На 24 март 2019 да почерпят

Конопените семена съдържат полезните омега 3 мастни киселини Подходящи са за консумация по време на Великденския пост

Доналд Тръмп: С халифата на „Ислямска държава“ е свършено

Афганит – камъкът на мъдростта Наречен е на страната, в която е открит

За осем наберете дванайсет. Потрес! На гол телефон чифте стандарти…

Вижте как изтребители Су-27 съпровождат американски бомбардировач далеч от руската граница (ВИДЕО)

Военни обезвредиха граната във Варненско

Малко дете се изгуби в гората в Балкана Издириха го при незабавна спасителна акция с десетки полицаи, горски, планински спасители, военни полицаи и доброволци

Националният съвет на СДС дава мандат на председателя на партията да финализира преговорите с ГЕРБ за евроизборите

Президентът Румен Радев удостои Ян Енглерт с почетен плакет „Св. св. Кирил и Методий“

Сгъваемият телефон се превръща в таблет Иновацията на 2019 г. - гъвкав екран (ИНФОГРАФИКА)

Кораб с 1300 души на борда бедства близо до Норвегия

Българските превозвачи готвят протест в Страсбург, ако пакетът „Мобилност“ влезе в дневния ред на ЕП

44-годишен мъж е бил ударен от кола в подлеза на НДК

Красимир Каракачанов: Скандалът с апартаментите е неприятен, ще повлияе на резултатите на ГЕРБ

Елена Остапенко – Безстрашната

Latvia’s Jelena Ostapenko poses with her trophy in front of a sculpture of Suzanne Lenglen on June 11, 2017 after winning her final tennis match against Romania’s Simona Halep on June 10, 2017, at the Roland Garros 2017 French Open in Paris. / AFP PHOTO / CHRISTOPHE SIMON

Понякога нещата се получават идеално още от първия път. В спорта се случва много рядко. Специално в тениса има хиляди момичета, които удрят топката с всички сили с надеждата тя да падне където трябва и да ги превърне в новите Серина Уилямс или Мария Шарапова. Но на старта на турнира са повече от 100, а накрая шампионката е само една.
В случая на Елена Остапенко, всичко се получи. Или поне половината, но това се оказа достатъчно. Във финала на „Ролан Гарос“ 20-годишната латвийка изстреля невероятните 108 топки към полето на румънската звезда Симона Халеп. Всички те бяха неспасяеми, стига да попаднат в корта. В противен случай точката отиваше у №4 в света. 54 от тези удари влязоха, може би за да докажат, че в спорта дори сега има място за смелост и дръзновение.
Халеп, която не беше напълно готова за мача заради травмата в глезена си, призна, че е шокирана. „Като гледах какво прави, започна да ме боли и коремът“, заяви румънката.
Още една точка не достигна на Остапенко да закръгли на 300 печелившите си удари в турнира, но и така те са повече не само от тези на колежките й, но и от постиженията на мъжете. При това господата играят повече сетове, но може би имат доста по-малко от оптимизма на младата латвийка. Рафаел Надал отдавна е извел в закон, че в тениса на клей просто трябва да върнеш топката в полето един път повече от съперника. Симона Халеп се придържаше строго към заключението му, но едно 20-годишно момиче я опроверга. И си позволи да танцува на корта още преди мачът да е завършил.
„Не е случайно, че у дома в Рига ходя на танци четири пъти седмично – разказва шампионката. – Имам рокля, бални обувки и всичко останало. Любима ми е самбата.“
Тенисистката всъщност се казва Альона, както я наричат в семейството и между приятелите й. Но в Латвия има строг правилник по отношение на имената, а Альона не фигурира в разрешителния списък и затова е заменено с еквивалент.
Произхожда от спортно семейство – нейният баща Евгений е бил вратар на украинския „Металург“ (Запорожие), а майка й Елена е инструктор по тенис. Започва с танци и бокс, но се насочва към тениса и през 2014-а печели „Уимбълдън“ при девойките.
Реално Остапенко влезе като аутсайдер в дамския финал. Турнирът можеше да се нарече успешен за нея още след невероятния полуфинал срещу Тимеа Башински, навръх рождения ден на двете. Елена навърши 20 години, а швейцарската й съперничка 28. „Аз съм много по-опитна, а тя е млада и ще има други шансове“, закани се с ехидна усмивка Башински преди мача. Впоследствие на корта Тимеа нямаше отговор на невероятната игра на латвийката. Още тогава стана ясно, че никой не може да се надява на лесна победа срещу Остапенко. Но за по-голяма категоричност трябваше да мине и финалът.
„Винаги съм вярвала, че ако удрям силно, имам шансове срещу всеки – твърди Елена. – Ако видя шанс да завърша разиграването, веднага се възползвам. Никой не ме е учил да играя така, аз си го реших. Смятам, че пасва на характера ми.“
Този подход донесе огромен брой трофеи на доскорошната №1 в женския тенис Серина Уилямс (САЩ). Остапенко е далеч от физическите качества на американката, но смята, че може да прави същото като нея.
„За мен тя е идол и голямо вдъхновение – признава Елена. – Харесва ми да я гледам, тя е велика шампионка, а и стиловете ни са близки. Досега исках една титла от Големия шлем, но вече целта ми е да спечеля всички четири като нея.“
Невероятно съвпадение бе фактът, че Остапенко грабна първата си титла именно на турнир от Големия шлем. Това се случва за първи път след 1997 година, когато бразилецът Густаво Куертен сложи ръка на трофея в Париж. „Знам историята, знам дори, че го е направил точно на деня, в който съм била родена“, продължава приказката самата Елена.
Следващото предизвикателство е „Уимбълдън“, арената на първия й триумф. Настилката в Ол Инглънд Клъб би трябвало да отговаря най-пълно на агресивния стил на Остапенко, но тя не бърза да обещава нищо.
„Когато за първи път видях тревен корт, си помислих, че на него се играе някакъв вид футбол – спомня си тя. – Нямах представа какво трябва да правя, как да построя играта си. Все пак с времето се научих да се движа по корта и дори започна да ми харесва.“

Взима $2,3 млн.

Тенисът е един от най-добре платените спортове като лъвския пай от наградните фондове отива у шампионите. Така Елена Остапенко ще получи 2,7 милиона долара за титлата си в Париж. Сумата, която изкара за едва седем мача, е два пъти по-голяма от всичките приходи от кариерата й досега.
„Знам, че сега всички ще се държат с мен като със звезда – признава тя. – Напрежението ще е по-голямо, но това не ме плаши. Все пак съм избрала да бъда тенисистка. Всъщност, вниманието на феновете ми е приятно.“
Но Елена поставя и някои прегради пред популярността си. За разлика от връстничките си, тя не обича социалните мрежи и няма профили. И затова Роймондс Вейонис, президентът на Латвия, не успял да я поздрави лично за успеха. Направил го през майка й.
„Тя ми каза – призна Елена. – Все пак никой няма телефонния ми номер.“

ЗА НЕЯ

Очаквах да стане по-скоро

Винаги сме вярвали, че може да стигне финал на Големия шлем. Още след като спечели девическия „Уимбълдън“. Дори очаквах да стане по-скоро.
В началото беше трудно, трябваше да търсим различни източници на доходи, за да финансираме кариерата й. Работил съм на различни места, използвахме доста от спестяванията си. За щастие се намериха и спонсори, които ни дадоха пари и поискаха да останат анонимни.

Евгений Остапенко, баща на Елена

Чувствах се като зрител

Поздравявам я и искам да изразя уважението си към това, което направи. Наслаждавай се, и продължавай все така, защото го правиш като дете.
Мисля, че я очакват още много брилянтни победи. По време на мача на няколко пъти се почувствах като зрител. Тя има само един вариант в играта си, но правеше така, че аз почти да не докосна топката, или тя да излети метър в аут.
Загубата боли, защото от 20 години работя за тази титла. Надявам се, някой ден, все пак да я спечеля.

Симона Халеп, финалистка на „Ролан Гарос“

Никога не отстъпва

Остапенко буквално измъкна и този мач. Тя е напълно безстрашна и никога не се отдръпва, не отстъпва. Вече никой няма да иска да излиза срещу нея. Играта й е ясна от начало до края и ключът е да се придържа 100 процента към предварителния план. Ако успее, както го направи в този турнир, това дава разликата. Тя е напълно заслужена шампионка.

Матс Виландер, трикратен шампион на „Ролан Гарос“, анализатор на „Евроспорт“

Роди се нова звезда

Много големи имена тази година ги нямаше в турнира, но се роди нова звезда. В мача срещу Башински тя удари като гръм. Не са много тенисистките, които могат да спечелят първия си финал на Големия шлем. Прогнозата ми беше, че и Остапенко няма да успее да вкара същите удари отново, но… ето че и аз понякога греша.

Крис Евърт, седемкратна шампионка на „Ролан Гарос“

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Момиченцето е много талантливо и играе прекрасно.Симона Халеп беше надиграна безапелационно.Това дете е целунато от Господ! Една бъдеща заместница на Шарапова.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.