В речника на прехода има две запомнящи се думи: мутри и менте

Промените в кабинета вече са факт, доколко те ще успеят въобще да уталожат страстите на протестиращите, а възможно ли е това да стане. Как приема исканията на недоволните българи за оставка на премиера и главния прокурор, как подобни кризи са решавани в българската история през годините. По тези и други въпроси разговаряме с акад. Георги Марков.

- Академик Марков, очакваните промени в кабинета вече са факт - премиерът обяви новите министри. Може ли с тях Бойко Борисов да спаси положението и да „избяга“ от народното недоволство?
- През последните 30 години сме преживявали и кризи, и обществени протести на недоволство, и обсада на Народното събрание. Явно, че сега министър-председателят ще се опита да спаси правителството чрез така наречените - аз не казвам бушони, ще определя смените като „политически гръмоотводи“. Това са думи на княз Фердинанд, който буквално казва: „Моите министри са политическите гръмоотводи на двореца, те поемат отговорността.“ Но някога монархът е имал право да назначава и да уволнява правителството, докато сега президентът няма това право, защото България е парламентарна република. Бойко Борисов има опит за справяне в криза. Въпросът е да не го ударят в слабото му място.

- Кое е това негово слабо място, какво имате предвид?
- Опасявам се да не се стига до кръвопролития. Защото през февруари 2013 г., когато бяха протестите за цените на тока, тогава стана едно сбиване с проливане на кръв на „Орлов мост“, Борисов вдигна кръвното и влезе в болница преди да подаде оставка. За това предупреждавам - да не би някои провокатори да окървавят протеста. Ако не могат да го склонят на оставка, то чрез реформа от управлението, да излезе от кризата. Той сам си признава, че не може да гледа кръв. Макар да е спорно - все пак е пожарникар и няма как да не е виждал достатъчно кръв при катастрофи и пожари.

- Масовите протести продължават вече две седмици и то на различни места в страната, а хората очакваха да получат неговата оставка. Според вас, трябваше ли премиерът да се реши на такъв ход - да се оттегли от властта и да предложи друг на негово място?
- Няма как протестиращите да получат оставката на Борисов. В условия на пандемия и на икономическа криза не е разумно да стават тези протести. Остават броени месеци до парламентарните избори. Трудно е тази държава да изкара без парламент и без нов бюджет за следващата година. В едно служебно правителство министрите може и да са експерти, но не зная как ще бъдат подбрани, имайки предвид други служебни кабинети по време на прехода.

- Но хората са решени да протестират докрай. Така няма ли да влезем в друга спирала, от която няма излизане?
- Не възприемам тези протести, колкото и някои да са разочаровани от моята позиция. Аз също имам критики към управляващите, но не смятам, че този вик  „незабавна оставка на правителството“ ще реши проблемите сега. Как тепърва в условията на криза ще дойдат и набързо ще се справят служебните министри с тези злободневни задачи? Това е много трудно. Затова кабинетът трябва да изкара мандата си. А този вик срещу главния прокурор Иван Гешев също е много изкуствен. Според мен тук пръст има и онзи човек от Дубай. Защото Гешев е само от 6 месеца. Той е първият главен прокурор по време на прехода, който се осмели да посегне на олигарсите. Каквото и да приказват за него и да го иронизират с каскетчета, той показа характер, за да посочи човек като Васил Божков, който се смяташе за недосегаем. Досега бизнесменът Божков никога не е вярвал, че някой ще хвърли толкова обвинения срещу него.

- Протестиращите веднага ще ви репликират, че Гешев се явява политическа маша, дори бухалка на управляващите - затова искат оставката му.
- Не, не го приемам това, познавам Гешев отпреди и имам друго впечатление. Той наистина показа решимост, нещо което другите преди него нямаха. Братя Бококови, които внасят този отровен боклук в България, не трябва ли да бъдат подведени под отговорност за това си деяние? Искат вън мутрите и мафията от управлението и прокуратурата, а всъщност някои от протестиращите застават на тяхна страна. Значи Божков сега се подсмива и радва в Дубай, гледайки по телевизията какво се случва. Тези протести са от полза на олигарсите, въпреки големите лозунги. В речника на прехода има две запомнящи се думи: мутри и менте. Да, но тези мутри отдавна не са по анцузи и с бухалки. Те са в копринени костюми, те са милионери, имат имоти в чужбина, имат охрана, която дори е по-многобройна от тази на президента и премиера. Тоест, мутрите вече са бизнесмени.

- Значи да ви разбирам, че вие не подкрепяте протестите в страната?
- Вижте, в условия на пандемия е безумие да се правят митинги и да се събират хиляди хора на едно място. А при тази икономическа криза също не е разумно да се искат предсрочни избори, защото трябва да преживеем зимата, която ще бъде трудна. След 9 месеца ще има редовни парламентарни избори и народът ще си каже думата. Излишно е да се създава политическа криза, която да се прибавя към здравната и икономическата. Не бива хората да се палят и да скачат по площадите и да бъдат използвани от някои олигархични кръгове. Виждам, че забравеният министър на правосъдието Христо Ивнов вече влезе в новините с неговата партия. Не бива да се преиграва и по отношение на ДПС. Според мен случилото се в Росенец беше преднамерена акция за изостряне на отношенията. Не бива да се опъва така въжето. Не можем да върнем историята отпреди 30 години, не може да повтаряме протестите, както някои се напъват да го правят.

- Това, кото отключи народния гняв беше нахлуването на жандармерията в президентството и случката в Росенец. Подобна показност не е ли опасна за демокрацията? 
- Имаше известна показност, съгласен съм. Доколкото разбрах медиите са разбрали за тази акция не от Главна прокуратура. Но президенството не е имунизирано, защото това влизане все пак стана с решение на съда и е законно. Освен това тези съветници и секретари на президента нямат неговия имунитет. Какво си въобразяват - че министърът на околната среда може да бъде задържан, а те не могат? Аз много уважавам президента, но той не трябваше да излиза сред протестиращите. При такива обществени сътресения, той трябва да бъде посредник и помирител, не бива да взима страна срещу правителството.

- Академик Марков, ядосани, много хора днес призовават в социаните мрежи за забрана на партиите, нещо, което се е случило още през 1934 година. Искат по този начин да се очистим от „политическата смрад“. Какво би означавало, ако повторим този експеримент от тогава?
- Държаният преврат на 19 май през 1934 г. идва като следствие от световната спопанска криза от 1929 г., започнала в САЩ. Тогава масово падат изкупните цени на земеделските произведения, затварят се фабрики, настъпва безработица, а Народното събрание е една говорилня. Или както Андрей Ляпчев се изразява, има борба за „тлъстите кокали и постните дробчета“. Това тогава настройва българите срещу парламентаризма. Казват си - „ние, българите, гладуваме, а те се карат в парламента как да си разпределят...“.

- Тоест, сравнявате ли кразата тогава с днешната?
- И тогава има политически кризи, и тогава премиерът Никола Мушанов сменя министри през пролетта на 1934 година. Точно тогава Военният съюз за втори път се намесва след 9 юни 1923 г., но този път с решимост да смени политическата система чрез забрана на политическите партии. И забележете - чрез възстановяване на мажорираната избирателна система. Нещо, за което Слави Трифонов отдавна говори. Тази система я е имало до Балканската война, а след това се решава, че тя облагодетелства големите партии и се преминава към пропорционална. Затваря се НС за четири години и през 1938 г. има парламентарни избори, но кандидатурите вече не са партийни, а всеки се явява като личност. Никола Мушанов се явява не като водач на забранената Демократическа партия, а влиза като личност в 24-ото НС. Тогава наистина има възстановяване на икономиката в България и до началото на войната в Европа - есента на 1939 г., страната ни е в добро икономическо състояние. Но забележете - при условие на конституционна монархия.

- Днес все сравняваме нещата не само с 1989-а, но и с 1939-а - значи има защо. Сега обаче е раят за така наречените „калинки“ в управлението, не мислите ли?
- Има нещо много важно - през 1939-а имаме един умен държавен глава - цар Борис III, който постепенно отстранява Военния съюз и назначава не служебни, а чиновнически правителства - така ги нарича той. Това са кабинети на експертите. Ето как е ставало тогава, царят казва: „Искам министър на съобщенията и железниците“ - и веднага бъркат в чекмеджетата с папки (тогава не е имало компютри), където са имената на най-добрите експерти, и той назначава. „Искам финансист“ - продължава той и веднага намират някой банкер. Най-важното в този момент е, че царят не е назначавал т. нар. „калинки“, както казвате. Основният порок на партийната ни политическа система за тези 30 години е, че всички предизборно обещават, че експерти, а не партийци ще дойдат в управлението. Оказва се, че от 30 години политическите партии си назначават своята партийна номеклатура, своите „калинки“. Своята номенклатура - на равнище от министри до кметове. И така се създава система на интереси и на приятелски кръгове, която се използва и в обществените поръчки, и къде ли не. Това е не само при Бойко Борисов, така беше и при другите премиери.

- Въпросът с „калинките“ е много сериозен, защото това продължава десетилетия вече. Защо всеки премиер рискува с такива хора - вместо доказани експерти, се обгражда с верни партийци? 
- Него го интересува да има хора, които ще го слушат. И да му казват „Лидер“! Все се шегувам, че знам на немски как се казва: фюрер. И затова днес има лидерски партии, еднолично управление и т. н. Минстър-председателите взимат хора, които ще го слушат. Ето министър Кирил Ананиев - той от доста години прави бюджетите на правителството, най-добрият бюджетар е. А защо го сложиха за министър на здравеопазването? Е, сега Борисов го върна, където му е мястото. И това вече е добър ход. Всеки трябва да бъде на мястото, където ще е полезен. Как така 30 години почти само случайни хора издигат? Стига вече, та те не са подготвени, дори не са сънували, че ще станат министри. Дори при Живков по време на неговото еднолично управление той казваше: „Ние. Ние, другари!“ А сега - само „Аз, Аз, Аз“. Какво е това „аз“, какво е това лично местоимение? 

- Как какво, ами самозабравят се, акад. Марков!
- Точно така, във властта има самоабравяне и се губи връзката с хората, които са на улицата и протестират. „А бе, каква е тази тълпа, дето ми иска оставката? Тези пък какви са, те не знаят каква е тази държава“ - това излиза като гледам всичко. Да, но точно тези хора навън са потърпевшите и разбирам мнозинството от хората, които са на протестите. Те не са платени агитки и ги разбирам. Обаче въпросът е как да продължим по-нататък? Предсрочни или редовни избори - кой ще гласува на тях, каква ще е активността? Та и тези хора, които искат да влязат във властта, да правят нови партии - те не са подготвени за управление. Не зная какво е това самочувствие, което показват!

- Ето, Слави Трифонов се готви да влиза в политиката, вече регистрира партията си, има структури по места и много хора пак са с надежди. Ще успее ли той да се превърне в новата надежда?
- Не зная, но Слави не е подготвен за политиката! Политиката не е шоу. Той има качества, но Трифонов прави политическо кабаре. Какви ли не още други ще правят партия. Стига с тези партии! Нашият народ се топи като сняг, не зная вече колко партии има - над 250 сигурно са! Ще взема да стана 19-омаец, понеже съм свързан и с армията. Знаете ли колко много ме зарадва едно изследване отпреди дни, в което армията имаше 53% одобрение, църквата - 48%! Няма да говоря за правителство и парламент. Армията е стожер на държавата. Не може да ми говорят против генерал Мутафчийски и да го изгонят по този начин от телевизионните екрани. Разни либерални интелектуалци говорят срещу военщината, защо този генерал се появявал с военна униформа и така уж плашел народа. Ама моля ви се - униформата внушава доверие, а той е военен лекар, генерал при това! Какво се получи сега, като разхлабиха, даже направо махнаха мерките - вижте колко много заболели от вируса има!

- Но можете ли да си представите, че след 3-4 месеца социална изолация хората днес щяха да продължават да си стоят вкъщи при това слънчево време?
- Наистина е трудно, но като гледам на митингите колко хора има, по стадионите, в баровете... Не е нужно болниците да се препълнят с тежки случаи. Да, отпускането на края е южняшки манталитет, но прекаленото разхлабване на мерките не е добро решение.

Нашият гост

Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 г. Завършва история в Алма Матер. Специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ. Професор, д-р на историческите науки, академик от 2008 г. От 1993 г. до началото на 2012 г. е директор на Института по история при БАН. Автор на повече от 20 книги и учебници, написал е десетки студии и монографии.