Експертът по киберсигурност доц. Златогор Минчев пред „Труд“: Човекът е по-силен от машината, защото е мотивиран да гради или руши

Умишлена пандемия е напълно възможен сценарий

България се лашка от криза в криза – било то икономическа, било то социална, било то чисто морална. В това време в света говорят за бъдещето. Как ще изглежда града ни през 2050 година, какъв ще бъде светът след края на модерното информационно общество. Всичко това е не толкова фантазия, колкото предстояща възможност. По тези модели работи и нашият гост – доц. Златогор Минчев от БАН.

- Вашата работа е фокусирана върху бъдещето. Докъде стигнахте в моделите си за предстоящото?

- Съвсем наскоро участвахме в много интересна конференция, в която се демонстрираше „Градът през 2050“, а и организирахме наш експертен форум в по-широката тема за устойчивостта и приспособимостта ни в дигиталната ера след 10-15 години от която скоро ще има книга.

- Преди около три години с вас разговаряхме за технологичното бъдеще. Тогава вие твърдяхте, че ще навлезе чипирането на хора. В един чип, имплантиран в човешкото тяло ще бъде събрана цялата необходима информация – кредитни карти, пропуски, лична карта, биометрични данни. Днес вече сме свидетели, че това се случва. Така ли ще изглежда светът през 2050-а?

- Да, това вече се случва реално в някои скандинавски държави и Великобритания, макар и още на експериментално, базово ниво. През 2050 година чиповете ще бъдат неделима част от хората и ще се знае къде са, каво чувстват и мислят. Личното пространство ще е силно ограничено. От друга страна, ако има някакви здравни страдания, то те ще бъдат отрано открити и генната терапия ще може да помага за овладяване на болестите ни.

- Ако чипът е във вас, в мен, не същества ли опасност да ни хакват, да ни контролират?

- Съществува разбира се. Ние вече изградихме и поддържаме един портал за сигурност в дигиталното бъдеще, където обменяме идеи по цял свят (Secure Digital Future 21) и в него наскоро публикувахме едно фентъзи филмче, в което момиче се среща с момче, между тях има хубава история. Началото обаче е интригуващо: Той кара спортна кола от бъдещето (нещо като днешното Мазерати, но по-модерно), а ключът е чип, интегриран в самия него. Момичето го „хаква“ и му казва „чао“, заедно с новата му кола, в началото, за да го впечатли. В бъдещето на 2050, обаче колите няма да бъдат частни, а ще бъдат общи. Това е доста интересно – ще приличаме на комуна.

- Това е резултат от моделите, които правите?

- Да, ние правим такива модели и симулации към тях и излизат доста интересни неща. Миналата година разработихме един софтуер за оценка на бъдещето не само по отношение на рисковете, но и по отношение на икономическата полза от това, като се оценява нещо, което се нарича „ефективност“. Опитваме се да обединим две нобелови премии – Теория на риска и Теория на полезността и да видим как динамично ще изглежда резултата. Това, което докладвахме преди две седмици в Белград на голяма конференция между науката и бизнеса показа точно това. Плашещото е, че успяхме да го обвържем и със сценариите за климата, които Световния икономически форум пусна през август месец – „Накъде отива светът по отношение на климата“…

- Накъде отива светът?

- Много странно. Миграцията се наблюдава много сериозно не само сред хората, но и сред някои животински популации. Заради промяната на климата на Земята, животните също мигрират. Затова светът, в който живеем трябва да става все по-високо технологичен, за да останем на това място, на което сме. Иначе няма как да живеем на същото място и по същия начин.

- Колко верни са вашите модели?

- Тези модели са с елемент на вероятност, затова ние се опитваме да оценим рисковете и кога например ще дойде следващата криза.

- Кога ще дойде кризата?

- Догодина.

- Догодина? Защо?

- Всички прогнози обвързват кризата с Брекизта.

- Добре, какво трябва да правят хората? Да трупат консерви или да не теглят бързи кредити?

- Второто. За съжаление хората са свикнали да живеят със високия стандарт, който имат сега и това определено означава кредити. Една стагнация ще бъде свързана с по-високи лихви и нищо повече. Добрата новина е, че следващата криза няма да бъде толкова дълга и тежка, както предишните.

- Защо?

- Затова са виновни технологиите. Електронните пари и блокчейн технологиите позволяват много лесно борсово да бъде заобиколена. Друг е въпросът този кредитен балон как ще се плаща краткосрочно и дългосрочно.

- В България или в света?

- В Европа. Докато в тази част на света се говори за криза, в Индия например имат растеж. За да има някъде растеж, другаде трябва да има криза.

- Да се върнем към града на бъдещето. Как ще изглежда той?

- Градът на бъдещето, както го представиха звучеше доста вълнуващо. В конкретния случай ставаше въпрос конкретно за Дубай. Докато ние разглеждаме смарт-реалността, бъдещето от гледна точка на заплахите и риска, то позитивните модели изглеждат доста утопично. В офиса се знае постоянно кой къде е, колко свободни места има на паркинга. Тази информация се предава и на мобилните устройства на служителите, ако им е необходима. Автомобилите са общи. Между другото „Рено“ имат вече подобно разработено решение. Една голяма електрическа лимузина, електронно управляема минава покрай мястото, където чакаш и те превозва по предварително зададен маршрут. Изобщо всичко е роботизирано. Изобщо докато ние тук се говорим за концепцията „Society 4.0“ (“Общество 4.0“, ако 3.0 е индустриалното общество, то следващото стъпало е информационното общество, б.р.), то ние работим вече върху „ Society 5.0“.

- Какво представлява това Общество 5.0?

- Това е план на японското правителство, представен през миналата година от премиера Шиндзо Абе за решаване на проблемите на страната. В центъра на „Общество 5.0“ е човекът. На базата на икономическите и технологичните постижения се решават социалните предизвикателства. На това ново се интегрират физическото и кибер пространството. За момента, най-общо: Изкуственият интелект ще придобие нужното ниво на развитие (“сингулярност“), така че имплантиран в машините ще може да извършва тези дейности, които на хората са им трудни или досадни – селско стопанство, работа с опасни материали, шофиране в задръстване, доставки с дронове. Ние в нашия институт работим доста усилено върху тази концепция и възниква един сериозен въпрос.

- И той е?

- Какво ще правят хората?

- Ако перефразирам шопа Вуте, ще бъде нещо като „Я мога лежа, мога и да не лежа“.

- А след това? Тук ще кажа и нещо не толкова положително. От една страна хората ще се забавляват с по-интелектуални дейности, ще използват креативността си – нещо, което машините все още не могат да правят достатъчно добре. От друга страна съществува и мрачна прогноза за кибернетичното бъдеще на човечеството. Сутринта попаднах на една интересна статия. Говорим си за криза, говорим си за кризи, говорим за климатични промени, за технологично подпомагане на човечеството. Защо да не направим една регулация на популацията? Например, да намалим човечеството с едни сто-двеста милиона души с една пандемия? Бил Гейтс е човекът, който коментира темата най-активно, като реална заплаха.

- В положителен или отрицателен смисъл?

- В отрицателен. Не само той, но и едни други общества го мислят това. Чипирането на хората е един от пътищата да се направи глобална картина на геномите на хората и да се създават зарази, които контролирано да поддържат едно желано ниво на популацията и организират планово прочистване. Генно нездравите индивиди, а може и непослушните народи да бъдат прочиствани.

- Това не го ли въведоха като идеология Хитлер и Гьобелс?

- Те го започнаха, но не са те идеолозите. За щастие технологиите още не са достигнали това опасно ниво, че да бъдат активни, когато говорим за чипове в човешкото тяло, че да комуникира директно с мозъка.

- „Терминатор“ ще бъде тогава документален филм.

- Който е лошият, го изяждат. Кой обаче е „добър“ и „лош“, ще го решава програма с изкуствен интелект.

- Кои са тези общества, които имат интерес да регулират човечеството?

- Така наречените трети играчи. Тайни общества, които управляват огромни средства и имат доста странни идеи за бъдещето.

- Ако се върнем към реалността на нашето ежедневие и една от постоянните заплахи – тероризма, как технологиите и екстремизмът могат да си взаимодействат?

- Колкото и да вървим пред човешкия фактор, той намира пролуки и застава начело на събитията. Това е така, защото все още е по-интелигентен от технологиите. А тероризмът в своята същност е една крайност, в която технологиите са инструмент. Той не може да бъде спряна технологично. Възможно е само да бъде ограничен, но не и спрян.

- Може ли изкуствен интелект да създаде идеология?

- Той може да пише стихове, музика, да проектира. Идеологията има един проблем – тя е базирана на емоции и отношение към индивидите и обществата по начин, който една машина няма как да сътвори за момента.

- Всички днес живеем в социалните мрежи. Може ли в тях да се роди автономен интелект?

- Да. Синтезирането на части от изображенията, видео и звукови записи, могат да генерират абсолютно достоверни потребители, които да постват съобщения, да вземат отношения по определени теми. То вече е факт, но този интелект е насочван от човешкия фактор.

- Защо не може без човешкия факор?

- Защото машината няма мотивация да го прави. При човека има мотивация – превъзходство над другия, борба за власт, ресурси. При човека има чувства – омраза, любов, ревност, подозрение. При машината – няма такива неща. Машината не пазарува, няма потребителски нужди. И това веднага показва един нерешим проблем на „Общество 5.0“ - липсата на хора. Няма кой да замести хората в едно общество. Япония хубаво иска да замести работната сила с машини, но тези машини за кого ще произвеждат? Някой трябва да купува, за да се движи икономиката и затова са нужни хора.

- Откъде ще дойдат тези хора?

- От младите общества – тези, в които се раждат повече деца, на които земята не достига.

- Така плашещите ни мигранти.

- Точно. Когато няма хора трябва да ги поканиш отнякъде, да ги приемеш.

- Русия изглежда единствената държава с вече положителен приръст от европейските страни.

- Там не е икономическа причината, а идеологическа. Заради санкциите те не живеят добре, но има социална политика за подкрепа на раждаемостта. Когато има добре обмислена политика едно общество има шанс да оцелее.

- До какво ще доведе този огромен мигрантски натиск и в Европа, и в САЩ? Какво показват вашите модели? Апокалипсис?

- Какво значи „апокалипсис“? Апокалипсисът за едни е възможност за други. Ще станем малцинство. Ние просто не се размножаваме, а намаляваме. Чиста биология.

Нашият гост

Доц. д-р Златогор Минчев е роден в Бургас. Има докторат по кибернетика и роботика от БАН, където е доцент по автоматика и управление. От 2005 г. работи в сферата на сигурността в редица проекти, финансирани от правителството, ЕС, НАТО, САЩ и неправителствения сектор. От 2007 г. ръководи академичен изследователски център в сферата на приложното използване на моделирането, симулациите и операционния анализ за целите на гражданско-военната сигурност. Водещ експерт в сферата на киберсигурността, признат в ЕС и НАТО.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта