Трима пострадаха при катастрофа в Павликенско Двамата са в болница без опасност за живота

Световноизвестният тенор Камен Чанев пя в родния си Сливен

Явор Колев, ГДБОП: Големи български компании стават жертва на интернет кражби на стойност 200 – 600 хиляди евро

Потребителите на инстаграм ще могат да изпращат гласови съобщения

Александър Йорданов: Каракачанов прави опит да се върне в говоренето си като партиен лидер, забравяйки, че е вицепремиер

Студът взе най-малко три жертви в САЩ

За кои три неща жените мислят всеки ден?

Турция създава нова военноморска база в Черно море

Жители на „Красна поляна”, „Западен парк” и „Овча купел” протестират срещу мръсния въздух

Откриха следи от вода на астероида Бену

Арестуваха край Благоевград най-търсения автокрадец Яро

САЩ отмениха препоръката към гражданите си да не посещават Русия

Евгени Крусев е призован на разпит от Специализираната прокуратурата

Оставиха в ареста студентка за „унизителни“ и „обидни“ думи по адрес на Ердоган

Тереза Мей се среща с лидери на ЕС за Брекзит

Ивайло Захариев: Успешният брак у нас зависи от мъжа

Изневярата според мен е липса на любов

В моето семейство, аз съм по-романтичният

Да си роб на собствените желания и страсти не е мъжко, а детинско

Трябваше да избирам дали да остана обикновено тревоманче, или да си следвам мечтата

– Ивайло, колко време ще отделиш за почивка това лято и върху какви нови проекти работиш?
– От началото на юли вече имам време за почивка и сега обръщам повече внимание на семейството си, а и успявам да се фокусирам върху новите неща. Съвсем скоро започваме репетиции на представлението „Пеперуди, пеперуди” на режисьора Ники Априлов, като в главната женска роля ще е Кристина Белчева. Спектакълът е за Благоевградския театър и мисля, че ще стане доста любопитно представление.

– Кога ще бъде премиерата на сръбския филм „Южен вятър”, за който ти бе забелязан, благодарение на сериала „Под прикритие” и как се чувстваш в ролята на мафиотски син, а не на добрия герой?
– На 27-ми август в Ниш, а в момента от екипа преговарят с продуцентите на „Под прикритие” – как би могла да стане премиерата тук, защото според мен този филм ще се хареса и у нас. Мисля, че ще бъде хит, а за мен беше голямо удоволствие да играя в него с Христо Шопов. Иначе досега не бях заставал от другата страна на барикадата и ми беше интересно, понеже изисква съвсем различна нагласа, въпреки че всъщност в този филм не играя нито от добрите, нито от лошите, а играя от глупавите. Моят герой прави една глупост, която му коства много, но нека не разказвам повече от сюжета, за да бъде изненада.

– Докато снимахте в Сърбия какво ти хареса и какво не?
– Бях впечатлен от работния екип, който беше на много високо ниво. Хареса ми и кухнята им – не само сръбската скара, но и всички неща, които правят с люти чушки по характерен начин. Не ми хареса това, че навсякъде се пуши, аз съм отвикнал от това и ми прави лошо впечатление.

– Запознал си се с тенис легендата Новак Джокович, докато сте тренирали във фитнеса. Какво впечатление ти направи?
– Нямахме много време да си говорим, защото той беше доста зает с подготовката си за голям турнир. Като му казах,че съм български актьор, той се зарадва, но наистина беше много отдаден на работата си и тренира супер активно. Например, като направи един пълен шпагат и ме изненада, но явно в тениса, освен другите качества е нужно и човек да е супер добре разтегнат.

– Новата постановка, в която участваш с Бойка Велкова – „Усещане за любов” – е един новаторски музикално-поетичен спектакъл. Какво те провокира в него?
– Най-вече подходът към поезията, това че не правим просто един рецитал на стихове, ами ги претворяваме в театър. Правим ги така, че да бъдат гледаеми и интересни – добавили сме към тях танци и красиви картини от класически автори. Много ми харесва подборът на произведенията, които Бойка направи, а и публиката също реагира изключително емоционално и бих казал – на място. На 22 юли го играем в Балчик, а след това – на 4-ти август в Бургас и на остров Света Анастасия.

– Какво послание отправяте към зрителите?
– Според мен за многообразието на любовта, за това, че можем в най-различни моменти да видим красотата и да се обърнем с внимание към човека срещу нас. Любовта има различни проявления – дали ревност, дали изпепеляваща страст, дали действия от глупост от страна на влюбения…

– Изневяра можеш ли да простиш?
– Изневярата според мен е липса на любов. Човек не може да изневери и в също време да твърди, че обича, като тук не говорим за емоционално обичане. В нас хората се събуждат различни страсти, и всеки може да се запознае с впечатляващи хора, но точно неговият избор го различава от всички останали живи същества на планетата, които нямат тази свободна воля и този разум. Така че, не трябва да се отказваме лесно от това, въпреки че и много животински видове са моногамни и за цял живот са заедно, а ако един от партньорите умре – не си намират друг.

– С Бойка Велкова и съпругът й Теодосий Спасов станахте ли приятели покрай спектакъла?
– Да, с Бойка наистина успяхме да се опознаем и се радвам за това. Лично аз черпя с пълни шепи от мъдростта, която тя носи. Теодосий също е великолепен творец, който толкова пътува, че сме се срещали само за малко на репетиции и на премиерата, но винаги ми е било приятно.

– В твоето семейство как поддържате любовта и романтични ли сте?
– В семейството аз съм по-романтичният, така го установихме. (Смее се.) Опитваме се с Миряна да поддържаме връзката си жива и да не се оставяме ежедневието да ни завладее – да изпълняваме функции и задължения, без да си обръщаме внимание един на друг. Стараем се да правим нещата, както в началото – да излизаме само двамата и да се забавляваме, както когато сме били гаджета, но обичаме дори само да седим и да си говорим.

– Много млади хора днес не виждат смисъл в брака?
– Защото не са имали добър пример, но обезсмислянето на брака идва и от това, че е превърнат в институция. Първопричината да има брак не е в това двама души да са заедно, като в капан, а да си помагат и да знаят, че винаги ще има човек до тях. Друга причина да се обезсмисля бракът е, че в момента имаме липса на мъже, които могат да удържат на думата си! Според мен, ние мъжете сме ключът към успешния брак в България, защото така, или иначе жените сте всеотдайни и още вярвате във възможността човек да остане с другия докрай. Докато в мъжете, които срещам виждам, че са повлияни от консуматорска култура, в която днес може да си харесаш един човек, а утре – друг и да нямаш отговорност към нищо, да си роб само на собствените си желания и страсти, което не е мъжко, а детинско! Ако един мъж не може да каже – ще бъда с теб завинаги и после не го направи наистина, то колкото и документа да подпише, няма значение. Ако е готов – какво по-хубаво от един сватбен ден, в който да се отпразнува това решение, а в бъдните години двамата да си спомняте за този празник!

– Помагал си на хора с наркотична зависимост в група за взаимопомощ „Изход”. Защо младите посягат към дрогата?
– Любопитство. Това, че масовата култура ги убеждава, че да пробваш не означава да се пристрастиш, което не е пълната истина. Има някаква истина, но всяка добра лъжа е непълна истина, защото от веднъж човек може да не се пристрасти, обаче удоволствието, което ще изпита като сравни с това, което изпитва без наркотици – може да го накара да пожелае пак.

– На теб какво ти помогна да се откъснеш от дрогата?
– Моята мечта да стана актьор ме провокира да зарежа тревата, защото тя взимаше голяма част от времето и мислите ми. Човек, като се напуши и не е най-работоспособният за театър, защото там трябва да бъдеш добре концентриран, за да сътвориш нещо ново, а така е и с филмите. Тогава трябваше да избирам дали да остана обикновено тревоманче, или да си следвам мечтата и резултатите от избора ми са налице.

– Според теб има ли за какво да протестираме масово днес?
– В нашата страна човек трябва да бъде граждански активен, а протестът е само едно от възможните действия, като има нещо нередно. Като спрем да чакаме държавата да се погрижи за даден проблем и можем да излезем от тази клопка. Ето сега, преди месец – две села се бяха събрали, защото междуселските пътища са много разбити и бяха започнали да събират дарения, за да си направят пътя. Със съпругата ми харесахме идеята, а тя има и баба в едното село и решихме и ние да се включим. Хората там не са седнали да протестират, а са казали – щом общината не го прави – ние! Събраха пари, ние също дарихме и пътят вече започна да се прави. Такива неща липсват у нас…

– Участваш в постановката „Бай Ганьо”. Сблъскваш ли се често с байганьовщина?
– Байганьовщината си е част от нас – много или малко, вече с годините по-малко, но винаги ще има полъх от бай Ганьо у българина. Докато имаме бедност, докато мислим главно за това как да свържем двата края – човек не може да помисли за по-възвишени неща, за морал… Всъщност понякога хората е добре да бъдат провокирани чрез нещо, не може само да се гледа за прехраната и собствения интерес, а трябва да успеем да прескочим личния си келепир. Пътувайки из България, вече виждам, че има проблясъци, а и сега, когато имаме по-голям достъп до информация и можем сами да се видим отстрани – вече няма нужда някой да ни осмее в творба!

– Притеснява ли те това пристрастяване към новите технологии от младите хора и успяваш ли да опазиш децата си?
– С всяко ново нещо човек може да злоупотреби, прекали и сбърка. Тази грешка, която родителите правят у нас – да дават свободен достъп на децата си до мултимедийни устройства, на запад вече е видяна и там се ограничават, докато ние, като че ли все още нямаме това разбиране, че екраните всъщност ощетяват децата ни. Гледането в устройствата им спестява мисловния процес и лично аз предпочитам децата ми да гледат рядко в екраните и да общуват повече с приятели. Позволяваме им, но само в петък, събота и неделя, за да не се превръща в ежедневие. Таблетът и екранът не са детегледачка, а много родители разчитат да дадат нещо в ръцете на детето, за да си спечелят някой и друг час, което в редки случаи е ок, но когато е системно е проблем, особено при малките деца.

– Как се забавляваш с децата и съпругата?
– С настолни игри, харесваме такива със зарчета. С Миряна обичаме да съберем приятели и да си направим малък турнир с настолни игри, а с децата много обичаме да излезем някъде навън и да щуреем заедно, да си правим приключения. (Смее се.) Сега искаме да отидем на къмпинг в Родопите, защото обичаме и планината, а не само морето.

– Вярваш ли в силата на молитвата?
-Да. Отделям си време през деня за молитва, защото за мен това е един от начините да общувам с Бог, освен четенето на Библията. Аз много пъти съм се молил за изцеление на хора и вярвам, че се е случвало, но не заради моите молитви, а заради това че Бог изцелява. Също така за мен са се молили, когато имах сериозни проблеми и болки в кръста и още на момента си отиде болката! Молитвата ми помага във всякакви моменти, като ми предстои нещо важно и трудно, задължително се моля.

– Любим цитат?
– С тези стихове на Андрей Сладкович, които са ми любими, започва нашето представление „Усещане за любов“:
Аз мога и без твоите устни, аз мога и без твоите ръце,
аз мога в тъга да те напусна, да не получа твоето сърце,
аз мога да умра от жажда тежка, аз мога да тъгувам в самота,
аз мога да стоя в пустиня жежка, аз мога да изчезна от света,
аз мога да погубя своя глас – не мога да не те обичам аз!

Нашият гост
Актьорът Ивайло Захариев спечелва любовта на зрителите с ролята си на доброто ченге Мартин в най-успешния български сериал „Под прикритие”. Талантът му обаче е оценен от специалистите още с дебютът му във филма „Номер 1”, който печели „Златна роза” през 2011 г. Ивайло е завършил НАТФИЗ в класа на проф. Атанас Атанасов. Той владее жестомимичния език и участва като гост актьор в постановки на театър „Мим-арт”, съставен от глухи актьори, а също така е посланик на дейността. Друга кауза, с която той е ангажиран дълго време, е подкрепата на наркозависими младежи. Докато изпълнява тази мисия, той се запознава със съпругата си Миряна, с която имат двама сина – Филип и Дамян.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Заглавието е мега дразнещо, и сексистко. Брака зависи и от двете страни. Винаги. Едната ако не бива, и брака няма да го бива.

  2. Много харесвам Ивайло още от Под прикритие. Много е готин, липсва ми този сериал.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.