Дженифър Анистън показа как захвърля дрехите си

До 1200 лв. помощ за висшисти, които се върнат да работят в България

Бурята „Глория“ удари Испания с най-високата вълна в историята на Средиземно море (ВИДЕО)

Варненската апелативна прокуратура взе на спецнадзор делото за боклука от Италия

Турция инсталира термокамери на летищатa за проверка на новия коронавирус

Разкриха телефонна измама от миналия септември

Протест срещу данъчна наредба на жълтите павета

Великотърновският университет реализира амбициозен медиен проект

Хванаха администратор от прокуратурата в Търговище с 2,96 промила алкохол Срещу служителя тече бързо производство, вече е без работа

Тесен кръг близки и приятели изпращат акад. Благовест Сендов

„Опел“ блъсна пенсионер в Бургас

Нова улица и кръгови кръстовища в Бургас

Сърбия обмисля да помогне на България строежа на “Турски поток”

Девет години чества търновският клуб UN BESO

ГДБОП задържа мъж и жена за трафик на хора с цел сексуална експлоатация в Русе

Игрите на баба и дядо се връщат на мода

„Детство мое, реално и вълшебно“ оживя във Варна

Хиляди малчугани откриха, че челикът и карачката са по-забавни от интернета 

Любимите забавления на децата от миналия век са актуални и днес, стига да има кой да научи привикналите на технологични игри малчугани да скачат на ластик, да мятат сопа към челик и да се надпреварват с карачки. Това показа първото издание на фестивала “Челик” във Варна. За два дни в Морската градина хиляди деца усвоиха правилата на 19 игри от детството на родителите, бабите и дядовците им. Прохладното облачно време не ставаше за плаж, но бе идеално за заниманията на открито, които вървяха от 10 до 18 ч. На поляните хлапета и родителите им дружно скачаха с чували, баби въртяха въжета, на които скачаха внучките им, татковци и дядовци даваха съвети на малките си наследници как да въртят сопата, за да уцелят челика, поставен в ямка в земята или подпрян на купчинка камъчета.

Оказа се, че повечето от “размразените” игри имат вариации в спомените на отдавна порасналите деца, което бе повод за задълбочени дебати “зад кадър” край игралните полета. През крак или от дупка се цели челикът, как се разпределят войниците в армиите на “Отвори, кралю, порти” дискутираха оживено възрастните, докато децата тренираха новите умения под вещото ръководство на ментори. 40 млади момичета и момчета – ученици и студенти, повечето от които вече с богат доброволчески опит, учиха малките на правилата на игрите. Самите те ги бяха усвоили преди фестивала, защото също са от интернет-поколението, което почти не е замръквало в летните вечери на двора или кварталната площадка без родителски контрол.

Заради промените в битието, съзнанието и технологиите днешните хлапета пък са убедени, че игрите са или в таблета, или в магазините. “Когато дъщеря ми искрено се учуди как така ще има нещо извън интернет и то безплатно, което да я забавлява, решението бе взето. Пожелах да покажа, че не е задължително игрите да се купуват, а могат и да се създават, споделя главният организатор на фестивала Яна Борисова. Бившата радиожурналистка и настоящ собственик на ПР-агенция измислила идеята преди 3 г. “Всяка година про боно работя за един проект. Исках да направя и свой по този начин. Но понеже съм педант, дълго се въздържах от страх, че ще се проваля”, обяснява Яна. Така се колебала до март тази година, когато сподвижникът й – графичният дизайнер Костадин, й дал кураж. “Ако е провал, няма да си сама, ще сме заедно”, рекъл той. И Яна се гмурнала в приключението, чийто финал забавлява толкова много хора от три поколения край Аквариума и Морското казино.

Идеята заразила още неколцина съмишленици с различни професии и хобита. Обединило ги общото разбиране, че и възрастните трябва да играят и че простичките неща са най-истински. Усетиха го и децата, които щуряха на фестивалните поляни. “Водя внука, но и аз съм любопитна. Това е любимата ми игра от детството, обаче част от думите съм забравила”, казва млада пенсионерка, повела 8-годишно момченце към зоната, където се играе “Отвори, кралю, порти”. Жената се нарежда край арката, оформена от детските ръце и с усмивка припява текста на песничката заедно с пазачите на портата, които подбират войници за двата противникови лагера. На метри към плажа, на челик-арената достолепен дядо аплодира първите опити на своя внук. “Това е истинска игра, не виртуалните борби, които малките непрекъснато водят в компютрите. Те дори вече не рисуват на хартия или на асфалт, а в телефоните си. Тук е различно и е както трябва – поощряват се ума и уменията и сме сред природата, всички заедно”, ентусиазиран е възрастният човек. Той си спомня, че много е играл навремето на челик и лимки. “Сега вече не мога, но има кой да показва”, сочи пенсионерът двама млади доброволци. Единият е студент, другият още е ученик.

“Обогатяваме се със знания и впечатления, а и доброволчеството е най-великото нещо на света, особено когато е за такава приятна кауза”, усмихнато споделят момчетата, докато наставляват поредния малък играч. Макар челикът да е момчешка игра, на поляната се мяркат и момиченца. Времената се менят, смеят се възрастните. С тяхна помощ децата рисуваха фантазиите си на асфалта, въртяха копче на конец, докато запее и се надпреварваха с карачки, наподобяващи оригиналните старовремски колела от обръчи на бъчва, нанизани на дебела тел.

На метри от морето се развихри и една от най-харесваните преди години във Варна детски игри “Капитане, капитане, какво ще е морето”. С нея ставаха и заспиваха немалко поколения деца, свързани чрез семействата си с необятната водна шир. Капитанско-метеорологичната забава впечатли и наследниците им. “Ей, много важна задача е да показваме какво е времето. А аз съм най-важен, естествено”, кима третокласник капитан.  Не по-малко се забавляват в гадаенето по-малките му съграждани. Звънки гласчета огласят цялата околност с викове “Оракуле-боракуле, какъв ще бъде тоз?”. Встрани батковци показват майсторство в играта на лимки. “Тях най-трудно ги намерихме – 400 пъстраци, камби и александрийки. Но успяхме. За другите приспособления – челиците, карачките, ни помогна провадийска фирма, а общо 12 партньори протегнаха ръка на фестивала. Не като чисто спонсорство, а с лична подкрепа за каузата, че малки и големи трябва да играем заедно, да споделяме почивните си мигове пълноценно, а не разделени пред компютъра и телевизора у дома”, пояснява Яна Борисова.

Един от партньорите на фестивала дори направил авансово социологическо проучване. Оказало се, че половината от запитаните възрастни варненци искат да намерят отново детето в себе си. “Хубаво е ние да си върнем спомена. А децата научават новите за тях игри за броени минути. Не бива да ходим с тях по площадките, само за да сме пазачи. Трябва да играем заедно”, изповядва философията си Яна. Споделят я много млади и по-зрели родители, които преодоляха всички условности и заедно с мъниците скачаха на въже, на ластик, строиха кули от хартиени конуси, бягаха в чували и рисуваха с тебешири. Сякаш настроението от песента “Детство мое, реално и вълшебно” оживя във Варна, за да покаже, че няма шанс технологията да убие традициите и че в модерния свят детството си остава все така лудо, искрено и неподправено. С карачка в ръцете и лимки в джоба до смартфона.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Ни ва ли исрам. Училищата са пълни с учители по ФВС, които хвърлят една топка и с чиста съвест си вземат заплата. И сега!? О, чудо! Игрите на дядо и баба. Да се уволни експерта по ФВС в МНО и всички учители – паразити.

  2. Така си беше.Играехме на гоненица,на миженка,на фунийки,на дама с плочка и то да 2 часа след полунощ.Огласяхме махалата.Майка ми не е идвала да ме търси.Знае,че ще се прибера.Както и децата дето играехме.Ходехме по лагери,по бригади,беше весело.Сега с тези компютри децата почти не се познават. Те затова се бият,защото няма приятелство между тях.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.