.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (11)

  1. От статията лъха типичният мирис на група възрастни в пенсионерски клуб, които се оплакват от днешния свят и демонстрират начетеност и превъзходство над слушателите. После видях и подробностите за автора: Екогласност (агент на ДС/КГБ), секретар на МНО до 1997, депутат от „демократичната“ левица ( БСП, ПК „Екогласност“ и БЗНС „Александър Стамболийски“), правителство на Жан Виденов. МОЯ ГРЕШКА Е, ЧЕ НЕ ЗАПОЧНАХ ДА ЧЕТА СТАТИЯТА ОТ КРАЯ. Жалко за изгубеното време!

    1. Така е! Но… поръчковият дисидент на луканов, комунистът росен плевнелиев няма нищо общо с тартюф… както и цветан цветанов… както и радев.

      1. Зациклил си, кмнтр. Само хапчета няма да те оправят. Ще се наложи да ти правят електрошокова терапия в медицинско заведение – лудница. Там ще ти резетират болния мозък, пък дано се оправи. Според мен е малко вероятно!

        1. Споко, КМНТР пише от 4-ти километър… Никой не го взима на сериозно

  2. Вярно е !!! Арабите ползват Исляма да завземат чужди държави. И тъй като жените в Евроап и САЩ НЕ спят с араби, затова арабите пренасят Наркотици- Хероин, да ги упояват. А Негрите позват своята идеология- Расизма да завземат други дъражви. Негрите псят с всякакви животни, маимуни и камили. И който не прави като негрите ония го наричат Расист.А арабите наричат останалите- Гяури.. Обаче са виновни и Българските Телевизии. Трябва да се ЗАБРАНИ показването на филми с Араби, турци, и негри. Може да дават само Исторически филми, как ние Българите сме ги убивали тия, за да расте България.. Или да показват как други Европейци са ги убивали. Българите трябва да с сравняваме – с ХОРАТА, а не с животните( негри, маимуни).

  3. ДС ДРАСКАЧИ ЕКСПЕРТИ ХРАНТУТНИЦИ НА ДС БАНДИТИТЕ СЕДНАЛИ ДА ДАВАТ ОЦЕНКИ ЗА ДА ВЗЕМАТ ХОНОРАРЧЕ ОТ ДС ВЕСТНИЧЕТО ТРУД. СМЕШНИЦИ СВЕТЪТ ВИНАГИ СЕ Е ДВИЖИЛ ОТ МАТЕРИАЛНОТО ВСЕКИ ИСКА ДА ХАПНЕ ИМА ЛИ ЧОВЕК КОЙТО ДА НЕ ЯДЕ НЕ ПОЗНАВАМ ТАКЪВ. КАКВО СИ СЕДНАЛ ДС СТАРЧЕ ТИ ДА ГОВОРИШ ЗА ЦЕННОСТТИ ХОРА КОЙТО СА СЕ ПРОДАЛИ ЗА ПАРИ ДА СЛУЖАТ НА ЕДНА СИСТЕМА И ДА ИЗПЪЛНЯВАТ ПОРЪЧКИ КАКВИ СА. С ТЕЗИ СЕЛСКИ ФИЗИОНОМИИ КАКВИ СВЕТОВНИ АНАЛИЗИ ЩЕ ПРАВИШ СТОЙ СИ У СЕЛО И СИ ДОЙ КОЗИЧКИТЕ НЕ МЪТИ ГЛАВИТЕ НА ХОРАТА С ГЛУПОСТИ. ИЛИ МАЛКА ТИ Е ПЕНСИИКАТА ТА ОТ ВЕСНИК ТРУД ХОРОРАРЧЕ ОТ ТУК ОТ ТАМ ТА ДА ИМА И ЗА ВНУЧЕТА И ЗА ПРАВНУЧЕТА СЕДНАЛ ДА ПИШЕ ЗА МОРАЛ Я СЕ СКРИЙ НА СЕЛО И ДАЙ ПЪТ НА МЛАДИТЕ ДС АГЕНЧЕТА ДА ПЕЧЕЛЯ..

  4. Видя ли под някоя статия да квичат и врещят седерасти, защитници на ЕАТ-ценности, симпатизанти на Сорос – значи е добра статия или интервю.

    1. Интересно наистина що квичът, като Смоленов не казва абсолютно нищо, освен глупости за идиоти! Коментарът му няма абсолютно никаква фактическа стойност! Само мън-мън-мън-мън! Какъв Тартюф бе пич, да не си лудият театрален критик професор Вучков, та да използваш такава лексика? Всяко нещо си има истинско име и истински причини, а той срича, като ученичка!

      1. Верно, че Смоленов не казва една смислена приказка и фактологическата стойност е нулева. Трагедията обаче е, че в България масово се вярва на подобни фантасмагории, като тези на Смоленов. Нивото на тази нация е такова. И това съвсем не е безобидно

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.