Икономистът проф. Боян Дуранкев пред „Труд“: Необходими са по-високи данъци за хората с високи доходи

Корпорациите използват инфлацията, като прикритие да увеличават печалбите си

Инфлацията е рекордно висока, а ни предстои тежка зима със скъп газ, като дори необходимите количества газ не са договорени. С въпроси какви са причините за високата инфлация, какви ще са резултатите от действията на Европейската централна банка, може ли да бъдат предприети други мерки за ограничаване на инфлацията и какво трябва да предприемем по отношение на газа се обърнахме към икономиста проф. Боян Дуранкев.

- Европейската централна банка предприе първа стъпка за повишаване на основните лихви. Какви са очакванията за следващо повишение на лихвите от ЕЦБ?
- Факт е, че на 21 юли 2022 г. за първи път от 11 години Управителният съвет на Европейската централна банка повиши лихвените проценти, като информира, че те „вероятно ще продължат да нарастват през следващите месеци“. Според ЕЦБ, тя предприема тази стъпка, „за да даде сигнал, че няма да позволи инфлацията да остане по-висока от 2%“. Макар и без конкретика от ЕЦБ, това е донякъде хармонизиран отговор на инфлацията по подобие на поведението на Федералния резерв на САЩ, който обяви ново увеличение на лихвения процент с 0,75 процентни пункта. По повод на тези решения възникват три много простички въпроса: първо, кои са истинските причини за сегашната висока инфлация; второ, кои са доказаните най-добри методи за лечение на последиците от инфлацията; и трето, наистина ли решението на ЕЦБ ще удържи инфлацията до 2% през 2022 година?

- Кои са причините за сегашната инфлация?
- Най-простият отговор от страна на лаиците е, че името на инфлационния злодей е това на господаря на Кремъл - Владимир Путин. Този отговор е толкова верен, колкото и твърденията, че Путин назначава президентите на САЩ и Франция, както и че той сваля правителства като това на ястребчетата-русофоби като Кирил Петков. Лаиците – в този случай – са услужливо позабравили, че инфлацията започна да се вихри преди началото на военната операция на Русия в Украйна. Малко по-витиеват е отговорът от страна на представителите на едрия капитал, а именно, че работните заплати са скочили до небесата, а държавата харчи безобразно много пари, като чрез данъците и таксите ограбва справедливо натрупаните печалби от честно работещите предприемачи. Тази мощна и шумна група десни политикономисти не чете много-много статистика, но винаги вади от сандъчето с фокусите готовите отговори: „повече конкуренция“, „по-малко държавна намеса“, „пазарът решава всички проблеми“ и други подобни външно красиви и вътрешно неверни бонбончета за наивници. Има и трета група професионални изследователи, които правят анализи и разчети, търсейки съществените причини на сегашната инфлация. Ако заложим на структурния икономически анализ, причините за сегашната инфлация започват да се разкриват една по една. От една страна, винаги обективна причина за повишение на цените са прекъсванията на веригите на доставките, които са водели до ръст на цените на продуктите. Само ще припомня, че след началото на кризата с Ковид-19, „световната фабрика“ Китай реши да запази хората за сметка на прекъсвания на производството, което накъса много вериги на доставки за цял свят. Китай досега даде 5226 жертви, за разлика от демократична България, която загуби 37 404 граждани. В едната страна „хората са над икономиката“, в другата – обратното, кой каквото и ще да си мърмори за демокрации и диктатури.

От друга страна, след 2021 г. икономиките в света се връщат към нормалното си състояние на растеж, което повиши търсенето на суровини, материали, техника и работна сила. И „пазарът“ изпраща сигнали към производителите чрез повишаване на цените на дефицитните стоки. От трета страна, структурният анализ, който се прави професионално в САЩ, разкри един също (полу)обективен фактор за инфлацията - нарастването на дела на печалбите в добавената стойност в големите транснационални корпорации. През 2021-2022 г. това се оказа основен фактор за растеж на цените! Например Big Oil трупа гигантски печалби и лесно може да намали цените на горивото, ако иска, но не иска; Exxon отчете печалба от 17,9 милиарда долара за второто тримесечие - това е три пъти повече от печалбата през миналата година; печалбата на Chevron се е утроила до 11,6 милиарда долара. Proctor & Gamble отчете още едно тримесечие на нарастващи печалби въпреки увеличаващите се разходи за суровини и транспорт. Как се прави такъв херкулесов подвиг ли? Като вдигнат цените на продукцията! Същото е и с храните. В месната индустрия на САЩ четири големи конгломерата контролират тези пазари и те координират своите увеличения на цените, за да постигнат по-големи печалби. Военно-промишленият комплекс, фармацевтичните компании, финансовият сектор и т.н. са в небивал възход: отново, не толкова чрез увеличение на „реалното производство“, колкото чрез галопиращите печалби в своята продукция! Корпорациите използват инфлацията като прикритие и оправдание да увеличават печалбите си. Ако някой си въобразява, че в България е по-различно, нека си помисли още един път или да погледне печалбите на банковия сектор, на субсидирания туризъм, на платеното здравеопазване и т.н.!

- Кои са най-добрите методи за лечение на последиците от инфлацията?
- Понеже инфлацията по аксиома удря най-силно доходите на най-бедните (тези на минимална заплата, родители с малки деца, пенсионери и др.), естественото решение е чрез фискалната политика на държавата и вътрешната корпоративна социална отговорност (там, където я има!) темпът на нарастване на минималните доходи да изпреварва ръста на инфлацията. Какво обаче прави и ще прави ЕЦБ? Ще вдига лихвените проценти, които ще оскъпят кредитите, но няма да водят до привличане на нови депозити, понеже повечето банки се „скъпят“ да плащат за тях. По-скъпите кредити са предпоставка за стагфлация, която в САЩ вече е налице. В този смисъл, ЕЦБ се опитва да лекува, образно казано, Ковид-19 с хапчета за диария! Единственият инструмент на ЕЦБ за увеличаване на лихвените проценти удря малкия бизнес и наемните работници, а не корпорациите, отговорни за повечето увеличения на цените (над нарастващите разходи за глобалните доставки). Затова и отговорът на третия въпрос, решението на ЕЦБ ще удържи ли инфлацията до 2% през 2022 година, е категорично „не“!

- Какви други възможности за маневриране притежава ЕС, за да укроти инфлацията? Време ли е за допълване на монетарната политика с фискална политика?
- За съжаление, в момента ЕС наподобява един разстроен симфоничен оркестър, в който всеки от 27-те музиканти се старае да надсвири останалите, а пред всеки от тях има различни партитури на фолклорна тематика (българският музикант дъни чалга върху нотна тетрадка от Харвард). Такава е ситуацията: всяка държава-членка е в конкурентни отношения с останалите, стараейки се да придърпа повече от чергата към себе си. ЕС е какафонична съвкупност, която не е още система.
Навсякъде в света академичният икономически анализ препоръчва комбиниране на монетарната с фискалната политика на всяка държава, включително и на ниво съюз. До глобалната финансова криза през 2007-2008 г. се тълкуваше, че „свободните финансови пазари решават всички проблеми на пазарната икономика“. Катастрофата на глобалните финанси обаче подсказва, че фискалната политика често трябва да има водеща роля при решаването на кризите. Чрез данъчното облагане и последващите държавни разходи могат да бъдат постигнати както успешни тактически социално-икономически задачи при извънредни ситуации, така и при решаването на дългосрочни стратегически задачи.

- А какво става в Европейския съюз?
- Понеже между страните-членки на ЕС се води и фискална конкуренция (коя страна, например, ще предложи по-ниски данъци), през последните три години правителствата се насочиха не към фискални промени, а към все по-голяма задлъжнялост и бюджетни дефицити (типичен пример е и България). И понеже фискът е „стабилен“, то при извънредни ситуации – като тази с руската военна операция и прекъсването на връзките с РФ по много линии – „цената“ на инфлацията и на дефицитите ще се плати шоково от хората с ниски доходи. Няма кой друг да плаща, освен по-бедните и трудещите се, богаташите са скътали доходите си в офшорки. Но с тези тенденции всякакви приказки за „демокрация“, „справедливост“ и „морал“ стават на пух и прах! Затова даже в САЩ дискусията какво да се предприеме по линия на фиска, стана не само ожесточена, но и твърде радикална. Ще си позволя да цитирам известния Кенет Рогоф, който е категоричен: „Правилният начин за правителствата да преразпределят доходите на устойчива основа, ако такава е целта, е да повишат данъците за хората с по-високи доходи и да увеличат трансферите към сегменти от населението с по-ниски доходи (и особено с много ниски доходи)“. Конгресменката от Демократическата партия Александрия Окасио-Кортес добавя: „и горната средна класа“ към формулата.

„Икономистите“ (от сектата на правоверните пазарници) трябва да приемат, че по-високите данъци за хората с високи доходи и доходи над средните са не само справедливи, но и необходими за постигане на социално сближаване. В България (уж) „добрата“ фискална политика досега означаваше „плоски данъци“, „данъчни облекчения“, „премахване на облагането на минималните доходи“, „нулево ДДС“, „подпомагане на бизнеса“ и т.н., всъщност тези фискални хватки издават един финансов провинциализъм, водещ към трупането на дълг и безотговорно поведение на правителства.

- Вече има прогнози, че светът навлиза в рецесия, а някои прогнозират дори стагфлация. Кой е най-реалистичният сценарий за развитие на икономиката?
- Новият термин, който трябва да влезе в оборот, е не стагфлация, а дефицитофлация. Дълго време централата на Европейския съюз изпълняваше знаменитата роля на камилската птица, заравяйки си главата в пясъка, за да не вижда задаващите се проблеми и кризи. Напълно естествено е да се очакват изненади и временни дефицити не само по линия на газта, нефта, смазочните масла, пластмасите, фармацевтичните продукти, изкуствените торове, пестициди и хербициди, и т.н., а също и остри дефицити на работна сила. Десетилетия Европейският съюз бяга от думичките „стратегическо планиране“, заменяйки ги с думите „свободни пазари“, зад които (уж) „свободни пазари“ надничат плановете на корпорациите за по-високи печалби. В това идейно отношение центърът на Европейския съюз е в голям дълг към всички страни-членки.

- Цената на газа през август ще нарасне с 60%. Как това ще се отрази на бизнеса?
- Неприятен въпрос, който все пак се нуждае от алтернативни отговори. Ако все още има любители на „свободните пазари“ (къде се изпокриха, впрочем?), всяка компания и всяко семейство трябва сами да се оправят и да търсят решения. Но понеже няма такова чудо като „свободни пазари“, особено при незаменими блага, то спасението е чрез тактическо подпомагане на най-нуждаещите се - временно, докато се намерят адекватни решения и не се нарушава Европейското законодателство. Особено внимание трябва да се обръща на един много важен показател - безработицата. При спад на икономиката, придружен с висок ръст на цените, естественият ход на бизнеса е да генерира нарастваща армия на безработните. Спомнете си Великата депресия от 1929 г. и ще разберете за какво намеквам.

- ЕС предприема мерки за ограничаване потреблението на газ с 15%. Възможно ли е руският газ да бъде заменен с газ от други източници и каква ще бъде цената за това?
- Празните приказки по този повод надхвърлят височината на Еверест. Какво означава намаление с 15% на потреблението на Германия, на Франция и на България? Става дума за различни количества зад тези 15%, при което най-ощетена ще бъде най-слабо развитата страна, следователно - България. Но защо не 17%, например, с което ЕС ще „смаже“ Русия? Ясно е, че в момента е в оборот общоевропейско лицемерие. Колкото повече доближаваме зимата, толкова повече ще лъсва безсмислеността на тези решения, красиво наричани „диверсификация“. Чрез „диверсификация“ към първобитен начин на живот – това ли искаме?!

- Кой печели от икономическите проблеми в света?
- Три сектора получиха мощен тласък както от противопоставянето на Запада на част от изтока (Руската Федерация), така и от некоординираните - и в голяма степен неадекватни решения - на Европейския съюз и отделните страни-членки. Именно военно-промишленият комплекс, финансовият комплекс и комплексът на строителството и недвижимите собствености, в момента са в разцвет в САЩ. За съжаление на Европейския съюз, основен губещ се очертава Германия, а в други сектори на икономиката - Франция.

- Служебното правителство трябва ли да възобнови контактите с „Газпром“ и да се съгласи с поискания от руската компания начин на разплащане за газа?
- В момента някои български политици, които се прехранват с властта, стигат до трагикомични предложения, които вероятно са продиктувани от голямата жега. Ще остане в рекордите на Гинес, както и в световната история, идеята да се забрани със закон покупката на газ от Русия. Такова престараване пред господарите не е характерно даже за кучетата.
Мъдрото решение както за ЕС, така и за България, е търсенето на стабилен европейски (и световен) мир. Такъв мир би обезсмислил всякакви „диверсификации“ по политически сметки, освен разумните, което би означавало, че при стратегическите преговори ще се търсят сигурни гаранции и най-добри цени. По този начин въпросът дали да се преговаря с някого или не придобива технически, а не радикално-политически характер.

Нашият гост

Боян Дуранкев е роден на 2 май 1951 г. Икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране. През 1980 г. завършва социално-икономическо планиране в Университета за национално и световно стопанство, където продължава неговата академична и научна кариера. Специализирал е в САЩ и Германия. През 1989 г. придобива степента доктор по икономика, през 1994 г. става доцент, а през 2010 г. - професор. Дуранкев е автор на повече от 80 статии, студии и книги. Преподавател по маркетинг и маркетингови комуникации в УНСС и във Висшето училище по застраховане и финанси.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта