„Konami“ отмъкна Евро 2020 от „EAsports“

Наградния фонд на „Dota 2“ надмина рекордните 33 млн. долара

На 24 август 2019 да почерпят

„Лудогорец“ втори по шутове в Лига Европа

Г-7 в очакване на нов трус от Тръмп Срещата на най-развитите икономики започва утре

Шест членки на ЕС приемат 356 мигранти от кораб до Малта

Космическа сянка тегне над местните избори Ретроградният Меркурий залага капан, сочи прогнозата на астролога Светлана Тилкова - Алена

Пожар избухна на ферибот в Индонезия, трима загинаха

Ердоган се чул по телефона с Путин, ще посети Русия на 27 август

Бразилия няма пари да се справи с пожарите в Амазония

Бурак Дениз остана на сухо

Авантаджии с палатки превзеха плажа на Крапец Румънци отдават незаконно каравани под наем на пясъка, български “еколози” ползват гората за тоалетна

„Труд Уикенд“ – един вестник за два дни

Китай с нови мита за внос на американски стоки, Тръмп обеща отговор

Борис Джонсън: Ще връщаме обратно мигранти, които прекосяват Ламанша незаконно

Експертът по международна сигурност Симеон Николов пред „Труд“: Посегателствата срещу военното разузнаване изглеждат анти НАТО

Публичните политически нападки и обсъждания на безумни идеи не може да не се отразят негативно върху мотивацията и работата на личния състав на службата

Президентът Румен Радев наложи вето върху измененията на закона за военното разузнаване, както се очакваше. Промените на закона също бяха предопределени, след изненадващия публичен шамар, който ДАНС нанесе върху Служба „Военна информация“ към МО. Все пак, ако махнем някои държави с дълга превратаджийска история, май няма страна по света, която да обвини двама шефове на служби (трима, ако броим и Кирчо Киров) – генерали. По тези и други въпроси разговаряме с експерта по сигурност Симеон Николов.

– На какво се дължи възникналият спор за това, трябва ли цивилен да може да оглави военното разузнаване, г-н Николов? Предопределено ли беше това решение на Народното събрание?
– Военното разузнаване е неразделна част от Въоръжените сили, а не някаква служба. То е бойно поделение в мирно време. Съгласно Доктрината на Въоръжените сили на Република България, военното разузнаване обединява дейността на всички разузнавателни органи и формирования в армията в единен централизиран процес на стратегическо, оперативно и тактическо ниво по единен замисъл, условия и задачи. Разузнавателните подразделения в структурата на армията се обслужват информационно, методологически и планово от военното разузнаване. То осигурява контингентите ни, участва в операции и мисии. Подготвя военните учения на армията. Началникът ръководи агентурното разузнаване, радиолектронното разузнаване, информационно-аналитичния сектор. Директорът на военното разузнаване участва в Комитета на НАТО по военно разузнаване, в Борда на директорите по насоките на разузнавателната дейност на Алианса и Борда за управление на Системата за обмен на разузнавателната информация. Би било абсурдно при тази сложна проблематика от военен и агентурно-разузнавателен характер и отговорни решения, начело на разузнаването да стои цивилна личност и да е адекватен партньор на генералите в Брюксел.

– Много ми е любопитно как бихте коментирали едно интервю на президента Росен Плевнелиев по българското национално радио. В него той изрази мнение, че президентът Радев има основно един аргумент и не може заради присъствието на думичката „военно“ в името, да има изискване директорът задължително да е военен.
– Това е опростен подход и невярно твърдение. Ако е послание към депутатите, те би трябвало да са му крайно обидени. Президентът Радев излага цели седем аргумента, три от които са свързани с Конституцията и поне с още два закона, основно този за военното разузнаване, но те изглежда не означават нищо за Плевнелиев. А юридическите аргументи касаят възложените от Конституцията задачи на Въоръжените сили и идентичност на техните структури, изискването за политическа неутралност (деполитизация, б.р.), съгласно член 5 точка 6 от Закона за военното разузнаване, последователното провеждане на принципа на централизираното управление и контрол на разузнавателната дейност, залегнал в член 5, точка 4 от същия закон. Освен това, както подчертава президентът Радев, чрез промените се внася несъгласуваност със Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, като премиерът внася предложение до президента за назначаване, а с приетия закон сега същото правомощие се дава на министъра на отбраната. Новата алинея 5-а създава прецедент по отношение навършване пределна възраст и оставане на служба. А колкото до името „Военна информация“, то се появи през 2000 година по времето на министъра на отбраната Бойко Ноев с аргумента, че се интегрира военното ръководство в Министерството, практика и в други страни-членки на НАТО. Според мен интегрирането бе правилно решение, но преименуването на военното разузнаване в някаква информационно-аналитична структура е подвеждащо. По-късно министър Ненчев, съобщавайки, че е уволнил към 300 души от администрацията, отбеляза, че болшинството от тях били от „Военна информация“. Администрация ли са екипите на военното разузнаване в Ирак и в други мисии? Но при Ненчев абсурдите нямаха край.

– Да се върнем към бившия върховен главнокомандващ. Президентът Плевнелиев би трябвало да е наясно със задачите на военното разузнаване, че то подсигурява основно въоръжените сили, а не се занимава с разследване на контрабандни канали на цигари, примерно.
– Ето ви един пример. Когато се комплектоваше първия батальон за Ирак, държавното ръководство не се вслуша в предложението на Разузнавателно управление към Генералния щаб да изпратят екипи в мисията. А чак след трагичната загуба на български военни започна изпращането на такива екипи и от тогава нямаме сериозни инциденти. В Афганистан например България е една от малкото държави, които няма нито един загинал военнослужещ и дано да остане така. Информациите на разузнавателните служби се изпращат до тримата големи: президент, премиер и председател на НС. Но дори Плевнелиев да е поставял само резолюции до секретарите си, без да ги чете, трябва някой да му е пояснил, че основната информация е от специфичен военен характер за армията, за въоръжението и техниката, за военни доктрини, за способите за водене на бойни действия, за военновременни планове на противникови въоръжени сили, а не е политическа. Тезата му за днешните „рискове от невоенен характер“, асиметрични заплахи, трафик на хора и дрога по същество са верни, но те са предмет на дейност на други разузнавателни служби. Макар че борбата срещу тероризма е задача и на военното разузнаване и негови подразделения участват във всички бойни мисии още от войната в Ирак. Хибридните заплахи се превърнаха в акцент на дейността на военното разузнаване, според публикувания годишен доклад за 2017 година. Но би трябвало да се чете, преди да се говорят такива неща. И да имаш памет.

– Президентът Плевнелиев говори за „контрамерки“. Това ми звучи като контраразузнаване. Нали не е такава задачата на военното разузнаване?
– Некомпетентност проличава и в опита на Плевнелиев да легитимира отговорността и за асимитричните заплахи, като говори за „налагане на контрамерки“. Военното стратегическо разузнаване не предприема „контрамерки“, те са предмет на дейност на контраразузнаване и други специални служби. Така разсъждаваха депутатите, които не правиха разлика между разузнаване и контраразузнаване, но гласуваха за включване и на военното разузнаване в Закона за досиетата, въпреки че и според международната практика то никога не е принадлежало към репресивните органи на Държавна сигурност. Зад тезата на Плевнелиев всъщност се прокрадва порочната идея на негови политически съмишленици от близкото минало да се омаловажи и загърби военния характер на това поделение и да се обедини с външнополитическото разузнаване. Този опит за ликвидиране на военното разузнаване, слава Богу, не мина.

– Все пак вече имаме прецедент начело на военното разузнаване да бъде назначен цивилен – Йордан Бакалов. Между другото оценките за него не бяха лоши.
– Да. В цялата 111-годишна история на военното разузнаване има един единствен такъв случай от май до ноември 2015 г. Хвалебствената тирада на Плевнелиев за временно озовалия се като първи цивилен ръководител в историята на Военното разузнаване Йордан Бакалов свидетелства за една деформирана ценностна система. Защото въпреки някои негови положителни делови качества, Бакалов бе използван за да изпълни най-непочтената задача – да извади от архива делата на чужденците – агенти и доверени лица в грубо нарушение на Закона за досиетата, касаещ само българските граждани. Случай, който няма аналог в целия свят! Да предадеш хората, които са работили за сигурността на България. Да улесниш чужди контраразузнавания, поднасяйки им невиждан досега в тази професия щедър подарък! Да създадеш условия за дипломатически скандали. Кой ще се съгласи след такова неадекватно действие, отстоявано от бившия министър на отбраната Ненчев, да сътрудничи въобще на българин? Но точно този факт Плевнелиев го изтъква като най-голяма заслуга! Впрочем, президентът Плевнелиев отказа да бъде награден един български космонавт по случай кръгла годишнина, защото някога отбил редовната си военна служба именно в разузнавателно подразделение. Както отказа и да награди посмъртно полк. Пеньо Пенев, единственият български офицер, лежал девет години в турски затвори (осъден на смърт, б.р.), на който дори турският караул при предаването му на граничния пункт срещу 9 турски агенти, вдига оръжията си „За почест“! Но само преди два месеца Комисията по досиетата отново наруши за пореден път Закона като с решение № 2 от 04 юни 2019 година извади данните за четирима зам.директори на „Военна информация“, единият от които действащ, другите са заемали тази длъжност в периоди 2005-2009, 2002-2010 г.! Тоест далеч извън обхвата на фиксираната в Закона 1991 година. Тази Комисия е слон в стъкларски магазин, която гълта милиони левове от българския данъкоплатец и няма кой да се самосезира и да u потърси отговорност за тези им дела.

– Защо е тази чистка? Вие имате поглед и може да кажете как изглежда военното разузнаване в очите на натовските ни партньори?
– Разузнавателно управление към Генералния щаб на армията бе една от първите структури в България, които се преустроиха в новите условия и контактите му с разузнавателните служби на НАТО датират още преди приемането ни в Алианса. Ако изключим някои редки екземпляри и невежи тролове, днес почти не се срещат нападки, че оперативните работници във военното разузнаване са свързани с предишния режим. Обяснението е, че съставът е изцяло обновен, болшинството са преминали обучението си в западни военно-учебни заведения, дори има едностранно залитане към американски разузнавателни институции. На този фон посегателствата срещу „Военна информация“ изглеждат повече антинатовски, отколкото като загриженост за прозрачност и контрол. Пренебрежителното отношение обаче към „радара на военната сигурност на държавата“ не може да не подкопава доверието на нашите съюзници, извоювано с много труд и рискове. Публичните политически нападки и обсъждания на безумни идеи не може да не се отразят негативно върху мотивацията и работата на личния състав, а хората и техният опит са най-ценното, което държавата има.

– Какви биха могли да бъдат мотивите, за да се настоява на всяка цена да се помени закона, а не да се потърси нов началник от средите на армията, ако не непременно от службата?
– Най-вероятно е стремеж на управляващите да имат пряк достъп до възможностите на военното разузнаване, както направиха това с политическото разузнаване, отнемайки го от президента. Ако някой си мисли, че високите оценки на партньорите ни могат да се трансформират в политически дивиденти, се заблуждава. От друга страна, дори и в процеса на модернизация на армията, разузнаването е осигурявало информация за съответната бойна техника, а изборът u придоби важно политическо значение. Апетитът на политиците обаче вероятно е нараснал още повече, след прочитане на годишните доклади, които се изготвят от 2016 г. насам. Добре е да се четат незасекретените резюмета на докладите, публикувани ежегодно на сайта на Министерски съвет, за да не ставаме свидетели на невежи изказвания и неадекватни гласувания. През 2017 г. са изпратени 4505 информационни документи, а през 2018 г. 5096. По линия на разузнавателния обмен с други служби са получени 1704 документа. Служба „Военна информация“ участва в 18 комисии и работни групи в НАТО и в 4 в ЕС. Нашето военно разузнаване си сътрудничи с 45 разузнавателни служби. „Военна информация“ има 27 военно-дипломатически представителства, отговарящи за 45 държави. През пролетта на 2020 година предстои в България да се проведе заседанието на Военния разузнавателен комитет на НАТО, чието председателство се поема на ротационен принцип от България, респективно Служба „Военна информация“. Нов началник ще бъде изстрелян в международна орбита на гърба на успехите на досегашните. За съжаление, в процеса на „овладяване“ на военно-разузнавателните структури има подозрения, че са намесени и други служби. Докато преди 10 ноември ДС многократно се опитваше, но не успя да сложи ръка върху РУ-ГЩ, в годините на демокрацията бивши агенти на други контраразузнавателни служби заеха някои длъжности от началници на отдели и сектори до зам.директор и директор, по информация от Комисията по досиетата, а през 2018 г. официално бе назначен офицер от ДАНС за четвърти зам.началник. Сега съществуват предположения, че промяната в Закона цели да се проправи път на такова назначение, но това засега са само догадки. Времето ще покаже.

Нашият гост
Симеон Николов е директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността, отбраната и международните отношения. Бивш зам.министър на отбраната, главен експерт в Администрацията на президента, дългогодишен дипломат, член на УС на БДД, основател и главен редактор на издание за анализи в сигурността и международните отношения.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.