Експертът по международна сигурност Симеон Николов пред „Труд“: Османското наследство е водещ мотив във всичките действия на Турция

НАТО допусна груба грешка, когато на декемврийската си среща на високо равнище отхвърли оплакванията на Гърция с обяснението, че това били двустранни проблеми

В началото на Милениума едва ли някой си е представял как ще изглежда светът през 2020 година. Глобален тероризъм, нови войни, Доналд Тръмп, Путин, глобална пандемия. От друга страна всеки би предположил, че Турция и Гърция няма да спрат да се хапят и ритат по кокалчетата. Днес обаче повече от всякога двете държави са близко до въоръжен конфликт, най-вече защото е замесена думата газ. Природният газ, който бе открит в Средиземно море е достатъчна причина за изстрел по противника. Българското дипломатическо общество навърши 20 години и издаде сборника „Накъде отива светът. Глобалният политически лабиринт през погледа на български дипломати“.

- Какви бяха водещите Ви мотиви да издадете книгата, господин Николов?
- Книгата е резултат от усилията на група автори дипломати, посланици, бивши заместник-министри, представители в ООН, директори на институти, чийто имена са известни в медиите със своите анализи и професионален опит. Всички те са членове на Българското дипломатическо дружество, което навърши 20 години.

Необходимостта от такава книга произтича от трудно предсказуемата трансформация на световния ред и последствията за региона на Балканите и Черно море, както и от ускорението, което получиха всички процеси с кризата, свързана с COVID-19. Аз бих добавил и слабата чуваемост на разпиляната и политизирана българска експертиза и липсата на визия в политиците, надхвърляща хоризонта на мандата им. На този фон е обезпокоителното продължаване на една външна политика без собствено лице и свой почерк и тревожното състояние на българската дипломатическа служба. Като автори ние предложихме едно съчетание между практика и теория и дадохме отговори и предложения по редица актуални въпроси. Казват, че дипломацията е изкуство, но не по-маловажна е способността на политиците да се вслушват и разчитат знаците на това изкуство.

- Как определихте най-важните теми в този сложен политически момент?
- За съжаление наистина трябваше да „свием“ анализите си в 6 основни раздела: Ролята на глобалните играчи и тенденциите в трансформацията на световния ред; Накъде след пандемията COVID-19; Международни аспекти на сигурността; Балканите в сметките на глобалните и регионални сили; Черноморският регион; Българската дипломация.

Изходна точка е въпросът за предизвикателствата на следващото десетилетие. А вече е съвсем очевидно, че силно нараснаха съперничеството между великите държави и липсата на доверие, което е трудно възстановимо. Един от авторите обръща внимание на трите обществени дефицита: на сигурност, на справедливост и на доверие.

- Кой е най-същественият дефицит в света? 
- Под въпрос е правовата държава. Тревожно е ерозирането на демокрацията. Актуално изследване от този месец сочи, че в 60 от общо 137 изследвани страни се констатира изпразване от съдържание на демокрацията. Логично е да се запитаме, а къде е ЕС в този процес? Китай е недемократична държава, а САЩ губят влияние, тогава защо ЕС не поеме например инициативата за създаване на Асоциация за демократично развитие? Намеса е още по-наложителна поради предстоящите социални сътресения и риск от разпад на вътрешния ред в някои страни, възход на популизма и радикални десни политически сили. През януари 2021 г. предстои заседание на Световния икономически форум под мотото „Големият нов старт» за създаване на нов глобален икономически ред след COVID-19, за нов обществен договор и вместо да говорим какво означава и в чий интерес е това, ние се вглеждаме във върха на обувките си.

- Но ЕС не направи ли историческа стъпка в интеграцията и не дава ли това част от отговора на въпроса „Накъде след пандемията"?
- Наистина, ако не беше пандемията нямаше да се стигне до поставяне основите на европейското сътрудничество на нова основа, дори не бихме помислили за това. Но същевременно се очертаха и разделителните линии. Позициите на четирите „спестовни страни» - Австрия, Дания, Нидерландия и Швеция - са твърде отдалечени от позициите на страните от Южна Европа. Крайно малко вероятно е да се стигне до истински фискален съюз. Рано е да отваряме шампанското. Липсва механизъм за едно подредено преструктуриране на държавните задължения. Финансовите средства няма да са на разположение преди 2021 г. Националните парламенти трябва да легитимират задълженията. Няма да е лесно компромисите да се трансформират в конкретни програми.

Освен това, фокусирайки се върху пандемията, пропускаме да видим някои глобални и регионални заплахи. До 2070 г. климатичните промени биха могли да прогонят 3,4 млрд. от населението от родните му места. Това ще предизвика мигрантски потоци и бедност. Пандемията вместо да ни сплоти, увеличи напрежението, ускори деглобализацията и връщането на националната държава.

- Може ли това напрежение в света до доведе до сериозна война?
- Въпросът има два отговора. От една страна, всеки разумен анализ стига до извода, че понастоящем никоя страна не е в състояние да спечели бързо и убедително започнат от нея конфликт. От друга страна обаче, политическите промени след пандемията в някои страни може да катализират среда, подходяща за вземане на силови, военни, решения, или както се казва „лудостта на надделее» и да влязат в действие оръжията. Това може да стане и случайно в райони с високо напрежение. Риск има и в размиване на границата между стратегическото ядрено оръжие и тактическото такова, на което САЩ акцентират напоследък.

Използването на космоса като пето бойно поле, освен морското, въздушно, наземно и киберпространство ще повдигне нови въпроси за разполагане на оръжия или за валидността на член Пети от Вашингтонския договор при нападения от космоса. Съществен момент в анализа е, че като че ли подценяваме новата технологична революция, а страните, които излязат победители в надпреварата в използването на изкуствения интелект, хиперзвуковите технологии, квантовия компютър, магнитно-импулсното оръжие и други, биха се опитали да диктуват бъдещия световен ред.

- Тъй като живеем в Европа, дали европейците разбират тези предизвикателства?
- Резултатите от последното проучване на международния изследователски институт You Gov, представени този месец, сочат, че гражданите на 13 европейски страни възприемат като най-голяма заплаха имиграцията- 21%, измененията на климата поставят на второ място -17%, а тероризма на трето място -13%.

Изненадващо е, че само 20% от европейците са на мнение, че НАТО е важен за отбраната. Затова в книгата си ние обръщаме внимание на хибридните войни в триъгълника между геополитика, сигурност и медийна среда, които вече са ежедневие, както и на дезинформацията като заплаха за сигурността, която разделя обществата и е възпламенител на национални кризи.

- Смятате ли, че това намалено доверие към НАТО има връзка с появилите се пропуквания в евроатлантическите отношения, противопоставяния между страни-членки на НАТО и взривоопасната ситуация, създала се в Източното Средиземноморие?
- НАТО е далеч по-стабилна организация отколкото ЕС в момента, където след излизането на Великобритания има поне още две страни, които разсъждават или заплашват с „екзит“. Това не означава обаче, че НАТО не се нуждае от промени, напротив. Защо като ще заделяме равен процент разходи, европейци не заемат длъжности, които се държат само от американци? Не трябва ли да бъде по-малка политическата роля на администратори и генерали? Има гласове за промяна на член Пети, гарантиращ действителна и сигурна защита. Командните структури на НАТО трябва да предоставят елементи от генералщабната дейност за операции под ръководството на ЕС. Ние нямаме интерес от милитаризация на Черно море.

- Струва ми се, че Турция и Гърция са наистина близко до въоръжен конфликт, едва ли пълномащабна война, но до конфликт. Каква е причината? Кой носи отговорност?
- Ескалацията в Източното Средиземноморие бе предизвикана от Турция и вина за това има толерантното отношение на ЕС и НАТО към нашата съседка заради важното u стратегическо положение и политиката u на изнудване на Брюксел с милиарди срещу контрола над бежанците. Това обяснява, защо толкова дълго си затваряхме очите за нарушенията на международното право от турска страна в Сирия и Либия, а сега и във водите и въздушното пространство на Гърция и Кипър. НАТО допусна груба грешка, когато на декемврийската си среща на високо равнище отхвърли оплакванията на Гърция с обяснението, че това били двустранни проблеми. Такъв аргумент подкопава доверието на останалите страни-членки в член Пети на Вашингтонския договор. Едва на 16 август ЕС, който няма единна политика към Турция, я призова незабавно да прекрати сондажите за газови находища в Средиземно море, но Ердоган направи обратното- удължи срока и изостри тона. Заявената подкрепа на Франция за Гърция определено промени баланса на силите в разстановката им при евентуален военен сблъсък.

- Накъде отива Турция?
- Турция окончателно обръща гръб на своето светско и проевропейско развитие и избира ислямската перспектива, което демонстрира ефектно с промяна на статута на „Света София“ и превръщането u отново в джамия. Ако отбележите на картата предните турски военни постове в Иракски Кюрдистан, окупираните провинции в Северна Сирия, ангажиментите u в Либия, която 350 г. бе част от Османската империя, както и стратегията u „Синя Родина“, обхващаща три морета, ще видите, че именно османското наследство е водещ мотив във всичките u действия. Крайната цел е отмяна на договора от Лозана, който бе принудена да подпише през 1923 г. ЕС и НАТО се държат така, сякаш не разбират, че ако наложи доминацията си в Средиземно море, Турция ще контролира всички маршрути за доставка на енергоносители, а чрез установяването си в Либия ще диктува миграционните потоци не само от Близкия Изток, но вече и от Африка, заплашвайки Европа. Редица факти обаче предизвикват съмнение, дали ще е в състояние да продължи експанзията си във всички географски посоки. Това са: изолацията u в международен план, икономическата криза- ахилесовата пета на Турция, състоянието на личния състав на въоръжените сили, вътрешнополитическата опозиция от проевропейските партии и др. Тактическият u съюз с Русия започва да изтънява. Руските системи за ПВО С-400 още не са въведени на бойно дежурство, а за доставка на технологията вече не се говори. На проведените през юни изпитания на С-400 съвместно със самолети F-16, вероятно са присъствали американски експерти. След като каналът, който се строи северно от Истанбул, свърже двете морета, ще отпадне значението на конвенцията от Монтрьо, която е само за естествени проливи, а с това и основното съображение на Русия да не допусне постоянното настаняване на НАТО и САЩ в Черно море.

- Къде е българската дипломация в този сложен лабиринт?
- Българската дипломация е обезличена. Политиката ни няма свой почерк. България няма самочувствието да предлага и отстоява свои предложения, а изчаква да се присъедини към общите такива. Основната дейност на министерството на външните работи е сведена до протокол, консулски услуги и поддържане на рутинно представителство в международните организации. Решения се вземат без експертен анализ. Загубихме инициативата на Балканите. Занемарихме в много случаи двустранните отношения и загубихме пазари. Втората група проблеми е свързана с кадровия разгром в МВнР. Занижени критерий и шуробаджанащина доведоха до назначаване на хора, невладеещи чужди езици на необходимата степен. На изчезване са дипломатите с редки езици. Посланическият статут бе сведен до ниво на изхабени политически величия с нулеви познания в областта на дипломацията. В нарушение на закона, който допуска максимално 20% политически назначения, днес усилено се търсят места за „свои“ хора. При назначаване на генерални консули, където не се изисква указ на президента, външните назначения дори прехвърлят 50%. Създаде се каста от посланици, които прелитат от столица в столица, без задължителен 2 годишен престой в България.
Необходим е повече контрол и върху практиката да се продават сгради в чужбина с уникално местоположение.

- Вътрешнополитическата ситуация в България вреди или помага за позиционирането ни на международната сцена?
- България е позната като най-бедната и най-корумпирана страна и преди сегашната политическа криза. Авторитетът трябва с нещо да се заслужи. Нашите партньори са информирани много добре първо от посолствата си в София и често използват нашите слабости в свой интерес. Въпросът е, дали виждат алтернатива за промяна. Не може да се предлагат конституционни промени от управление и НС с крайно нисък рейтинг, които хората очевидно вече не искат. Зад фасадата на българската демокрация стават много неща, които европейците не разбират и не приемат. Те се възхищават на индивидуалните ни таланти и се учудват на колективната ни неспособност да оправим красивата си страна. Вместо да пишат неадекватни текстове за промяна на Конституцията, партиите трябва да обърнат внимание на подбора на свои кандидати за бъдещо НС, в това е разковничето, а след това ще стигнем и до нужните промени в Конституцията. Трудно се разсича възелът от зависимости, но няма да е леко и изчистването от окопалите се в управлението калинки. Необходимо ни е повече държавническо мислене. Не може защитниците на мафията да се сравняват с Левски. Ние сме на път да загубим ценностната си система, която ни крепи като нация. Станахме жертва на преход, който опростачи някои от по-податливите. Проблемът е, че днешното поведение на хората е въпрос на манталитет, а промяната му иска време. А както разсъждава обществото, така го управляват. Демократичната култура се възпитава трудно. Липсата u води до граждански войни.

Нашият гост
Симеон Николов е директор на Центъра за стратегически изследвания на сигурността, отбраната и международните отношения. Бивш заместник-министър на отбраната, главен експерт в администрацията на президента, дългогодишен дипломат, член на УС на БДД, основател и главен редактор на издание за анализи в сигурността и международните отношения.

Коментари

Задължително поле