Една новосъздадена държава се разпада преди още да е станала истинска държава

Мине - не мине някакво време, и македонската политическа вълна идва отново със своя пореден прилив. Така и сега, след почти четири месеца от предсрочните парламентарни избори на 11 декември, които така и не включиха светлина в тунела на македонската криза, Скопие отново е в световните новини.

Ето, за пореден път провинциалният комплекс на македонците, че са част от събитията по глобуса, може да бъде да задоволен. Но тъжно и жалко е, че това става чрез кадрите, на които окървавеният лидер на опозицията Зоран Заев едва спасява кожата от нахлули в парламента знайни и незнайни “патриоти”, или че някакъв възрастен мъж хваща за дългата накъдрена коса вицешефката на социалдемократите Радмила Шекеринска и я размята като ненужна кукла из кулоарите на Собранието.

Позорно е, че цялата сюрреалистична картина от македонския парламент до един момент ставаше под благосклонния поглед на охраната на законодателния дом и на полицаите, призвани да защитават сградата и депутатите вътре, които, реално погледнато, са на своето работно място. Сигурно доста хора от протестиращите вън пред парламента ще се гордеят с действията на онези, които си развяваха байрака в залите и кулоарите на Собранието - поне такива възгласи от типа “Пада им се”, “Малко им беше” и “Ах, защо не бях вътре да им покажа” чух в преките репортажи от множеството пред парламента, излъчени в сайтовете на някои скопски телевизии. И си давам сметка, че професионалните притеснения, които имам от време на време, когато определям някои действия на македонските официални власти или институции като “политически примитивизъм”, си имат своите корени в масовото “патриотично” съзнание на голяма част от гражданите на Македония. От тая гледна точка очевидно мога да бъда спокоен.

Но не мога да бъда спокоен, когато виждам как пред очите ми как една новосъздадена държава се разпада преди още да е станала истинска държава. Сега се опитват да ме убедят, че изборът на Талат Джафери от Демократичния съюз за интеграция за председател на парламента била искрата, която възпламенила възмущението и негодуванието на протестиращите извън сградата на Собранието, та те решили да влязат вътре и да турят ред. Защото Джафери бил етнически албанец, защото произнесъл първото си слово като шпикер на албански, а чак после на македонски, значи осъществил прословутата “двуезичност” от митичната Тиранска платформа от шест точки, защото искал бил химнът на Македония да се изпълнява и на албански, и така нататък.

Значи, Талат Джафери не е приемлив. А когато неговата партия ДСИ с председател някогашният лидер на бунтовническата Армия за национално освобождение Али Ахмети беше коалиционен партньор на управляващата десет години от 2006 г. насам ВМРО-ДПМНЕ на Никола Груевски и в един момент същият Талат стана министър на отбраната, тогава беше ли приемлив? Джафери, този Джафери, си има своята биография на някогашен офицер от армията на СФРЮ, после командир еди-кой си от АНО по време на кризата от 2001 г., когато под негова команда и с негово пряко участие стана инцидентът при високопланинското село Вейце в Шар планина, където няколко полицаи влязоха в засада и бяха малтретирани от бунтовниците, а после, след подписването на Охридския мирен договор, и Талат Джафери слезе от планината, смени маскировъчния екип с копринен костюм и се впусна в политиката. Заедно със стотици като него попадна в списъците на амнистираните от тогавашния президент Борис Трайковски за делата си по време на конфликта през лятото на 2001 година. И стана политик. Няма нещо, което да не се знае за него, кандидатурата му бе издигната от мнозинството в парламента, което лидерът на опозицията - социалдемократите - формира с подкрепата на депутатите от трите партии на албанците в парламента - ДСИ на Али Ахмети, “Беса” и Алианс на албанците. И тя се знаеше предварително, но за масовото “патриотично” съзнание на македонците стана знак, че ето, Тиранската платформа вече е в действие.

Когато гледах списъка на жертвите на атаката на влезлите в парламента, в тях видях само един албанец, доскорошния кмет на Струга - Зиедин Села, който слава Богу, се е отървал само с леки наранявания и е в добро състояние. Останалите нападнати и ранени са от активното ръководство на Социалдемократическия съюз, в това число удареният по главата Зоран Заев. Значи, гневът на нападателите е бил насочен преди всичко към представителите на най-голямата македонска опозиционна партия, тъй като в нейно лице те виждат национални предатели. Защото са влезли в съюз с трите партии на албанците, подписали - ето пак! - Тиранската платформа.

Абе, хора, когато Никола Груевски във времето между 9 и 29 януари преговаряше с Али Ахмети да съставят ново правителство, същата тази демонизирана Тиранска платформа вече беше факт, Груевски я знаеше и не каза дума против нея. Но в този момент десетте депутатски гласа на ДСИ му бяха крайно нужни, за да формира каквото и да е там парламентарно мнозинство и да остане на власт. Но когато Ахмети му отказа, изведнъж Тиранската платформа стана основен мотив за обвиненията не толкова срещу подписалите я лидери на албанските партии, а срещу Зоран Заев. И през всички вечери на протести в Скопие и из цяла Македония острото негодувание и недоволство беше насочено към Заев.

Че Заев направи грешки през последните месеци, е вярно. Че извънгранични фактори подгряха още повече напрежението и изостриха кризата в Скопие, също е факт. Еди Рама от Тирана, Хашим Тачи от Прищина имам предвид. Че международната общност, каквото и да означава това, също игра на моменти без достатъчна доза ангажираност, не може да се отрече. Че така наречената Тиранска платформа се нуждае от сериозен анализ, за да се провери има ли в нея потенциал за задълбочаване на етническата подялба на Македония, това не бива да се пренебрегва.

Но най-важното, което не може и не бива да се пренебрегва, е фактът, че Никола Груевски, лидерът на ВМРО-ДПМНЕ и дългогодишен премиер на Македония, не може да си представи ситуация, в която той да отиде в опозиция. Тоест, да остане без лостовете на властта, с които да контролира държавата, пък и да спаси себе си от обвиненията, които Специализираната прокуратура му готви за високата корупция, злоупотребата с властта, партизирането на администрацията, строгия контрол върху правосъдието, превърнал Македония в пример за неправова държава, и така нататък.

А изборът на Джафери (макар че можеше да бъде всеки друг!) за председател на Собранието означава, че оттук нататък дневният му ред ще бъде определян от него. И току виж като някоя от първите точки се появи предложение да се продължи мандатът на Специализираната прокуратура, чийто осемнадесетмесечен срок на действие съгласно споразуменията “Пржино” изтича в началото на юни. Новото мнозинство би приело тази точка без колебания, си мисля. И мрачната и до известна степен злобна прогноза, която се шири в Скопие и цяла Македония като градска легенда, че Груевски или ще бъде на власт, или отива в затвора, може да стане реалност.