Мениджърът Боб Аръм: Обясняват на горкия българин какво е сексуален тормоз

Бракониер заряза лодката си и избяга

Робот вдига „на крака” хора в инвалидна количка Уникално българско изобретение дава нова надежда

Организират първата по рода си лятна строителна академия в Габрово Тя ще събере 64 ученика от най-престижните гимназии от 15 града в България

Увеличават се болните от варицела във Варна

Фюри „стана американец“, за да пребие Том Шварц

Аржентина и Уругвай останаха без ток

Министър Караниколов: Язовирите в тежко състояние ще бъдат ремонтирани от държавата

Журналистът Анна Заркова за злоупотребите с право: Криминални типове водят стотици дела срещу магистрати

Пак златна награда за Стоичков

Моторист загина след удар с кола във Враца

Пламен Марков, двукратният победител в анкетата за треньор №1 на годината на „Труд“: Вече трудно ще говорим за класирания

Конгресът на БСП прие политически доклад за евровота, отчетоха ръст на гласовете Националният съвет трябва да изготви предизборна платформа за местните избори до 31 юли 2019 г.

Президентът: Храмовете и вярата винаги са били сигурният брод на българския народ към съкровената ни национална идентичност

Язовир в Стражишко преля за втори път за една седмица

Йоана Буковска-Давидова: Ползвала съм поне три от животите ми на котка

Любовта ми се умножи, откакто имам Иван и близнаците

Целият ми живот е подходящ за филмов сценарий

– Йоана, новата ти роля е в постановката “Котка върху горещ ламаринен покрив”, като преди теб в образа на Меги-Котката са се превъплъщавали легендарни актриси, като Елизабет Тейлър, Джесика Ланг, Натали Ууд, както и Виолета Гиндева. Какво те привлече?
– Предполагам, че са мaлко актрисите, които не мечтаят да изиграят Котката. Аз рядко казвам, че една роля е като че ли писана за мен, но смело мога да твърдя, че Меги (Маргарет) -Котката е мой типаж, не само заради зелените ми очи. Като чувствителност, женска природа и светоусещане тя ми импонира много силно. Всички големи актриси, изпълнявали тази роля са велики учители в актьорството за мен и техните интерпретации ме вдъхновиха моята Котка да се роди такава, каквато е, и благодарение на тях аз открих и се убедих в своята призма към образа. Нашата премиера в Ямбол беше белязана от едно необикновено съвпадение.Тя се състоя на Цветница – именния ден на патрона на театъра Невена Коканова и денят, в който си отиде Виолета Гиндева… За съжаление не съм я гледала наживо в този спектакъл, все пак премиерата му е била през 1982 г., но изчетох всички публикации и интервюта, свързани с Виолета и тази емблематична за нея роля в Народния театър, и то в партньорство с моя незабравим колега, учител, режисьор и приятел Илия Добрев, в ролята на Брик.

– С тази постановка под режисурата на Бойко Илиев отпразнувате 70-годишния юбилей на пиесата, нали?
– Да, заедно със 70-тия юбилей на професионален театър “Невена Коканова” в град Ямбол. А за мен това се превърна в истински професионален празник, защото отново се срещам на сцената с Янина Кашева, след изключително успешната постановка “Срещи в сряда”, която направихме преди повече от 10 години с Боил Банов като режисьор. Янина е изключителна в ролята на майката на Брик в новия ни спектакъл”.

– В пиесата се говори за битката за любов и запазване на семейството, което е много актуална тема и днес…
– Времето, в което живеем, има разпад на идеали и обезсмисляне чрез обезценяване на човешките ценности, към които интуитивно хората се стремят. И семейството е онази важна крепост, която не бива да губим, като попътен ориентир. Няма съвършени хора и перфектни взаимоототношения, но това не значи, че не се бориш за партньора си, когато той е загубена лодка в морето. Както самата Меги казва: “Когато двама души са в една лодка, те трябва да се грижат един за друг”. Партньорството от обич не е неписан договор за съжителство, а грижа и отговорност за другия. Тук ще си позволя да цитирам и самия Тенеси Уилямс: “Критиката назовава героите ми – малки хора, но има ли такива? Понякога си казвам, че има малки представи за хората. Всяко живо същество, способно да чувства, не може да бъде дребно и като надникна по-дълбоко в душата им, откривам, че те живеят със страстта и вълнението, които са достатъчно големи за мен, като писател”. Тези негови възгледи ни водеха по време на работата ни над пиесата, защото героите му в каквато и сложна ситуация да са, винаги остават като еманация на чистата човечност.

– Ти самата приличаш на котка с тези зелени очи, а в характера ти има ли нещо котешко и колко от деветте си живота вече си използвала?
– Според моята астроложка вече съм използвала поне три живота! Тя смята, че на три места съм се разминала доста сериозно със смъртта. По принцип Котката е любимо мое същество и познавам много от нейните характерни черти. Котката е интуитивна и своенравна, което не значи, че не подлежи на опитомяване. Тя си избира един стопанин като равен в къщата и я брани като лична територия. Те са особени, мистични животни и сигурно неслучайно в египетската митология котките са били пазителки – стражи на границата между този и онзи свят. Котката притежава и умението да отнема болка.

– Тази година ти за първи път игра в моноспектакъл – “Променяне” и то в ролята на музата на Бергман – Лив Улман. Откри ли много допирни точки?
– Идеята отлежава дълго в мен, докато събера творчески кураж и професионален инструментариум и да се реша на този моноспектакъл. Никога обаче не съм подлагала на съмнение върху кой материал ще го направя някой ден – знаех, че това ще бъде книгата на Лив Улман – “Променяне”, която прочетох още преди 16 години. Там припознах себе си в толкова голяма степен,че бях потресена и успокоена едновременно. Но се оказа, че така е и с всяка жена, която е прочела книгата – не случайно тя е бестселър повече 40 години. Щастлива съм, че сега покрай моята премиера на моноспектакъла се изчерпа и последният тираж на “Промяна” на издателство “Колибри”, който те направиха специално 2018 година през март послучай 80-годишния юбилей на Лив Улман.

– С този моноспектакъл ти ще имаш честта да откриеш фестивала “София Моно” на първи юни.
– Да, за мен това ще бъде едно вълшебно преживяване. Представлението на “Променяне” в парка на Военната академия ще бъде единение между театър, кино, актьор и природата, а катализаторът винаги са зрителите – със или без участието си в спектакъла на личните им смартфони. За този спектакъл сме изработили специално приложение – App “Променяне” на съответните платформи. Всяка жена, която ми споделя, че го е гледала, казва как е плакала на някои места. Всеки открива собствените си моменти в представлението и хората си тръгват променени след спектакъла, по-леки сякаш. Книгата на Лив Улман излиза през 77-ма година, когато съм родена и ужасяващото е, че социалното звучене за мястото и ролята на жената в социума и отношението към нея не се е променило! Няма значение дали си Лив Улман, дали си световна величина, или домакиня – все още стигмата върху жената битува и тепърва се предприемат крачки в обществото ни, за да бъде равнопоставена с мъжа.

– Можеш ли да сравниш Йоана от “Дунав мост” с Йоана от “Откраднат живот”?
– Чувствам се пълнолетна – това са 18 години. Мисля, че всеки който е гледал двата сериала, може да види моите търсения като актриса. Ако трябва да ги съпоставя, като оценка на зрителската аудитория – за ролята на Стела получих “Златна ракла” за “Най-добра актриса на 2000 г.”, а през 2018-та получих наградата “Любима актриса на публиката” – за Виолета Захариева. Мисля, че когато получи наградата на публиката, един актьор вече може да бъде сигурен, че е избрал точната професия. Йоана в “Дунав мост” още не беше сигурна дали ще може да защити изцяло актьорското си поприще, точно защото още тогава, в “Дунав мост” Иван Андонов има куража и увереността да ми предаде щафетата лично от Невена Коканова – чрез специална сцена между двете ни в сериала. “Дунав мост” е последният филм, в който тя се снима. За мен Невена е била винаги Недостижимата и мисля, че като актриса се нарежда в иконостаса не само на големите българските актьори, а е от рангът на световните величия.

– Как стана това предаване на щафетата между вас?
– Иван Андонов засне една сцена, която я нямаше по сценарий. Някой казва на Невена, че искам да ставам актриса и тя ме хваща за ръката с думите: “Това е много тежка професия моето момиче, ти готова ли си за това?” И буквално ми предаде щафетата, като ми стисна ръката и се усмихна. Тогава бях в трети курс в НАТФИЗ, имах вече няколко роли, но в началото всеки актьор е дълбоко неуверен и мисля, че само с практиката започваш да правиш по-големи и по-смели крачки в професията. “Котка върху горещ ламаринен покрив” е моята 85-та роля -изненадах се – наскоро някой ги преброи в творческата ми биография.

– Играла си с Антонио Бандерас в международната продукция “Security”. Какво те впечатли най-много в него?
– Неговата човечност и земност. Още в началото ми каза, че няма проблем, ако искам да го прегърна и да го целуна, когато снимаме сцените, а аз му отговорих: “Благодаря ти, но ако смятам ,че е нужно за сцената, щях да го направя и без да ми разрешиш”. Аз играех неговата съпруга и го посрещах с детето ни. Оказа, че Антонио е роден на една и съща дата с близнаците ми – 10 август и се надявам и те да са толкова уверени, стоици и успешни в живота. Антонио беше впечатлен от работата на колегите си в България и каза, че всеки път се изумява, че в такава малка страна, има такива професионалисти – не само в киното.

– Твоите деца проявяват ли вече артистични заложби, на какво се учиш от тях?
– О, децата са най-добрите и най-големите ми учители, защото показват онази красота на живота, за която всички сме обръгнали, а те се удивляват и откриват непрекъснато и те зареждат по толкова положителен и слънчев начин, както само децата могат да виждат света. Благодаря им за светлината, която ми подаряват всеки ден и не ме оставят сляпа и безразлична за нея. В момента те имат много интереси – ходят на балет, пиано, английски, футбол, таекуондо – не ги спираме от нищо, което ги увлича.

– Любовта ви със съпруга ти продължава ли да е все така романтична?
– О, любовта в един брак преминава през своите еволюционни фази. Мисля, че влюбването наистина продължава около три години, а след това то пораства в обич, с приемане и партниране в двойката. След като се появят децата, романтиката се пречупва вече не само през призмата на двама, а на трима, четирима… и от аз и ти, се превръщаме в ние. Моята любов в мен се е утроила, откакто имам Иван и близнаците и се чувствам неизмеримо щастлива като жена.

– Кое е събитието, което те развълнува най-силно в последно време?
– По повод 24-ти май ме поканиха да връча наградите на учителите, директорите и културните дейци на община Пазарджик. Такива прочувствени, човечни и проникновени речи се поднесоха, че аз, която съм водеща и трябва да съм овладяна, на няколко места изобщо не се сдържах – толкова силна и чиста емоция се споделяше между директори, класни и техни възпитаници, които също бяха сред наградените, вече като преподаватели… Това тържество беше организирано с грижа и внимание към интелигенцията на Пазарджик, в чийто театър имаме удоволствието да играем комедията „Една седмица, не повече“ с Емил Марков и Димо Алексиев. Тогава за пореден път усетих, че 24-ти май е най-истинският духовен български празник. Припомня ти на душата , че всички ние сме българи, от кога сме тук, на какъв език говорим и пишем, през какво сме преминали и продължаваме да преминаваме – българите сме оцеляващ вид!

– Какъв е най-хубавият комплимент, който си получавала от твой почитател?
– Покрай “Откраднат живот” получих толкова много вдъхновяващи и разплакващи комплименти, особено през фейсбук, че няма как да ги цитирам всичките… За мен най-голямата награда си остава, да ме спрат на улицата и да ми кажат: “Мога ли да ви прегърна?” Ти отначало си леко смутен и си мислиш: “Този сега дали е луд, или ме е гледал някъде?” Но когато това са жени, те обикновено ми споделят, че са ме гледали например в “Госпожица Юлия”, или в “Есенна соната”, или в някой филм и ми казват: “Искам да ви прегърна, защото катарзиса и емоцията, които преживях заради вас бяха невероятни”.

– А кой момент от живота ти би бил най-подходящ за филмов сценарий?
– О, целият ми живот. Моята майка, светла є памет, беше решила, че ще събере всички възлови моменти от моя живот и ще напише сценарий, но тя си отиде …

– Най-красивият ти спомен с Чочо Попйорданов?
– Част от енигмата и харизмата на Чочо беше да оставя красиви спомени след себе си. Той за мен винаги е бил като Питър Пан в тяло на мъж. Наскоро прочетох, покрай кончината на Ласкин, нечий коментар, който е поразително верен – “Лошите момчета си остават завинаги момчета. Порастването е сложен процес, не всеки може да го понесе”.

– Продължаваш ли да усещаш невидимото присъствие и помощ на твоята майка, въпреки че вече физически не е до теб?
– Да, както и с всеки следващ мой близък, който си отива от този свят. Това са онези нерационални, необозрими сили, които обаче като не ги отричаш и вярваш, че са за добро – те наистина ти помагат. Вярвам в прераждането и че душата наистина не умира, а съществува под различни форми. Ние сме дошли на този свят, за да станем малко по-добри и обикновено това става чрез болка и страдание…

– Любима мисъл?
Напоследък това е молитвата на Свети Франциск, която нося на кожена гривна около китката си. “…Господи, направи ме инструмент на своя мир : където има омраза, нека сея любов; където има рана – милост; където има съмнение – вяра, където има отчаяние – надежда, където има тъма – светлина, където има тъга – радост…”.

 

НАШИЯТ ГОСТ

Красивата актриса Йоана Буковска-Давидова печели първата си награда за главна женска роля едва 17-годишна, когато е отличена за превъплъщението си в спектакъла “Ромео и Жулиета”. Когато е трети курс в НАТФИЗ в класа на проф. Снежина Танковска и доц. Андрей Баташов, тя е избрана за ролята на Стела в “Дунав мост”, с която става много популярна и също печели награда. През 2009-та г. на Йоана е присъдена и наградата за “главна женска роля” на Международния филмов фестивал в Бердянск- Украйна, за ролята є във филма на Дочо Боджаков “Моето мъничко нищо”. Йоана има и много запомнящи се роли на театралната сцена, сред които са “Железният светилник”, “Госпожица Юлия”, “Симулатор за чифтосване”, “Мъжете предпочитат да излъжат”, “Поручик Бенц”, “Променяне” и “Есенна соната”, за която печели “Аскеер”.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Всичко хубаво, но няма ли най-после да се разбере, че с профанизирането на българския език следва решително и твърде скоро да се спре: думата „живот“ няма множествено число, както е в много други езици и това е за добро. Насилването на тази дума в множествено число значително загрозява красивия български.

  2. Гледала съм Йоана Буковска- невероятна актриса, желая й много успехи. Благодаря й, много интересни неща разбрах за нея.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.