Защо да не се въведе гражданска карта за многократно участие в управлението по подобие на банковите карти

Не образователен ценз, а ценз за гражданска активност

Архаичността на избирателната система не само в България и Европа, а и в целия съвременен планетарен свят, влезе вече в остър конфликт с изпреварващото човешкото съзнание технологично развитие на комуникациите и изкуствения интелект. Това причини съществени диспропорции между възприятията на гражданите за демокрация, справедливост и разумно управление и действащата почти повсеместно система за формиране на управляващите институции и еднолични управленски органи чрез практически непригодната да отразява тяхната воля формално демократична, в действителност - антидемократична избирателна система. Фактът, че на тази основа в световен мащаб възниква революционна ситуация, е все по-видим и неговото пренебрегване или неглижиране става опасно за глобалната сигурност.

Класическото определение за революционна ситуация в най общ вид се изразява чрез фразата: Низините вече не искат да бъдат управлявани по старому, а върховете не могат да управляват по новому. В лявата терминология това означава, че е налице остър конфликт между остарелите производствени отношения и значително изпреварилите ги производителни сили, но и в дясната - това няма как да бъде принципно по-различно. От тази гледна точка, може би няма да бъде невярно, ако кажем, че се намираме в последната фаза на предреволюционната ситуация и има твърде малко време и възможности, за да се предотврати уличната революция. Като се има предвид, че исторически погледнато тя досега не е успявала да доведе събитията до онзи полезен резултат за подтиснатите маси, към който се е стремяла, а е водила само до смяна на господарската класа, но при съществено осъвременяване на икономическите и културни отношения, то може би по-полезна за цялостното развитие на обществото е една „Революция отгоре“, което ще рече - внасяне на необходимите качествени промени в обществената система от изпреварващо мислещи лидери с относителното съдействие или въпреки противодействието на действащата институционална система.

Всъщност - какво прави например Путин от 15 януари 2020 г. насам, т.е. след посланието пред Федералното събрание на РФ, светкавичната смяна на правителството и предложението за общонародно обсъждане на промени в конституцията на РФ? С изключително бързо темпо прокарва очевидно дълго обмисляни в медийна тишина неголеми демократични промени, с които се опитва да омекоти натрупалата се антидемократична пропорция между власт и народ. Защо акцията му се провежда в такова необичайно динамично темпо - той си знае, но вероятно е усетил, че е неотложно да се направи нещо и то веднага, за да се предотвратят бедите. След овладяването и отминаването на сегашния катаклизъм в Китай, предизвикан от появата на неидентифициран комбиниран вирус, с корона или не, и то точно преди ежегодните мащабни тържества, с които се отбелязва в Китай настъпването на лунната нова година, там също е вероятно да настъпят промени в посока на демократизиране на обществения живот и избора на ръководни кадри.

Само ние тук, в закостенелия управляван по феодално му Европейски съюз, стоим и чакаме нещата да се случат от само себе си, а това без протести, преминаващи в революционно безредие, няма как да стане. Другият начин е - изпреварващи действия „отгоре“, което ще рече стъпковидна самокорекция и трансформация на системата в съответствие с реалните съвременни условия. Това означава - привеждане на обществените отношение в хармония с новото ниво на производителните сили, а както в Европа би следвало да е общоизвестно, полезно е да се учиш от успешните лидери, дори и когато ги считаш за врагове или конкуренти.

Две са основните необходими промени в действащата избирателна система, които ще бъдат посочени тук и сега. Те са свързани с привеждане на избирателните принципи и процедури в съответствие с реалните възможности на съвременните комуникационни технологии.

Първата е преминаване от досегашната форма на анонимно гласуване към персонализирано с код личностно гласуване. Гражданска карта за многократно участие в управлението по подобие на банковите карти за управление на финансовите сметки. Това според специалистите е възможно. Така всеки ще може да проследява движението на гласа си и да участва с лично и професионално становище в решаването на важните управленски задачи. Това е принципна промяна в избирателната система и за да се премине безболезнено към нея, внедряването й трябва да стане чрез няколко предварително програмирани във времето стъпки. Невъзможно е всички гласоподаватели изведнъж да се превърнат в достатъчно информирани самоосъзнати избиратели, затова решението на проблема е във въвеждането на две успоредно действащи форми на гласуване: 1) личностна за тези, които искат и могат да участват активно в управлението и 2) анонимна за по-предпазливите или недостатъчно образовани.

Юридическата предпоставка за активно участие в управлението следва да бъде тестово доказване, че съответният гражданин-гласоподавател познава основните характеристики на действащата държавна институционална система, разбира смисъла и значението на гласоподавателното си участие в управлението и е в състояние да оцени възможните последици и личната си отговорност за резултатите от него. Това не е въвеждане на образователен ценз, а въвеждане на ценз за гражданска активност. Няма никакви пречки неподготвените да се подготвят и да го придобият. Така както не е допустимо да шофираш преди да положиш успешно съответните изпити, така и не би следвало да имаш претенции да управляваш, преди да докажеш, че имаш съответната подготовка.

Втората спешна промяна е осъвременяване на досегашната база данни на избирателната система чрез свързването й със системата за ЕГН в единна съгласувана система за гражданско състояние и участие на гражданите в управлението. Така ще се създадат работещи механизми за оползотворяване на творческия потенциал на активните граждани. На практика това означава при обсъждане на юридическите проблеми в консултациите да участва широкият кръг от юристи в страната, при решаване на проблемите на здравеопазването - активната част от заинтересованите, а при проблемите на земеделието- реално заетите в него. Вместо да излизат на протести, недоволните ще трябва да правят разумни работещи предложения и да съдействат за тяхната реализация.

Какво трябва сега да направят българските управленски институции? Да се хвърлят ли на бунището милиони за някакво предизвестено безполезно, скъпо и неефективно машинно гласуване, плод на вредоносни политически амбиции и противоборства, от което скоро ще трябва да се отказваме? Управленски много по-разумно ще бъде тези милиони да се пренасочат към създаване на модерна система за гражданска идентификация с два отделни кода за всеки гражданин- за гражданския оборот и за участие в управлението, и всичко това да се съчетае с предстоящото преброяване през 2021 година, на което вместо да се задават безполезни социологически въпроси, да се уточни реалният брой на гражданите по местонахождение, възраст и образование вътре и вън от страната. Същото се отнася и за ЕС.

Няма време за бавене, а посоката е предопределена.