Кавказки рокади

Заради потулването на двойно убийство, Грузия помете главния прокурор и премиера с неспирни протести

Новият министър-председател – любимец на олигарх

Tова, което се случи през юни в Грузия, само до преди 15 години щеше да е невъзможно. В държава, в която насилието, вендетата, отвличанията и върховенството на уличното право, кодът на честта на мафията бяха единствената реалност, никой не би си помислил, че възмущението от превишени правомощия на полицията и несправедлива присъда на съда, може да доведе до оставка на министър-председател и главен прокурор.

Две незначителни на пръв поглед събития събориха правителството в Грузия. Министър-председателят Георги Квирикашвили подаде оставка на 13 юни, а малко преди него си замина и главният прокурор на страната - Ираклий Шотадзе.

През нощта на 12 срещу 13 май полицията в Тбилиси атакува два изключително популярни клуба в града – „Басиани“ и „Галерия“. Арестуваха няколко души по подозрение, че разпространяват наркотици, а след това затвориха клубовете. Така, между другото, десетки младежи пострадаха от грубата акция – шамар, ритник, груби думи. МВР излезе с информация, че щурмът е подготвян дълго време и е във връзка със смъртта на тинейджъри, употребили дизайнерска дрога с неясен произход. Според изявлението – най-вероятно купени в тези два клуба.

Правителството обаче подцени един много съществен факт. Собствениците на „Басиани“ поддържат и неправителствената организация – „Белия шум“, която се бори за декриминализацията на употребата на наркотици, на която симпатизират десетки хиляди.

Лидерът на движението – Бека Цикаришвили – бивш графичен дизайнер и диджей, който сам има влязла в сила, а след това отменена присъда от 18 години затвор за притежанието на една цигара марихуана, обяви протест до оставката на вътрешния министър – Георгий Гехария. Гехария се присмя.

На следващия ден десетки хиляди младежи превърнаха центъра на Тбилиси в най-голямата дискотека на открито. Столицата беше блокирана, а правителството вече силно се притесни. „Белия шум“ вилня известно време, а после се намесиха лидерите на ултраски групи и националисти с неонацистки уклон. Те дадоха ултиматум на „тия либерали“ да се махат или ще удавят центъра на града в кръв. И това беше реална заплаха, а в офисите на министерски съвет се чуваше звукът от гризене на нокти.

Министър Гехария се извини на протестиращите за грубите действия на своите подчинени и пое ангажимент правителството да се заеме със законодателство, облекчаващо режима за притежаване на наркотици за лична употреба. Така „Белия шум“ отшумя.

На 26 май Грузия тържествено отбеляза 100-годишнината от своята първа независимост като република (и доста кратка – 3 години). Курсанти от военното училище дадоха клетва пред президента, кабинета и десетки гости от чужбина, сред които президенти, премиери и министри. Облаците сякаш бяха се разсеяли над Министерски съвет, когато 31 май съдът обяви решението си по едно изключително чувствително за грузинците дело.

На 1-ви декември миналата година на бул. „Шота Руставели“ в сърцето на Тбилиси става скандал между две групи тийнейджъри. В следствие две момчета са наръгани с ножове. Едното – Леван Дуданашвили умира на място, а другото – Давид Саралидзе издъхва в болницата. Полицията бързо залавя участниците в скандала и вероятните убийци. Най-важното събитие, което залага корените на последващите събития е арестът на двама души - Мирз Субелиани и Мераба Морчадзе.

Вторият се оказва роднина на един от участниците в престъплението и бе обвинен, че е оказал влияние върху показанията на момчето. Другият мъж обаче се оказва прокурор, който е подал оставката си ден след убийството. Следствените органи го обвиняват, че е укрил от властите престъпление, за което е знаел, а е знаел, защото един от вероятните убийци е неговият син.

Още тогава става възникнаха подозренията, че делото ще бъде „смачкано“ и няма да издържи пред съда. И тези опасения се сбъднаха.

На 31 май съвсем очаквано съдът не намери достатъчно доказателства за участието на Субелиани-син в убийството и го оправда. Възмущението се отприщи с невиждан гняв.

Още на следващия ден Тбилиси беше залят от хиляди хора и този път нямаше уговорки и отстъпки. За Грузия, след прочистването на държавата от мафията и свеждането на престъпността до незначителни нива, това беше най-бруталното престъпление от години, най-скандалният случай и най-чувствителната тема, защото касае сигурността на децата. На протестите бе забелязана дори съпругата на президента Мергвалашвили – актрисата Мака Чичуа.

Тя заяви, че присъствието й на площада пред парламента е в качеството й на майка, която се надява, че родината й няма да търпи несправедливост и че децата трябва да живеят в сигурност.

Бащата на едно от убитите момчета – Саралидзе, застана в центъра на протестите, но той беше подкрепен от хиляди граждани, неправителствени организации, а се намеси и опозицията.

Още след първите дни на протест се заговори за оставката на кабинета или поне на министъра на вътрешните работи Георгий Гехария. В рамките само на две седмици Грузия си отдъхна.

Първо оставка подаде главният прокурор Ираклий Шотадзе, който обясни своя ход с надеждата справедливостта да възтържествува. МВР веднага върна делото при себе си за ново разследване. Протестите обаче не стихнаха и на 13 юни оставка подаде и министър-председателят Георги Квирикашвили.

Смятаният за негов наследник – министърът на вътрешните работи Гехария вече беше компрометиран, без сериозно доверие в обществото и така изгря звездата на новия лидер на кавказката държава – Мамука Бахтадзе.

Политиката е бизнес, който разчита на основния си ресурс – доверието сред избирателите. Покрай тези две на пръв поглед дребни събития, както би ни се сторило в България (уви, при нас несправедливостта е ежедневие), управляващата партия „Грузинска мечта“ доказа, че уважава своите избиратели.

Разбира се зад промяната не се крие само битката на добро и лошо, а смяната на премиера не е само уличен натиск. Натискът беше добър повод за промени начело на управляващата партия „Грузинска мечта“.

На хълма Сололаки, близко до паметника на Майка Грузия в Тбилиси се издига една феноменална сграда, построена от великия японски архитект Шин Такаматсу. Цената на проекта е около 45 млн. евро. Но това е само стъклото и бетона. В нея могат да се видят скулптури на Деймиън Хърст, Захи Хадид, Хенри Мур, Аниш Капур, а перлата на короната е „Дора Маар при котката“ на Пабло Пикасо, откупена на аукцион в Сотбис, Ню Йорк, за $95,216 млн.

Собственикът – Бидзина Иванишвили е собственик на всичко това и още много, много неща, които го правят един от 200-те най-богати хора в света. Точно в резиденцията на милиардера се вземат най-важните решения в държавата.

Той е създателят на партията „Грузинска мечта“, основана през 2012-а, а когато обявява влизането си в политиката, Бидзина обещава да срине диктатурата на Михаил Саакашвили и да се оттегли отново в бизнеса. Иванишвили удържа на думата си и след като управлява Грузия по-малко от две години като премиер, се оттегля от политиката. Оттогава партията печели с голямо мнозинство, а хората са спокойни – не щат да чуят за лудостите на Миша, не щат да чуят за наследниците на Шевернадзе, не щат да чуят и за либерални експерименти.

Иванишвили изчезна за години, когато през месец май изненадващо обяви завръщането си. Без никакви дебати и колебания, „Грузинска мечта“ го избра за свой лидер, а той отново декларира нежеланието си да се включва в изпълнителната власт. Само това му действие доведе до стабилизирането на грузинската лара. А ден след оставката на Квирикашвили еврото беляза най-ниския си праг от близо две години. Това само показва какво е влиянието на Иванишвили в Грузия, пък и… уважението към него.

Новият министър-председател беше вариант за негов наследник още преди години. 36-годишният Мамука Бахтадзе обаче управляваше през това време железниците, а сетне стана финансов министър на страната. Освен всичко друго, младият политик е близък семеен приятел на лидера на партията и доверието към него към този момент е безгранично.

Както неговият покровител – Иванишвили и така самият Бахтадзе обаче знаят, че след болезнените реформи на Саакашвили (безспорно полезни) и спокойствието с „Грузинска мечта“ са крехки завоевания. Грузинците вече са доста чувствителни и ревниви към свободата и справедливостта и дори малките грешки, може да превърнат грузинската мечта в кошмар за управляващите. Затова всяка управленска грешка бързо се потулва с главите на политици. Решително. По кавказки.

Коментари

Задължително поле