Задава ли се „обикновен фашизъм“ в Северна Македония

Кадри от протестите в Скопие

В историческата наука е доказано ясно, че в България никога не възтържествува фашизмът

Ние сме обвинявани в „див национализъм“ и „великобългарски стремежи“

Моето поколение добре си спомня разтърсващия филм от 1965 г. на режисьора Михаил Ром “Обикновен фашизъм”. Тази лента по невероятен начин представя зараждането на фашизма като учение и неговите основни постулати. И как хората пропускат появата на отвратителното мъничко семенце, от което израства огромният уродлив бурен на злото.

Основното послание на филма е, че “фашизмът се ражда първо в душите...” Неговите апологети маскират неговата поява с красиви понятия като “патриотизъм”, “национално самосъзнание”, “велика страна”, “велика нация” и др. В своите провокации те пробват докъде може да издържи общественото мнение. Когато една граница бъде прекрачена веднъж, всяко следващо преминаване е по-лесно. Ако този акт остане ненаказан, желанието за тестване на нови и нови предели нараства и неусетно се превръща в зависимост. До достигане на точка, в която човешкото изчезва в цели народи, а злото обсебва душите, замъглява съзнанието и приспива разума. И от която няма връщане назад. Така фашизмът се превръща в обща и тотална идеология на човешките маси, т. е. става “делничен” и “обикновен”.

Последните разсъждения са предизвикани именно от филма на Ром, в който иде реч за най-страшните времена от периода на Втората световна война. Днес обаче виждаме възраждането на “обикновения фашизъм” на много места по света, в това число и в Европа. В руско-украинския конфликт и двете страни взаимно се обвиняват във фашистки прояви. Аз не се наемам да съдя доколко това е вярно, но определено крайните националистически изстъпления съществуват и се изразяват в нечовешкото отношение към другия, отъждествен с “врага”.

Със сигурност обаче наченки на “обикновен фашизъм” се наблюдават по площадите на Скопие. Добре е известно, че едно от основните обвинения на северномакедонските националисти към България е именно за т. нар. “бугарска фашистичка окупация” по времето на Втората световна война. Република Северна Македония все още е осеяна с паметници, отразяващи българските “зверства” в земите на Повардарието през 1941-1944 г. Впрочем една от точките в Договора за добросъседство от 2017 г. е именно за премахването на тези безбройни плочи.

В историческата наука е доказано ясно, че в България никога не възтържествува фашизмът. Да, в навечерието на световната война има фашистки прояви, има и малки партии и организации, които клонят към това учение. Но то така и не успява да вземе превес в съзнанието на българите. За това способства цялостната нагласа на българското общество - интелигенция, политическа класа, обикновените хора. И не на последно място - на българския монарх Борис III. Вярно е, че царят установява своеобразен авторитарен режим, но той е много далеч от фашизма.

По време на моите многобройни пътувания из Вардарска Македония страшно съм се дразнел именно от тези паметници. И съм обяснявал на моите колеги и приятели там, че ако има разстреляни партизани, то е за това, че те са били комунисти, а не защото са македонци. По същия начин са разстрелвани свързаните с Москва български комунисти в Добруджа, Тракия, Шоплука или Родопите. Все пак по това време по целия свят бушува най-кървавата война в историята на човечеството и навсякъде действат военновременни закони.

Създадената именно от Москва и болшевиките македонска държава обаче набляга именно върху “бугарскиот фашистички окупатор”. Ние сме обвинявани в “див национализъм” и “великобългарски стремежи”. През 1941-1944 г. “бугарите-татари” смазвали безпощадно националния дух на македонците. И всичко това се налага вече на поколения хора, възпитани от малки да мразят българите.

Тези тенденции прекрасно се виждат по скопските улици през последните дни. Погроми и маскирани гамени, хвърлящи коктейли “Молотов”. Част от тях пробиват металните ограждения и нахлуват в двора на сградата на правителството. Към нея летят яйца и рула тоалетна хартия, чува се екот на пиратки. Стига се до пряк сблъсък с въоръжените с щитове полицаи, в резултат на който мнозина са ранени.

Особено показателни са издиганите лозунги. Тълпата се движи зад огромен транспарант с текст “Бугарски фашизам - европска вредност!” (за неразбиращите изкривения “македонски” език - “Българският фашизъм - европейска ценност!”) И още: “Против бугаризациjа!”, “Со фашисти не се преговара!”, “Партизаните не преговараат со фашисти!” Не са пожалени и гърците, въпреки Преспанското споразумение: “Нашето име е Македониjа!”, “Само Македонија, не Северна!”. А навсякъде се развява знамето с 16 лъча, а не с 8, както е по конституцията на РСМ. Което е драстично нарушаване на договора с Гърция, претендираща с основание за прословутата “звезда от Вергина”!

А пред всички демонстранти е подпалвачът на Българския културен център в Битоля Ламбе Алабаковски. Той отново е във вихъра си и гори лист с надпис “Преспанско споразумение, българско споразумение, френско предложение, фашизъм!”. Ламбе не само не е в затвора, ами и всепризнат герой.

Няма как у нас да не възникне асоциацията с 20-те години на ХХ в. в Рим и Берлин. Когато италиански фашисти и немски нацисти маршируват, издигайки националистически лозунги, когато громят еврейски магазини, когато горят книгите на своите идеологически противници. Така че се получава като в приказката за крадеца, който викал “Дръжте крадеца!” Нека читателите сами преценят, чии прояви са по-близки до класическия фашизъм.

Ама то, как горките северни македонци да знаят за развитието на фашизма в Германия и Италия. Нали мозъкът им бе промиван поколения наред от техните “историчари”, които са готови да обърнат всяка истина за миналото с хастара навън. Защото, както те лъжат, че Самуил е македонски цар, а Гоце Делчев е чист македонец, така и уверено твърдят за “бугарскиот фашистички окупатор”. Независимо, че българските войски са били посрещани през 1941 г. с хляб и сол като освободители от сръбския гнет. Нека днешните македонисти си припомнят, че между двете световни войни тяхната родина беше “бановина Южна Сърбия”.

А техните доскорошни “адвокати” от някои наши европейски партньори трябва да видят ясно за какъв нов член на Европейския съюз са се застъпвали. Защото в последните демонстрации лъсна същинският облик на войнстващия македонизъм. В издиганите на тези протести лозунги видяхме и сочни псувни на майка срещу Европейския съюз (виж снимката). И аз никак не се учудвам, че европейците бързо започват да променят становището си. Така нидерландският премиер Марк Рюте вече ясно каза, че може би е време Северна Македония и Албания да бъдат разделени по пътя си към Европа. И северните македонци да си постоят в чакалнята, докато не си научат уроците по история, такава каквато е тя наистина!

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи