Защо изборът на управител на БНБ изправи коалицията пред разцепление, „Продължаваме промяната“ превърнаха ли пътищата в заложник на този избор и докога ще удържат властта сегашните управляващи. Отговори на тези въпроси потърсихме от зам.-председателя на НС от „Има такъв народ“ Ива Митева.

- Госпожо Митева, приемате ли критиките на „Продължаваме промяната“, че има отказ от отговорно поведение в коалицията и се води целенасочена кампания за провал на управлението?
- Не, не ги приемам. Следваме нашата програма, спазваме Коалиционното споразумение и работим в посока да правим реални неща за обществото. Не е отклоняване от дневния ред на обществото изборът на гуверньор на БНБ, тъй като това е изключително важна тема и този избор трябва да се проведе. Неслучайно в Закона за БНБ е предвиден предварителен избор, т. е. не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичането на мандата на действащия управител. Направено е, за да се осигури приемственост и да не се удължава мандатът на управителя на БНБ. Говоренето с клишета вече ме изморява. Искам да започнем реално да работим по всеки закон. Хората искат много неща, защо да не си кажем истината, включително и за ДДС-то. Аз самата по време на кампанията говорих за намаляване на ДДС на 9% на стоките от малката потребителска кошница. И в същото време, когато се гледаше актуализацията на бюджета от Министерството на финансите казаха: Не. Така че кое е отклоняване от дневния ред?

- Защо изборът на управител на БНБ се оказа толкова сложен и конфликтен за коалицията, която е изправена пред разцепление?
- Не сме очаквали тази тема да ни изправи пред разцепление. До момента, в който започна да тече срокът от 20 дни по първата процедура и дори, когато изтичаше, нямаше никакви възражения срещу кандидатурата на господин Каримански. Възражения се появиха към последните дни, като започнаха да се търсят някакви други кандидати. Партньорите ни първоначално не възразяваха срещу нашата номинация. Ако бяха възразили, ние може би щяхме да спрем, да помислим и да поговорим. Но това не се случи. Дори, когато започна втората процедура, нямаше възражения. Сега ни упрекват, че срокът бил кратък. Ама първата процедура беше 20 дни. Не мога да разбера, когато ти искаш да имаш кандидат за управител на БНБ, когато знаеш, че мандатът е изтекъл от 8 месеца, когато си управляващ, мисля че отговорното поведение е да имаш кандидат, да си го предложил, а не когато процедурата тече, ти тепърва панически да търсиш кандидати.

- А защо в първата процедура не издигнахте вашия кандидат?
- По молба на коалиционните партньори. Те искаха процедурата да бъде прекратена, за да може да се даде още малко време за размисъл. И ние направихме този жест. Затова съм учудена от атаките.

- Има ли тъмни петна в биографията си г-н Каримански, както твърдят Асен Василев и Кирил Петков?
- До момента на издигането му за тъмни петна не се говореше. Напротив, твърдеше се, че е професионалист, и че е добра кандидатура. Той работеше с всички прекрасно, натрупа допълнителен опит и като председател на бюджетна комисия. Ние не си позволихме да кажем нито една дума срещу другия кандидат, докато представител на „Продължаваме промяната“ си позволи да пусне неприятен пост във фейсбук. След това Асен Василев в интервю започна остри атаки. Длъжни бяхме да защитим нашия кандидат, защото това е достойното поведение на хора, които правят нещо заедно. Тези дни много внимателно слушам всички интервюта на колегите от „Продължаваме промяната“ и чух господин Василев да казва, че в закона има само едно изискване. Не, в Закона за БНБ има две изисквания за управител. Може би те са общо формулирани, защото законът е още от 1997 г. и сигурно никой не си е представял, че може за кандидат за управител на БНБ да бъде избиран човек със средно образование. Едното изискване е човек с високи нравствени качества. Второто изискване обаче, е изтъкнат професионалист в сферата на икономиката, финансите и банковото дело. Защо това изискване се пропуска? Всеки интелигентен човек може да разтълкува какво означава това.

- Разбрахте ли защо от „Продължаваме промяната“ бяха категорични, че няма да подкрепят вашия кандидат?
- Като се оттегли кандидатурата на Андрей Гюров, господин Петков каза, че няма да подкрепят господин Каримански, защото имат съмнения в неговата професионална биография. В същото време г-н Сабрутев и самият Гюров заявиха, че нямат никакви съмнения относно професионалната експертиза на Каримански. Говоренето е доста разнопосочно и нека да си уточнят професионалист ли е г-н Каримански или не, но това, което хвърлят срещу него за един подписан документ, е непочтено. Има съдебни органи, които са независими и трябва да се произнесат. Да напомня, че има и разделение на властите. Когото един ръководител подписва документ, той проверява дали всички необходими подписи са положени и съобразява подписа си с тях. Ако има съмнение за оказан натиск или някакво влияние при полагането на парафите, тогава се изисква цялата преписка и естествено може да се ангажира неговата отговорност. Но знаете ли колко е страшно да се твърди, че всеки е престъпник, защото си е сложил подписа под документ, когато всички компетентни органи не са открили проблем? Другата атака срещу Каримански е, че е работил в българска банка. Не са ли повечето банки в България български? Не говоря за собствеността, а за това, че те са с лиценз от БНБ и са български акционерни дружества. В тези банки работят прекрасни специалисти, мнозина от тях са завършили в чужбина, сигурно са с научни степени и владеят много езици. Излиза, че след като сте работили в българска банка, не можете да се кандидатирате за никакъв държавен пост и е под въпрос вашият професионализъм. Не е ли страшно това? Не разбирам и още нещо. Премиерът и финансовият министър казаха, че няма проблем да остане сегашният управител на БНБ Димитър Радев. В същото време Андрей Гюров е написал във фейсбук, че БНБ трябва да влезе „истински в ролята си на регулатор и да изчисти банковата ни система от натрупания корупционен капитал“. Не смятате ли, че си противоречат двете твърдения?

- Каримански заведе ли вече дело за клевета срещу финансовия министър Асен Василев?
- Предприети са действия. Разговаряно е с адвокати. Първата стъпка беше да се поиска официално записа от Дарик радио. Това е направено. Върви се към завеждане на дело.

- Съгласна ли сте с твърдението на Тошко Йорданов, че в Асен Василев се концентрира огромна финансова власт и информация и се опитва да овладее и БНБ?
- Нашето мнение е, че не е добър знак за една демократична и правова държава да има концентрация при управлението на паричната и фискалната политика. Опасно е Министерството на финансите, Министерството на иновациите и растежа, ББР, Фондът на фондовете, евентуално фискалният съвет и управителят на БНБ да се контролират от една политическа сила. Основният принцип за баланс трябва да действа и тук.

- А защо Асен Василев не иска дирекция „Съдебна защита“ и се опитва да я прехвърли в правосъдното министерство? Вие ще подкрепите ли тази промяна в ГПК?
- Тази промяна в ГПК ние няма да я подкрепим. Нищо не я налага. Много внимателно четох мотивите на вносителя - Министерският съвет. Те стъпват на коалиционното споразумение. Да, в коалиционното споразумение е записано, че дирекция „Съдебна защита“ преминава към правосъдното министерство като структура, но създаването на тази дирекция е следствие от едно съществено правомощие на министъра на финансите, което е в ГПК. Ако това е целта на записа в коалиционното споразумение, в глава „Правосъдие“ е трябвало тази тема да бъде обсъдена и заложена. В тази глава няма и дума, че процесуалното представителство преминава към Министерство на правосъдието. Четох и мотивите, с които през 1961 г. е запълнена една празнота и е предвидено министърът на финансите да представлява държавата по съдебни дела, тъй като той се отъждествява с хазната, с фиска и той най-добре ще защитава нейните интереси по делата. Мотивите за промяната са неубедителни, липсват причините за промяната, целта, която се преследва, и резултатът, който се очаква. Доколкото разполагам с данни, тези дела до момента са успешни. Един от мотивите за прехвърлянето е, че Министерство на правосъдието е процесуален представител по делата в Страсбург.

- Колко спечелени дела има Министерството на правосъдието в Страсбург?
- По данни на бившия зам.-министър на правосъдието Мария Павлова от 8 октомври 2021 г. за десет години Европейският съд по правата на човека е постановил срещу България 659 осъдителни решения, с които са присъдени близо 13 млн. лв. обезщетения през последните 10 години. И ние искаме това министерство да се занимава и с международните арбитражни дела! Надявам се да не става въпрос за битка между адвокатски кантори и идеята да не е една кантора да вземе превес над друга. Не разбирам тази промяна. Видях, че всички становища са отрицателни - и на ВКС, и на Висшия адвокатски съвет. Няма никакви стойностни мотиви, които да налагат тази поправка.

- Станаха ли пътищата заложник на неразбориите в коалицията ви?
- Ние не сме поставяли условия нито за пътищата, нито за Закона за съдебната власт и затова съм изумена от появилите се твърдения в публичното пространство. Процедурата за управител на БНБ е започната и сме длъжни да я завършим. Не виждам връзка между всички тези въпроси. В 46-ото НС се промъкна един параграф, свързан с неразплатените договори. Тогава реших­ме, че този въпрос трябва много внимателно да се обсъди, че мястото му не е в преходни и заключителни разпоредби на Закона за бюджета. Сега колегите предложиха нов вариант. След като Министерският съвет отказа да реши проблема, темата отново се прехвърли в Народното събрание.

- Не разбрах запълването на всяка дупка ли ще бъде обсъждано в парламента?
- Предлага се разплащанията да се одобряват в парламента. Защо тогава всички разплащания в държавата да не минават предварително за одобрение в Народното събрание. Конституцията ясно определя правомощията на Народното събрание и на комисиите в него. Къде отива разделението на властите и отговорността на изпълнителната власт. Как парламентът ще осъществява след това парламентарен контрол? 

- Коалицията ви дойде на власт с обещание за промяна в живота на хората към по-добро. Към момента народът обеднява, цените растат, няма средства от ЕС, програмите са на трупчета... Докога смятате, че ще издържи коалицията?
- Повечето държави са в криза. Преминават през процеси, през които преминаваме и ние. Специалисти и анализатори обясняват ситуацията като криза на ефективността и на легитимността. Затова ми се струва, че трябва да започнем да търсим най-широко обединение, независимо че на някого не се харесва. Нека да не крием, че опозицията не е слаба. Опозицията е на второ и трето място в парламента. А ние, които сме управляващи сме на 4, 5 и 6 място в парламента. Ако искаме да направим съдебна реформа, ако искаме да променим конституцията, ако искаме да изберем Висш съдебен съвет и инспекторат, ако искаме да има качествени органи в държавата трябва да се обединим и да започнем да работим по теми. Хората искат да видят резултат, те не искат да гледат кавги, разправии и бой с юмруци.

- Това означава ли преформатиране на мнозинството и нова правителство в рамките на този парламент?
- Би ми се искало да направим всички опити и усилия да продължим напред, защото виждате, че всеки следващ парламент не е по-добър от предишния. Говорим си с колеги от другите групи, че 46-ият парламент беше по-шарен, по-жив, имаше повече финансисти, икономисти и юристи, на които да се опрем. Не смятам, че един следващ парламент ще даде по-добри условия за законодателни промени. Напротив, той ще бъде още по-фрагментиран, още по-дестабилизиран. Трябва да направим всичко възможно в рамките на този парламент да намерим формула, по която да работим.

Нашият гост
Ива Митева е завършила право в Юридическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”. Доктор по “Конституционно право”. Хоноруван преподавател в Нов български университет, департамент “Национална и международна сигурност”. Председател на 45-то и 46-то Народно събрание. Заместник - председател на 47-то Народно събрание. Член на експертните екип за подготовка на предложения и обсъждане на промени в Конституцията на Република България (2003 - 2015) и на експертните екипи към Временните комисии за изработване на проект на Изборен кодекс и на нов Изборен кодекс (2010 - 2014).