Инфлацията достигна рекордно високи стойности. Бюджетът за настоящата година още не е приет, а от Министерството на финансите вече заявиха, че в средата на годината ще има актуализация. С въпроси какво да правят хората със спестяванията си и адекватни ли са мерките на правителството за справяне с проблемите се обърнахме към икономиста Стоян Панчев.

- Г-н Панчев, инфлацията достигна рекордни стойности. На какво се дължи това? Смятате ли, че Европейската централна банка трябва да промени политиката си, ако действително иска да ограничи инфлацията?
- Рекордните стойности в скоковете на цените са следствие от поведението или политиката на големите централни банки след март 2020 г. Те реагираха на рецесията, предизвикана от пандемичните затваряния, с агресивно увеличение на паричното предлагане (т. нар. „печатане на пари“), което само за година увеличи количеството пари в системата с между 15-25% в зависимост от това за коя банка говорим. Този процес продължи и през 2021 г. и в комбинация с фискалните програми на правителствата вля ликвидност в пазарите, която доведе до скок в търсенето и оттам до ценовата инфлация. Предлагането не може да реагира достатъчно бързо и това доведе до високи цени, забавяния по веригите на доставки, дефицити на компоненти, влошаване на определени услуги, ерзац качество при определени стоки и т. н. Относно ЕЦБ, смятам, че тя има голяма заслуга за инфлацията, включително у нас. За да видим нормализиране на цените, ще е нужно спиране на пандемичната програма на Франкфурт, което се предвижда да се случи през идните месеци до средата на годината. Като компенсиращата програма за изкупуване на активи не трябва да пораства твърде много. За разлика от Федералния резерв в САЩ, ЕЦБ не може да вдигне основния лихвен процент, защото страни като Италия и Гърция могат да се окажат в нова дългова криза, като тази от 2009 г. Европа е в по-сложно положение от някои други икономики, точно заради дисбалансите в еворозоната.

- Какво може да направи българското правителство, за да ограничи инфлацията? Закъсняха ли компенсациите за бизнеса заради скъпия ток - фирмите вече вдигнаха цените, а правителството обещава, че ще им даде компенсации, но бизнесът дори не знае точно на каква сума може да разчита и кога ще я получи?
- Не са много нещата, които нашето правителство може да направи. България е малка и отворена икономика, част от големия търговски съюз на Стария континент. Но все пак надолу инфлацията може да бъде натисната от балансиране на бюджета и охлаждане на кредитирането (което е в прерогативите на БНБ). Чисто структурно, важно е да не се бърза за влизане в еврозоната, защото има ясни доказателства, че страни, с неконвергирали икономики като нашата, внасят още по-голяма инфлация. Например хармонизираният индекс на потребителските цени в Естония е двойно по-висок от този у нас - 6,6% срещу 12%. Бедните страни в еврозоната внасят цените много по-бързо от доходите на богатите. Що се отнася до компенсациите - смятам, че по-големият проблем не е самото забавяне, а липсата на фокус в раздаването им (т. е. на кого и защо) и липсата на ясно дефинирана финална точка на подобен тип субсидиране. За последните две години започнахме да прилагаме все повече от инструментариума на плановата икономика - субсидии за разходите, субсидии за заетост, ценови контроли. Може да изглежда, че помагаме на бизнеса, но всъщност го приучаваме на помощи от данъкоплатците.

- За цените на тока и парното беше наложен мораториум, а за хората, които се отопляват на газ ще дават компенсации, но още не е ясно кога ще ги получат. Тази мярка на правителството не закъсня ли?
- Мораториумът не беше добро решение и изобщо не трябваше да бъде приеман. Той ще има дългосрочни негативни ефекти, а дори може да доведе и до рязък скок в цените при изтичането на срока му на действие - в зависимост от международните цени на енергията. Начинът на въвеждане на мерките за мен показва по-скоро хаос и липса на кохерентна визия при правителството на четворната коалиция. Подобен гаф се получи и с пенсиите, ако сте забелязали, въпреки дадените обещания. Също така при данъците, беше обещано да не се вдигат, а вече виждаме спора за максималния осигурителен доход, ще има и скок в акцизите за цигари, ще бъдат премахнати и ДДС преференциите през 2023 г.

- Високата инфлация засяга както хората с големи спестявания в банките, така и тези с ниски доходи. Смятате ли, че минималната заплата трябва да бъде увеличена до повече от предложените от кабинета 710 лв., за да компенсира инфлацията?
- Минималната работна заплата ще компенсира инфлацията само за набор от служители на бюджетна издръжка, чиито заплати са свързани с размера на МРЗ. Ефектът върху реалната икономика от гледна точка на доходи ще е минимален, така или иначе те се увеличиха с близо 11% за 2021 г. Идеята на увеличението на МРЗ и сега, и в миналото, е била да се постигне чисто фискален ефект, поставя се ценови под на данъчното облагане. НАП и МФ ще събират малко повече данъчни приходи като накарат определена част от работещите да изсветлят процент от заплатите си. Също представлява своеобразно вдигане на данъчното облагане за тези, които се опитват да го избягват. Не трябва да се забравя и негативният ефект от МРЗ върху заетостта, според едно изследване за българския трудов пазар, с всеки 100 лв. увеличение на минималната заплата, се губи близо 1,5% от заетостта.

- Какво препоръчвате на хората със спестявания, какво може да направят с парите си, така че те реално да не се топят заради инфлацията?
- Най-важната препоръка е да не ги държат в кеш или в банка на депозит, защото инфлацията и ниските лихви (в някои случаи дори номинално отрицателни) ще ги обезценят с бърза, натрупваща се скорост. Оттам вече много зависи от конкретните лични обстоятелства - възраст, доходи, толеранс към риск, поставени цели, познания за активите. Българите традиционно подхождат към недвижими имоти в подобни ситуации. Други възможности са акциите, инвестиционното злато, криптовалутите, колекционерски ценности. Облигациите не са за препоръчване в сегашната конюнктура. Препоръчвам самообразование по темата, вече има все повече и повече начини за това.

- Смятате ли, че ръстът на акциите на борсите по света ще продължи още дълго?
- Задавате ми въпрос за няколко трилиона долара. Повечето индикатори, които могат да ни ориентират в ситуацията показват, че акциите са на исторически връх - като съотношения цена/приходи, като процент на пазарите, спрямо икономиката, като стойност на индексите. Достигнали сме и границата на нулевите лихвени проценти, а добре е установена връзката между спад в лихвените проценти и увеличението на цената на финансовите активи. Моето усещане е, че сме близо до върха. В последните дни, в следствие очакването Федералният резерв да затегне своята парична политика, виждаме спад в пазарите на акции - още един индикатор за връзката между стойностите на активите и паричната политика. По-затегнатата парична политика ще сваля цените на акциите.

- Виждате ли някаква положителна промяна в управлението на страната през последната вече близо една година? Какво реално е направено, за да живеем по-добре?
- Чисто политически смятам, че настъпи едно дългоочаквано разведряване. Срастването с властта на определена политическа сила или кръг никога не е ползотворно и беше започнало да дава опасни странични ефекти. От гледна точка на стопанска политика, не съм особено впечатлен от направеното последните месеци. Трябва да отчетем сложния момент в цялата световна икономика, но провежданите политики (с малки изключения) са по-лоши версии на вредни, вече започнати такива от последния кабинет Борисов. Не личи дори да има дългосрочна визия за промяна, която да можем да коментираме.

- В период когато много международни компании се отдръпват от Китай и искат да имат производство по-близо до клиентите, си чуждите инвестиции в България през миналата година не се увеличават дори при ниските заплати у нас. На какво се дължи това?
- Кризисните години не са точно времето, в което да очакваме много компании да се впускат в нови инвестиционни начинания, особено когато се очаква свиване на ликвидност. У нас липсва фокусът към привличане на нови инвестиции или подпомагане на местни предприемачи, виждаме, че основните сили и на политици, и на голям бизнес са насочени към усвояване на средства, идващи по линия на различни ЕС програми. За мен това е форма на т. нар. „холандска болест“, при която един източник на лесни приходи задушава развитието на всичко останало - в нашия случай източникът на болестта са еврофондовете, включително и Планът за възстановяване и устойчивост. Важно е да се отбележи и че всъщност нашият пазар на труда не е никак дълбок и отдавна се е изчерпал от подходящи кадри в много сектори.

- Чуждите инвестиции са нещо чудесно, но те имат малък дял от БВП в страната ни и не бива да разчитаме само на тях за ръста на икономиката ни. Какво според Вас трябва да бъде направено, за да се повиши жизненият ни стандарт?
- Преките чуждестранни инвестиции остават най-бързият път към икономическо развитие на страната. С тях внасяме капитал, специфични и бизнес умения и възможност за задържане и развитие на работниците. Този капитал, обаче, често е глобално мобилен и лесно може да се премести в десетки други, състезаващи се с нас инвестиционни дестинации. В този контекст, ключова е работата, свързана с условията за правене на бизнес - не толкова заради преките чуждестранни инвестиции, а заради нашия местен бизнес, който да може да се състезава на международните пазари. Връщам се на казаното по-рано, фокусът у нас е да се усвоява, вместо да се създава. Това трябва кардинално да се промени, защото за момента създателите вместо да се облекчават, се товарят с нови данъци, нови регулации, с грешките на държавата.

- От управляващата коалиция обявиха, че по-съществени политики ще бъдат вкарани в бюджета с актуализацията му в средата на 2022 г. Нещо като „гледайте ни, най-интересното предстои“. Това не са ли загубени още шест месеца? В същото време удължават действието на основни параметри от бюджета за 2021 г. до март, за да имат време да направят бюджетите на новите министерства?
- Предвид видяното на този етап, започвам да се притеснявам за интересното предстоящо. Управляващите за момента са много далеч от някаква смислена визия, струваща си вниманието сега или след шест месеца. Надявам се да греша, но тези са сигналите на днешния етап. Що се отнася до бюджетната процедура, начинът на работа на Министерство на финансите е в нарушение на духа, ако не и на текста на Закона за публичните финанси. Не е случайно, че бюджет се приема веднъж в годината. Актуализацията би трябвало да бъде рядко използвана мярка, а не планиран ход за след три месеца. На практика до средата на 2022 г. ще имаме три отделни бюджета - продължение на този от 2021 г. до март, „пролетен бюджет“ до юни-юли и евентуално поне още един (да се надяваме финален) до края на годината. Прилича на публичните финанси в бананова република. Отваря се и големият въпрос за реалния размер на дефицита - той включва ли „мостовото финансиране“, прехвърлено от 2021 г.?

- Управляващите разработват инвестиционна програма на стойност 12 млрд. лв. за строителство на мостове над Дунав, тунели под Стара планина, магистрали. Смятате ли, че това е реално, или просто фокусът от проблемите на деня, например в здравеопазването и образованието, се премества към някакво по-светло бъдеще, което да очакваме?
- Неслучайно в българската политика се говори за „ресурсни министерства“, такива при които могат да се преразпределят потоци от държавно или европейско финансиране. Силата в държавното управление е да имаш достъп до такова преразпределение и да го насочваш към правилните кръгове, да получаваш ренти от упражняването на власт. Образованието и здравеопазването предоставят относително по-малко достъп до такива парични потоци, като в същото време са зле работещи системи, свързани с решаване на важни житейски проблеми. Министрите искат да режат ленти, не да решават сложни, десетилетни проблеми.

Нашият гост
Стоян Панчев е завършил Софийски университет и University of London. Работил е в Institute of Economic Affairs, London и Института за пазарна икономика, София. Председател на Българско либертарианско общество. Съосновател на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Бил е преподавател в Софийски университет “Св. Климент Охридски”.