Ето аритметиката на победата над фашизма - за войната в цифри и факти (СНИМКИ)

Победата на съветския народ във Великата отечествена война има много параметри - военни, политически, икономически. Но има и статистически данни, които са безспорни  и най-ярко отразяват както величието на триумфа, така и трагедията на загубата.

Какво беше количеството на войските на Германия и техните съюзници с които нападнаха СССР на 22 юни 1941 г.?
И какъв беше размерът на Червената армия, която им се противопостави?

Немците (заедно със своите съюзници - Финландия, Унгария и Румъния) разположиха на границата на СССР група от 5,5 млн. души, 47 200 оръдия и минохвъргачки, 4300 танкове и около 5000 бойни самолети.

До началото на войната в западни военни области на СССР имаше само 2,9 млн. души и 32 900 оръдия и минохвъргачки. Или Германия имаха в настъпление предимство над СССР в жива сила от почти 2 пъти, а в артилерията - от 1,5 пъти!

Червената армия обаче имаше 14 200 танка и 9 200 бойни самолети. Значително повече от нападащата Германия и нейните съюзници! Защо тогава съветските войски търпяха поражение след поражение и се отстъпваха в началото на войната?

Първо, всички немски танкове (от началото на 1937 г.) вече имаха противооръдейна броня, комуникация с артилерията и авиацията и ресурс на двигателя от 400 моточаса. А нашите танкове в началото на войната нямаха радиовръзка дори с превозните средства от техния взвод, а ресурсът им беше само 60-70 моточаса. Затова те просто бяха изоставяни без ремонт и гориво (тилът не можеше да се справи). След средата и в края на войната съветските танкове се подобриха, а в началото на войната почти половината от тях бяха за ремонт!

Червената армия едва през 1941 г. започва да заменя своите самолети с нови (старите бяха остарели още от гражданската война в Испания), а пилотите не успяваха да ги овладеят. Изграждането на бетонови писти в пограничните райони беше току-що започнало. Затова почти всички самолети бяха концентрирани на една четвърт от летищата, където бяха унищожени от немците в първите часове на войната.

Кой беше награден с орден „Победа“ и от какво беше направена наградата?

Орденът „Победа“ беше най-високото военно отличие на СССР. При изработката му са използвани злато, платина, сребро и 148 диаманта с общо тегло 16 карата.

Направени са общо 20 броя. 17 човека бяха носители на ордена (Георги Жуков, Александър Василевски и Сталин – по 2 пъти). 14 ордена „Победа“ са дадени на съветски командири (маршалите на СССР Иван Конев, Константин Рокосовски, Радион Малиновски, Фьодор Толбухин, Леонид Говоров, Симьон Тимошенко и генерал Алексей Антонов) и 5 ордена на чужденци (американският генерал Дуайт Айзенхауер, британският фелдмаршал Бернард Монтгомъри, полският маршал Михал Роля-Жимерский, крал Михай I от Румъния и главата на Югославия, маршал Йосип Броз Тито). 

Последният, 17-ти носител на този орден през 1978 г. стана Леонид Брежнев. По-късно тази награда е отменена, а през 1989 г. Михаил Горбачов подписва указ за отмяната на награждаването на Брежнев „като противоречащо на статута на ордена“.

Кой от съветските военачалници, участвали във Великата отечествена война, се смята за най-тутулован?

Това, разбира се, е маршалът на Съветския съюз Георги Жуков. 

Награден е с 67 ордена и медали. Между тях: 2 кръста ''Свети Георги'' (получени още през Първата световна война), 4 звезди ''Герой на Съветския съюз'' (1939, 1944, 1945, 1956), 5 ордена ''Ленин'' (1939, 1944, 1945, 1956, 1971), 2 ордена ''Победа" (1944, 1945), ''Орден за революцията'' (1968), три ордена ''Червеното знаме'' (1922, 1944, 1949), два ордена ''Суворов'' - I степен (и двата през 1943). А също и почетно оръжие – сабя със златното изображение на Държавния герб на СССР (1968).

Броят на съветските войници, загинали при освобождението на европейските страни

Общо около 9 милиона съветски войници са участвали в освобождението на европейските страни. Статистиката на загиналите изглежда така:
в Полша - 600 212 души;
в Чехословакия - 139 918 души;
в Унгария - 140 004 души;
в Германия - 101 961 души;
в Румъния - 68 993 души;
в Австрия - 26 006 души;
в Югославия - 7995 души;
в Норвегия - 3436 души;
в България - 977 души.

Страни, които подкрепиха Германия и СССР по време на войната

На страната на Германия воюваха: Финландия, Румъния, Италия, Унгария, България, Франция, Испания, Хърватия, Словакия, Чехия, Люксембург, Холандия, Белгия, Норвегия, Латвия, Литва, Естония, Дания. Япония също беше съюзник. Швеция и Швейцария помагаха мълчаливо.

СССР почти 3 години воюваше сама. Единствените държави, които ни подкрепят от 22 юни 1941 г., са Монголия и Република Тува, но от 1944 г. Тува доброволно става част от СССР и участва във войната като част от нея.

След нападението на Германия, Съветският съюз става част от антихитлеристката коалиция заедно с Великобритания, САЩ и Китай. Основната помощ на съюзниците бяха доставките по схемата ленд лийз и едва през 1944 г. те откриват втория фронт срещу Хитлер. Почти 80% от дивизиите на Германия бяха смазани точно на Източния фронт, от Червената армия.

Какъв беше размерът на помощта ленд лийз от САЩ за Съветския съюз и при какви условия?

Същността на ленд лийз: САЩ доставят техника, боеприпаси, оборудване и други неща за отбраната, които бяха също жизненоважни и за самите САЩ. Доставките са условно-безплатни. Тоест, всичко изразходвано или унищожено по време на войната не се плаща. А останалото след войната и годно за употреба трябваше да бъдат платено или върнато в САЩ. Москва спря да плаща на американците дълга си по ленд лийз едва през XXI век - вече при Путин.

Най-забележителни са доставките на автомобили - 64% от съветския автомобилен парк. По време на войната получихме 138 000 самолета - 13% от самолетния парк. 2588 кораба и плавателни съдове - 22,4%. Авиационен бензин - 40%, взривни вещества - 36,6%, алуминий - 55%, металообработващи машини - 24% от произведените в СССР. Особено отбелязваме доставките на храна - 5 млн. тона, тъй като към 1943 г. имахме хранителна криза, и без това оскъдните норми за разпределение на храните бяха намалени с почти една трета.

Като цяло, делът на ленд лийз се оценява на 4% от производството в СССР. Може да се заключи, че помощта на съюзниците по ленд лийз не е била решаваща, но все пак беше много ценна и значителна. Да го подценяваш (както и да го преувеличаваш), разбира се, не си струва.

Колко войници и офицери от Червената армия станаха герои през годините на войната?

12 776 души станаха герои на Съветския съюз. 154 души са удостоени 2 пъти с това звание. Трима - 3 пъти: пилотите Александър Покришкин и Иван Кожедуб и маршал Семьон Будьони. И още 2562 участници във Великата отечествена война станаха носители на Ордена на Славата от трите степени, което е еквивалентно на титлата Герой.

Уникален ли беше подвигът на Александър Матросов?

Такива случаи имаше 444. 166 войници получиха званието Герой на Съветския съюз, други получиха наградата посмъртно. Подвизите на много от тях останаха дълго време „незабелязани“ (пропагандата не искаше да омаловажи широко рекламираната личност на Александър Матросов). И едва години след края на войната справедливостта беше възстановена.

Как се оценява икономическата вреда, нанесена на СССР през годините на войната?

Общо материални щети за СССР (според представените доклади, внесени в Нюрнбергския процес), възлизат на около 30% от националното богатство на СССР. Или 679 млрд. рубли (по цени от 1941 г.). Репарациите, получени от Германия и нейните съюзници направиха възможно компенсирането на индустриалния потенциал, загубен от СССР във войната, само с 40%.

Какви са загубите във войници и офицери на СССР, Германия и други участници във войната?

Безвъзвратните загуби на СССР в личния състав на армията - 11 444 100 души. От тях 8 668 400 умират (6 818 300 умират в битките и в болниците, а около 2 млн. се връщат от плен)Непоправими загуби на войските на Третия райх на съветско-германския фронт - 7 181 100 души.Загубите на войските на съюзниците на Германия - 1 468 145 души.

Тоест, загиналите съветски войници са повече и съотношението към загубите на Германия е 1,3 към 1. Но не е в порядък, както казват някои, че „Сталин е затрупал с трупове немците“. Не, това не е вярно!

Загубите на останалите основни участници във войната са както следва:
САЩ - 405 399 души.
Великобритания - 286 200 души.
Франция - 253 000
Италия - 374 000 души.
Полша - 425 000 души.
Румъния - 550 500 души.

Имаше ли е парични премии за войниците и офицерите за унищожаването на немските танкове, самолети и кораби?

Началото на материалното стимулиране на военнослужещите е поставено във военната авиация. На 8 август 1941 г. Сталин подписва заповед за насърчаване на участниците в бомбардировките над Берлин през нощта на 8 август. Екипажите на бомбардировачите получиха награда от 2000 рубли всеки.

За един свален вражески самолет пилотите на изтребителите получаваха бонус от 1000 рубли. За 5 бойни мисии пилот на изтребител получаваше по 1500 рубли.

Най-високо платени бяха морските цели: пилотът и навигаторът получаваха по 10 000 рубли за потопен миноносец или вражеска подводница, а останалата част от екипажа – 2500 рубли. За потопен  транспорт – по 3000 рубли за пилотите и навигаторите и по 1000 рубли за всеки един друг член на екипажа. За патрулен кораб или миночистач – по 2000 и 500 рубли. За шлеп, влекач и въоръжена шхуна – по 1000 и 300 рубли.

На 1 юли 1942 г. беше издадена заповед No 0528, в която се дават бонуси за унищожаването на вражески танкове. И така, за всеки унищожен танк стрелецът и артилеристът имаха право на 500 рубли, а останалата част от екипажа по - 200 рубли. Установен е и паричен бонус от 1000 рубли за всеки войник или командир за лично от него унищожен с гранати или подпален вражески танк.

Най-голямото сражение във войната по броя на човешките загуби

Немците планираха бързо да превземат столицата на СССР. 626 519 войници от Червената армия бяха убити в битката за Москва. Трите фронта, защитаващи Москва, загубиха 50,12% от бойците си или половината от личния си състав. Немците също имаха невъзстановими загуби - около 460 000, или 23,8%, от бойците си - почти една четвърт. Но разликата в жертвите в тази битка все още не е двойна, а е една трета. Германия хвърли повече сили за превземането на Москва, отколкото защитниците на съветската столица.

Ржевският клин на немците обаче висеше от северозапад. Ние го съкратихме чак през април 1943 г. И това ни струваше 1 342 888 души. А на германците - почти 400 000. Затова битката при Ржев се счита за една от най-кървавите и не особено успешните за СССР. И така, в битките за Москва и в близост до Ржев загубихме общо почти 2 млн. души.

Защо Знамето на Победата не беше на първия парад на победата на 24 юни 1945 г.?

По времето на парада знамето трябваше да премине през Червения площад. Това трябваше да направят участниците в щурма на Райхстага - Неустроев, Самсонов, Сянов, Егоров и Кантария. Краката на знаменосеца Неустроев обаче бяха ранени (той имаше 5 рани). По време на генералната репетиция групата на знаменосците изглеждаха неугледно - някои накуцваха, а всички през годините на войната като фронтови войници бяха загубили уменията си на строева подготовка. 

Това можеше да развали церемонията и затова маршал Жуков реши да не се изнася Знамето на Победата. За първи път Знамето на Победата ще бъде изнесено на Червения площад едва през май 1965 г. То е пренесено за вечно съхранение в Централния музей на въоръжените сили на СССР и там се съхранява в специална стъклена капсула.

А на парада се изнася точното копие на знамето.

И се извежда.

Колко партизани воюваха срещу немските войски?

Съдейки по архивните документи, към 1 януари 1942 г. партизанските отряди наброяват 30 000 души, а до лятото на 1943 г. те вече са 200 000. Общият брой на участниците в партизанското движение е между 400 000 и 500 000.

Рекордьорите сред немци и воините от Червената армия в унищожаването на вражески танкове и самолети

Немците си имат своя шампион Курт Книспел - 168 танка. Наистина, той воюва от 1939 година. А в Третия райх критерий за достоверността на отчета беше „честната дума“ на немския офицер. Затова от 1943 г. немците пуснаха циркуляр, така че войниците да отчитат всички съветски танкове, останали на бойното поле. Затова немският офицер можеше да се закълне, че е ударил танка, въпреки че на него му беше скъсана само веригата.

Най-добрият танков ас на СССР е Дмитрий Лавриненко: 52 танка за 2,5 месеца през есента на 1941 г. Колко ли още би ударил, ако случаен шрапнел не му бе отнел живота ...

Съветските въздушни асове са Кожедуб и Покришкин, които свалиха съответно 64 и 59 вражески самолета. Но как? Покришкин никога не е беше свалян в бой! А Кожедуб воюва от 1943 г., като сменя 5 самолета под него. На неговата сметка се водят 62 свалени немски и 2 ... американски самолета (както сам той казва - „всеки неизвестен самолет е враг!“).

Най-добрият немски ас е "свободният ловец" Хартман, който си избираше най-слабите, и свали, според "думата на немския офицер" - 347 самолета, а след това - кой знае.

Общите човешки загуби на страните

Великата отечествена война струваше на СССР 26,6 млн. човешки живота (включително военните и цивилното население). А загубите на Германия заедно със съюзниците - 11,9 млн.

Откъде идва тази разлика, ако загубите на военните са почти равни?

Само в зоната на немската окупация бяха изтребени 7,4 млн. съветски граждани. Още 2,2 млн. загинаха от принудителен труд в Германия. Стотици хиляди хора станаха жертва на бомбардировките над градовете. В обсадения Ленинград 658 000 души загинаха от глад, болести и обстрел ...

(Превод за „Труд” – Павел Павлов)