Приеха методология за провеждане на наблюдение по метода „таен клиент“

ВАС прекрати делото срещу решението на КЗК за избор на изпълнител на проекта „Турски поток“

„Фолксваген“ готов да плати 80 млн. евро на клиентите си в Австралия

Владимир Путин и Реджеп Ердоган се срещнаха в Анкара (ВИДЕО)

Мегз и гаджето й с условни присъди за инсценираната кражба на мерцедеса й

Медицински университет-Варна прие над 1400 първокурсници Започна обучението на трети випуск военни лекари

Дворецът – Балчик събира творци от три континента на юбилеен арт форум „БезГраници“ Песни на редки езици ще звучат на плажната сцена

Изправят пред съда шофьор, прегазил катастрофирал човек на магистрала „Тракия“

Недоразумение довело до напрежението в „Спартак“ (Плевен)

Двама на съд за контрабанда на цигари

Каракачанов: Имаме готовност срещу бежански натиск от Турция

Турски актьори в списъка на световни красавци

Две деца пострадаха при катастрофи във Варненско

В Бургас учениците са с 403 повече от миналата година 171 деца са се завърнали от чужбина, най- много са от Германия

Как топмоделът Роми Стрийд се храни у дома си (ВИДЕО)

Историкът академик Георги Марков пред „Труд“: Казвам го политически некоректно: Хари Труман е масов убиец! Най-отвратителното нещо за един историк е да бъде употребен от политиците

Поредната дискусия за пренаписването на учебниците по история отново скандализира обществото ни. Защо през годините на прехода темата за 45-те години се превърна в най-разтягащата се политическа дъвка. Докъде ще стигне манията за политическа коректност и какво кара някои историци да участват в удобната забрава на събития от близкото ни минало. По тези теми, както и за преиначаването на случилото се по време на Втората световна война, разговаряме с уважавания историк акад. Георги Марков.

– Акад. Марков, учебниците по история се пренаписват за n-ти път, исторически събития се преиначават или просто изчезват. Докога ще се тормозим като общество с тази тема, която по времето на прехода вече е нескончаема дъвка?
– Темата за учебниците по история е от 30 години. Дойде ли поредната партия от поредното правителство, тя остава учебниците по математика и химия, но веднага се започва пренаписването на учебниците по история така, както нареждат политиците на власт. Сигурно е много трудно да се разбере, че историята не трябва да се пренаписва, а да се преосмисли. Вярно е, че и преди 1989-а политиците се намесваха, имаше определена идеологическа цензура. Казваха – това е удобна истина, а онова е неудобна. Това е малка правда, а онова – голяма и т.н. Сега има друга цензура – викат u политическа коректност. Това означава, че политиците пак се намесват и пак извиват ръцете на историците. За съжаление, някои колеги се поддават. Най-отвратителното за един историк е да бъде употребен. Историкът трябва да има достойнство. По-добре да премълчи, отколкото да излъже.

– Пепел ми на устата, с лъжите на политиците вече свикнахме, но когато лъжат учени, историци, това е много трудно да простиш и преглътнеш…
– Много е тъжно това, което казвате. За съжаление, историци се приспособяват – било към силните на деня или към определени чуждестранни фондации, откъдето изкарват по още една заплата. Това е много гадничка истина. Питал съм по-млади колеги – защо го правите? „Ами то с 500 лева не се живее“, ми казват. – Да, така е, но не може да злоупотребяваш и спекулираш с историята. Как така ще фокусираш вниманието за 45-те години социализъм само в концлагера „Белене“? Аз отсреща виждам сградата на бившия завод „Електроника“. Тогава имаше електроника, имаше компютри, а премиерът онзи ден казва, че минно-добивната промишленост, износът на руди и на суровини били високи технологии… Няма високи технологии в България, защото не се произвеждат. Но тогава в онези години, които сега им викат „престъпни“, имаше.

– Историци се хващат именно за 45-те години от социализма. Дори темата за турското робство не е толкова конфронтационна. По време на управлението на Иван Костов депутатите гласуваха, че режимът до 1989 г. е бил престъпен. Какво още трябва да се гласува, за да изхвърлим от употреба тази политическа дъвка, която разяжда живота ни?
– Това за престъпния режим го казват политиците. Историкът трябва да изследва една епоха, а не да прави политическа пропаганда и да обвинява епохата. Историците е добре да се различаваме от политиците, а не да им пригласяме. Има някои, които стигат още по-далече, казваха, че „комунистическото робство беше по-лошо от турското.“ Законите на НРБ се приемат като наказание. Имаше един случай на отвличане на самолет. Трима ще бягат на Запад, но самолетът вместо към Виена кръжи над Варна, и разбирайки това, единият похитител хваща ножа, като го опира в гърлото на стюардесата. И те го застрелват. Та сега разни либералчета недоволстват – защо комунистите застрелват терориста в самолета. Ами и в Щатите ги застрелват. Не може да се разсъждава по този отвратителен начин. Добре, имало е Белене, но има НДК. В това Белене е имало всякакви – пияници, убийци, криминали… Отначало са политически, но постепенно с развитие на системата стават все повече криминални.

– Освен Ваши млади колеги, акад. Марков, има и такива, които са от Вашето поколение, едва ли го правят само заради малката заплата.
– Вярно е, някои от тях пък избиват комплекси. Голяма част бяха партийци и си хвърлиха партийните билети след промените. Когато през 1992 г. прокараха закона „Панев“ на Георги Панев от СДС, тогава им казах: „Не може всички партийни секретари да ги поставяме под един знаменател. Между тях имаше и много читави хора. Не всички пречеха и спъваха идеологически. А законът „Панев“ казваше: Всички партийни секретари – вън от ръководството. Имената на толкова колеги са ми пред очите, повечето от тях са бивши партийци, не казвам комунисти. Кълняха се: „Винаги верни на БКП“! Същите ги виждах по телевизора как викат „БКП е мафия“ на митингите. Мога да кажа поне 15 имена. Тук става въпрос за морала на тези хора приспособленци, които винаги се кланят на силните на деня и се нагаждат да живеят добре. Тези хора се отказаха от себе си. Когато питах колега защо преди 1989 г. одобряваше, а сега пише съвсем друго, той ми каза: „О, времето тогава беше друго“… Значи иска да ми каже, че климатът е бил различен! Толкова безогледно да се слагат и подмазват като днес, ту да влизат в политиката, ту да излизат от нея и да се правят на независими, е потресаващо.

– Да си дойдем на темата за контролирана история. Колко опасна е тя днес?
– Контролираната история е опасна, защото политическата коректност налага автоцензура и тези млади хора са нейни жертви. Те не смеят днес – 30 години след падането на бившия режим, да си кажат мнението. Имаше една конференция в БАН за 150-годишнината на акад. Любомир Милетич и млад колега говори за архива му – колко жалко, че бил изгорял. Ставам и го питам какво е станало на 10 януари 1944 г., как точно е изгоряла къщата на акад. Милетич тогава, а не е имало нито земетресение, нито пожар. „Но вие акад. Марков знаете.“ – Да, знам, му казвам. Хората в големия салон на БАН обаче не знаят, че е имало англо-американски бомбардировки. Той, колегата, не смее да го каже на глас, защото в залата имаше представители на фондацията „Америка за България“ с 20 милиона щатски долара бюджет. Ето това е автоцензурата. Колко свободен е този млад човек и други като него! Той е като в Бай-Тошово време. Ето я автоцензурата. Политическата коректност идва от Съединените щати – те я наложиха и непрекъснато ни повтарят как да говорим коректно.

– Само дето, акад. Марков, някои говорят така дори и без да ни го изискват, надявайки се тайно да ги харесат и одобрят за грантче или да им издадат някоя политически коректна книга.
– Съвсем скоро бях на годишнината на „Елаците“ и там ги питам кой е открил този обект. И те веднага ми отговориха: „Как кой, Тодор Живков!“ И бяха направили изложба за всичко направено през годините. Всичко е история. А днес „умните и красивите“ продължават да говорят за „диктатора“ Живков. Можеш ли да изтриеш от историята фактите, че той е открил Кремиковци, АЕЦ „Козлодуй“… Тогава Живков е бил първият държавен и партиен ръководител и няма как да го игнорираш от историята, но да искаш той да остане само като правешкия хитрец, това не е възможно и тези умници е добре да го разберат.

– А сега повечето се сравняват с него.
– Точно така, сравняват се. Има разлика, Живков е човек ОТ народа, а Бойко каза, че е дете НА народа. Живков управлява 33 години страната, вярно като част от друга система. Имаме Първата атомна централа на Балканите, но 4 реактора вече ги няма. Сега една гръмогласна група не иска да направим втора АЕЦ, защото Русия щяла да участва. Та АЕЦ „Белене“ е от времето на Бай Тошо, бе другарки и другари! Този проект го спряха през 1990 г. разни активисти от „Екогласност“. Аз членувам в една фондация „Достойни българи“. Издигнахме паметник на Атанас Буров, а сега на 17 септември – празника на София, ще открием и паметник на Симеон Радев, а после и на цар Борис III.

– Къде ще бъдат тези паметници?
– Паметникът на автора на „Строители на съвременна България“ ще бъде в градинката пред църквата „Св. Неделя“, а на царя ще е в началото на Борисовата градина – точно до Орлов мост, където вече има негов барелеф. Цар Борис III беше очернен преди 1989 г., а сега тръбят: „Дайте да очерним Живков“! Та това е най-лесното, но трябва да има малко чувство за история, за анализ без елементи на политкоректност. Цапат паметника на Червената армия, без дори да знаят, че е на Червената, а не на Съветската армия. До 1946 година има Червена армия. И защо го цапат? Като са толкова смели и ербап да го бяха изцапали поне на 9 ноември 1989 г., когато падна Берлинската стена. Не сега, когато е лесно и всеки може да го направи.

– Историята днес е контролирана, но не само в България, а и на много места в Европа и по света. Повечето от събитията от Втората световна война вече са безвъзвратно политкоректно забравени. Например десантът в Нормандия сега е едва ли не най-важната част от войната, а Сталиградска битка, Курска дъга… – това е нещо малоценно. Защо?
– За съжаление, сте права. Ето, на годишнината от десанта неотдавна не поканиха Путин, а поканиха Меркел. Представяте ли си за какво политизиране на историята става дума и то на най-високо ниво! Но по англосаксонските телеканали „Хистори“ от три месеца дават за Втория фронт – началото на края на Третия райх. „Ние победихме Хитлер“ – това е поантата. Само че, ако го нямаше Източния фронт, какво щяхте да правите, бих ги попитал. При положение, че и Чърчил, и Рузвелт признават решаващия принос на Червената армия, това е главният основен фронт на Втората световна война. И тук не става въпрос за Сталин, а за милионите загинали от руския и другите народи. Не може да се политизира тази тема.

– Сега през 2019-а има няколко годишнини, свързани с Втората световна война. Само преди дни отбелязахме 80 години от пакта Рибентроп-Молотов, който пак го политизираха „коректно“.
– А защо се съюзиха Германия и СССР – няма ли да обяснят това? Те не казват, че англичаните са отказали на Сталин преговори за колективна сигурност. Разиграваха го до последния момент. И Сталин им отвърна: „Щом не ме поканихте на Мюнхенската конференция (1938 г.), аз пък ще направя мой Мюнхен“. И изравни резултата през 1939-а. Трябва да се обяснят събитията, има причинно-следствена връзка. А нападението на Хитлер над СССР е мечтата на Чърчил. На 22 юни 1941 г. той казва: „Това е най-щастливият ден в живота ми“. Не случайно Сталин, когато неговите разузнавачи му докладват, той смята, че това е английска интрига, че е провокация. Той се пази от искането на англичаните – да започне голяма война срещу Хитлер, защото още не е готов за нея.

– Англичаните и американците винаги са били заедно, това не е новина и всички го знаят.
– Да, и има един термин – англосаксонски сили, това са Великобритания и САЩ. Ето, сега има Брекзит и Борис Джонсън казва, че иска търговско споразумение със САЩ, а Тръмп му отвърна само преди седмица: „Напусни този лош Европейски съюз. За щастие обаче ЕС е по-малко лош от Китай“. Англосаксонските сили винаги са имали интереси на нашия континент да има противоречия, конфликти и войни. И в двете световни войни те постигнаха взаимното изтребление между руснаци и германци и обраха златото на света. Това са англосаксонските сили, нашите нови приятели. Ето я историческата истина. И ви казвам, че моя милост мога да кажа това пред вестник „Труд“, а други не могат. Казвам го, защото дори и не мисля да ходя в тази фондация „Америка за България“ и да се моля да ми издава книгите. Знам, че ще ми откажат. Но слава Богу, има още български издатели, които издават моите книги. Не съм зависим от никого.

– Казват, че ако преоткрием миналото, ще променим бъдещето. Остава обаче един въпрос дали фалшивото минало ще помогне за полезно бъдеще?
– Няма как да стане. Ако не погледнем историята в очите и не кажем правдата, ние заблуждаваме себе си. Ще черпим едностранчиво само от т.нар. удобна истина, а не от неудобната. „Прав си, но това не е удобна истина“, така казваха някои партийни секретари преди 1989 г., сега е същото. По този начин от онези 45 години се стремим да извлечем само черната боя. Защото историята е пъстра като живота, в нея има всичко. Обиждаме се като народ. Пригласяме на всеки, който ни казва, че сме съветски сателит и игнорират мнението ни.

– Вие какво бихте казали на тези, които намекват постоянно това?
– Веднага ще обясня кой ни поднесе тази историческа съдба в края на Втората световна война. Когато говорим за лошия масов убиец Сталин, трябва да кажем за сделката му с Чърчил. Това, че той ни продаде на Сталин, а не ни предаде. Заради Гърция, която беше вече в ръцете на комунистите. И Сталин направи тази размяна. Това трябва да се каже. А някои ми мрънкат – ама как ще засягаме Чърчил, та той е най-великият англичанин. Да, имаше такава глупава класация за най-великите, в която Чърчил е на първо място, футболистът Бекъм на второ, Шекспир е на четвърто място, а горкият Исак Нютон е на 10-о. Така че, да не ми говорят за средната интелигентност на англичаните.

– Либералните кръгове във Вашингтон и в Лондон сигурно се нуждаят от съвременни военни герои, от злодеи също…
– В Щатите имат една поредица за най-великите – пълководци, президенти и т.н и виждам, че генерал Хюстън е изваден преди генерал Жуков, Суворов и други великани. Оказа се, че този генерал Хюстън бил освободил Тексас от игото на испанските колонизатори. Тексас, който е в Мексико, го правят американски щат със силата на оръжието. Извинявайте, но ген. Хюстън да бъде поставен преди маршал Жуков звучи смешно! И нашите пригласят. Какви пълководци имат американците в двете световни войни? Разбира се, в Тихия океан водят една война със самолетоносачи…

– Учудва ме нещо напоследък, акад. Марков – не смеят или трудно произнасят кой е хвърлил атомните бомби над японските градове Хирошима и Нагасаки. Защо?
– О, тези бомби просто са паднали – така казват новите умни и красиви. А това е престъпление срещу човечеството. 300 000 души са убити за секунди. Японците вече са готови за пълна капитулация, а американският президент Хари Труман това не го интересува. „Ще размахам атомната тояга на Сталин, за да разбере, че ние ще бъдем свръхсилата, която ще управлява военния свят, а не тези тъпи славяни“ – ето това казва той. Между другото, Труман също е расист като Хитлер. В спомените си Труман е описал следната случка. На връщане от срещата в Потсдам, той пътува с крайцер към Ню Йорк. Когато му съобщават за хвърлената бомба над Хирошима, е изпълнен от буйна радост – скача на палубата, вика, дивее с офицерите от неговия щаб. Ето как на този ден – 6 август 1945 г., Хари Труман – американският президент, става масов убиец! Той извършва престъпление срещу човечеството. Изтребва за секунди 300 000 невинни! И казвам това напълно политически некоректно.

– Попадате веднага на мушката им…
– Но в замяна на това говоря истината. И съм чист пред съвестта си, защото такава е била историята. Затова ще помоля политиците да разберат, че историята е наука, а не политическа пропаганда. И да помнят, че историята може и да съди.

Нашият гост
Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 г. Завършва история в Алма Матер. Специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ. Професор, д-р на историческите науки, академик от 2008 г. От 1993 г. до началото на 2012 г. е директор на Института по история при БАН. Автор на десетки книги и учебници, написал е много студии и монографии.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.