Проблемът не е в купения глас, а в купеното депутатско място

Проклятието на българската демокрация са всевъзможните социолози, политолози, коментатори и псевдоанализатори, които от сутрин до вечер седми път вече облъчват населението с едни и същи рекламни клишета и внушения, баламосват и мамят избирателя, само и само да даде гласа си за някоя от партиите в списъка, която и да е тя. Така щял да изпълни гражданския си дълг и да участва отговорно в бъдещото управление. Причината - сега е техният урожай.

Повечето български граждани обаче, вкарани в категорията „избиратели“, са от доста време наясно, че ги прилъгват, за да ги вкарат в капана наречен „избори“, пък после с тяхното гласче да се борави по удобния за бюрократичната избирателна машина начин. Възможно е да се обяви за недействителен, да се прехвърли към друга партия или пък да се употреби по начин обратен на волята на т. н. избирател. Този „избирател“ няма никакви практически възможности за контрол и въздействие върху процесите, след като е пуснал бюлетината си в общата кутия, в която гласът и волята му се смесват и претопяват в неподконтролната му изборна машинария. Той вече е безправен външен наблюдател на изборната игра.

Нима това не се вижда и знае от професионалните политолози и социолози? Защо мълчат и не го казват? Защо не предлагат промени, които да премахнат извращенията, след като са най-подготвените в това отношение професионалисти? Защо твърдят непрекъснато, че партийната и изборната системи не бива да се сменят?

Очевидно се налага да си припомним доказалата правотата си крилата фраза на великия американец Абрахам Линкълн, произнесена преди близо 200 години: „Може за известно време да се мами целият народ, може през цялото време да се мами част от народа, но невъзможно е през цялото време да се мами целият народ.“

Сега, когато партиите започнаха да се цепят, истината излезе наяве. Стана ясно, че партийният лидер по същество е кофчежник на партията, който дирижира подбора на хората, включвани в партийните листи и без чийто подпис накрая, партията не може да се регистрира за участие в изборите. Той представлява нещо като ключалка, която кандидатът за „народен представител“ трябва по някакъв начин да отключи. Дали това ще стане чрез лобито, чиито интереси всъщност ще представлява, дали лично – това е вторичен въпрос. Основното е, че след т.н. избор, той вече няма никаква отговорност към формалните избиратели, които са гласували за него и на практика отговаря само пред тези, които са го посочили поименно и са му отключили вратата към парламента.

Смехотворно  е вече и логото в телевизионните предавания: „Купуването и продаването на гласове е престъпление“, защото възниква въпросът „А  купуването на избираеми места в депутатските листи не е ли престъпление?“. Стана ясно, че проблемът не е в купеният глас, а в купеното депутатско място на хора, желаещи да законодателстват, без  да имат необходимите професионална подготовка, обществен престиж и личен морал. Видя се, че не се получава, че не са в състояние да произведат качествен закон, да не говорим за Конституция.

Напоследък все повече избиратели изразяват публично своето мнение, че т. нар. социологически проучвания, които на практика са моделиране на общественото мнение в поръчаната от спонсорите им посока, трябва да се забранят законово в предизборни периоди, а социолозите да насочат усилията си там, където има нужда от тях. Например да проучват причините за честите пожари, наводнения и други бедствия и различните предложения за тяхното предотвратяване.

Особено важно е да се изтъкне, че този и подобните му критични анализи не целят подкопаване на доверието в изборите и изборната система. Целта е всеки да даде своя принос за ускорено отстраняване на досегашните проблеми и практическото издигане авторитета на изборите като модерен инструмент за реална демокрация.