На 20 март 2019 да почерпят

Страшни предсказания, в които никой не повярва, но те се сбъднаха

Колосален провал за червения отбор в „Хелс Китчън“

Черна гора вдига Футболист №1

Рамуш Харадинай: Въобще не ни интересува Сърбия и какво се случва там

Пътнически самолет се запали на летището в Техеран (ВИДЕО)

Кристалина Георгиева: Пропътувах много дълъг път до Световната банка

Правило от 1604 г. препъва Брекзит Удължаване на срока изглежда най-вероятно

Руският военен министър се срещна с Асад в Сирия

Български отбор спечели Световното първенство за геймъри

Назърбаев се оттегли след 29 години на власт Изненадващо президентът на Казахстан обяви оставката си

„Ла Скала“ връща €3 млн. на Рияд

Ученички танцуват кючек в час, учителка им ръкопляска

Ремонтират с близо 7 млн. лв. ключово трамвайно трасе 1.6 км нов релсов път по улица “Каменоделска” в София

Благоевград с нови спирки и автобуси

Зам.-омбудсманът доц. Диана Ковачева пред „Труд“: Детският плач у нас е част от пейзажа В Норвегия и децата са научени да подават сигнали срещу родителите си

Български семейства остават без деца, след като съдът в Норвегия им ги отнема. Други, които са се устроили в тази красива и богата страна, продават къщите си там и се прибират от страх, че ще станат жертви на тамошната служба за закрила на детето „Барневерн“. Тя прави строги проверки по сигнали, че хлапето плаче, че дрешките му са оцапани, че го боли зъб, че родителите му се карат – и взема мерки да го изведе от дома му, за да бъде отглеждано от държавата. Разговаряхме на тази тема със зам.-омбудсмана Диана Ковачева. Разсъждавахме кое е по-добре за малките – да се престарават социалните в грижата си за тях или да ги оставят на произвола на съдбата?

– Историите на бягащите от Норвегия майки, на които им отнемат децата, предизвикаха вълнения сред родителите в България. Развълнуваха ли ви и вас, г-жо Ковачева?
– Да, разбира се. Институцията на омбудсмана беше сезирана от г-жа Цветелина Оланд, чиито деца през април са отнети и предадени в приемно семейство в Норвегия. Г-жа Оланд е симпатична, интелигентна жена, дълбоко разстроена от раздялата си с децата. Тя става, след като баща им – норвежки гражданин, подава сигнал, че майка им ги настройва срещу него и пречи на контактите му с тях. Това е ситуация, позната и у нас като Синдром за родителско отчуждение, който нанася емоционална травма на децата. Вярно е, че ги травмират и скандалите между родителите, те гледат сцени на насилие, чуват крясъци и повтарят този модел в своето семейство, като пораснат. Но отнемането им от родителите е крайна мярка, която според мен следва да се вземе едва след като е направено усилие за подобряване на родителския капацитет. Така или иначе, ние сезирахме за този казус Държавната агенция за защита на детето и министерствата на правосъдието и външните работи. Те назабавно се заеха с работа. Разбрахме се да помогнем на г-жа Оланд, включително с адвокатска защита при обжалване на фаталното за нея съдебно решение. Писахме за нея на норвежкия детски омбудсман. Проблемът е, че тя ангажира вниманието ни на късен етап – година и половина е текло делото и децата са отнети. След като съдът се е произнесъл, дипломацията трудно може да се намеси. Апелирам към българите, ако изпаднат в подобна беда в Норвегия или в други държави, по-рано да информират институциите у нас, за да може на ниво посолство и консулство да им се окаже помощ. Впрочем, разсъждавайки по темата, ние стигнахме до извода, че компетентните институции трябва да публикуват в сайтовете си информация за тия държави, чиято правна система за закрила на детето е различна от нашата.

– Би Ти Ви изнесе плашеща информация. През 2016 г. в Норвегия били родени 58 890 бебета, а сигналите за деца в риск били 58 200.Случаите на намеса на социалната служба били 54 620 и 60% от тях завършили със семейна раздяла.
– В случая на с г-жа Оланд децата – на 10 и 11 г. са разделени не само от нея, а и едно от друго. Приемните семейства, в които са настанени са на 180 км разстояние. Нашата агенция за закрила на детето ще пита норвежката: не е ли редно децата да са заедно под приемна грижа? Не стига ли, че сменят дома си и училището? Ще се зададе и въпросът защо контактите с майката са само веднъж в годината? Ние чухме г-жа Оланд, чакаме да чуем нещата и от другата гледна точка. И да споделим опит. В България при дела за разводи и издръжка на децата се оказва полезен методът на медиацията. Медиаторите разговарят със спорещите родители и много пъти постигат споразумения и подобряване на отношенията. Едва ли е добре едно дете да не се вижда с баща си под влияние на майката. Но по-добре ли е да не се вижда и с двамата?

– Имало 10 случая, в които по искане на службата „Барнервет“ са взети рожбите на българи само защото някой комшия чул в дома им детски плач.
– Да, до нас стигнаха различни сигнали. Още м.г. ги обсъждахме с детския омбудсман в Норвегия. Коментирахме, че в България е различно. На нас ни звучи шокиращо, че шамарът за непослушно дете в Норвегия е престъпление. По-шокиращо ни звучи от детския плач, който е нещо като част от пейзажа. 40% от българите споделят, че използват шамарите като възпитателно средство. А там телесните наказания са абсолютно неприемливи.

У нас насилието в семейството е дълго изследван, но неосветен феномен. Насилието над децата – вербално и физическо, като например издърпването на ухото, руши тяхното достойнство, кара ги да се чувстват малоценни. Вредата от него е сериозна.

– Но вероятно всеки втори българин се опасява, че ако забранят шамарите, хлапетата ще му се качат на главата. Той самият е шамаросван в детството си и твърди, че така баща му го е направил човек.
– Да, има съществени културни различия между някои европейски държави, даже и сблъсък между тях. Норвегия е често критикувана за отнемането на деца. Там прагът на държавната намеса в семейството е много нисък. А тук се счита, че родителската среда е най-добрата за детето, дори и при липса на родителски капацитет, която впрочем не е непоправима. Правата на детето са свързани с неговия най-добър интерес. Но за най-добрия интерес няма официална дефиниция. Да, той се състои в това детето да е нахранено, здраво, психически стабилно, в емоционална връзка с двамата си родители. Според някои източници то трябва и да е щастливо, като щастието се разглежда през призмата на благосъстоянието му.

– Благосъстоянието е относително понятие. Вижте белия хляб. У нас традиционно се смята, че, когато е мек, той е деликатес, който успелите родители слагат на трапезата. В Норвегия това се считало за престъпление, от него децата щели да се разболеят. В различни светове ли живеем?
– Стандартите са различни, определено. В нашите детски градини и училища дават за закуска кифла, сандвич, чаша мляко. Аз като родител считам, че най-доброто хранене е балансираното, не знам дали е най-здравословен черният хляб, но съм наясно, че трябва да са по-малко тестените и сладки неща. Може би случайно дискусията за храненето в детските градини у нас бе паралелна с тази за норвежкото отношение към децата. У нас се обсъжда рецептурник, който стига до екстравагантни крайности – киноа, авокадо… Казвам „екстравагантни“, защото те са полезни, но необичайни за вкусовете на нашите деца. А са и много скъпи. Как училищата и детските градини с ограничения си бюджет ще ги осигурят? Здравословното хранене не изключва традициите.

– Ами ракията? У нас тя се вади с гордост и се казва на децата: дядо ви я е направил от кайсии, хубава е станала. В Норвегия пиенето и пушенето пред малчуганите се наказва с раздяла. Това са две крайности, коя бихте избрала?
– Никоя крайност не е добра. Но, като българи трябва да се запитаме дали сме в час с европейските тенденции в отглеждането на децата. Ето, ние получаваме жалби от деца, че тяхното мнение не се взема предвид при никакви обстоятелства, те не участват в решенията, които ги касаят. А в Норвегия правото на детско участие не се нарушава. Детският омбудсман взема мнението им и за законодателство, отнасящо се за тях.

– Според нашето законодателство най-добрата грижа за детето е родителската, дори и ако майката и бащата са калпави. Смятате ли, че това е правилно?
– Приемната грижа е професия и у нас, но това не означава, че е най-правилната. Тук държавата не се намесва в семейството, освен, когато в него става нещо нередно. И това не е най-правилното, резултатът е видим: висок процент на насилие над децата в семейството и в училището. Учителите у нас не са обучени да наблюдават симптомите за насилие над децата и да сигнализират за тях незабавно. Понякога те не се изразяват в синини, а в промяна на поведението – детето става затворено, смуче си дрехата, притеснено е. В Норвегия хората много често подават сигнали до институциите. Това е нещо, което ние трудно разбираме, може би имаме предубеждение от отминалите времена на Държавна сигурност.

– А може би, защото у нас доверието в институциите е ниско.
– И това го има. Ние едва м.г. направихме кампания и научихме децата, че всяко може да напише писмо до омбудсмана, да се оплаче и да получи защита, ако са му нарушени правата. И тепърва на нашия сайт ще разработим детска страница, показваща правата и видовете насилие над децата. В Норвегия и децата са обучени да подават сигнали срещу своите родители. Друг въпрос е доколко едно дете си дава сметка, че като подаде сигнал до социалните служби, оттам ще дойдат не да се скарат на родителите му, а да го вземат и дадат на други.

– Кое е по-добре? Службите по закрила на детето да се престарават или да не си вършат работата, като у нас?
– Нито едното, нито другото. В Норвегия се смята, че децата имат точно толкова права, колкото и възрастните, и че държавата може да се грижи толкова добре за тях, колкото и родителите им. У нас се смята, че семейството е най-доброто място, децата до късна възраст остават при родителите, които гледат и внуци. Това е част от нашата традиция. Ние трудно разбираме скандинавската система, в която детето е разглеждано като самостоятелен субект, несвързан с родителите си и техния интерес. Според мен толкова дълбока намеса в личния и семеен живот е прекомерна.

– Ще помогнете на майките в Норвегия, браво. Но как как ще помогнете на децата, които се отглеждат лошо в България? Те са много. Живеят в коптори, не си дояждат, не ходят на училище, бият ги, пращат ги да просят и проституират…
– Помните ли нашата акция „Без такси в детските градини“? У нас по закон предучилищното образование е задължително и безплатно, а родителите плащат различни такси – за вода, консумативи и др. Тези суми – между 10 и 70 лв. са решаващи за уязвимите групи – фамилии, в които българският не е най-силният език. Забавачката се оказва недостъпна за тях, а тя им трябва, за да се подготвят за 1-ви клас… Институцията на омбудсмана може да реагира на всеки сигнал. Реагирахме на сигналите за насилие над деца с увреждания, взехме отношение към закриването на интернати заради мизерията. Не сме безучастни и към жалбите свързани с приемни семейства.

– Разселването на сираците от мизерните приюти в цветни къщички, не се оказа пълно щастие. У нас приемното родителство се е превърнало в съмнителен бизнес на ромски фамилии.
– България почерпи от най-добрите примери на приемна грижа във Великобритания. Но се появиха проблеми – кадрови, финансови. Решението им е в контрола от агенцията за закрила на детето. В норвежката система контролът е много сериозен, той може да послужи за образец, въпреки че, ето – и там имало приемни родители, които се напиват пред децата. Но в заключение трябва да кажем, че Европейският съд по правата на човека се е занимавал с казуса „Норвегия“ по жалби на майки. Практиката е противоречива, но като цяло има много малко дела спечелени от тях. От Евросъда не е излязло послание, че норвежката система за закрила на детето не е достатъчно добра. И Норвегия неведнъж се дава за пример в грижата за децата.

Нашият гост
Диана Ковачева е родена в София. Магистър е по право от СУ „Св. Климент Охридски” и „Нанси II”, Франция. Била е сътрудник в Института за правни науки на БАН, преподавател в УНСС и СУ, директор на Transparency International – България и министър на правосъдието (2011– 2013) Зам.- омбудсман е от 2016 г. Носител е на ордена на Британската империя на Нейно величество Кралица Елизабет II.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Ne mi govorete za tazi izmislena durzava.Tam vsichko e licemerie.Niakolko vuproda otnosno bogatata i nai dobrata za xuveene strana.1 miasto po overdoza smurtnost,mnogo visok procent na psihichni zaboliavania,alkoholizm,incest,samoubiistva i t.n.v detskite gradini decata ne poluchavat topla hrana(ot dve gidishni do smurtta si jadat sandvichi s tunka filiika kashkaval) pulno semeino.otchuzdenie,mediite otkrito podstrekavat kum homoseksualizm,populiarizirat go i go natrapvat.Broia na trudoustroenite mladezi se e povishil mnogokratno.poslednite godini.Totalno razlozenie ,bez moral i stoinosti,decata ot uchilishte gi obuchavat da pishat anonimni pisma,izobshto roman moga da napisha za tazi strana.Neprekusnato suzdavat propagandni filmi za Norge pred sveta.Prez vtorata svetovna voina sa deportirali hiliadi evrei v Germania,prex 60 te godini sa kastrirali ciganite i t.n

  2. не е нормално разведена с едно дете да се занимава с проблемите на децата. просто не може да бъде обективна.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.