Тръмп: Действията на Русия и Иран в Сирия са срам

Kорнелия Нинова: Борисов да не се крие зад полите на Гинка и Теменужка Гинка да дойде в парламента и да обясни как стана собственик на ЧЕЗ, поиска лидерът на БСП

ЕС реже парите за земеделие и Кохезионната политика

Туск за Брекзит: Позицията на Великобритания е чиста илюзия

Десетки убити и ранени при атентат с две коли бомби в Могадишу

Белград ще ползва опита на София при изграждане на метрото

Омбудсманът Мая Манолова: Ще наблюдавам с повишено внимание сделката за ЧЕЗ

Пенев внесе молба за касиране на изборите за президент на БФС

Пътят Асеновград–Пловдив става магистрален през лятото

Холандия призна Арменския геноцид и разсърди Турция

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в събота, 24 февруари 2018

БАН ще отговори официално на критиките към доклада за „Белене”

Тръмп призна: Плешив съм, крия се с прическата

Губернаторът на щата Флорида иска въоръжен полицай във всяко общинско училище

Кашата с касата се забърка здраво До понеделник смятат дълговете към чужди фондове, данните на шефа на НЗОК не били верни

Икономистът Красен Станчев пред „Труд“: Не вярвам нещо да се промени към по-добро в обозримо бъдеще

Хубавото на предсрочните избори е, че ще бъдат отложени маса икономически вредни законопроекти

– Г-н Станчев, правим това интервю в навечерието на новата 2017 г. В икономически план кои са най-важните поуки от 2016 г. в световен мащаб?.
– Обратно на нормалната икономическа логика, в стопанската политика на т.нар. развити страни (САЩ и ЕС) се настани протекционистки възглед за търговията. Особеното в Европа е, че ЕС и ЕФТА (Европейската асоциация за свободна търговия) са по-свободни в търговско отношение от Северна Америка и особено САЩ, т.е. Европа би спечелила повече от освобождаването на търговията, но въпреки това блокира споразуменията за това. Най-малкият проблем в това развитие е свидетелството, че ЕС вече не е фактор в либерализацията и стопанското развитие – те вървят ръка за ръка, защото не може да се вземе общо решение, което е от полза и за партньорите, и за света.

Важното е, че когато в ЕС и САЩ се загнезди такова настроение, другите страни ще отговорят с реципрочни политики – това ще забави ръста на глобалната икономика, ще забави преодоляването на икономическите предизвикателства в Африка, Близкия изток и Централна Азия. Политическите нещастия на ХХ век са предхождани от ограничаване на търговията.

– Как стоят нещата в България?
– Горе долу по същия начин. Може би са във възход политиците и партиите, които – съзнателно или не – проповядват затваряне на икономиката и страх от другите. По-изразен възход, по-опасен, с повече политически рискове за икономиката.

– Имаме бюджет, но нямаме истинско правителство. Липсата на титулярен кабинет, разпуснато народно събрание – това ще се отрази ли на изпълнението на параметрите на бюджета?
– Предвид глупостите, които предлагаха коалиционните партньори и опозицията, министър Владислав Горанов и г-жа Менда Стоянова отстояха най-добрия политически възможен бюджет. Той има много несъвършенства от икономическо гледище, но това е вече без значение. При предсрочни избори – така е от 1994 г. насам – правителствата с пълен мандат, преди и след служебните, създават проблеми за фискалната дисциплина, т.е. за парите на данъкоплатците.
Проблем на 2017 г. ще е обстоятелството, че новият президент ще направи правителство с опора вляво, включително патриоти и атакисти. Най-малкото, което ще се случи, ще е опитът за преразпределяне на политическо влияние при държавните поръчки. Той ще продължи и след изборите, ще има забавяне на изпълнението на държавни поръчки и съответно намаляване на правителственото потребление като фактор на ръста на БВП. Трудно е да се прецени с колко.
Хубавото на предсрочните избори е, че ще бъдат отложени маса икономически вредни законопроекти – за промени в ГПК и други инициативи в полза на длъжниците (а не на спестителите в банките), за задължителния одит, концесиите, храните, преразглеждане на договори в енергетиката и какво ли още не. След изборите, независимо от техния резултат, работата по тези направления ще продължи с удвоен ентусиазъм.

– Защо според вас продължаваме да бъдем най-бедната страна в Евросъюза? И как да излезем от тази позиция?
– Непосредствената причина е отпреди двадесет години – когато в края на 1994 и началото на 1995 г. икономиката започна да се възстановява, през май 1995 г. правителството се опита отново да въведе централно планиране, резултатите бяха плачевни. Само за една година броят на бедните по критериите на Световната банка се увеличи 3,5-4 пъти; в промишлеността (след Великден 1996 г.) реалните заплати намаляваха с по 20% на месец. Хората и предприятията бяха засегнати от най-скъпата банкова криза, някога настъпвала в посткомунистическия свят – от Киргизстан до Албания. След това България започна да догонва икономиките на Централна Европа и балтийските страни. Историята и манталитетът на управляващите имат съществен принос за това. България е страната с най-много държавни фалити (по външни дългове) през ХХ век в Европа, три от тях по времето на управлението на БКП. Последния дълг от времето на Живков, превалутиран и преиздаден като нов дълг през 2004 г., гражданите на България изплащаха от 1994 до 2015 г. Ако са верни сметките на Мартин Иванов и ЕБВР, БВП на човек от населението на България през 1918 и 1989 г. са практически равни величини – 900-1000 щатски долара. Абсолютната стойност на БВП на България в щатски долари през 1944 и 2016 г. също е почти една и съща сума.
След 2004 г. България е с най-бързо растящите реални доходи на домакинствата в ЕС, но лошото управление на икономиката продължава. „Цанков камък“, „Белене“ и КТБ са само видимата част на айсберга от неразумност на държавното управление. Наскоро с колеги се опитахме да изчислим невъзстановимите загуби от държавното управление и нарушенията в управлението на закона за бюджета за периода 2007-2015 г. Проследихме такива загуби за около 4 млрд. лева, приблизително по 500 млн. лв. средно на година. Вероятно загубите са поне наполовина повече.

– Според междинни данни ръстът на чуждестранните инвестиции се забавя, а в номинално изражение те са едни от най-ниските през последното десетилетие. На какво се дължи това?
– Върхът на притока на инвестиции е през 2006-2008 г., когато делът им в брутното капиталообразуване, в натрупването на капитал, т.е. на ресурс за по-добър живот в бъдеще, е 85-90%, почти 100% през 2007 г. Между 2004 и 2006 г. България е сред 10-те най-предпочитани дестинации на ПЧИ в света. След това има известно насищане и спад на интереса към инвестиции тук. Така е не само в България. След 2010 г. делът на чуждестранните инвестиции в капиталообразуването е средно 22% – 5% по-малко от Чехия и 10% по-малко от Румъния. Причините, освен насищането, са – напъни за преразпределение на влияние, реторика за преразглеждане на договори и реално изземване на стойност. Изземването на стойност от български собственици обикновено не стига до пресата. Но е една от причините за относителна бедност.

– Посочете според вас кои са секторите в икономиката, които се развиват добре.
– Тези, които не зависят пряко от правителствената политика и от регулирането.

– Как може държавата да промени социалната си политика, политиката на доходите, ръста на пенсиите и т.н.?
– Изобщо държавата няма място в тези области. А конкретно в България не вярвам нещо да се промени към по-добро в обозримо бъдеще. Иначе реформите са относително прости. В държавния фонд за пенсии може и трябва да спре натрупването на дефицити, изобщо следва да се увеличава делът на частните фондове в пенсионното осигуряване. При помощите следва да се прилага принципът „първо работи“ – който не работи, не трябва да яде. Тогава ще се окаже, че е необходимо да се помага на малцина. А политика по доходите не може да има извън преразпределението чрез данъчното облагане. В тази област най-добре ще се отрази на нарастването на заетостта и доходите премахването на корпоративното подоходно облагане – то е данък върху потреблението, инвестициите и доходите на хората, работещи във фирмите.

– Неотдавна беше представена поредната „Черна книга“ на института „Фридрих Науман“ и на ИПИ за широките пръсти на властта, за оскъпените и опорочени обществени поръчки. Смятате ли, че примерите в книгата може да имат оздравителен ефект или никой няма да им обърне внимание?
– Ако аз бях главен прокурор, щях веднага да започна разследване на тези случаи… България отдавна се нуждае от такъв тип публикации и по отделни казуси се правят немалко разследвания. Общественото мнение винаги се зачита от политиците, ако се окаже, че то не може да бъде манипулирано.

– Вие лично като икономист и изследовател сблъсквали ли сте се с корупция във властта, в съдебната система?
– Мисля, че вече отговорих на този въпрос, като приведох сметката за 4-те милиарда лева. Трябва обаче да се знае, че корупцията не е самостоятелен феномен. Основният начин тя да бъда намалена е да се ограничи ролята на държавата в икономиката. Така постъпиха в Грузия и е лесно да се проследи как го направиха там – нужно е само да напишете подходящите думички в някоя интернет търсачка.

– На 1 януари 2017 г. ще отбележим 10 години от членството ни в ЕС. Станахме ли повече европейци за това време?
– Не обичам въпроси, които предполагат отговор от първо лице множествено число, но да – безусловно, това е очевидно. Мнозинството от хората фактически изкарват дохода си от свързаността на икономиката ни с ЕС, учат, работят и пътуват из Европа, валутата на България е всъщност евро, дори политиците мечтаят за кариера в ЕС.

– Кога според вас трябва да обявим кандидатирането си за членство в еврозоната? И може ли това да обедини нацията като национален приоритет?
– Когато зоната започне да управлява публичните финанси по добрите стандарти на България от 2000 до 2009 г. Не виждам защо точно това трябва да бъде национален приоритет. Нациите обикновено се обединяват срещу нещо.

Нашият гост:

Красен Станчев е роден през 1955 г. Основател е на Института за пазарна икономика (ИПИ), доцент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изпълнителен директор на ИПИ (1993-2007); народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996-2001). Бил е председател на комисията по околна среда във Великото народно събрание.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (6)

  1. г-н Станчев, не само вие не вярвате със вас са и поне 6 милиона българи, за които лъч светлина са доходите от работещите роднини в чужбина най-развития сектор от икономиката.

  2. Как да се надяваш на щастливо бъдеще докато крадливата безродна свиня борисов е на свобода вместо да е в затвора? Той и айдуците му ограбват България с десетки милиарди на година.

  3. Красен Станчев е сред най-яростните и добре платени пропагандатори на неолиберализма у нас. Поради изцяло лъжливия характер на неолиберализма, същото се отнася и до публичните изяви на Станчев. Така че, правилото е – каквото и да каже Станчев, вярвай в обратното. Значи – надежда има!

    1. Красен Станчев е защитник на класическия либерализъм, което е доста по-различно от нео-либерализма. Правилото съответно е: не вярвяй, а научавай.

  4. Който вярва на угоен либерал, сам се е заклал! Станчев е консултант по договорите за американските Марици. И не знам защо е още на свобода!

  5. Труд би трябвало да са щастливи, щом анално пръкналият се Велемир е тук!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.