Игор Марковски: Дядо ми запозна Ванга с Тодор Живков

Снимки: Ромео Чолаков и „Булфото“.

 

Колекционирам предателства, а не приятелства

Татяна Лолова ме научи да не се оплаквам

Ванга ми каза да не нося черно

Дядо ми е казал: „България е крива, че е жива“

- Г-н Марковски, в последните дни почти отвсякъде звучат двете песни на Татяна Лолова, продуцирани от Вас. Как ви кара да се чувствате това и кой е най-ценният урок, който ви завеща Татяна?
- Да, отвсякъде звучат „Кутийка за спомени“ и последната й песен с Орлин Горанов „Любовта“. Татяна Лолова е епоха и не може да се каже, че една епоха завършва, след като тя почина. Татяна е безсмъртна и остави много след себе си. Без обич нищо не става, а тя остави обич. Ценен урок за мен беше това “обичайте се и раздавайте любов – навсякъде и винаги”. Това е най-важното нещо! Тя често казваше: „Усмихвай се, много си намръщен!“, както и „Не ми обяснявай какъв е живота и какви трудности имаш- усмихвайте се бе, хора!“

- А когато отворите вашата „кутийка за спомени“- кой е най-яркият и хубав спомен, който ще ви остане от голямата ни актриса?
- Гледах Татяна още като ученик в „Човекоядката“ с Тодор Колев и мога да кажа, че тя се открояваше от всички. Незабравима за мен ще остане първата ни среща през 85-та година в театър „Сълза и смях“. Тогова бях актьор там и веднъж се разминахме, докато тя слизаше по стълбите, а аз се качвах към гримьорните и разбира се й казах: „Добър ден!“ Тя ме спря с  по-остър тон: „Чакайте, да Ви кажа нещо много важно!“ Реагирах така: „Защо ми се карате?“, защото наистина си помислих, че нещо ми се кара… „Не Ви се карам младеж!“ Оказа се, че просто искала да ме поздрави за един спектакъл, в който играех. Татяна е невероятна и има страхотна памет. Когато наскоро я попитах как така ни помни всичките, тя ми отговори, че помни даже имената на кучетата и котките!

- Красив спомен за Татяна остана и съвместната й песен с Орлин Горанов, но за съжаление не сте успели да заснемете клипа към нея, така както сте искали…
- С екипа бяхме готови за снимки на клипа, в който Орлин трябваше да играе нейния иконом – да я вози, да й готви, да глади..., но нямахме този шанс. Този клип, който пуснахме на 25-ти март го сглобихме от кадри, които направихме по време на записа на песента на 3-ти февруари, обаче се намериха такива хора, които неистово мразят всеки и всичко и сега обвиниха екипа ни с коментари във фейсбук, че заради една песен, ние сме убили Татяна Лолова!!! Това са хора без души, които не вдяват от нищо – блокирах ги, но съм направил скрийншот с имената им, за да се види всичко. Да ни обвиняват, че сме си направили пиар покрай Татяна и Орлин е безумие. Ние не си правим никакъв пиар, а направихме невъзможното от тези кадри, заснети в началото на февруари да направим клип, който да излезе сега.

- Какво ви липсва най-силно  във времената, в които живеем?
- Напоследък колекционирам предателства, а не приятелства. Така съм от 10-12 години - предателствата са повече от приятелствата, но слушайки съветите на Татяна Лолова не се оплаквам. 

- С продуцираните от вас песни, вие доказахте, че хитове могат да станат  и мелодични композиции с красиви и стойностни текстове, а не само налаганите в ефира еднодневки. Над какви нови музикални проекти работите в момента?
- От време на време ми казват, че съм бил възрожденец и има ренесанс в хубавата българска музика. Към това се стремя и работя с един широк спектър от изпълнители, но всичко е дело на един голям екип и той застава зад определена звезда, за да направи песен и да остави следа в българската музикална култура. Миналата година направихме дебют на Жаклин Таракчи с песента „Какао“. След „По пътя“, с Марги Хранова вече мислим за клип към новата ѝ песен – „Сън“. Изключително силна песен направихме и с Мариана Попова, името й е „Истина“. Мога да кажа, че тя стана 150 пъти по-хубава от предишната – „Дъжд“. Музиката и текста са на Биляна Ангелова, а аранжимента на Момчил Колев. За Момчил мога направо да напиша книга, той е уникален. Имам цяла папка с 245 негови мелодии и в момента работим по негови песни. Последната песен, която записахме преди няколко дена с Братя Аргирови и Александър Кадиев е „Вирусът Любов“, по текст на Сашо Петров. Александър се справи много добре с пеенето, но е много нетърпелив, иска ако може всичко да е готово вчера. Проектът „Пеещи артисти“ е увертюра към следващия ми проект, който е български мюзикъл с 14 песни, като либретото е на Георги Данаилов. Мюзикълът се казва „Генерална репетиция“ (Днес.Сега.), а действието се развива по време на една генерална репетиция.

- Как решихте да изберете за дуетна половинка на Миро, точно Койна Русева, която е пълна противоположност на Галя от „Каризма“, но въпреки това двамата се допълват перфектно? 
- С Миро и Койна просто се случи магия. Когато записахме „Нависоко“ и пуснахме клипа видяхме, че сме на прав път и бързо записахме и втората им песен „Ти защо си тук?“, която е на Димитър Вълчев. След това, на 21-ви януари 2020-та, записахме и третия им дует „Съдби“, по текст на Сашо Петров и музика на Момчил Колев. В нея има 50 инструмента – това е едно тържество на музиката, като песента има симфонична и акапелна версия, а скоро ще снимаме клип към нея. Той ще е доста сложен и няма да е три минути, а повече. Самата песен започва с Шопен в изпълнение на Людмил Ангелов, като интересното е, че за първи път пиесата се изпълнява по оригиналните ноти на Шопен - никога досега не е свирена така. 

- А според вас, какъв дуетен партньор би подхождал на Лили Иванова например?
- Нищо не мога да препоръчам на Лили – тя е епоха отдавна. С нея се чуваме от време на време по телефона, но не мога просто да ѝ кажа, че ѝ предлагам да запише дует, но ако се намерим някъде във времето и пространството, бих могъл да й предложа нещо изненадващо. За да почукаш на вратата на Лили, трябва зад гърба ти да има поне 100 песни, които да са ясни и категорични. Май имам около 50, дай боже по-нататък да станат 100.  

- Мария Бакалова не успя да избяга от хейтърите, въпреки многото  награди и номинации. Как си обяснявате тази страст у нас да се хейтят и критикуват чуждите успехи? 
- Те щом смъртта хейтят, както и почитта към един творец, като Татяна -какво очаквате?! Тези дни прочетох в медиите, че е починал Петр Келнер, който беше собственик на една голяма медия и някой беше написал под тази новина, като първи коментар: „Ха така, пада му се!“ Това само българин може да го направи, никой друг. Българин открадна костите и на Чарли Чаплин - дори в смъртта нашенецът е Бай Ганьо и няма спасение от такива хора! Кое е първото нещо, което прави българинът като си купи имот и започне да си строи къща – още преди да направи първата копка прави дувар, слага тел и се огражда отвсякъде... Също така, ако види, че съседът му си е купил нова кола, той я оглежда и тегли един пирон по бронята, а после: „Така му се пада…“ Великият български актьор Георги Русев щеше да изиграе перфектно всички тези завистници, дето пукат гумите… Той е най-добрият епизодик в родните филми. Веднага се сещам за играта му в „Илюзия“ на Людмил Стайков. Там в едно село от небето пада един речник и всички селяни се събират в читалището. Петър Слабаков започва да чете от него и започва с първата буква от азбуката, казва “А”. Георги Русев казва: „Карай, карай нататък!“ Слабаков продължава: „Аба - горна връхна дреха“, а те: „Карай нататък, това го знаем“. След това, той прочита думата „Абстракция“. Всички селяни в един глас:„Карай нататък!“, а Георги Русев се провиква: „Как така нататък? Чети!, Чети!“ Това е положението у нас! Българинът обича да казва, че много чете, че много знае и от всичко разбира, а истината е друга. 

- Вие сте били водещ на „Всяка неделя“. Кой от всичките ви гости в предаването ви е впечатлил най-силно?
- Кеворк Кеворкян!

- Познавали сте се лично с Ванга. Питали ли сте я за бъдещето ви и за нещата, които предстоят на България?
- Ние бяхме семейни приятели. В първата книга за Ванга от нейната племенница Краси Стоянова пише кой запознава Ванга с Тодор Живков - това е моят дядо, писателят Венко Марковски. Когато идваше в София, Ванга отсядаше в неговата къща и там спеше. Някъде около 70-те години на миналия век дядо ми я завел при Тодор Живков, заедно с писателя Иван Аржентински на сутрешно кафе в 10 сутринта. Живков тогава казал: „Хайде да я видим сега тази - нека да влезе сама!“ Вкарали я при него и всички излезли от кабинета. Стояли 15 минути там,  а след това бай Тошо отворил вратата много развълнуван и казал: „Оттук-насетне, на Ванга определям кола, шофьор и специални пари да й се дават, както и достъп на всички българи, които желаят да отидат при нея по установен ред. Изведнъж властта я призна! Ходил съм при Ванга в къщичката й в Петрич повече от 100 пъти и съм водил хора при нея, но никога не съм я питал какво ще стане в бъдеще. Само веднъж отидох по личен въпрос и тя ме държа три часа при нея. Няколко пъти Ванга осъществяваше връзка с баща ми (писателя Миле Марковски-б.а.), който загина на 35 години. Например, когато водех някого при Ванга и тя изведнъж казваше: „Ето на̀, баща ти е отсреща“ и ми предаваше думите му. Говорех с него през нея. Ванга беше човек, който раздаваше надежда. 

- Коя ваша среща с нея няма да забравите?
- На едно отиване при нея, тя ми каза: „Има едно чекмедже у вас, където има едни черни чорапи - хвърли ги и не носи нищо черно!“ И оттогава не нося, въпреки че първо си помислих: „Е, как така - аз не си държа чорапите в чекмедже!“ След 2-3 дни обаче, отваряйки едно нощно шкафче, в което имаше книги и то се изсипа цялото и хоп – там имаше и едни черни чорапи. Хвърлих ги, както ми беше казала Ванга, а следващия път като ходих при нея и тя веднага от вратата ми каза:  „Хвърли ги, нали? Виждам!“ Спомням си и друг много интересен случай, когато водих при нея една моя приятелка - германка с руски корен. Тя й каза: Куцаш с левия крак, имаш проблеми със стъпалото. Утре трябва да летиш обратно за Германия, но си смени полета и отиди при еди-кой си лекар в „Исул“. Кажи му, че аз те пращам - само да ти види стъпалото.“ Тя изпълни съветите на доктора, после се оправи и след 5 години отидохме отново при Ванга да й благодари, а тя: „Ходиш вече, а? Ако искаш и балет можеш да играеш.“ Моята приятелка наистина вече тренираше спортни танци! 

- Коя е любимата ви мисъл, или цитат?
- Имам един любим цитат от книгата на дядо ми „Кръвта вода не става“ на издателство „Труд“, която вече я няма в наличност. Тя беше забранена книга по онова време, но по време на демокрацията я преиздадохме. В нея я има истината за фалшифицирането на българската история и неговия отговор и позиция за Македония. Втората глава на книгата започва с моя любим цитат: „България е крива, че е жива!“ Особено сега, покрай тази комисия за отношенията между Македония и България и често ме питат за т.нар. „Македонски въпрос“. А какво е България за мен е казано много по-добре от Иван Вазов - стихотворение от „Пряпорец и гусла“ - неговата първа стихосбирка, издадена в Румъния под псевдоним Пейчин през 1876. Съдържа 23 стихотворения. Десетото подред е „ДЕ Е БЪЛГАРИЯ“. Прочетете цялото стихотворение, намерете я тази България, това е Отечеството!

Нашият гост
Игор Марковски е истинска ренесансова личност в наши дни. Той е журналист, актьор, продуцент, издател и арт-експерт, като това са само част от дейностите, с които се занимава. Последният му проект „Пеещи артисти“ направи революция в родното музикално пространство и мелодичната и красива българска песен отново намери място в ефира. Той успява да събере в дует някои от най-известните ни певци и актьори. Самият Игор има зад гърба си дует със звездата на родното кино Аня Пенчева. Актьорският му талант намира признание и на сцената на театър „Сълза и смях“, в който той работи след дипломирането си в НАТФИЗ. Журналистическата кариера на роденият в Скопие интелектуалец минава през радио „Витоша“, където той води собствено шоу, а телевизионните зрители го помнят и като водещ на „Всяка неделя“. Игор Марковски е съсобственик на аукционна къща и издава списанието за култура и изкуство „АРТизанин“.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта