Столични потайности

Убежището може да осигури пълноценен живот за няколко месеца     

Бункерът е само за най-висшите номенклатурчици и за големите умове на СССР

На фона на дискусиите за възможността за използване на ядрени оръжия, темата за укритията отново е актуална в Русия, за първи път след Студената война. В социалните мрежи често се появяват карти с местонахождението на тези обекти. В действителност не съществува карта на московските бомбоубежища. Такава информация не е публична, не защото е държавна тайна, а защото е за служебно ползване, за да не привлича тълпи от любопитни изследователи. Широко разпространено е мнението, че в руската столица отдавна не са строени укрития, а тези, от времето на СССР, са изоставени или преоборудвани. Но как стоят нещата всъщност? 

Двойно предназначение

В Русия е изключително популярна идеята, че в съветската епоха са построени и поддържани в перфектен вид много бомбоубежища, а след разпадането на СССР всички са изоставени или преустроени за други цели. Всъщност това е заблуда. По времето на Сталин, в Москва са построени много отделни убежища. Това се дължи на факта, че сградите в онези дни са предимно нискоетажни, понякога с дървени тавани. Мазетата на такива къщи не винаги са в състояние да гарантират защита дори от обикновени бомби.

Но в следвоенния период ситуацията се променя. Появяват се ядрени оръжия, населението на столицата расте бързо, метрото се развива. При тези условия е твърде скъпо да се строят десетки отделни заслони за всяка зона. От времето на Хрушчов-Брежнев значителен брой столични многоетажни сгради са издигнати с укрепени мазета, които при необходимост, да се използват като убежища.

Всички станции на Московското метро разположени дълбоко, ​​както и  подземните паркинги и други съоръженията са първоначално проектирани и построени като съоръжения с двойно предназначение. В нормално време те се използват за пряка нужда, а в случай на спешност в рамките на няколко часа трябва да се превърнат в убежища за няколко хиляди души.

Същото важи и за всички преустроени индивидуални бомбоубежища, в които се помещават складове, магазини, кафенета, барове и др. Законът позволява използването им за търговски цели, но при необходимост в рамките на 12 часа те се превръщат в убежища за гражданска защита. През това време трябва да се почистят от ненужни вещи и да се доставят запаси от питейна вода и оборудване за спане.

Секретни обекти

В случай на извънредна ситуация, обикновените московчани могат да се скрият или в укрепени мазета, оборудвани за временен подслон на голям брой хора, или в отделно разположени убежища, в зависимост от района, или в метростанции. Повечето от тези убежища включват кратък престой – от няколко часа до два дни. Има минимум удобства и няма хранителни запаси. Но от съветско време някои предприятия са оборудвани като специални убежища.

Те са за онези работници, които държавата счита за особено ценни: служители на централния апарат на министерствата и ведомствата, щабовете на армията, служители на изследователски институти и предприятия в областта на отбраната, персонал на държавните телевизионни и радиокомпании. По правило те се предоставят за ограничен брой хора, така че има специални списъци на служителите и техните най-близки роднини, за които е запазено място.

Тези съоръжения са разположени в непосредствена близост до работните места. Оборудвани са с канализация, водоснабдяване, хранителни запаси и са предназначени да оцелеят в ядрена война. Докато обикновеният цивилен подслон осигурява доста кратък престой, тези съоръжения осигуряват защита за месеци.

Само за елита

От времената на перестройката слуховете за подземен град в Москва, са много популярни. Обектът е наречен "Раменки-43", защото се намира под този столичен квартал. Говорим за подземен заслон, представляващ по същество цял град на около 200 метра дълбочина. Той е в състояние да побере около 15 хиляди души и служи не само като временно убежище, а може да осигури пълноценен живот под земята в продължение на няколко месеца или дори години.

Предполага се, че обектът е построен в епохата на Брежнев като „градът на Страшния съд“. Планирано е да се подслонят не само висшите слоеве на партийната номенклатура, но и най-добрите умове на СССР. Предвидени са отделни „апартаменти“ за семействата, арсенал от оръжия за защита, комуникации, климатици, огромни хранителни запаси и др. Местоположението на обекта в Раменки не е случайно: в западната част на столицата, през епохата на Брежнев, традиционно се заселва не само партийната номенклатура, но и научната интелигенция.

Предполага се, че градът е свързан с правителствени сгради и най-важните изследователски институти чрез тайна линия - "Метро-2", - построена в случай на ядрена война на много по-голяма дълбочина от обичайните линии. Този клон е строго класифициран, никога не е изобразяван на карти и не влиза в контакт с обичайното метро. Но все още никой не е представил доказателства за съществуването на подобни укрития. Повечето изследователи ги смятат за градски легенди.