Русенец създаде една от най-бързо развиващите се компании в Силициевата долина

Двуметрови преспи блокират страната Комбинацията със студения арктичен въздух, който се спуска към Балканите от север, създават опасна обстановка на пътищата

Земетресение с магнитуд 5,5 по Рихтер край бреговете на Япония

Фънки и Хилда Казасян жури в „Като две капки вода“

„Юнайтед“ би „Челси“, Жозе не трепна

Мария и Мегз заровиха томахавките След като получи приза за Попфолк идол на годината, Фики се прибра да отпразнува изписването на първородния му син

„Лацио“ лети към Шампионската лига

Зелената империя – тъмната страна на WWF От 20 години швейцарската офшорка е оплетена с политико-икономически лобита в страната ни

Ген. Тодор Бояджиев разкри как е било подслушвано посолството на САЩ

Осъдиха на смърт 16 туркини за принадлежност към ИДИЛ

“Пирин” прекъсна серията от загуби

Северна Корея желае да започне диалог със САЩ

Юнкер: Македония е на прав път, може да получи препоръка от ЕК до няколко месеца

Депутатът Николай Бошкилов напуска ръководния екип на БСП-Благоевград

Обилни снеговалежи и силен вятър тази нощ и утре, червен код в областите Смолян и Кърджали

Икономистът проф. д-р Боян Дуранкев пред „Труд“: Системно гладен на обилно преял не вярва След 38 години може да стигнем средното ниво на БВП в ЕС

Проф. Дуранкев не за първи път гостува на страниците на в. „Труд“. Сега разговаряме с него за предизвикателствата пред българската икономика и пред социалния статус на българина. Какъв икономически ръст ни е необходим, за да стигнем средните показатели за Евросъюза? И още – възможен ли е рязък обрат в отношенията между наемния труд и капитала на родна почва?

– Проф. Дуранкев, икономическият растеж за тази година се очертава да бъде доста висок, което е очевидна тенденция вече втора поредна година. На какво се дължи това и какви са перспективите пред бъдещето на българската икономика?

– След приемането на страната ни в ЕС и независимо от голямата финансова криза, България постигна впечатляващо развитие, ако се съди по статистическите данни. Брутният продукт на страната нарасна от 4300 евро на човек от населението за 2007 г. на 6800 евро през 2016 г. Това е добрата новина. Лошата вест е, че това върхово постижение отрежда на страната ни последно място в ЕС по този показател, като средният показател за страните членки е 29100 евро през 2016 г. Ако постигнем средногодишен икономически растеж от 4,0%, какъвто се очертава през 2017 г., то точно след 38 години – през 2055 г. – ще постигнем средното ниво на брутния продукт на ЕС, но за 2016 г.Този факт едва ли удовлетворява както политическата класа у нас, така и стратезите (ако има такива) на ЕС.

Според всеки учебник по икономика, независимо дали е на английски, руски, китайски или български език, ниски темпове на растеж са до 3%, средни – 3-6%, високи – над 6%. От тази гледна точка, постигането на 4-5% темпове на растеж са сами по себе си добър резултат, ако си склонен да участваш винаги в „Б“ групите, при това оставайки неизменно на последно място. Но ако желаеш да се придвижиш от последното към първото място в „Б“ групата, ти е необходим растеж от над 6% средногодишно. Това е всъщност едната от големите питанки пред политическата класа. Способна ли е да го осъществи? Понякога България е постигала и по-високи постижения: преди 1990 г. даже понякога е надхвърляла 8% растеж, а през 2005, 2006, 2007, 2008 г. растежът е бил на или над 6%.

– Успя ли този икономически растеж да обогати българските граждани?

– Един от големите въпроси на развитието е въпросът кого е облагодетелствал икономическият растеж. През първите години на прехода благата от растежа са се насочвали предимно към „нашите кадри“ (БСП, СДС, ДПС и т.н.), но при „свободна предприемаческа инициатива“ на организираната престъпност и юнашката корупция; след приемането ни за членки на ЕС еврофондовете и обществените поръчки пак се канализираха (спомнете си кой разпределяше финансовите потоци) предимно пак към „нашите хора“ и едрите и средните корупционери (сред които се вляха препраните престъпни капитали); сега сме във фазата на родово-общинния-държавен капитализъм с поредното „правилно“ насочване на фондовете. Колкото и банално да звучи, Сталин се оказа прав и за България: „Кадрите решават всичко!“. Сменят се управляващи партии и партийни кадри, но властелините на капитала си остават едни и същи. Картите се разбъркват, но пак остават 52. От тях са зависими 240 основни играчи. От време на време се налага да се прилага и принципа „Няма човек, няма проблем!“ (приписван на Сталин, но всъщност измислен от Анатолий Рибаков в неговия знаменит роман), но отстраняването на едно петънце от официалния костюм не е равносилно на цялостно химическо чистене и пране. Политическата класа е трагично опетнена, но комично не иска да го признае.

– Как го усещат това обикновените хора?

– Що се отнася до хората в България, които изграждат националното богатство, минималната им заплата е 235,02 евро, докато румънските граждани днес стартират от 318,52 евро, а германците – от 1498,00 евро. Няма индикации различията да се променят в полза на България. Освен това, най-ниските доходи в ЕС се придружават с най-голямото (и нарастващо!) социално неравенство, съдейки по индекса на Джини. Не председателството на Съвета на ЕС да се проведе в България, а ООН да се премести тук, няма политически идеи как да се навакса пропуснатото, загубеното и ограбеното.

Може ли някой да си въобрази че има социална справедливост при пенсии 200 лв. и работни заплати от 200 000 лв. месечно? Може ли – независимо от проповедите на политическите омайни сирени – някой да е такъв лапнишаран, че да повярва на баснята, че бизнесмени напускат поне три пъти по-високи доходи, вливайки се в общинските дела, водени единствено от добродетели и желание да помогнат на гражданите си? Колкото и да убеждават бедния народ, че сега се живее по-добре и по-весело, системно гладен на обилно преял не вярва.

– Може ли да очакваме такова бурно развитие пред следващите години, което да позволи страната ни да се влее в групата на средно развитите страни в Европейския съюз?

– Най-добре е да бъдем реалисти. Реализъм не означава песимизъм.

Има фактори, които ще дърпат напред българската икономика още около три години. Това са преди всичко еврофондовете. Друг фактор, чиито потенциал е незаменим, е човешкият капитал, особено младите и образованите наши питомци, които може – и трябва – да останат до майката Родина, особено когато е в беда. Но насилствено закрепостяване в България при заплати от 500-600 лева месечно, както мечтае едрият капитал, не бива да се допуска. Едно по-мъдро управление може да закрепи минималната заплата за магистри на стартово ниво поне два пъти по-високо от общия минимум, т.е. на поне 920 лв.; ако младият човек е учил 5 години в университет, защо не се приложи правилото първите 5 години от трудовия си живот да не плаща данъци?! И при по-добри условия младежите няма да напускат страната си.

Банално или не, но ако се озапти корупцията (президентът се впечатляваше временно от румънския опит, но още по-убедителен е китайският), то ефективността на икономиката може да повиши темповете на растеж на 7-8% средногодишно. Въпросът е какво ще работи – ако няма корупция – огромната част от „политическата класа“, ще сади картофи ли?

Има и други фактори и условия, които биха повлияли в посока на нарастване на брутния ни продукт и съответно – на приходите в бюджета. Офшорките и до днес играят ролята на кърлежи, които изсмукват печалби далече-далече; нечестната конкуренция от страна на щедро субсидирани компании от по-развитите европейски страни съсипва потенциалните производители у нас; не по-малко нечестното ценообразуване на вносните продукти у нас също е смукач на евентуални натрупвания на българските граждани. И т.н.

Но да не забравяме че ЕС е общност от конкуриращи се страни. Следователно, ако в България доходите са все по-изоставащи от доходите на съседните страни, то техните правителства си вписват червени точки.

– Ако ЕС се промени в посока, посочена от Юнкер, няма ли да се подобрят нещата в съюза и за Българи?

– Европейският съюз още се прави на истински съюз, но това е все още съюз „на парче“, често – на бакалската сметка. Ако ЕС наистина беше съюз, подобно на САЩ, щеше да има много общи дела: обща външна граница (България е част от нея) със солидарна охрана; обща външна политика, а не диалог по тези въпроси с всяка от 28-те страни-членки; обща валута; обща и солидарна система на данъчно облагане и политика за доходите; общи стратегии за развитие и растеж. Даже общ език за комуникации, а не какофония от езици.

Ако ЕС не направи необходимите крачки напред, а той не смее да ги стори, поне засега, розовото му бъдеще ще изглежда така: британец ще поеме ролята на обединител, италианец ще управлява банковата система на съюза, германец ще се грижи за справедливостта на доходите и данъците, българин ще осигурява общата европейска отбрана. ЕС е остарял, но не е много помъдрял.

– А има ли рискове пред страната ни?

– Въпреки всеобщото слънчево настроение и парадният оптимизъм, рисковете са огромни. Вътрешните рискове са заплаха № 1. Егото и на премиер (и на личния му ГЕРБ), и на президент са на такива нива, че не допускат някой да е равен на другия. Винаги има някой по-мъдър от най-мъдрия. Вътре в управлението тлее потиснатото его на триглавата патриотична формация, поставена в ъгъла от европейските си партньори. Разрешава им се само да вдигат шумотевица около шума по курортите или на сватба. Бъдещето им изглежда скъсено и убедително несигурно.

Медийният дуел ГЕРБ-БСП (в частност: Борисов-Нинова) не носи точки никому. Войната винаги е свързана с жертви от двете страни. БСП се старае да бъде алтернатива, но не е; изглежда повече като постоянен анти-ГЕРБ. Няма солиден портфейл от алтернативни и успешни идеи у социалистите, а кадровата им скамейка е тясна, а играчите върху нея – поохранени и поостарели. Една Нинова социализъм не прави. Впрочем, може ли социалистите да обяснят какво означава – според тях – социализъм при капитализма???

В тези условия тихичко, но подличко, корупцията си върви като пълноводна река. Гледащият я дядо Йоцо не може да стори нищо по въпроса за нейното възпиране; обаче неговите внуци напускат България без надежда страната да се оздрави.

– Кажете и за външните рискове…

– Външните рискове са – може би равни или по-големи. Най-страшното е ако се разпали някъде някоя „локална войничка“, понеже в „международната общност“ веднага ще се влее и България. Брекзит е другият несъмнен огромен и неясен риск; Каталуня дава лош пример за възможността Европейският съюз от съюз на гражданите да стане съюз на нациите (що е пък това „нация“, да го обяснят патриотите!). Външната ни политика е традиционна – на наблюдатели отстрани и одобрители на решения от големите началници: радваме се на признаването на българския език в Албания, мълчим за състоянието му в Македония и забраната му в Украйна; признаваме Косово (непризнато от Испания и други умни страни), но не признаваме Крим и Каталуня. Шикалкавим в очакване други да решават европейските дела, но с неизменно цъфнала възторжена усмивка. Може – ако продължаваме така в славната Европа – да осъмнем с три Българии: Софийска република, Търновско царство и Източен вилает.

– И какво ни остава тогава?

– Една опасност никога не идва сама. Заплаха са няколкото световни раздути (пред спукване) финансови балони: рискови електронни валути, раздути цени на недвижимата собственост, задлъжнели банки, големи компании и държави. Бъдещето на долара при Тръмпономиката е също под сериозна заплаха. И какво ни остава в такава ситуация? Да се наслаждаваме на есенното топло слънце (радостни, че пестим от парно), да работим залудо и да сбъдваме лятната си българска мечта (малка почивка на Халкидики). Но ако не мислим за бъдещето, значи въобще не мислим.

 

Нашият гост

Боян Дуранкев е роден на 2 май 1951 г. Икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране. През 1980 г. завършва социално-икономическо планиране в Университета за национално и световно стопанство, където продължава неговата академична и научна кариера. Специализирал е в САЩ и Германия. През 1989 г. придобива степента доктор по икономика, през 1994 г. става доцент, а през 2010 г. – професор. Дуранкев е автор на повече от 70 статии, студии и книги. Преподавател по маркетинг и маркетингови комуникации в УНСС и във Висшето училище по застраховане и финанси.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (16)

  1. “Системно гладен на обилно преял не вярва.” Много добри идеи изказва г-н Дуранкев.Най-много ме боли,че младите хора напущат страната в посока запад. А нашите политици не си го слагат на оная си работа.Иначе дрънканиците им са много.

  2. Проблемът не е само в доходите, а в цялата обстановка. Здравеопазване, образование, култура… всичко е принизено и платено. Даже при добри доходи околната среда е “лоша”.

  3. Всичко е така. И даже още по-зле. Но каква полза да ни го казват, като никой не се сеща да спре този процес на самоунищожаването на един народ и на една държава?

  4. ТОЗИ ЧОВЕК Е СКАРАН С ИКОНОМИЧЕСКАТА ЛОГИКА. НЯМА ЛИ ДА СПРЕ ДА СЕ ИЗКАЗВА, ЧЕ СЕ ИЗЛАГА. ВЯРВАТ МУ САМО ХОРА, КОИТО ИЗОБЩО НЕ РАЗБИРАТ ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ВЗОИМОВРЪЗКИ.

  5. Halo,
    Saya adalah Ibu SANDRA WALKER yang bekerja di bawah naungan LOH KATOLIK, kami memberikan pinjaman kesempatan hidup. Apakah Anda memerlukan pinjaman segera untuk menghapus hutang Anda atau Anda memerlukan pinjaman modal untuk memperbaiki bisnis Anda? Sudahkah anda ditolak oleh bank dan lembaga keuangan lainnya? Apakah Anda memerlukan pinjaman konsolidasi atau hipotek? Jangan melihat lebih jauh, karena kita berada di sini untuk semua masalah keuangan Anda. Kami telah menyediakan dana untuk orang-orang yang membutuhkan bantuan keuangan, yang memiliki kredit buruk atau yang membutuhkan uang untuk membayar tagihan, untuk berinvestasi dalam bisnis dengan tarif 3%. Saya ingin menggunakan media ini untuk memberi tahu masyarakat umum bahwa kami memberikan bantuan dan penerima bantuan yang andal dan kami bersedia menawarkan pinjaman kepada Anda. Kirimkan kami surat: (SANDRAWALKERLOAN@GMAIL.COM), whatsapp Numer: +2349066110212

    1. Благодаря ви за оценката! Бъдете жива и здрава, това е необходимо в България!

  6. Професоре дори и да сте прав пак няма да се съглася с вас. Защо ли ? Ами защото първо само тикви и кратуни избираме да ни управляват и ако нещо хубаво ни се случи то по-скоро не е тяхно дело и е случайно и за кратко, а пък тенденцията ни е на застаряваща и изчезваща нация за сметка на масовото размножаване на калпавия материал който руши, лъже, краде и точи бюджета вместо да създава . Повтаря се историята по време на соца -след 20 години щяхме да сме построили развит социализъм а след 40 едва ли не комунизъм докато балона с лъжите се спука. Това нашето демокрация ли е ? Това нашето пазарна икономика ли е ? Това нашето образование ли е ? Това нашето правосъдие ли е ? Това нашето е И М И Т А Ц И Я уважаеми професоре ! И затова и този балон ще се спука !

    1. Демокрация е когато от “народа” няма гладни, бедни и глупави, а политиците наистина им “служат” за по-добро бъдеще. В тази си форма – у нас – демокрацията е опиум за народа, факт.

  7. Според НОИ, средната заплата за страната е 801 лева, според НСИ 1021лева, а според парцала Борисов и шайката му е 1350 и щяла да стане 1500 благодарение на тях. Аз лично вярвам на НОИ, защото там числата не лъжат, на НСИ не вярвам, защото лъжат. А на парцаля Борисов и шайката му съвсем не вярвам, защото те явно живеят в друга реалност или планета или узаконяват сивата икономика. От 801 лева до средната заплата в развитите европейски държави пътят е дълъг. Препоръчвам на крадливия парцал Борисов и шайката му да спрат да крадат по 20 и кусур милиарда годишно.

  8. Нали знаем вица за хмм ”средна”заплатка:) сравняваме я със зеле свинско със зеле:) За едни свинските кюфтациии, за другите, т.е. за 70-80% от населенийцето зеленцето:)))

  9. Da uvazhim intelekta ,nauchnite titli i usardnia trud na Prof Durankev. S Pochitanie!. Sichko e dinamika, a sled 35 godini tcenite shte sa drugi, a I srednata zaplata na Zapad sigurno shte e po-visoka. Sigurno i politicheskata karta na Evropa. shte se promeni. Mislia si tazi finansova i ikonomicheska sovremenna ramka e sozdadena i se modelira za da obsluzhva permanentno sebeizbran elit , a za ,stadoto’ -,estestven podbor’ , konkurencia I robia. Ideite na Prof Durankev mi se struvat utopia. Kak se bori edria kapital I multinational companies? . Se pak e kazano -Derzaite I shte vi se dade

  10. Прав е г-н професора, това, което е написал е общо взето вярно. Даже и пословицата за сития и гладния е вярна. Все пак мисля, че само думи не са достатъчни. В светото писание е казано: В началото бе дело. Само бла-бла-бла не стига. И други светила в икономиката се пробваха като професор Беров например. Иначе с проценти всеки знае.

    1. V nachaloto be Slovoto, I Slovoto beshe u Boga…….V Nego be zhivotot I zhivotot be svetlinata na covecite, I svetlinata sveti v tamninata, a tamninata ia ne shvana! – iz Evangelieto na Ioana.

  11. Поздравления за проф.Боян Дуранкев.Той всъщност е единствения икономист в България който определя нещата такива каквито са.Дано тези които ни управляват се вслушат в неговия глас.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.