Иван Гарелов – Телевизията му прилича

Кандидатите за генерален директор на БНТ са ясни. Едни имат потенциал, други кураж, а трети – неутолима жажда за участие. Прозират и усилия конкурсът да бъде дискредитиран, за да живее днешното ръководство. Добро или лошо, подобно развитие на нещата няма да е етично. Сега на ход е СЕМ. Кой би могъл да управлява успешно обществената медия?Първата, най-старата, най-легендарната: Телевизора. Досега ви представихме едни от основните претенденти – Емил Кошлуков и Константин Каменаров. Днес е ред на най-легендарния сред кандидатите – Иван Гарелов.

Всички го наричат „Мистър Панорама“, тъй като в продължение на повече от две десетилетия води най-успешното и гледано някога публицистично предаване в българския ефир – „Панорама“. Той обаче е много повече от това. Излишно е да се подбират значимите интервюта, които е правил в кариерата си – те са стотици. Това, което прави един журналист голям, е това, което прави извън коловозите на рутината. За Гарелов е достатъчно да се изтъкнат само някои от историите, в които си е търсил белята, за да се придобие представа за мащабите на неговия поглед към професията, към публицистиката, към телевизията.

Днес е относително лесно да отидеш дори със собствени средства в някоя гореща точка на света, за да се прославиш или погинеш. Комуникациите са лесни, пътищата са достъпни, техниката – евтина. За съжаление само жестокостта си е останала същата. Затова луди глави тръгват да търсят своя „Пулицър“, рискувайки всичко. Малцина получават каквото и да е, а повечето – необратими травми.

През есента на 1976 година Ливан е потопен в кръв в следствие на гражданската война. Иван Гарелов настоява да влезе в Бейрут и да направи филм за събитията, но от БНТ му отказват. Основният мотив е, че няма как да се стигне до там и че било много рисковано. Гарелов обаче използва командировка до Кипър, където събитията са също горещи – само две години по-рано Турция окупира Северната част и напрежението е огромно. Гарелов успява да уреди лодка на трафиканти, с която да стигнат до Бейрут. Там прави един от най-силните си филми „Идваме от Ливан“. След това ходи много пъти там и всеки следващ филм е събитие.

В Ливан журналистът прави и няколко неща, за които в дебелите книги пише „НЕ“. Спасява едно палестинско момче от бежанските лагери – Ахмед, който по-късно ще кръсти първото си дете на Иван – Ива. Това се случва малко преди голямото клане в палестинските бежански лагери „Сабра“ и „Шатила“, където според различни данни са избити от няколкостотин до няколко хиляди души. Самата идея да спасиш някого е присъща на хората, но рисковете, които той и екипът му поемат, е чудовищен.

Иван Гарелов и неговият екип са първите журналисти в света, които влизат в Камбоджа след краха на режима на „Червените кхмери“ през 1979-а. Управлението на сатрапите Пол Пот и ЙенгСари ликвидира една трета от населението на страната. Избиват първо цялата интелигенция, учители, лекари, а сетне се заемат с градското население. Както разказва един камбоджанец, „В началото им беше лесно: който носи очила го убиват на секундата“.

Когато Гарелов влиза в Пном Пен, той не вижда жив човек. Кръщава филма „Къде сте доктор ТиенгТерпи и всички останали?“Терпи е лекар, женен за българка, който не успява да напусне страната. Гражданската война продължава дълго и след като Гарелов прави този филм.

След краха на българския комунистически режим Гарелов става трибуна на обществения дебат. Не взема страна, няма предпочитания пред управляващи или опозиция – всички имат думата.

След дълги години в БНТ, през 2000 година Гарелов е поканен в Нова телевизия, където поема актуалните предавания, публицистиката и новините.

За няколко години си дава почивка от горещата политика, като води успешното шоу „Вот на доверие“ по Би Ти Ви, за да се върне като продуцент и водещ на „Оригиналът“ по Тв7.

Общо взето може да се каже, че Иван Гарелов атакува фронтовата линия пръв и не обича да се влачи след някого. Така стана и сега, след като обяви кандидатурата си за поста генерален директор на БНТ. Той не само заяви, че си подава документите, но и представи пред медиите каква е неговата концепция за бъдещето на обществената медия.

Канят го в БНТ
след репортаж за Атон

Гарелов е един от първите българи, посетили „Зографския манастир“ след гражданската война в Гърция. Пише голям репортаж, публикуван в сп. „Паралели“. „Марко Семов прочел пътеписа ми и ме покани да работя в телевизията през 1973 г. Това бе пълна изненада за мен, защото не познавах Марко, а за телевизия дори не бях мечтал.“

Гарелов решава да помогне на манастира, като подкани институциите да финансират поддръжката на светото място. След като му отказват, решава да направи и филм. Снимат тайно в Атон, но ченгетата ги дебнат. Монаси помагат на Гарелов да изнесат лентите от Гърция, но нашата държава забранява филма, за да не се скарат с елините. Филмът е пуснат по БНТ едва след 1989-а

За него

Продължава да вдъхва доверие
Най -голямото негово достойнство е, че за разлика от много от своите колеги от онова време, Иван Гарелов схвана много добре промените, които настъпиха в България през 89-та и безрезервно подкрепи и Европейската и Атлантическата ориентация на България. В това отношение Гарелов постъпи като един широко скроен журналист, с балансиран подход. И така неговата очевидна подкрепа на новото, което се случваше в България даде възможност на много хора от неговото и от моето поколение да преориентират своите позиции. Иван Гарелов продължава да вдъхва доверие и респект у хората, които го слушат.
Петър Стоянов, президент на Република България(1997-2002)

Не допуска да има дисбаланс
Създаде герой, който да отразява някак си българския народ. Той, който слуша и едните и другите и им дава думата винаги. Гарелов никога не отстъпи от тази си функция. При най-големите загуби на едните той им даваше думата първи, при най-големите победи на другите той ги слагаше втори. Той не допусна единият от полюсите да се наклони за сметка на другия.
Андрей Райчев, социолог

С “Панорама” спаси прехода
„Панорама“ спаси прехода – ни повече, ни по-малко. В най-мрачните времена на реакцията и носталгията Гарелов всяка седмица даваше думата на онези малобройни коментатори, които помнеха за какво ставаше дума (за нов обществен договор и нов обществен строй) и можеха да го обяснят разбрано. Този тип говорене и този тип говорещи са продукт на Гарелов от онова време“.
Евгений Дайнов, политолог

Създаваше политици, те го забравяха
Изигра решаваща роля в архитектурата на българската демокрация. Той, човекът-институция-Панорама, имаше уникалното еднолично влияние на ваятел върху домашната ни политика. Той беше търсач на консенсуса, който да замени конфронтацията. Гарелов не отразяваше политиката – той я формираше. Той създаде поколение политици – повечето после го забравиха.
Соломон Паси, председател на Атлантическия клуб

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. Наричат го “ ЖУРНАЛИСТ “ ! Аз го наричам “ ПРОДАЖНИК “ ! НЕ го ли помните ? В онези години, когато го бяха пратили на границата , какви ги плещеше ? И как всяка събота ни промиваше мозъците ? Мисля, че като нищо могат да го сложат отново отгоре , като виждам кой ще го избира – все бивши .

  2. ГАРЕЛОВ Е ЧЕНГЕНЦЕ ОТ ДС, ДЪРТО ПРИ ТОВА!!!ИЗБЕРЕТЕ НЯКОЙ МЛАД,СЪВРЕМЕНЕН,НАХАКАН И НЕ НА ПОСЛЕДНО МЯСТО-ПРОФЕСИОНАЛИСТ,А НЕ НЯКОЙ ПАРТИКОС!!! КАТО ПЪРВА ЗАДАЧА НА ИЗБРАНИЯ Е ДА ЛИКВИДИРА РАЗНИ ТУРСКИ И ПРОЧИЕ АЗИАТСКИ СЕРИАЛИ-ЧУЖДИ ОТВСЯКЪДЕ ЗА БЪЛГАРИНА!!!

  3. Наистина Гарелов подкрепи еврогейската ориентация на България. Даже не пропусна да се извини от екрана на телевизията, че неговите родители били активни борци против фашизма и капитализма, че чак щях да се разплача от умиление. Е те това е европейски гражданин!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.