Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет, пред „Труд“: Нужни са още 500 млн. лв. в програмите за развитие за дигитални умения

Необходима е и спешна дискусия за ново райониране на България с цел по-справедлив и балансиран достъп до разпределението на безвъзмездната финансова помощ

Как Икономическият и социален съвет (ИСС) оценява Националния план за възстановяване и устойчивост? Как могат да се обогатят националните и европейски програми до 2027 г.? Липсва ли яснота по отношение на подпомагането на големите предприятия по европейските програми, както и трябвa ли дa ce нacoчи и дoпълнитeлeн рecурc към eнeргийнo бeдните дoмaкинcтвa? На тези и други въпроси отговаря Зорница Русинова, председател на ИСС, за „Труд“.

- Г-жо Русинова, Икономическият и социален съвет (ИСС) прие наскоро становище по Споразумението за партньорство и програмите до 2027 г. Защо сега ИСС се произнася по програмите?
- Споразумението за партньорство и програмите към него са много важен инструмент за планиране и стимулиране развитието на България за следващите 7 години. Икономическият и социален съвет подчертава критичното значение за всеки гражданин, за всяка стопанска и нестопанска организация на тези стратегически документи, насочващи средствата от европейските фондове към приоритетните за нашата икономика и обществен живот области. Споразумението и програмите се разработват в процес на диалог с ЕК и все още той не е завършен. Затова, позицията ни е, че препоръките включени в становището, от една страна ще бъдат от полза в тези преговори, а от друга, ще подпомогнат европейските средства да бъдат ефективно планирани с цел подобряване на икономическите и социалните условия у нас и преодоляване на изоставането на страната ни.

- Какви са вашите основни препоръки за по-нататъшните преговори и обогатяване на програмите?
- Становището обхваща всички седем програми и към всяка от тях има препоръки за подобряване. Ще откроя само няколко аспекта, като общата ни препоръка е да се поставят още по-амбициозни цели за развитие. Например, според нас, всички стратегически планове за инвестиране на фондове от ЕС трябва да се обединят в обща рамка и да се търси ефектът на синергия от инвестициите. Според становището, поставената цел за кумулативен реален растеж на БВП от 21,7% до 2025 г., предвидена в Националния план за възстановяване и устойчивост и потвърдена в споразумението, не е достатъчно амбициозна. ИСС смята, че за да се ускори конвергенцията, средствата по плана трябва да се инвестират така, че да се постигне кумулативен растеж на реалния БВП до 2025 г. в размер минимум от 27,63%. Съветът също така смята, че трябва да се прилагат добрите практики за администриране на подкрепата към множеството бенефициенти и да се гарантира прозрачното инвестиране на средства от Европейския социален инвестиционен фонд, за да се избегнат всякакви възможни корупционни практики.

- Какви са по-конкретно препоръките ви по отделните програми?
- Споменах, че програмите са 7. Ще се спра на някои от тях. Например, за да се стимулират българските предприятия във възстановителния процес след кризата, породена от COVID -19, трябва да се акцентира върху безвъзмездната или грантовата помощ за тях. Необходима е и спешна дискусия за ново райониране на България с цел по-справедлив и балансиран достъп до разпределението на безвъзмездната финансова помощ.

- Споделяте в документ на съвета, че е необходимо да се търсят възможности за предприятията и хората от областите Перник, Кюстендил и Благоевград да имат достъп до справедливо финансиране според техните реални нужди. Колко голям е недостигът на средства там?
- Отговорът за необходимите средства трябва да се потърси от съответен анализ на потребностите от други институции. Ние констатираме, че има дисбаланс при финансирането на тези области заради мощната конкуренция на област София-град и това трябва да се коригира чрез нова справедлива формула за райониране. Същото се отнася и за Северозападна България, за да се навакса изоставането в икономическо и социално отношение.

- Какви други препоръки отправяте?
- Акцент в становището е подкрепата към „зелена“ и дигитална трансформация на икономиката и обществото. Затова обаче смятаме, че трябва да се предвиди по-значителен ресурс, като към сега заложените по програмата за развитие на човешките ресурси 287 млн. лв. да се добавят още 500 млн. лв. Половината от тези средства да се насочат към развитие на специфични дигитални умения и компетенции на заетите лица, както и да се задели ресурс за формиране на „зелени умения“ сред населението извън образователната система. Относно образованието и науката, насочваме вниманието върху нуждата от модернизация на училищата в малките населени места. Подкрепяме изцяло новата програма за научни изследвания, иновации и дигитализация, защото в последните години България не се представя достатъчно добре в тази посока, а ние приемаме, че точно тук е ключът към ускоряване на икономическото развитие и повишаване на конкурентоспособността ни. Настояваме за спешни мерки за опазване на чистота на въздуха. Мерките трябва да се насочат към основния замърсител - фините прахови частици в резултат на битовото отопление. За нас също така е важно да се насърчат инвестициите - публични и частни, в развитието на кръговата икономика. И не на последно място, заради справедливия достъп до финансиране, Съветът настоява за пореден път да се промени дефиницията за малки, средни и големи предприятия, така че да отчита спецификите в страната.

- Липсва ли яснота по отношение на подпомагането на големите предприятия по европейските програми? Това означава ли, че малките и средни предприятия са добре подкрепени?
- Ако се изясни дефиницията кое предприятие е голямо по критериите, които съветът предлага, достъпът до инвестиционен ресурс ще бъде по-справедлив. Защото броят на наетите в предприятието не може да е определящ - уж големи работодатели с много работници, но по обем на годишен оборот и стойност на активите всъщност се оказва не толкова голямо, а понякога дори малко предприятие. Затова настояваме за промяна на тази дефиниция. А колкото до малките и средните предприятия, съветът винаги се придържа към правилото: Мисли първо за малкия.

- Становището на съвета по споразумението наистина е много обхватно и вероятно ще бъде интегрирано от институциите в бъдещия вариант на проекта. Какви са приоритетите ви за работа през този мандат и за тази година конкретно?
- Задачата ни е да консултираме правителството, парламента и президента по основни икономически и социални въпроси. Приемаме нашите актове с консенсус и затова те са ценни - обединяват позициите на групи с на пръв поглед антагонистични интереси. Още при съставянето на новия Икономически и социален съвет през януари тази година, на първата си пленарна сесия приехме три стратегически приоритета за дейността си през целия четиригодишен мандат. Първият от тях е Европейският зелен пакт и устойчивото развитие на България. Пред страната ни стоят редица предизвикателства, свързани с климата, околната среда и икономиката. В тази връзка съвета може да допринесе за формирането на една по-смела и по-всеобхватна политика със значителен акцент върху качеството на живота на хората, защита на здравето, благосъстоянието и устойчиво развитие.

Вторият приоритет е технологичната трансформация и дигитализацията на икономиката и обществото. За гражданското общество, дебатът за това как да реагираме на дигиталната революция в политически план, ще бъде една от най-решаващите дискусии през следващото десетилетие. Жизненоважно е успешното утвърждаване и надграждане на цифровите умения на работната сила в България за предстоящата нова фаза на индустриализация. Третият приоритет е Европейският стълб на социалните права (ЕССП), Европейският план за действие и проекцията му за първия национален план на България. Европейският стълб на социалните права е надежден механизъм за подобряване на баланса между икономическото и социалното измерение в напредъка на ЕС и на всяка държава членка. Вече подготвяме проект за становище по Националния план за действие за ЕССП.

- Имате ли амбиция за изготвяне и изпълнение на стратегически документи от типа на Плана за устойчивост и възстановяване?
- Съветът е консултативен орган и няма задача, нито цел да изготвя такъв тип документи. Нашите актове са с характер на препоръки, коментари, анализи, резолюции по проекти на стратегически документи, какъвто например, е Националният план за устойчивост и възстановяване. Като „граждански парламент“ съветът нееднократно е подчертавал важната роля на организираното гражданско общество при обсъждането на обществено значими въпроси от дневния ред на държавата и активното му участие само допринася при вземането на важни решения от социалния и икономически живот на страната.

- А какви са вашите бележки по Плана за възстановяване и устойчивост?
- В края на миналата година съветът прие становище по Плана за възстановяване и устойчивост. Голяма част от препоръките ни намериха място в новия вариант на плана. Те засягаха структурата на проекта, както и разпределението на средства по основни линии. Например настоявахме за повече внимание върху възможностите за придобиване на професионални и дигитални умения, повече възможности за ученето през целия живот, както и много ясно самостоятелно очертаване на социалната закрила, политики и мерки. Едно от най-значимите, според мен, предложения към плана, бе да се формулира една основна цел, която България трябва да постигне в процеса на сближаване. Да знаем, когато изпълним този план, каква ще бъде България, докъде ще е стигнала в развитието си и в приближаването си до стандартите на водещите европейски държави. В тази връзка, решихме, че през следващите месеци и години ще следи внимателно изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост и ще изразява своята позиция в актове.

- Какви биха били последиците за структурите на организираното гражданско общество при забавяне на одобрението от страна на ЕК и стартирането на програмите?
- И тук важи правилото - колкото по-рано, толкова по-добре. Своевременният достъп до европейско финансиране е от ключово значение за преодоляване на последиците от кризата, от една страна, и за ускоряване на трансформацията към устойчиво, зелено и дигитално развитие. Колкото по-скоро стартира финансирането по програмите, колкото по-бързо започне да действа и планът за възстановяване и устойчивост, и ако наистина всички стратегически планове и програми постигнат синергия в целите и инвестициите, толкова по-добре за България. И за всеки българин.

- Трябвa ли дa ce нacoчи и дoпълнитeлeн рecурc към eнeргийнo бeдните дoмaкинcтвa?
- Поставяли сме въпроса за преодоляване на енергийната бедност в България в няколко свои актове през последните години. Необходимо е да се създаде ясна дефиниция на това явление, отчитайки българската специфика, и да се изградят съответно критериите за програма за преодоляване на енергийната бедност. Впрочем, навсякъде в Европа има енергийна бедност и може да се проучи опитът на други държави какви механизми прилагат за компенсиране на енергийно бедните домакинства.

- Какво мислите за плaнa нa Бългaрия зa приeмaнe нa eврoтo?
- Планът за приемане на общата европейска валута в България е може би следващата изключително важна стъпка за интеграцията в най-пълна степен на нашата държава в ЕС. През втората половина на годината съвета ще приеме становище по тази тема и тогава ще мога да бъда по-конкретна в отговора си. Но сега мога да кажа, че перспективата пред България е включването ни в Еврозоната. Няма друга. И пак - колкото по-бързо, толкова по-добре. Но само при условие, че е постигнат консенсус по въпроса и страната ни е готова.

Нашият гост
Зорница Русинова е магистър по международни икономически отношения от УНСС, както и по българска филология и по английска филология от СУ “Климент Охридски”. Тя бе министър на труда и социалната политика от май 2016 г. до януари 2017 г. и заместник-министър на труда и социалната политика в три правителства между 2012 г. и 2020 г. Отговаряла е за политиките на пазара на труда, социалното включване, европейските въпроси и международното сътрудничество, включително и за управлението на европейските фондове. Има сериозен принос в утвърждаването на Европейския социален фонд като ключов инструмент за реализиране на активни мерки на пазара на труда и за прилагане на политиките за социално включване. Избрана е от 44-тото Народно събрание за председател на Икономическия и социален съвет през 2020 г.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта