Има дефицит на модерни офиси ИТ секторът е най-активен

Влак е ударил лек автомобил на прелез в междугарието Крумово – Асеновград Има пострадали

Какво ставаш, когато не те бива в нищо?

Шарън Стоун в нова секс офанзива Актрисата пресъздаде и прочутата сцена от „Първичен инстинкт”

Павлин и екипажът му постигнаха нов рекорд на ветрила

Александър Андреев, ЦИК: Няма информация за тежки нарушения на изборите в София

Забраняват риболова в част от язовирите

Тръмп отлага налагането на мита на автомобилите от Европа

Ево Моралес получи политическо убежище в Мексико

Борислав Гуцанов, председател на БСП-Варна, пред „Труд“: Синдромът “СДС” мачка структурите на БСП Липсата на социалистите в местната власт може да се превърне в проблем на България

Лидер на „Ислямски джихад“ е убит при израелски прицелен удар в Газа

Днес е първото заседание на Столичния общински съвет след местните избори

Заловиха камион, натоварен с 82-ма мигранти в Турция

Парламентът ще разгледа бюджетите на ДОО и НЗОК за 2020 г.

Съдът иска пари от жалбоподателите, пожелали повторно броене на бюлетините в Сливен

Икономика на олимпийските игри Рекордьор по разходи са игрите в Сочи - 51 млрд. долара, а най-икономична е тази в Солт Лейк Сити - около 2,5 млрд. долара

Зимните олимпийски и параолимпийски игри в Южна Корея са добър повод за представяне на икономическите ефекти от организирането и провеждането на такова голямо международно събитие. На пръв поглед би трябвало градът организатор да извлече съществени ползи, но всъщност се оказва, че в повечето случаи разходите далеч ги надвишават. Нещо повече – негативните ефекти биха могли да нараснат в дългосрочен период.

Съвременната история на олимпийските игри започва през 1896 г., като понастоящем през две години се провеждат съответно летни и зимни. Броят на различните видове спорт и на участниците е значително по-голям при летните спрямо зимните игри. По принцип олимпиадите се организират от развитите страни. Политиката на Международния олимпийски комитет през последните години обаче е насочена към разширяване на обхвата на градовете-домакини. Сред организаторите вече са и страни като Китай, Русия и Бразилия.

Разходи

Подготовката на кандидатурата обикновено струва на кандидатите между 50 и 100 млн. долара за консултанти, организатори на събития и пътувания. Тези разходи могат да се приемат по-скоро като залагане, отколкото като инвестиция, тъй като вероятността да не бъдат възвърнати е голяма. Така Токио губи приблизително 150 млн. долара за игрите през 2016 г. и 75 млн. долара за игрите през 2020 г. заради неуспешните си кандидатури.

Самото домакинство обаче е далеч по-скъпо. То изисква множество разходи, най-значимите от които са тези за строителство на нова и ремонт на съществуващата инфраструктура. Това са различни видове спортни съоръжения, пътища, места за настаняване и за обществено хранене. Те пораждат необходимост от допълнителни разходи за поддръжка и ремонт след приключването на игрите. От друга страна обаче те представляват инвестиции в регионалната икономика, които биха могли да генерират ползи за обществото след игрите.

Друг тип разходи са текущите – за персонал и консумативи по време на олимпиадата. Въпреки че се разчита на доброволци, дейностите, които са свързани с по-голяма отговорност, се изпълняват от платени работници. Освен това все по-важна част от организацията на олимпийски игри е осигуряването на обществен ред и защита за участниците и зрителите.

Самото събитие представлява предизвикателство за жителите на съответния град, тъй като е свързано с повишаване на цените на потребителските стоки и услуги, повече кражби и повишена престъпност, по-високо шумово замърсяване, повече задръствания. Традицията по време на олимпийските игри повелява спиране на военните действия, но това не би възпряло евентуални терористични атаки, така че охраната по време на игрите е критично важна.
Други разходи, които се понасят във връзка с домакинството и могат да имат дългосрочен характер, са за главниците и лихвите по кредити. Възможно е дадени обекти, предназначени за използване по време на олимпиадата, да не функционират след нейното приключване, но кредитите, взети за тяхното изграждане или ремонт, продължават да се изплащат години след това. Пример за това са игрите в Монреал. Те са проведени през 1976 г., докато задълженията по тях са изплатени окончателно през 2006 г.

Налице са изисквания при летни олимпийски игри градът-домакин да разполага с поне 40 хил. хотелски стаи за зрителите и олимпийско селце, което да събира поне 15 хил. спортисти и официални лица. Освен това трябва да е налична транспортна инфраструктура за превоз на туристите до и в рамките на града. Необходимостта от хотели по време на игрите обаче обикновено далеч превишава нуждите по принцип. Например, 40% от хотелите, изградени за игрите през 1994 г. в Лилехамер, Норвегия, след това са фалирали.

Исторически преглед на разходите

1415.indd

От олимпиадите, проведени до сега, абсолютен рекордьор по разходи са игрите в Сочи. Общият размер на разходите се оценява на приблизително 51 млрд. долара. Едва около 20% от тази сума е пряко свързана с игрите. Останалата част е предназначена за градско и регионално развитие и за превръщането на Сочи едновременно в морски и планински курорт.
По принцип организирането на летни игри струва повече отколкото на зимни, тъй като броят на участниците и събитията е значително по-голям. Например, на летните игри в Пекин участват приблизително 10 900 спортисти в 302 спортни събития, докато в Сочи те са съответно 2 900 човека и 98 събития. Това е един от факторите средните разходи за зимни игри от 2000 г. насам да са 15,7 млрд. долара, докато за летните сумата е 20,5 млрд. долара.
Пример за по-икономично организирана олимпиада е тази в Солт Лейк Сити от 2002 г., която струва около 2,5 млрд. долара. Причините за по-ниските разходи при нея са, че почти не се е наложило да се строят допълнителни съоръжения освен вече съществуващите, чиито капацитет е бил увеличен.
Преобладаващите прогнози са, че разходите за олимпиадата в Южна Корея ще достигнат около 13 млрд. долара, като по този начин тя ще се превърне във втората най-скъпа зимна олимпиада от последните години.

Приходи

1415.indd

Най-съществен дял от приходите от олимпийски игри са от продажба на права за излъчване по телевизии и други медии. Досега най-голямо покритие е получила олимпиадата в Лондон, която е била излъчена в 220 страни по света и е достигнала до 3,6 млрд. зрители. Все по-разпространено обаче е излъчването през дигитални платформи и през социалните медии, където най-популярна досега е олимпиадата в Рио де Жанейро с около 11,6 млрд. изгледани видеоклипа. Зимните игри по принцип са с по-малка аудитория, като най-голям брой телевизионни зрители имат игрите в Сочи, 2,1 млрд., докато в алтернативните платформи са изгледани 1,4 млрд. клипа.

Приходите от права за излъчване са най-високи при игрите в Рио де Жанейро, като достигат почти 2,9 млрд. долара, следвани от Лондон с 2,6 млрд. долара. При зимните игри най-високите приходи от телевизионни права са 1,3 млрд. долара, като леко надвишават тези от Ванкувър. Като цяло отново интересът за излъчване е значително по-голям при летните игри. Освен това е налице трайна тенденция за повишаване на приходите съответно при всяка следваща лятна или зимна олимпиада.

Друг съществен източник са договорите за спонсорство и реклама. При летните игри, проведени от 2000 г. насам, най-много приходи от спонсори успява да привлече олимпиадата в Пекин – над 1,2 млрд. долара, следвана от Лондон – 11,5 млрд. долара, докато най-скромни са приходите на тази в Атина – около 300 млн. долара. При зимните игри досега рекордьор е Сочи с почти 1,19 млрд. долара от спонсори.

Продажбата на билети също е важен източник на приходи от организирането на олимпийски игри. Отново поради по-големия мащаб повече приходи се генерират от летните игри. Тук безспорен шампион е Лондон с почти 1 млрд. долара приходи, докато при зимните игри това е Ванкувър с 0,25 млрд. долара. Един от най-важните фактори, които влияят върху размера на приходите от билети, е степента на икономическо развитие на страната-организатор. Така летните игрите в Китай и Бразилия общо реализират по-ниски приходи от билети от тези в Австралия.

Други източници на приходи са програмите за лицензиране и продажба на артикули със символите на игрите, емисии на юбилейни монети и пощенски марки. Като цяло олимпийските игри представляват утвърдена марка за качество на събитията и по тази причина те предизвикват интереса на потребителите към продуктите, свързани с нея.
В краткосрочен период печеливши от олимпийските игри са строителството, търговията, хотелиерството и ресторантьорството, транспортът, развлекателната индустрия и други услуги в града, региона и страната, където се провеждат те. Те биха могли да реализират съществено нарастване на приходите преди и по време на олимпиадата. В по-дългосрочен период нарасналата популярност на града би могла да съдейства за повишаване на туристическия поток към него. Пример за това е домакинството на Барселона, който след олимпийските игри през 1992 г. успява да изпревари Мадрид по брой туристи, въпреки че преди това е по-слабо посетен. Това обаче е по-скоро изключение, като в общия случай броят туристи и приходите от тях не се променят съществено преди и след олимпийските игри.

Добавена стойност за населението след приключването на игрите може да се генерира от използването на спортните съоръжения и изградената инфраструктура. Честа практика обаче е да бъде предварително планирано разрушаването на част от обектите непосредствено след игрите поради осъзнатата липса на интерес за използването им. Това е по-доброто решение, тъй като дава възможност ресурсите да се пренасочат към по-ефективна употреба в кратки срокове. Алтернативата е да се генерират загуби поради високите разходи за ремонти и поддръжка и крайният резултат да бъде аналогичен.

Като цяло организаторите на повечето олимпиади отчитат превишение на приходите над оперативните си разходи. Изплащането на огромните по размер инвестиции в инфраструктура обаче не е включено в тази сметка. То обикновено се поема от данъкоплатците. Твърде често се оказва, че окончателният размер на разходите значително надвишава първоначалните планове. Освен това почти при всеки избор на град домакин са налице съмнения относно безпристрастността на журито. Това, наред със споменатия значителен размер на разходите за подготовка на кандидатурата, са факторите, които намаляват интереса към провеждането на олимпийски игри.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.