Експертът по международна сигурност Симеон Николов пред „Труд“: Опитите за руско-турско разбирателство в Либия не са в интерес на САЩ

 

ЕС няма интерес от това противоречията между Вашингтон и Пекин да се задълбочават и светът да се раздели на две сфери на интереси - американски и китайски 

Докато светът беше фокусиран върху пандемията от коронавирус, напрежението в различни зони на планетата не само не секна, но нарасна. Между Турция и Европа, в Либия, в Сирия, Китай и САЩ заради Хон Конг, между Русия и САЩ. Изглежда котелът клокочи, а върху него е занитен капак, който всеки един момент може да изгърми.

- На какво се дължи нарастващото напрежение в глобален мащаб и чувството за заплаха от военни конфликти?
- Напоследък нарастват потенциалните конфликтни точки в света, което е логично следствие на дългогодишното нарушаване на международното право, проявления на разпад на познатия световен ред и борби за преразпределение на влияние и ресурси, което поражда несигурност. Стабилността се топи като пролетен сняг и вероятността от възникване на въоръжени конфликти е доста голяма. Тези процеси вървят много преди да настъпи т. н. криза вследствие пандемията COVID-19, която е само ускорител, но не и първопричина.

- Можем ли да сложим отправна точка от миналата година?
- През 2019 г. в света имаше 23 въоръжени конфликти, повечето от които стари, дългосрочни, непреодолими, но и нови такива. За разлика от тях, задаващите се днес горещи конфликти носят много по-голям потенциал и рискове. Така например стартираното от САЩ изостряне на отношенията с Китай вече води до ръба на трайна Студена война с вероятност и за военни сблъсъци. Динамиката на ситуацията в Либия засмуква редица страни от Близкия Изток, Европа, Турция, Русия и САЩ, с техни „прокси“ сили и се очертава са се превърне във втора Сирия и горещ проблем за НАТО и Европа. Затяга се възелът от противоречия в четириъгълника Китай-Индия-Непал-Пакистан, сред който страни притежаващи ядрено оръжие, а на индийска територия вече се намират 10 хиляди китайски военни. Непредсказуемата политика и провокационни действия на Турция крият опасност от сблъсък с Гърция, а загубата u в Сирия - от по-нататъшни военни действия в Близкия Изток и използване на терористични ислямистки организации. Ескалира въоръженото насилие в Африка. Тероризмът, след частични поражения се пробужда за нови атаки, а се появяват и нови актьори. Към всичко това трябва да прибавим отварянето на кутията на пандора с излизането на САЩ от международни договори и развитие на нови военни технологии, безпрецедентното ниво на въоръжаване и мащабни военни учения в близост до границите на потенциалния противник.

- На читателите би им прозвучало като че ли сме на прага на световен конфликт.
- Въпреки всичко, следваща световна война не чука на вратите ни, но нараства интензивността на информационните, търговски и всякакви форми хибридни войни. Разузнаванията пък работят на пълни обороти. Двете основни ядрени сили нямат интерес от разпалване на ядрен конфликт. Но въвеждането на тактически ядрени средства, залегнало и във военната доктрина на САЩ, би могло да доведе до ескалация и превръщането на един локален ядрен конфликт във всеобща ядрена война.

- Как ще се отразят усилията на САЩ за изграждане на широк антикитайски фронт върху интересите на европейците?
- Дистанцирането на много страни от САЩ започна далеч по-рано, не на последно място и заради това, че Вашингтон ги провокираше със своето мото „America First“ и пренебрегваше техните интереси и най-вече с едностранните си решения за напускане на международни договори без консултации. ЕС няма интерес от това противоречията между САЩ и Китай да се задълбочават и светът да се раздели на две сфери на интереси - американски и китайски. Никой няма да спечели от една глобална конфронтация. Или както ясно го формулира бившият външен министър на Германия Зигмар Габриел: „Деглобализацията, самодостатъчността и откъсването от Китай са бойни викове, които масирано подкопават успеха на европейската икономика.“ Сегашното поведение на европейските страни се превръща в стрес тест за трансатлантическите отношения.

- Има един много важен стрес тест за Европа - нуждата от газ и саботирането на „Северен поток-2“ от страна на Вашингтон.
- Да, така е. Много знаково за европейско поведение беше предупреждението на Германия, че ще наложи глоби на САЩ, защото внесеният проектозакон в Сената срещу газопровода „Северен поток-2“ нарушава германския суверенитет. Паралелно с това обаче Ангела Меркел не пропуска да подчертае, че САЩ са най-важния партньор на ЕС, а трансатлантическите отношения са центърът и подпората на външнополитическата ни сигурност. Обявеното от Тръмп съкращаване на американските въоръжени сили в Германия с 9000 души (от всичко 34,500№е продиктувано не само от финансови съображения, но е и форма на натиск след като Ангела Меркел отказа поканата за среща на Г-7, категорично защити „Северен поток-2“, а преди това не одобри обвиненията на САЩ срещу Китай. Израз на подкрепа на тезата на бившия съветник на Доналд Тръмп - Steve Bannon, че държавите в Европа щели да се превърнат във „васал на Китай“, бе дадена в декларация, подписано от 760 представители от 37 държави по повод новия закон в Хонконг. Въпреки всичко няма признаци за отлагане на срещата на върха на ЕС и Китай на 14 септември в Лайпциг. Все пак, отношенията между Китай и ЕС ще се развиват срещу желанията на Вашингтон, макар и с повишено внимание. Предвид на това, че Германия поема председателстовото на Съвета на Европа от първи юли, се очакват силни нейни инициативи. Сред приоритетите на първо място е поставен Китай. Залага се на по-силно отваряне на пазара в Китай, обща политика в Африка, без да се изостава от китайското навлизане в този континент и т. н.

- Единна ли е Европа?
- Европа трябва да има единно поведение. Тя е изправена пред трудната задача да формира собствена и по възможност единна позиция по този конфликт с глобални измерения. Въпреки агресивния подход на САЩ, не могат да се очакват непремерени и резки реакции на Китай. По-скоро можем да очакваме добре калкулирани и премерени отговори на актуалните геополитически предизвикателства. А изходът от президентските избори в САЩ през ноември т. г. няма да има никакво значение за поетия вече курс срещу Китай. Включване на Пекин към един нов договор START изглежда нереалистичен, докато САЩ и Русия не съкратят техните арсенали до ниво близко до това на Китай.

- Какво цели Тръмп с поканата на Русия и други страни на срещата на Г-7?
- Изявлението на президента Тръмп, че иска да покани 4 страни, между които и Русия на срещата на Г-7, може да се оцени като опит за въвличане на Русия в борбата срещу Китай, т. е. за противопоставяне. Идеята е и твърде неразумна като се има предвид, че за Русия, която бе изключена от Г-8, е под нивото u да бъде в ролята на наблюдател. Не без значение е и несъгласието на някои от членовете на групата да се кани Русия. Има съществена разлика между подходите на САЩ да създава широк антикитайски фронт и тези на Русия за търсене на глобално сътрудничество по всички важни въпроси, както и взаимен респект между великите сили.

- Русия вече активно действа в Либия, ситуацията в която става все по-тревожна и въвлича вче повече външни фактори. Москва и Анкара и тук се сблъскаха и водят голямата игра.
- Турция последователно преследва стратегическите си цели в Средиземно море, залагайки на военната сила, но наглото u поведение и нарушаване ембаргото на оръжейни доставки за Либия бяха възможни заради толерантното отношение на НАТО към нея и слабото влияние на ЕС. Опитите за руско-турско разбирателство в Либия не е в интерес на САЩ, които дискредитират руската страна и се стремят да u попречат да укрепи влиянието си. Но докато Турция подкрепя само Правителството на националното спасение на ал-Сарадж, Русия провежда дипломатически диалог и с двете страни в конфликта. Парадоксалното е, че при евентуално постигане на примирие между тях, може да се окаже, че намесата на Турция е била напразна, защото няма гаранция, че такова споразумение ще съответства на договора между нея и Правителството на националното спасение за демаркация и демилитация на морските граници в източната част на Средиземно море. Договорът няма да има никаква стойност за Турция, ако либийското правителство не може да регулира цялата брегова ивица, ако генерал Хафтар и Либийската национална армия продължат да играят важна роля в източната част или се тръгне към федерация и влиянието на Турция остане само в западния район на страната. Възможно е генерал Хафтар да бъде заменен от друга, по-консенсусна личност. Подкрепа от НАТО е необоснована, защото военна сила само ще влоши ситуацията, а и европейските страни не се ползват с доверие за да играят необходимата роля. Самата Турция едва ли ще търси постигане на целите си само с военни средства, предвид големината на територията на Либия. Конфликтът се отразява и на отношенията с Египет и Обединени арабски емирства, които заедно с Франция подкрепят ген. Хафтар, докато помощта на Турция за Правителството на националното спасение се базира на близостта с „Мюсюлмански братя“, призната за терористична организация. В последните седмици се очертават последствия за отношенията на Турция с ислямистките организации в Сирия, които тя подкрепя и на които разчита, защото привлечените от нея бойци от тези организации, изпратени да се бият в Либия (9000 души и 3500 провеждащи подготовка в турски бази) са крайно недоволни от неизпълнените обещания за заплащане (от 2 до 5000 долара) и получаване на турско гражданство, както и от големия брой жертви, които дават заради недостатъчна подготовка и недобро въоръжение. Негативният вариант за Европа е, ако конфликтът се задълбочи и се създаде бежанска вълна, както и ако някои от наемниците на Турция, бивши членове на „Ал Кайда“ и „Хайат Тахрир ал-Шам“, се възползват от близостта и се опитат да се прехвърлят в Европа.

- Може ли да очакваме промени в баланса на силите в Близкия Изток?
- Характерно за Близкия Изток е задълбочаване процесите на разпад, прегрупиране и опити на външни фактори да извоюват максимално влияние върху процесите там. Събитията от последната седмица показват намеренията на САЩ да останат в Сирия, доказателство за което е увеличаване на военната им групировка. Същевременно бяха доведени групи специалисти от Канада, Саудитска Арабия и Кувейт по добиването на петрол и газ, което потвърждава целите на САЩ по отношение експлоатирането на природните богатства на страната в бъдеще. И на трето място, с посредничеството на САЩ и Франция бе поставена основата на обединението на 25 кюрдски партии, което е начало на изпълнението на плана на Вашингтон и Израел за основаване на „Голям Кюрдистан“. Турция е силно обезпокоена и полага усилие за саботиране на плана. Това изглежда е моментът, в който Анкара трябва да реши, дали да храни още надежди за договаряне със САЩ по отношение на кюрдите. Силен шамар за нея бе решението на Върховния съд на Белгия, че Кюрдската работническа партия не е терористична организация и би трябвало да се разглежда като страна във военен конфликт с Турция. Само преди дни Парламентът на Швеция пък декларира подкрепата си за правото на кюрдите за самоопределение. Това е сигнал и за страни като Германия и България, които в тясно сътрудничество с турските специални сили са готови да връщат всеки кюрд, въпреки драстичните потъпкване правата на това население. Русия поиска да се прехвърлят допълнителни недвижими имоти на руските въоръжени сили, което е знак, за разширяване на военните u бази. САЩ обаче чрез помощник държавния секретар Дейвид Шенкер открито и директно вече заявиха, че „Русия трябва да се махне“ от Близкия Изток.

- Предвид съседството ни с Турция и Русия за нас остава важен въпросът, дали ще се стигне до разрив между тях и какво е бъдещото им развитие?
- Съюзът между Русия и Турция винаги е бил тактически, а не стратегически и сегашният сблъсък на интересите им в Сирия и Либия не е изненада. Двете страни показват гъвкавост както една спрямо друга, така и спрямо Запада. Русия се обърна към САЩ при спора със Саудитска Арабия за цената на нефта, а Турция потърси заеми от САЩ и Великобритания, намеквайки за отстъпки по отношение закупуването на оръжия от Русия. Впрочем, фактът, че петролът престана да бъде политически фактор ще има стратегически последствия, включително за Русия. За ЕС и България в частност е от голямо значение бъдещото развитие на Турция, а то е в ключов период: през следващите няколко години ще стане ясно дали Турция ще се развива към истинска демокрация, или ще се утвърди сегашният авторитаризъм. ЕС спешно трябва да промени толерантното си поведение спрямо Турция, довела го до ролята на заложник и да подкрепи демократичните сили в тази страна, гражданското общество, независимите медии, интелектуалците, кюрдите. България може единствено в една обща европейска политика да се позиционира срещу сегашните имперски амбиции на Турция, демонстрирани в Сирия и Средиземно море и незачитащи международните норми и закони. Необходим е баланс между достойно поведение, като това на Гърция и добри практики в двустранен план. В България трябва да се утвърди практиката на разработването на различни средносрочни и дългосрочни сценарии и модели на развитие и действие при всеки един от тях, което помага и за провеждането и на успешна актуална политика.

Нашият гост
Симеон Николов е директор на Центъра за стратегически изследвания на сигурността, отбраната и международните отношения. Бивш заместник-министър на отбраната, главен експерт в администрацията на президента, дългогодишен дипломат, член на УС на БДД, основател и главен редактор на издание за анализи в сигурността и международните отношения.

Коментари

Задължително поле