Инж. Красимир Коев, директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното, пред „Труд“: Българското вино се върна на руския пазар

Какво пие българинът, има ли опасни напитки на нашия пазар и откъде да купуваме, за да не рискуваме здравето си. По тези въпроси разговаряме с изпълнителния директор на агенцията по лозата и виното Красимир Коев в навечерието на празника на лозарите Трифон Зарезан.

Ще разберем още какво накара руските потребители отново да търсят нашето вино, в кои държави изнасяме най-големи количества и защо италианците правят мартини от българско грозде.

- Г-н Коев, преди да приключи гроздоберната кампания казахте, че като качество реколтата през 2017 г. за последните 30 години е в топ 5 на най-добрите. Какво показаха окончателните данни?

- Потвърждавам - реколтата тази година беше в топ 5 за последните 30 години. Това не е само мое наблюдение, а мнението на над 300 производители, с които сме разговаряли. Данните, които все още не са окончателни, но са на база декларациите на 80 000 гроздопроизводители, показват, че 166 341 тона грозде е прибрано и обработено от винарските предприятия. Очакваме по окончателни данни количеството да стигне до 170 хил. тона. Разбира се, отделно има и гроздова мъст, която е постъпила във винарските предприятия. Заедно с нея общото количество ще стигне 180 хиляди тона. За сравнение миналата година реколтата беше 174 хиляди тона.

- Според Международната организация за виното 2017 г. е била най-лошата за производството от 1961 г. Ние се оказваме изключение, така ли?

- Понякога е хубаво да бъдеш изключение. В световен мащаб през миналата година имаше много пропаднали площи с лозя, заради измръзвания и лоши метрологични условия. След това имаше доста наводнения или засушавания в отделни райони на Нова Зеландия, Чили, Аржентина. Докато при нас като качество гроздето е много добро, но нямаше тегло. Тоест площите, които не бяха поливани от хидромелиоративни съоръжения, а се очакваше само дъждът да напои почвата, там гроздовете не успяха да се налеят. При тях рандеманът на гроздовия сок, който беше извлечен, беше по-малко. В същото време стопаните, които поливаха своите насаждения, получиха добиви от 1500- 1800 кг на декар. Всичко зависи доколко се прилагат модерните технологии при отглеждането на лозята.

- Това, че имахме по-добра реколта от конкурентите ни, означава ли, че имаше и по-голям интерес от чужденци да изкупуват гроздето ни?

- Вече седма година италианци имат интерес и изкупуват наше грозде. Става въпрос за сорта мускат отонел. Сключени са дългосрочни договори. Италианците предпочитат нашето, заради доброто качество на българските сортове. Те правят от него както вина и мартини, които изнасят в САЩ, така и традиционните италиански ракии.

Румънците също навлязоха на нашия пазар. Стигат до Любимец, Харманли, Пловдивско, от където изкупуват български бели сортове грозде. Чехите традиционно са наши търговски партньори, макар и тази година да не бяха толкова активни. И, разбира се, гърците.

- Успяха ли лозарите да получат достатъчно високи цени за продукцията си?

- Смятам, че са доволни от цените, които получиха от винарските предприятия. Цената варираше в широк диапазон, но лозарите успяха да покрият разходите си, които направиха през годината, и печалбата им е не по-малка от 50%. С изключение на тези, които пострадаха от градушката. Точно в навечерието на гроздоберната кампания в районите на Търговище и Шумен градушката съсипа насажденията и там имаме до 80% пропаднали площи.

- След като имаме добра реколта, да очакваме ли и качествено българско вино?

- Хубавото вино става на лозето. Когато е хубаво гроздето, хубаво ще е и виното. През февруари предстои най-голямото международно изложение у нас за лозарство и винарство „Винария 2018”, която се провежда в Пловдивския панаир. Всички, които желаят, могат да се уверят в качеството на вината, които са произвели българските изби. Около 127 млн. литра ще бъде произведеното вино от реколта 2017. Много е важно и каква част от гроздето ще отиде за производство на ракии и оцет. Защото през последните 3-4 години има огромно търсене на винен оцет и винопроизводители пренасочват големи количества от суровината именно натам. Фабриките, които произвеждат консерви, също се насочват към винения оцет за сметка на този от оцетна киселина, защото е много по-качествен. Търсенето се обуславя от потребителите, които вече са много по-информирани и предпочитат да купуват натурални продукти.

- Предишните години основен пазар за нашето вино беше Полша, все още ли е така?

- Преди най-големият ни пазар беше Руската федерация и държавите от Централна и Източна Европа, най-вече Полша, Чехия и забележете Румъния. Румънците, освен голям консуматор на българско грозде, купуват и много вино. Разбира се, това се дължи и на големия брой туристи оттам, които идват у нас, опитват наше вино и след това го търсят. Над 5 млн. литра ще бъдат количествата, които ще изнесем за Китай. Германия също е наш традиционен клиент. Важно е, че през последните пет години има тенденция да увеличаваме износа на вино годишно с по 2 милиона литра. Давам ви справка - през 2015 г. – сме изнесли 60,56 млн. литра, през 2016 г. - 62, 71 млн. литра, за 2017 г. очакваме да реализираме експорт в размер на 64 млн. литра.

- Руски издания съобщиха, че европейските вина на руския пазар ще поскъпнат с до 35%, заради слабата реколта през миналата година. Ще се отрази ли това и на нашите продукти?

- Няма как да има толкова драстично увеличение на цените, защото трябва някой да плати разликата. В този огромен конкурентен пазар на производители на вино, очаквам, че цените ще останат на същите нива като миналата година. Смятам обаче, че руските пазари тази година ще поемат много по-големи количества българско вино, отколкото предишните 2-3 години. Нашето вино се завръща на руския пазар. На Световния конгрес по лозата и виното през май 2017 г. в София присъства голяма група от Русия, която посети нашите винарски предприятия, запозна се на място с новите ни лозови насаждения и технологии. На база вече сключени договори между нашите предприятия и контрагенти от Руската федерация очакваме 35% ръст на износа на българско вино за руския пазар през 2018 г. спрямо предходната година.

- С какво успяхме да привлечем руския купувач?

- Със съотношението цена - качество. През последните години нашите предприятия създадоха много нови лозови насаждения и поддържат постоянно високо качество на виното. Минаха времената, когато в две последователни години се даваше различно качество на напитката. В същото време предлагаме продукт на добра цена.

- Ще се запазят ли цените тази година и на българския пазар?

- Ние не сме изолиран остров и, ако нашите производители вдигнат цените, ще дадат възможност на конкурентите да спечелят много по-голяма пазарна ниша. Ще ви дам пример – наше вино, което спечели големия златен медал на световния конкурс Concours Mondial, се предлага по българските магазини между 7-9 лева бутилката. А тази награда означава, че това вино е преборило над 4000 проби от цял свят. Затова чуждите компании се насочват да купуват нашия продукт, защото да произведеш и да продаваш на крайна цена за потребителите от 4,50 евро, го няма никъде по света.

- Какво ще посъветвате потребителите – как да си избират вино, когато пазаруват?

- Първо – важно е къде отиваш да пазаруваш. Ако е в търговската мрежа, независимо дали е в хипермаркета или в кварталния магазин, всичко там е контролирано. Тези, които злоупотребяват, произвеждат вина за собствена консумация, защото законът позволява до 1 тон грозде да се преработва за домашно потребление. И какво наблюдаваме – „търговци” сложили по паркинги и отбивки бутилки на капака на колата и чакат някой да им купи виното. Това е незаконна търговия, а и рискувате здравето си. Не знаете в какви условия, с каква суровина, в какви съдове и съоръжения се прави тази напитка. Когато хванем нарушителите, ги санкционираме, но не може на всеки паркинг, на всяка отбивка да сложим хора да контролират.

- Какво вино предпочита българинът? И успява ли то да измести ракията като любимо питие?

- Предпочита нашенско вино. Това потвърждават данните за последните три години, като средната консумацията на вино у нас е 110-120 млн. литра на година. В това потребление се включва, разбира се, и консумацията от туристи, посетили България. Само 5 млн. литра е вино, което не е произведено у нас. За сравнение във Франция, която е световен лидер във винопроизводството, 48% от вината, които се продават там, са чужди. В Италия – 37%. Българинът предпочита ракията и това е традиция от векове. Но тенденцията през последните години е да се повишава консумацията на вино от глава на населението.

- Бяло или червено вино?

- Това е все едно да ме питате – блондинка или брюнетка. Всяка напитка има своята публика. Все пак превес има червеното вино, чиято консумация е 65% от общата.

- Какво ще празнувате на 14 февруари „Трифон Зарезан” или „Свети Валентин”?

- Можем да честваме празника на „Влюбения винар”. Важно е всичко, което се прави, да бъде умерено.

Нашият гост

Инж. Красимир Коев е завършил “Екология и опазване на околната среда” в Лесотехническия университет в София и “Стопанско управление на малки и средни предприятия” в Техническия университет. Специализира в Държавния департамент на САЩ и в Лондон.

Бил е ръководител на отдел, а по-късно и изпълнителен директор на Националния институт за изследване на виното и спиртните напитки. От 1 септември 2009 г. е директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта