Обявиха грипна епидемия в Перник и Пазарджик

Търсят с кучета избягалия след гонката с полицаи край Стара Загора

Честваме Антоновден

Владимир Путин пристига на посещение в Сърбия

Тереза Мей се среща с противниците си след победа във вота на недоверие

Двама души са арестувани след продължителна гонка между полицаи и автомобил

Правителството на Ципрас оцеля със 151 вота

Нормативното убийство на зимния туризъм

На 17 януари 2019 да почерпят

Задигнаха колата на Хю Грант, актьорът моли крадците да му върнат само сценария

Правителството на Тереза Мей оцеля във вота недоверие

Две коли са се ударили челно в Пловдив, трима души са ранени

Убитата млада жена в „Банишора“ е бита, душена и ритана

Остават опашките пред лифта в Банско Кметът на зимния курорт Георги Икономов пред „Труд“: Законодателството трябва да се прецизира

Майк Пенс: САЩ ще се борят, за да гарантират поражението на „Ислямска държава“

Зарина Филева, директор на училище „Увекинд“, пред „Труд“: Работа и резултати, а не стачки, носят престиж на учителя Матурите след 7 клас вредят на децата здравословно и ментално

С наближаването на 15 септември проблемите в българското образование започнаха да изплават на повърхността. От Министерството на образованието изведнъж установиха, че между 2 и 4 хиляди учители не достигат – с две думи, хора няма. От друга страна синдикатите се сетиха, че у нас вече никой не уважава професията на учителя и заплашиха, че ще вдигнат 91 хиляди преподаватели на протест, ако съгражданите ни рязко не се изпълнят с респект към българския даскал. „Труд“ се поинтересува как изглежда ситуацията през погледа на един собственик и директор на училище в частния сектор – Зарина Филева.

– Заради изтичането на кадри, ниските заплати и недостатъчния престиж на професията в последно време, от Министерството на образованието биха камбаната, че в България има недостиг на между 2 и 4 хиляди учители. Този проблем засяга ли и частните училища?
– Естествено, че ги засяга. Трудно се намират качествени учители. Нашата професия за съжаление е „застаряваща“ – очаквам, че в следващите години ще стане още по-трудно да се намират учители, защото повечето от тях ще се пенсионират. А за да дойдат млади хора, трябва не само да им се обещават повече пари, а да се работи върху промяна на обществената нагласа към образованието и възвръщането на доверието на родителя в учителя. Важно е също тези млади хора да се образоват целенасочено и модерно, за да се постигне по-добро качество в преподаването. За да получават те удоволствие от работата си, трябва да разполагат с повече свобода и да разгърнат потенциала си.

– Какви учители най-трудно се намират?
– Най-трудно се намират учители по физика, математика и информационни технологии. По езиците и… май по всичко!

– Липсата на достатъчно квалифицирани преподаватели неминуемо ще доведе до спад в качеството на образованието в следващите години. Възможно ли е този проблем всъщност да засили „позициите“ на частните училища – тоест, очаквате ли прилив на ученици?
– Да, рухването на системата работи за нас. Все повече хора се обръщат към частното образование, защото то е по-качествено и отговаря на очакванията и изискванията на родителите.

– Министър Красимир Вълчев коментира, че един от механизмите за справянето с кадровия дефицит е да се увеличат заплатите на учителите. Това как ще се отрази на заплатите на учителите в частните училища?
– Мога да говоря само за нашето училище – ние се опитваме да поддържаме заплатите винаги по-високи от тези в държавния сектор, а условията за работа са много по-добри, поне в „Увекинд“, не знам дали това важи и за останалите частни учебни заведения. Мисля, че в общ план покачването на заплатите на учителите в държавния сектор ще доведе и до качване на таксите в частните училища.

– След национална дискусия за висшето образование, организирана от „Труд“ през юни, в парламента бяха внесени законови промени, които да регламентират възможността до 20% от хорариума да се води от изявени представители на бизнеса и практиката. Роди се и подобна идея за средното образование. Според вас приложима ли е и има ли нужда от подобни промени?
– Би било страхотно хора с различни професии да влизат при децата и да им преподават от време на време, но в дългосрочен план това няма да помогне. Ценни са хората, които се преквалифицират и започват да работят с душа и сърце като учители. Те внасят свеж полъх и нова гледна точка в учителстването.

– От следващата година влизат в сила промени в матурите след 7 клас и учениците ще бъдат изпитвани върху материала по български и математика за 5,6 и 7 клас. Какво мислите за това ново изискване? Ще затрудни ли учениците?
– Мисля, че външното оценяване след 7-ми клас във всяка от неговите разновидности вреди на децата здравословно и ментално, но това е тема на много дълъг разговор.

– Все пак, бихте ли пояснили защо смятате че матурите след 7-ми клас са вредни?
– Защото децата са поставени под ужасен натиск от обществото и родителите си, и то на 13-годишна възраст. Форматът на изпита е абсолютно неподходящ, понеже е създаден, за да служи на нечии интереси – за подготовката се налагат частни уроци и т.н. Схващането че изпитите след 7 клас проверяват само способността да се усвои и възпроизведе едно ограничено, а и в голяма степен ненужно знание, вече е позиция на голяма част от обществото ни. Трябва да се говори и за това, че с две години подготовка за кандидатстване (6 и 7 клас), а после и още една година в интензивно изучаване на чужд език, ние ги лишаваме от възможността да се развиват в областта на хуманитарните и точните науки или на изкуствата и, когато станат в 9 клас, насреща имаме едни отчуждени и уплашени от тези области на познанието деца. Погледнато в перспектива това ще лиши и обществото ни от хора, които имат култура и познания в тези области.

– В края на юли Франция стана поредната държава, в която на учениците беше забранено да ходят на училище със смартфони. Какво е вашето отношение към тази идея? Приложима ли е в България?
– В нашето училище мобилните телефони са забранени до 8-ми клас. Децата ги предават на съхранение на влизане в училище и си ги вземат, когато си тръгват. Естествено децата могат да ги ползват, ако са необходими за часа. Понякога те търсят информация, свързана с учебния час, в интернет или пресмятат с калкулатора. По-големите ученици могат да си ги ползват в междучасията.

– Само 9 частни училища получават субсидия за 2018 г. Вашето не е сред тях. Какви са аргументите частните училища да могат да кандидатстват за поддръжка от държавата?
– Темата със субсидиите също е доста дълга. Аз мисля, че тези пари се полагат на родителите, а не на училището. Има различни начини, които би могла да избере държавата – ваучери, данъци. Ние не искаме тези пари да влизат в училище, защото автоматично ставаме отговорни за тях. Ставаме зависими от държавата – кога ще ни ги изплатят, дали ще е навреме. Веднага започна да се говори как трябва да си намалим таксите.

– В новия закон за образованието се предвижда като условие за получаване на субсидия училището да подсигури безплатен прием за 20% от учениците. Това условие би ли затруднило финансово вашето училище?
– В „Увекинд“ и сега имаме близо 20% стипендианти. За нас това обаче е въпрос на избор. Но ние сме голямо училище и можем да се справим. Но нещата стоят по съвсем различен начин, ако става въпрос за една малка детска градина с 20 дечица…

– Кои са най-тежките проблеми, с които се сблъскват частните училища в България?
– Проблеми дал бог, но най-много ни притеснява липсата на свобода в преподаването и планирането. Ако искаме да сме иновативни, не можем да влезем в тези рамки.

– „Увекинд“ е сред 6-те училища в България, които предлагат дипломи на Международния бакалауреат (International Baccalaureate Diploma). Това какво предимство дава на децата?
– От седем години сме оторизирано IB училище. В България вече има няколко такива училища, но „Увекинд“ е единственото, което работи в две програми – 6-10 клас и 11-12 клас. Това, че децата завършват не само с българска, а и с международна диплома, е само едно от предимствата да членуваме в международни организации. Всъщност най-важното е че имаме възможност да споделяме и ползваме най-съвременните програми и методи на работа. Учителите ни са част от световната учителска общност и свободно черпят от чуждия опит и споделят своите идеи с другите. Същото е и с децата. Когато общуват с връстници от други IB училища, нашите ученици работят и говорят така, сякаш споделят една класна стая с ученици от произволна страна по света. Това е и гаранцията за добро образование – учители, които работят като колегите си по света и деца, конкурентни на своите връстници.

– Синдикат „Образование“ обяви, че 91 000 учители са готови са излязат на протест с искане да бъде запазен престижът на професията. Според вас кои са факторите, довели до уронването на авторитета на българския учител?
– Мисля, че престиж на професия се търси с работа и резултати, а не със стачки!

– Разбрах, че във вашето училище децата се обръщат към учителите си на малко име. Това скъсява ли дистанцията и не намалява ли авторитета на учителя?
– В нашето училище децата ни говорят на „ти“ и на малко име. Авторитет се гради с любов и доверие, а не със страх.

– Като директор как се справяте с агресията сред подрастващите? Има ли такива случаи и в частните училища?
– С агресията се борим с любов, разбиране и много работа с децата. Най-важно е разбирателството с родителите. Ако то не съществува, стигаме до изключване.

– Всяко училище има по-малки или по-големи проблеми с дисциплината. Вие как решавате вашите?
– Не обичам много думата дисциплина. Май всеки има различна представа какво точно означава тя. Справяме се с въвеждането на много правила, с говорене. Но децата не са роботи и имат нужда от свобода.

– Кои са по-големи калпазани – децата в предучилищна възраст, в прогимназията или в гимназията?
– Според мен най-трудни са децата в 5-7 клас. Хем порасват, хем още не го знаят. Но пък са много сладки.

– Вярно ли е, че учениците в частните училища са по-разглезени от възпитаниците на държавните?
– Не мисля, че учениците в частните училища са по-разглезени. При нас има деца на много мотивирани родители, които знаят какво искат за децата си. В държавните училища има деца от богати семейства, които често парадират със заможност.

– Каква е практиката във вашето училище – имате ли решение на проблема с тежките учебници, които всяко българско дете носи всекидневно с риск от гръбначни изкривявания?
– При нас децата си носят чантите в понеделник и ги връщат в петък. Така не им се налага да носят тежки раници. Ако в училище започне да се работи върху умения и разбиране, може би изобщо няма да има нужда от толкова тонове хартия ежедневно. Учебникът за съжаление е „свещената крава“ на българското образование.

– Каква препоръка бихте дали на родителите, които искат да вложат пари в образованието на децата си, но нямат големи финансови възможности. Ако трябва да избират, дали да вложат спестяванията си в началното образование, в прогимназията, гимназията или във висшето образование на детето си?
– Не мога да дам препоръка – всеки етап в образованието е важен и подготвя детето за следващия.

– Във връзка със затлъстяването на българчетата – ние сме на 5 място в света, каква е правилната политика на училищата?
– При нас учениците получават здравословна храна и умишлено няма откъде да си купят „джънкфуд“ – дори е забранено да се внася такава храна в училище. Родителите също много държат на правилното хранене. Другото, което е много важно за правилното развитие на децата, е спортът.

– Намирате ли връзка между музикалния вкус и успеха на учениците?
– Слушането на чалга за мен е проява на изключително лош вкус. При нас е забранена и учениците го знаят. Не можем да ги контролираме какво правят след училище. Надявам се, че вкусът се изгражда и че бидейки интелигентни хора, ще имат силата да се изправят срещу чалга света.

– От каква възраст едно дете трябва да започне да изучава чужди езици?
– Децата трябва да започват езици възможно най-рано! Това развива мозъците им и им помага в живота.

– Препоръката на Европейската комисия всяко европейче да изучава два задължителни чужди езика според вас разумна ли е?
– Напълно разумна е. Убедена съм, че всяко съвременно дете задължително трябва да знае поне 2 езика, освен майчиния.

Нашият гост
Зарина Филева е немски възпитаник. Завършила е Немска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. През 1997 г. с колежката си Юлия Пчеларова основават първо частна детска градина “Увекинд”, а впоследствие и начално училище, прогимназия и гимназия. От седем години училището става оторизирано в системата на Международния бакалауреат (IB) училище. До днес Зарина Филева и Юлия Пчеларова са съсобственици и директори на създаденото от тях училище с изучаване на немски и английски език “Увекинд”.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.