Карнавално шествие за Бабинден в Брестник

Втори протест срещу поскъпването на водата във Варна Добричлии правят интерактивна карта на дупките от ВиК-аварии

Арх. Здравко Здравков: Законът за София ще даде ясни регламенти по отношение на застрояването Най-високите сгради ще са в източния и западния край на града, каза главният архитект на София

Емил Кошлуков: БНТ не е на ръководството, нито на водещите. Още по-малко на една партия

Повишен интерес към достъпа до информация отчита Община Търговище

Родилното отделение в Благоевград с подарък от името на кмета д-р Камбитов

ТИР парна от мост на магистрала „Марица“

Гришо премина уверено през Кирьос и е на четвъртфинал на Аустрейлиън оупън (ВИДЕО)

Откриха ски сезона под връх Ком

Калоян Паргов: Вотът на недоверие разкрива слабите места в управлението и мобилизира БСП

Сирийските кюрди: Няма турски военни в Африн

Задържаха 19-годишен, опитал да подкупи полицаи с 50 лв.

В Бургас ражданията ще обърнат демографския срив Валери Симеонов на Бабинден в морския град

Български камион е катастрофирал в Унгария

Трио затворници, пуснати преди месец, са извършителите на взломовете в Разградско

Експертът по международна сигурност Симеон Николов пред „Труд“: Европа направи огромен компромис на срещата в Брюксел

Включването на НАТО в борбата срещу ДАЕШ може да се приеме като нов кръстоносен поход срещу ислямския свят

Първата среща на върха на НАТО в Брюксел беше много очаквана, а след това и много коментирана. На нея за първи път присъства новият американски президент Доналд Тръмп. Неговата остра риторика още по време на кампанията в САЩ по отношение на Северноатлантическия съюз и отговорността на европейските партньори предполагаше и много компромиси в името на съюза. Европейските държави така и не започнаха да отделят достатъчно средства за отбрана, както беше прието на предишната среща на върха. Какво всъщност се случи, обяснява експертът по международна сигурност Симеон Николов.

– Първата среща на върха на НАТО с участието на Доналд Тръмп вече е история. Очертават ли се вече изводите от срещите на американския президент с европейските му съюзници и какви поуки може да се извлекат от тях?
– На европейските партньори на САЩ тепърва ще се наложи да преоценяват по-задълбочено и сериозно резултатите и впечатленията от срещата и дискусиите с американския президент. Неоправданите опасения от негативните оценки на Доналд Тръмп за бъдещето на НАТО, направени по време на президентската кампания, доведоха до прекалено силно фокусиране на вниманието и очакванията от него. Наивно бе да се подхранват страхове, че САЩ биха се оттеглили от най-силния военен съюз в света, който им е необходим като инструмент за постигане на важни стратегически цели. Друг е въпросът, че той се нуждае от сериозни промени на елита и повишаване ефективността.

– Все пак Тръмп настояваше, че всеки трябва да си плаща за сигурността. Видяхте ли постоянство в тази му теза?
– Изводите ни трябва да се базират на цялостната обиколка на Тръмп в Близкия изток и Европа, а не само на срещата на НАТО. На първо място, потвърждава се, че президентът Тръмп подменя досегашната политика на гарантиране на военен чадър и директни помощи с политика на договори и кредити, което намира потвърждение и в проекта за бюджет на САЩ за 2018 г. Нещо повече, той дори не се стреми да прикрие, че иска съюзници и партньори не само да си плащат, но и да дават принос в инициативи, които са подчинени първо на американския интерес. Освен това самата организация на посещенията подсказва, че без да потърси предварително единство в Алианса, формира самостоятелно своята политика първо в Близкия изток, а след това изправя европейските си съюзници пред произтичащите проблеми. Изявленията му в Брюксел дават достатъчно ясно на европейските лидери да разберат зависимостта от САЩ, подчинеността на интересите на Вашингтон и нормалността от демонстрираното от европейците ухажване. На трето място, редуващите се в речта му хвалби с критики напомнят препоръчваното лечение със смяна на студен и топъл душ, но в случая е по-скоро свидетелство за отсъствие на цялостна стратегическа координатна система или поне за все още непълното й формиране. Трябва да му се признае и известна прагматичност в подхода към проблемите, акцентиране върху онова, което интересува партньора, но същевременно и несъобразяване с възприетите норми за срещи на най-високо равнище, където обикновено проблемите или пробивите в единството не се изнасяха публично.

– Как се оценяват конкретните резултати от срещата на НАТО в Брюксел?
– Целите на срещата в Брюксел, определени при посещението на генералния секретар Столтенберг във Вашингтон през март т.г., бяха по-широки и предвиждаха дискусия по приспособяването на НАТО към новата среда за сигурност и редица конкретни проблеми, но очевидно Доналд Тръмп ги стесни до увеличаване на военните разходи и включването на НАТО в международната коалиция за борба срещу тероризма в Близкия изток. Докато първите информации от Брюксел бяха обвити от красивата опаковка на демонстрирано „единство“, то на следващия ден някои европейци дадоха израз на своето разочарование, недоволство, безпомощност, чувство за разделение в съюза, което намери отражение и в заглавия като „Тръмп нанесе големи щети“, „Тръмп пое конфронтационен курс с партньорите от НАТО“ и др., като не всички от тях обаче имат основание и идваха от същите източници, които го критикуват от самото му избиране за президент.

– Склонни ли са европейските държави на компромис в името на единството на съюза?
– Европейските страни направиха огромен компромис, преодолявайки задръжките си от едно официално включване на НАТО към международната коалиция за борба срещу тероризма в Близкия изток, като поне 6 от страните начело с Германия до последно се въздържаха. Наистина аргументите им имаха основание: Безпредметно е такова формално включване, след като всички 28 държави членки на НАТО са в коалицията. Освен това ислямистите в Близкия изток могат да възприемат включването на НАТО като „кръстоносен поход“ срещу мюсюлманския свят и ще има ответни терористични атаки. От друга страна обаче, трябва да се съгласим, че посланието на Доналд Тръмп към страните от Близкия изток и Северна Африка за обединяване на усилията срещу тероризма би олекнало много, ако американският президент не обедини собствените си съюзници от алианса. Условието, че НАТО няма да се включва във военни операции, не е стопроцентово и в изявленията на генералния секретар Столтенберг ясно и нееднократно бе посочено – „засега“. Оттук нататък обаче НАТО ще носи политическа отговорност при евентуално включване без съгласието на сирийското правителство, без резолюция на ООН и т.н. Надеждите на европейските страни обаче срещу този жест да получат отстъпки от позициите на САЩ по увеличаване на военните разходи се оказаха напразни. Тръмп бе непреклонен и доста остър в тази част от изказванията си. Приетото искане на САЩ за ежегодни отчети на страните членки за хода на изпълнение на ангажиментите всъщност не представлява нещо ново, защото още преди две години бяха формулирани „Входно-изходни измерители за оценка на приноса на съюзниците“, включващи не само ръста на военния бюджет като част от БВП, но и развитието на военни способности и фактическия принос в мисии на НАТО.

– Станаха ли ясни директните заплахи към съюза и непосредствените проблеми в единството?
– Зад фанфарите за „единство“ и тържествено откриване на новата сграда на НАТО останаха встрани много важни теми: Отсъствието на ефективна и прагматична стратегия за отношенията с Русия е причината за различията в позициите на председателя на Европейския съвет Доналд Туск и американския президент Тръмп. Предвид отчайващата ситуация в Афганистан военните искаха увеличаване на контингентите там (13 500 военни от НАТО, от които 9000 американци, б.а.). Европейците увериха Тръмп колко ентусиазирано сега НАТО ще тръгне срещу „Ислямска държава“, но никой не каза какво ще се случи в освободените области, след като джихадистите бъдат изтласкани от тях. Турция предизвика поредното напрежение в отношенията с Германия, не допускайки нейна делегация в база „Инджирлик“, където са настанени германски екипажи на „Ауакс“, и едва след срещата на НАТО се очерта решение, но постави под риск плановете за разширяване на мисията на системите за разузнаване и управление. Пак Турция наложи вето на Австрия за участие в програми на НАТО заради критиките на канцлера й срещу Ердоган.

– Какви са шансовете за разведряване на отношенията с Русия?
– Елитът в НАТО и ЕС в някои отношения е по-антируски настроен, отколкото американската администрация. Признанието на Доналд Туск за различия по темата „Русия“, но съвпадения в по-голяма степен във вижданията по Украйна, предполагат, че американският президент е засегнал вероятно въпроси, касаещи Крим и санкциите срещу Русия и може би е стъпил на доклада на военното разузнаване на САЩ за глобалните заплахи и сигурността, който дни преди това му е предоставил директорът му генерал Винсент Стюарт. Според него Русия въобще не води агресивна политика по отношение на НАТО, а се опитва да се измъкне от обкръжението, което й устройва Алиансът, поради което иска да създаде защитни бариери и буферна зона, стигаща до Средиземно море. Това със сигурност не се е харесало на г-н Туск не само защото е поляк. Но в този доклад за първи път се посочва, че Киев ще продължава да саботира споразуменията от Минск, което дискредитира напълно противоположното политическо говорене на европейските лидери. А в декларацията от Г-7 отново упреците са само срещу Русия. Фалшивите новини тровят атмосферата, а още повече подкопават доверието в НАТО, когато ги превръщаме в официални позиции и резолюции.

– Най-големият противник на помиряването на Запада с Русия дори не е толкова Туск, колкото вътрешната опозиция на Тръмп. Така ли виждате нещата?
– Да, при силния вътрешнополитически натиск върху президента Тръмп той не може да бъде гъвкав и готов на компромиси в политиката си спрямо Русия в обозримо бъдеще, което застрашава и очакваната среща с Путин през юли т.г., още повече предвид предстоящото най-мащабно военно учение в близост до руските граници с 40 000 души личен състав от почти всички страни членки на НАТО. Залагането от опозицията в САЩ на всичко на русофобската карта е много опасно: води до маккартизъм вътре в страната, а в международен аспект – до изостряне още повече на напрежението с Русия.

– Как европейските страни възприемат постигнатите от Тръмп договорености със страни от Близкия изток предвид собствените интереси?
– В Западна Европа и в Израел се гледа доста критично на голямата оръжейна сделка и съвсем нееднозначно на предоставената водеща роля за борба срещу тероризма на Саудитска Арабия – родината на уахабизма и салафизма. Заемането на страната на сунитските държави, формиране на т.нар. арабска НАТО и обявяването на Иран за терорист номер едно в света ще доведат до нарастване на напрежението в сунитско шиитското противопоставяне в региона. На пръв поглед изглеждащото сбъркано решение да повериш именно на Саудитска Арабия борбата срещу тероризма има своето обяснение в логиката на разсъждение на ЦРУ още по време на т.нар. Арабска пролет – допускайки радикалните сили до властта, за да ги откажат от тероризма, което се оказа огромна грешка. Вярно е, че на държавно ниво Саудитска Арабия и съседните монархии се опасяват, че терористите ще се обърнат срещу нея. Съдържанието на огромната оръжейна сделка от 110 милиарда долара пък подсказва по-далечни очаквания и намерения. Очевидно е, че сега ще се води прокси война в Сирия. Но сделките за системата за противоракетна отбрана THAAD (Terminal High Altitude Area Defence, б.р.) има смисъл само срещу балистични ракети, с които разполагат единствено Израел и Иран. А само вторият би си позволил изстрелването на такива, ако стартира военна операция срещу него от територията на Саудитска Арабия и Кувейт. Както новата роля на Саудитска Арабия, така и оръжейната сделка ще предизвикат импулс на задоволство в уахабитски и салафитски среди и ръст на ислямския тероризъм и радикализъм. Министърът на отбраната на Израел Либерман се изказа доста остро срещу оръжейната сделка и споделя извода за разширяване на терора. Очевидно е обаче, че САЩ както в Близкия изток, така и в Европа разчистват пътя за собствени оръжейни програми, от които имат нужда и заради очертаващото се противоборство с глобалния конкурент Китай.

– Адекватни ли са реакциите в България на антитерористичните заплахи? Сухопътните войски ли са по-важни от авиацията?
– В международен план би трябвало да подкрепяме всяка идея за обединяване на усилията, било то в създаването на антитерористична агенция или поне по-активно сътрудничество на службите в регионален мащаб. Във вътрешен план е тревожно недофинансирането на разузнавателните служби. Пропуснати бяха възможности за създаване на Национална гвардия, но бихме могли да създадем пригранични батальони, които да се специализират по опазване на границите по подобие на гранични войски. Основните причини за състоянието на армията ни е липсата на приемственост между правителствата, непоследователност в реализацията на приоритетите и подценяване на човешкия фактор. Непрофесионално е изтъкването на един или друг вид въоръжени сили и неморално да се внася раздор между командващите. ВВС имат основната задача да подкрепят СВ и ВМС и затова не могат да бъдат „последни“. Реализацията на проекта за нов боен самолет е задължителна. Разходите за поддържане на несъвместимите в НАТО МиГ-ове са колкото цената на нови изтребители. Лобито за старите самолети на почти същата цена като нови такива, но от друг доставчик, тласка политиците към финансово престъпление, защото едните имат живот 15 години, другите 40 и защото само при покупка на нов продукт се полага офсет (компесаторна сделка) в случая 105%, от цената във формата на инвестиции в българската промишленост, а защо не и в модернизиране на завод за бронирани машини за пехотата. Ако управляващите безотговорно противопоставят различни слоеве и професии от населението и изтъкват недостига на пари, винаги трябва да бъдат контрирани с въпроса: Какво направихте, за да ограничите изтичането на 7-8 милиарда лева годишно? По отношение на въоръженията за разлика от България една Сърбия днес би била по-достоен член на НАТО с 95 самолета, 64 вертолета, 212 танка, докато ние разполагаме с 6 летящи МиГ-а, 6 вертолета и 90 танка. Необходима е и активност по отношение на европейската отбрана, за да не бъдем изхвърлени в периферията и от този процес.

Нашият гост
Симеон Николов Николов е дипломат от кариерата. Завършил е Техническия университет в Дрезден, ГДР. Има два мандата в Германия – в посолството в Берлин и в дипломатическото бюро в Бон. Стига до длъжност съветник в дирекция “Координация и анализи”. Бивш зам.-министър на отбраната (2005-2008), главен експерт в администрацията на президента (2003-2005). Създател и главен редактор на изданието “Експерт-БДД”. Член на Атлантическия клуб.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. ВСИЧКИ ПОЛИТИЧЕСКИ КОМЕНТАТОРИ СА КАТО ОРАКУЛИТЕ -ГОВОРЯТ ТОВА , КОЕТО САМО ТЕ СИ ЗНАЯТ И ВЕРОЯТНО ТОВА , КОИТО НЯКОИ ЗАИНТЕРИСОВАНИ СТРАНИ ИСКАТ ДА ЧУЯТ.В РЕЗУЛТАТ СЕ СТИГА ДО ГЛАГОЛСТВАНЕ С ЦЕЛ ДА СЕ ПРИКРИЕ ПЪЛНО НЕПОЗНАВАНЕ НА МАТЕРИЯТА И В НАЙ ЛОШ СЛУЧАЙ – ДО ДЕЗИНФОРМАЦИЯ .САМО ОПРЕДЕЛЕНИ КРЪГОВЕ СА НАЯСНО С ИСТИНСКИТЕ НАМЕРЕНИЯ НА РУСИЯ И САЩ !!!.

    1. Съгласен съм с коментара ти. Отделно където в страната ни за жалост няма хора нито със знания, нито със опит в международната политика особенно на такова високо ниво.

  2. „Оттук нататък обаче НАТО ще носи политическа отговорност при евентуално включване без съгласието на сирийското правителство, без резолюция на ООН и т.н. “
    Дойдохме си на думата. Иначе новината бяха тоалетите на дамите.

  3. „А само вторият би си позволил изстрелването на такива, ако стартира военна операция срещу него от територията на Саудитска Арабия и Кувейт.“ – а първият?

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.